№ 27
гр. Ямбол, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Я. В. Ангелова
Светла Р. Д.
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Я. В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20242300500395 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Г. от с.***, общ.***, обл.****, подадена
чрез пълномощника й адв. П.М. от АК- Ямбол, против Решение № 72 от 30.10.2024 г. на
Тополовградския районен съд, постановено по гр. д. № 119/2024 г. по описа на този съд, с
което са отхвърлени предявените от М. Д. Г. против Община Тополовград искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ- за признаване за незаконно на наложеното със
Заповед № 269/09.04.2024 г. на Кмета на Община Тополовград дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение и отмЯ. на заповедта; за
възстановяване на предишната й работа и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ в размер общо на 3900 лв. и М. Д. Г. е осъдена да заплати на Община Тополовград
направените по делото разноски в размер на 500 лв.
Оплакването във въззивната жалба е за недопустимост, неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Изложените в жалбата доводи за недопустимост
са, че ТРС е допуснал в производството по делото да участва ненадлежно упълномощен
процесуален представител на ответника- адв. Х., което е процесуално нарушение от
категорията на съществените. Обжалваното решение се счита да е и неправилно, тъй като
според въззивницата районният съд при постановяване му е разместил доказателствената
тежест, като е възложил на ищцата да доказва, че е била на работното си място на датите, за
които работодателят е твърдял обратното и във връзка с които твърдения е издадена
обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение. Поддържа се, че въззиваемата община не
е доказала истинността на обстоятелствата, изложени в уволнителната заповед, като не е
установила верността на констатациите по представените протоколи от различни дати.
Въззивницата счита, че неправилно и в противоречие със съдебната практика ТРС е приел,
че съставените от комисията при община Тополовград протоколи, с които се констатират
нарушения на трудовата дисциплина имат презумптивна доказателствена сила и
1
констатациите в тях е следвало да бъдат опровергани от ищцата, като в тази връзка
въззивницата счита, че доказателствената тежест да установи извършени от нея нарушения
на трудовата дисциплина е на работодателя. Обжалваното решение се счита за необосновано
поради незаконосъобразното тълкуване и прилагане на нормата на чл. 193, ал.1 от КТ от
страна на районния съд. Поддържа се, че работодателят не е изпълнил задълженията си по
чл.193, ал.1 от КТ, като не е изслушал въззивницата и не е приел писмените й обяснения.
Искането за даване на писмени обяснения се твърди, че е получено от работника по време
на ползван отпуск поради временна неработоспособност, което е било пречка за явяването
му пред работодателя за изслушване или представяне на писмени обяснения, а след
завръщането на работа от ищцата не са били искани обяснения. Оспорени са като
неправилни изводите на ТРС, че въззивницата е следвало да се яви пред работодателя за
даване на обяснения по време на ползвания от нея отпуск поради временна
неработоспособност, тъй като предписания й режим на лечение бил „свободен“, както и че
срока за даване на обяснения е започнал да тече от датата на изпращане на съобщението за
даване на обяснения, а не от датата на получаването на съобщението. Освен това се сочи, че
заповедта за уволнение е била издадена на дата, на която въззивницата е бил в отпуск поради
временна неработоспособност и й е връчена в първия ден след изтичане на този вид отпуск.
По тези съображения въззивницата моли за отмЯ. на решението на ТРС като
недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстнационния съд. В случай, че въззивният съд не приеме доводите й за
недопустимост на постановеното решение, въззивницата настоява обжалваното решение да
бъде отменено като неправилно и необосновано, с постановяване на ново решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
В двуседмичния срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна- община
Тополовград, не е подала писмен отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивницата се представлява от пълномощника адв. П.М., който пледира
за уважаване на жалбата, за отмЯ. на оспореното решение на ТРС като неправилно и
постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени като
основателни и доказани, с присъждане на направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Процесуалният представител на въззиваемата страна- адв. Х. в о.с.з. оспорва
въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на
разноски пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Производството пред Тополовгадския районен съд е образувано по искова молба
на М. Д. Г. от с.***, общ.****, с която против община Тополовград, представлявана от кмета
Б.Б., са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ- за отмЯ. като на незаконно уволнението на ищцата,
възстановяване на ищцата на заеманата до преди уволнението длъжност- „технически
сътрудник в кметство с. Срем“ и заплащане на обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради незаконното й уволнение за период от шест месеца в размер на 3
900.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане.
Според изложените в исковата молба твърдения, ищцата е работила в ответната
община първоначално на длъжност „технически сътрудник в кметство с. Срем“, а в
последствие е била преназначена на длъжност „работник озеленяване“. На 10.04.2024 г. й
2
била връчена Заповед № 269/09.04.2024 г. на кмета на община Тополовград, с която й е
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Ищцата твърди, че не е извършила
посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, като е
поддържала, че на посочените дата и часове е била на работното си място в с. Срем,
оспорила е констатациите на комисията, назначена със заповед на кмета на община
Тополовград, обективирани в протоколи за извършени проверки от назначена нарочна
комисия от кмета на общината. Поддържала е, че работодателят не е изпълнил задълженията
си по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като преди да й наложи дисциплинарното наказание не я е
изслушал и не е приел писмените й обяснения, а искането за даване на такива й е било
връчено по време, в което ищцата се е намирала в отпуск по болест, което е било пречка да
се яви пред работодателя за да бъде изслушана или да даде писмени обяснения, а след
завръщането й на работа до нея не е било отправено ново искане за изслушване или даване
на писмени обяснения.
Ответникът община Тополовград е оспорил предявените искове като
неоснователни. Поддържал е становище за доказаност на извършените от ищцата нарушения
на трудовата дисциплина, установени при извършените от назначената от кмета на
общината комисия проверки, резултатите от които били посочени в съставените протоколи.
Изложил е твърдения, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 от КТ, като е поискал от ищцата писмените й
обяснения, като искането е получено от нея, но обяснения не са дадени устно или писмено.
След преценка на събраните по делото доказателства, ЯОС приема за установено
следната фактическа обстановка:
По делото е установено, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, считано от 13.09.2021 г., възникнало на основание сключения между тях
трудов договор № 264 от 13.09.2021 г., като ищцата е била назначена на длъжност
„Техничедски сътрудник в кметство с. Срем“ за срок от една година- до 15.09.2022 г., при
осемчасово работно време, който договор е бил трансформиран в безсрочен.
Със Заповед № 731 от17.11.2023 г., на основание чл.120, ал.1 от КТ работодателят
е изменил едностранно характера на работата, като възложил на ищцата М. Г. да изпълнява
длъжността „Работник, озеленяване“ за срок от 45 календарни дни. Заповедта, както и
длъжностната характеристика за длъжността „Работник, озеленяване“ са връчени на
работника на 17.11.2023 г.
Видно от приложената към трудовото досие на ищцата длъжностна
характеристика за длъжност „Работник, озеленяване", основната цел на длъжността е
изпълнението на функции и задачи по създаване, поддържане и опазване на зелените площи
на общината. Като области на дейност в длъжностната характеристика са посочени:
общинска инфраструктура- улици, тротоари, зелени площи и др. на територията на кметство
с. Срем и изпълнение на други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността,
посочени от кмета на община, секретаря на общината, началник на отдел „ОбСИР", кмета на
кметство с. Срем. Преките задължения за длъжността, съгласно длъжностната
характеристика, включват: засаждане и поддържане на фиданки и нискостеблени храсти;
поддържане на тревни площи; опазване на тревни пощи от битови отпадъци; опазване на
общинско имущество в кметство с. Срем, алеи и градини; опазване на тревни площи и
имущество на Градски стадион- Тополовград; други конкретно възложени задачи, свързани с
изпълняваната длъжност.
Със Заповед № 761 от 04.12.2023 г. кмета на община Тополовград е назначил
комисия в състав: М.С., С.П. и Т.К.- тримата служители в община Тополовград, на които
възложил да извършат проверка на място относно спазване на трудовата дисциплина от
служителката М. Г.. С цитираните заповеди е разпоредил за резултатите от проверката да
бъдат съставени протоколи, които да му бъдат докладвани.
3
По делото са приложени протоколи за извършени проверки за спазване на
работното време на ищцата, подписани от членовете на комисията, в които е посочено, че
при извършените на 04.12.2023 г. в 15.45 ч., на 05.12.2023 г. в 15.35 ч. и на 06.12.2023 г. в
15.45 ч. проверки на място за спазване на трудовата дисциплина от М. Г., комисията
установила, че същата не е на работното си място.
С писмо вх. № 92-00-3053/08.12.2023 г., протоколите от 4, 5 и 6 декември 2023 г.
са представени на кмета на община Тополовград, който на 08.12.2023 г. е разпоредил от
работника да бъдат поискани писмени обяснения. До ищцата е изготвено и изпратено писмо
изх. № 92- 00- 3054 от 08.12.2023 г., видно от което на основание чл. 193, ал.1 от КТ й е
предоставена възможност в 3- дневен срок от получаването да представи писмени обяснения
във връзка с извършените на 4, 5 и 6 декември 2023 г. проверки в посочените часове и
неоткриване на ищцата на работното й място. По делото не е спорно, а това се установява и
от приложеното към писмото известие за доставка, че поканата до ищцата за даване на
писмени обяснения й е връчена на 13.01.2023 г.
Ищцата е представила пред работодателя болничен лист за временна
неработоспособност с № Е20222094756 от 08.12.2023 г., който видно от отбелязването е
входиран в община Тополовград с вх.№ 29-00-329/08.12.2023 г. в 11:09 часа. От същия се
установява, че ищцата е в отпуск по болест за времето от 08.12.2023 г. до 21.12.2023 г.,
поставената диагноза е „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена", предписан е
домашен- амбулаторен режим на лечение.
На 28.12.2023 г. ищцата е представила пред работодателя болничен лист с №
Е20232939223 от 28.12.2023 г., издаден като продължение на първия, за периода от
22.12.2023 г. до 10.01.2024 г., в който е посочена същата диагноза и е предписан същия
режим на лечение-домашен- амбулаторен.
На 15.01.2024 г. ищцата е представила пред работодателя болничен лист с №
Е20211925299 от 09.02.2024 г., от който е видно, че й е разрешен отпуск за временна
неработоспособност за времето от 11.01.2024 г. до 09.02.2024 г., поставената диагноза е
„Разстройство в адаптацията", а предписания режим на лечение е свободен- с право да
напуска населеното място в границите на РБ.
На 12.02.2024 г. ищцата е представила пред работодателя болничен лист-
продължение на предходния, с № Е20211925310 от 12.02.2024 г., от който е видно, че й е
разрешен отпуск за временна неработоспособност за времето от 10.02.2024 г. до 10.03.2024 г.
с посочена диагноза „Разстройство в адаптацията" и предписания режим на лечение
свободен- с право да напуска населеното място в границите на РБ.
На 11.03.2024 г. на ищцата е издаден болничен лист- продължение на предходния,
с № Е20211925322 от 11.03.2024 г., от който е видно, че й е разрешен отпуск за временна
неработоспособност за времето от 11.03.2024 г. до 09.04.2024 г. с посочена диагноза
4
„Разстройство в адаптацията“ и предписания режим на лечение свободен- с право да
напуска населеното място в границите на РБ.
От приложеното по делото трудово досие на ищцата се установява, че община
Тополовград в качеството си на осигурител, е обжалвал пред ТЕЛК издадените на ищцата
болнични листи на 12.02.2024 г. и на 11.03.2024 г., като последните са потвърдени с
експертни решения на ТЕЛК от 26.03.2024 г. Решенията на ТЕЛК са обжалвани от община
Тополовград пред НЕЛК, отменени са с експертни решения от 05.06.2024 г. и са върнати на
ТЕЛК за ново освидетелстване на М.Г. С ЕР на ТЕЛК от 28.06.2024 г. обжалваните от
община Тополовград болнични листи са потвърдени, като по делото не са налице данни
влязло ли е в сила това решение.
Работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед №269 от
4
09.04.2024 г., с която на основание чл.190, ал.1, т.1, във вр. чл. 187, ал.1, т.1 от КТ-
преждевременно напускане на работа, наложил на М. Г. наказание „дисциплинрно
уволнение" за това, че на 04.12.2023 г. в 15.45 ч., на 05.12.2024 г. в 15.35 ч. и на 06.12.2024 г.
в 15.45 ч. М.Г.не е открита на работното си място, което е установено от изготвените от
назначената със Заповед № 761 от 04.12.2023 г. на кмета на община Тополовград протоколи.
Заповедта е връчена на ищцата на 10.04.2024 г.
От приетата от първоинстанционния съд служебна бележка, издадена от
Дирекция „Бюро по труда" гр. Харманли, се установява, че ищцата е регистрирана като
търсещо работа лице от 22.05.2024 г.
От представените и приети от ТРС писмени доказателства се установява, че за м.
октомври и ноември 2023 г. размерът на БТВ на ищцата е 780.00 лв., а за м. декември 2023
г.-307.66 лв.
От приетото от първоинстанционния съдебно удостоверение от 15.10.2024 г.,
издадено от ответника, се установява, че в общината Тополовград е въведена система за
документооборот и управление на административните процеси АКСТЪР ОФИС, в която
документ с изх. №92-00-3054/08.12.2023 г., с който от ищцата са поискани писмени
обяснения, е генериран в системата в 09 часа 27 минути и 2 секунди на 08.12.2023 г.
Пред районния съд са представени писмени доказателства във връзка с оспорване
представителната власт на адв. Х. по отношение на ответната община, от които се
установява, че за времето от 07.05.2024 г. до 07.06.2024 г. вкл. кмета на община Тополовград
Б.Б. е ползвал платен годишен отпуск. Във връзка с това със Заповед № 570 от 07.05.2024 г. е
разпоредено кмета Б. да бъде заместван от Х.М.- заместник кмет, К.А. или Д.Т.- заместник
кметове. В същата заповед изрично е посочено, че при отсъствие по уважителни причини
тримата заместник кметове се заместват взаимно. Със Заповед № 199 от 18.03.2024 г. на
кмета на община Тополовград на основание чл.19, ал.2 от ЗМСМА, заместник кмета на
община Тополовград Х.М. е определен да замества кмета и да изпълнява функциите на кмет
на община Тополовград, за времето на отсъствия на кмета поради ползване на платен,
неплатен или служебен отпуск, командировка или други причини. Съгласно същата заповед,
в случаите на отсъствие на Х.М. от работа, поради отпуск, командировка или друга причина,
функциите на кмет на община Тополовград следва да се осъществяват от заместник кмета
К.А.. В случай на отсъствие на кмета Б. и на заместник кметовете М. и А., функциите на
кмет на община Тополовград кмета е възложил на Д.Т.- заместник кмет. От представеното
извлечение от Регистъра за командировки при община Тополовград се установява, че
заместник кмета X. М. е бил командирован в гр. София за времето от 28.05.2024 г.-
30.05.2024 г., а заместник кмета К. А. е била в командировка в гр. Хасково на 28.05.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, която е непроменена пред
въззивния съд, с постановеното по спора решение, районният съд е приел, че ищцата е
извършила дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.1 от КТ, тъй като в три
последователни дни преждевременно е напуснала работното си място и това е установено от
приложените по делото протоколи за извършена проверка от тричленна комисия, назначена
от кмета на община Тополовград, с което не е изпълнила едно от основните си задължения
да спазва установеното работно време, да бъде на работното си място и да не го напуска
преждевременно. ТРС е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание
работодателят се е съобразил с критериите по чл.189, ал.1 от КТ и тежестта на наложеното
дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение. Във връзка с
направеното от ищцата с исковата молба оспорване съдържанието на представените по
делото протоколи на комисията при община Тополовград, извършила проверките на ищцата,
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е тази, която носи доказателствената тежест да
установи неверността на констатациите на комисията и такова доказване в производството
не е проведено. Районният съд е приел, че при издаването на заповедта за уволнение не са
5
допуснати нарушения на процесуалните правила, приел е, че преди да наложи
дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал.1 от
КТ, като е поискал писмени обяснения от работника и това е станало преди представяне от
ищцата на първия болничен лист пред работодателя. Съдът се е позовал и на това, че
заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание на ищцата не е издадена
непосредствено след изтичане на срока за даване на писмени обяснения, а едва след
завръщане на работника на работа. Отчел е и това, че в последните три болнични листа,
които ищцата е представила на работодателя, на същата е бил определен режим на лечение
„свободен", с право да напуска населеното място, при който режим на лечение ищцата е
могла да се придвижи и да даде исканите от нея писмени обяснения.
По тези съображения предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни правни
норми.
Обжалваното решение на Тополовградския районен съд не е процесуално
недопустимо, като релевираните доводи на въззивницата за липсата на надлежно учредена
представителна власт на ад в. Х. в производството пред районния съд са неоснователни. От
представените от ответната община писмени доказателства се установява, че в съответствие
с изискванията на чл. 39, ал.2 от ЗМСМА кметът на община Тополовград е определил със
заповед заместник- кмет, който го замества при отсъствието, включително и е издал нарочна
заповед за периода на отсъствието си от 07.05.2024 г. до 07.06.2024 г. В съответствие с тези
заповеди и в обема на делигираните му правомощия, на 20.05.2024 г. заместник кметът X.
М. е подписал и подал в PC- Тополовград отговора на исковата молба на ищцата. Пак в
съответствие с цитираните по- горе заповеди, при установеното отсъствие на кмета на
община Тополовград и двамата заместник кметове М. и А. поради командировки, на
28.05.2024 г. заместник кмета Д.Т. е упълномощил адв. Х. да представлява общината пред
PC- Тополовград по гр.д. № 110/2024 г. по описа на този съд. Представителната власт на адв.
Х. в производството пред районния съд е учредена и е възникнала валидно и не са налице
основания да се приеме, че адв. Х. е участвала в производството като ненадлежна страна.
Обжалваното решение се прецени като неправилно по следните съображения:
В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- трудов спор за законността на
извършено от работодателя уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че е
упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с оглед наведените от ищеца конкретни оплаквания и
възражения срещу законосъобразността на уволнението. Дисциплинарните наказания се
налагат при регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се определени от закона
изисквания, неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното наказание и
отмЯ. на извършеното уволнение. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани
със следните оспорвания: нарушение на императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ,
като се твърди, че поради ползван от ищцата отпуск по болест в предоставения й от
работодателя срок за обяснения е била лишена от възможността да даде такива и
6
недоказаност от страна на ответника в производството на описаните в заповедта за
дисциплинарно уволнение нарушения на трудовата дисциплина от ищцата.
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 226/22.05.2012 г. по гр. д.
№ 917/2011 г., IV г.о., Решение № 307/24.06.2011 г. по гр. д. № 2116/2018 г., III г.о., Решение
№ 10/30.01.2014 г. по гр. д. № 3911/2013 г., IV г. о. и др./ във връзка с разпоредбата на чл.193
от КТ, преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. За да изпълни това свое
задължение, работодателят трябва да покани работника да даде обяснения, като посочи
релевантните обстоятелства- за кое поведение /действия или бездействия/ на работника се
искат обяснения и срокът, в който да се представят. Работникът има право да даде обяснения
и работодателят трябва да му осигури разумен, според обстоятелствата срок да реализира
правото си. Задължението на работодателя се свежда до това да предостави на работника
реална възможност да даде обяснения. Дали работникът ще се възползва от предоставената
възможност, зависи от неговата воля. Недаването на обяснения от работника не опорочава
наложеното дисциплинарно наказание, ако той е разполагал с реална възможност преди
връчването на заповедта, но не се възползвал. Обясненията на работника не са били
изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал
обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо
от причините за отказа да се дадат обяснения.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че преди да наложи
дисциплинарното наказание с оспорената заповед ответникът в качеството си на
работодател е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал.1 от КТ, като е поискал от ищцата
писмени обяснения във връзка с констатираните дисциплинарни нарушения, поради което и
не следва да понесе санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 193, ал.2 от КТ- отмЯ. на
дисциплинарното наказание без съдът да разглежда спора по същество. Неправилни са обаче
изводите на ТРС, че поканата до ищцата за даване на писмени обяснения е връчена на
ищцата на 08.12.2023 г. в 09 ч. 27 м. и 2 с., когато същата е била регистрирана в системата за
документооборот и управление на административните процеси в ответната община.
Регистрирането на документа във въведената в община Тополовград система не е
равнозначно на връчване на поканата до работника за писмени обяснения. В процесния
случай поканата от работодателя до работника за даване на писмени обяснения във връзка с
нарушенията на трудовата дисциплина, е връчена надлежно на ищцата на 13.12.2023 г., от
която дата за нея е започнал да тече срока за даване на писмени обяснения. Безспорно е
установено по делото, че към датата на получаване на поканата работникът е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност, както и че определеният от работодателя срок на
работника за даване на обяснения съвпада с периода на ползван от работника отпуск поради
временна неработоспособност, както и е установено, че в дадения от работодателя срок
писмени или устни обяснения не са дадени от работника, който не е поискал удължаване на
срока за даване на обяснения, позовавайки се на ползван от отпуск по болест. Правилно
районният съд е приел, че заболяванията на ищцата не са я поставили в невъзможност до
10.04.204 г., когато й е връчена заповедта да уволнение, да представи поисканите от нея на
13.12.2023 г. писмени обяснения. Правилни са изводите на съда, че поставените на ищцата
диагнози „навяхване и разтягане на ставните връзки" и „разстройство в адаптацията" при
предписания й режим на лечение- първоначално „домашен амбулаторен", а във връзка с
втората диагноза- „свободен- с право да напуска населеното място в границите на РБ",
ищцата е разполагала с възможността да представи пред работодателя писмените си
обяснения. Този извод на съда е в съответствие с константната и непротиворечива практика
на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК-
Решение № 106 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 698/2012 г., ГК, IV г.о. на ВКС, Решение № 287 от
05.11.2013 г. по гр.д. № 1299/2013 г. ГК, III г.о. на ВКС, Решение № 31 от 19.03.2019 г. по гр.
д. № 2008/2018г.,III г.о. на ВКС и мн. др./, в които е прието, ако във времето между
7
получаването на поканата за обяснения и връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работникът е бил в отпуск по болест, недаването на обяснения
може да му бъде вменено във вина по смисъла на чл. 193, ал.З от КТ, когато състоянието му
е било толкова тежко, че да изключи даването им, като всеки отделен случай подлежи на
конкретна преценка от съда. Напр. амбулаторното и домашното лечение не поставят
работника в невъзможност да се яви да даде устни или да представи писмени обяснения, но
ако страданията му са имали интензивен характер- силни болки, висока температура, голяма
отпадналост и др., те поставят работника в невъзможност да даде обяснения. Стационарното
лечение е пречка да се дадат устни обяснения, но ако болният е в съзнание, няма интензивни
страдания или трябва да е в изолация, това не го поставя в невъзможност да представи
писмени обяснения. Прието е също така, че продължителният отпуск по болест след
получаване на искането за обяснения относно дисциплинарното нарушение не лишава
работника или служителя от време и възможност да даде такива обяснения писмено и да ги
изпрати до работодателя по пощата, по факс, чрез приносител или по други начини. Именно
такъв е и настоящият случай, при който определеният режим и констатираното заболяване
не са представлявали пречка за ищцата да изготви писмените си обяснения относно
нарушението и да ги изпрати на работодателя, вкл. и до датата на връчване на заповедта за
уволнение. Служителят обаче не е предприел такива действия, поради което следва да се
приеме, че обяснения не са дадени по негова вина, следователно разпоредбата на чл. 193, ал.
2 от КТ не се прилага и дисциплинарното наказание не може да бъде отменено, без спорът
да бъде разгледан по същество.
Съдебната практика приема, че при спор за законност на дисциплинарно
уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на дисциплинарното
нарушение, което е дало основание за прилагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание. Когато работодателят не е доказал в съдебния спор извършването на
дисциплинарното нарушение, дисциплинарното наказание „уволнение" следва да се приеме,
че е незаконосъобразно /В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК
Решение №48 от 14.05.2012 г. по гр.д. №447/2011 г., ГК, IV г.о. на ВКС, Решение № 310 от
04.11.2014 г. по гр.д. № 795/2014 г., ГК, IV г.о., Решение № 257 от 22.05.2012 г. по гр.д. №
985/2011 г., ГК, IV г.о. и др./. В процесния случай, с процесуалното си изявление в исковата
молба, поддържано както пред първата инстанция, така и във въззивното производство,
ищцата изрично отрича да е извършила процесното дисциплинарно нарушение, като е
твърдяла, че на посочените в уволнителната заповед три дати и в часовете, посочени в
заповедта, е била на работното си място. При това положение, изцяло в тежест на ответника
е било да докаже по делото, че той законосъобразно е упражнил субективното си
потестативно право да наложи дисциплинарно наказание „уволнение" на ищцата, поради
това, че тя е извършила процесното дисциплинарно нарушение. Ответната община не е
ангажирала годни и достатъчни доказателства по делото в тази насока. Представените и
приети в тази връзка по делото протоколи на назначената от кмета на община
Тополовград тричленна комисия, като частни документи, изходящи от служители на
общината- работодател, в които се сочат установяването и откриването по смисъла на
чл.194, ал.1 от КТ на процесиите нарушения, не са такива доказателства, които да обуславят
несъмнен извод за тяхното извършване от страна на ищцата, която оспорва това по делото.
Съгласно закона и установената практика, съставените при извършване на
проверки констативни протоколи могат да имат характера както на частен, така и на
официален документ. Това зависи от органа, който извършва проверката, неговите
правомощия, както и от това дали съставения протокол слага край на производството, по
което се извършва или само служи за подготовка на последващите действия на органа
възложил проверката, а също така и от това дали лицето предмет на проверката може да
оспорва окончателния акт на този орган. В случаите, когато проверката не приключва
производството и лицето има възможността да оспорва окончателния акт на органа,
8
възложил извършването на проверката, а също така когато документите от проверката се
ползват като доказателства от трето лице (което не е нито възложител, нито предмет на
проверката), то изготвения въз основа на нея протокол има характера на частен документ,
който се ползва с установената в чл. 180 от ГПК доказателствена сила. Това обаче не
означава, че съдържанието на констативния протокол няма никаква доказателствена
стойност. Съдържащите се в него констатации за факти и обстоятелства, които са релевантни
за спора, не могат да бъдат възприемани безкритично от съда, а се преценяват в съвкупност
с всички събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях факти и
обстоятелства, при което всичките или част от тях могат да бъдат приети за доказани, а
останалите да не бъдат възприети. Проверката на съдържанието на тези констативни
протоколи може да бъде извършена както чрез разпит на съставилите ги лица, които да
възпроизведат възприетите от тях и отразени в протокола факти и обстоятелства, така и чрез
разпит на трети лица и представяне на други доказателства, които се отнасят до тези факти и
обстоятелства и установяват същите. Съдът може да не извършва такава проверка в
случаите, когато страната, на която констативния протокол се противопоставя не оспорва
посочените в него факти и обстоятелства. Той обаче е длъжен да извърши проверката в
случаите, когато страната оспорва посочените в протокола факти и обстоятелства дори ако
не е оспорила изрично протокола. При постановяване на решението си съставът на ТРС не
се е съобразил с изложеното по- горе и неправилно е приел, че представените по делото
протоколи от 4, 5 и 6 декември 2023 г., съставени от назначената от работодателя комисия
имат обвързваща материална доказателствена сила, като неправилно е приел за доказани
съдържащите се в тях констатации относно нарушения на трудовата дисциплина от ищцата,
при надлежно оспорване на отразените в протокола факти и обстоятелства, без да бъде
извършена проверка на съдържанието на протоколите чрез разпит на лицата, които са ги
съставили или чрез други способи за доказване, предвидени в ГПК. Неправилни са изводите
на ТРС, че в тежест на ищцата е да докаже, че контастациите на комисията, отразени в трите
протокола, са неправилни и не отговарят на истината и ищцата не е провела такова
доказване. Като е разместил доказателствената тежест по отношение на основния, подлежащ
на доказване по делото факт, а именно извършване на дисциплинарното нарушение от
ищцата, като е приел, че тя е тази, която следва да установи факта на неизвършването му,
съдът е постановил неправилно решение.
Въззивният съд намира за необходимо да посочи и това, че в представените от
ответника протоколи за извършени проверки на 4, 5 и 6 декември 2023 г., съгласно които М.
Г. не е установено на работното й място, липсва конкретика и яснота относно това, кое е
конкретното място, на което са извършени проверките относно спазването на трудовата
дисциплина, в частност на установеното за ищцата работно време. В случая такава
конкретика е необходима, предвид длъжностната характеристика за длъжността „Работник,
озеленяване", възложена на ищцата към момента на извършване на проверките, от
съдържанието на която, макар и да не е изрично посочено, следва извод, че работното място
на ищцата не се намира в административната сграда на кметство с. Срем, а работникът може
да престира труд на всяко едно от местата, посочени като области на дейност в
длъжностната характеристика- общинска инфраструктура- улици, тротоари, зелени площи и
др. на територията на кметство с. Срем, във връзка с изпълнение на преките й задължения
по длъжностна характеристика, включващи засаждане и поддържане на фиданки и
нискостеблени храсти; поддържане на тревни площи; опазване на тревни пощи от битови
отпадъци; опазване на общинско имущество в кметство с. Срем, алеи и градини; опазване на
тревни площи и имущество на Градски стадион- Тополовград; други конкретно възложени
задачи, свързани с изпълняваната длъжност.
В обобщение, въззивният съд намира, че ответникът- работодател, не е установил
по делото по пътя на главно и пълно доказване, т.е. по несъмнен начин, ищцата да е
извършила посочените в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ-
9
преждевременно напускане на работа на посочените в заповедта три дати, всяко от които не
по-малко от 1 час, за което и е наложено най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно
наказание „уволнение".
По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ поради материалната му незаконосъобразност следва да се
отмени и вместо него се постанови друго решение от въззивната инстанция по съществото
на спора, с което уволнението се признае за незаконно и се отмени Заповед № 269 от
09.04.2024 г. на кмета на община Тополовград.
Поради основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният с
него акцесорен иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, като ищцата следва да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „Технически сътрудник в кметство с. Срем".
Основателен и доказан по размер се явява и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
225, ал. 1 КТ. Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с пропуснатото
брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е
останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца. Доказването
на вредата- оставането без работа по трудово правоотношение, е в тежест на ищеца,
съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
6/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2013 год., ОСГК. Фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в
трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано трудово правоотношение в НАП през
исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без
работа. В разглеждания случай оставането без работа на ищцата не е било спорно между
страните и е доказано чрез представеното по делото удостоверение от Дирекция „Бюро по
труда" гр. Харманли, Филиал Тополовград, от което се установява, че след уволнението на
10.04.2024 г., считано от 22.05.2024 г. ищцата е регистрирана като лице, търсещо работа в
БТ. При определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ съдът следва да вземе предвид
последното брутно трудово възнаграждение на работника/служителя за месеца, предхождащ
прекратяването на ТПО. Това възнаграждение включва договорено такова и допълнително
възнаграждение с постоянен характер. По делото са представени доказателства, изходящи от
ответника, че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение е в размер на
780.00 лв. за м. ноември 2023 г., при което обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ за период от
шест месеца възлиза на сумата от 4680.00 лв. Искът по чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде
уважен за сумата от 3900.00 лв., съгласно заявения от ищцата петитум на исковата молба и
въззивната жаба, като сумата се дължи от ответника ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивницата-
ищец по делото следва да се присъдят направените по делото разноски пред първата и
въззивната инстанция в общ размер на 2000.00 лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК въззиваемата страна – община Тополовград
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за въззивното производство по сметка на
ЯОС в размер на 316 лева /80 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 80 лева по иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ и 156 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ/.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 72 от 30.10.2024 г. на Тополовградския районен
10
съд, постановено по гр. д. № 119/2024 г. по описа на този съд и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. Д. Г., с ЕГН
**********, от с.***, общ.***, обл.****, ул.****№ ** от длъжността „Технически сътрудник
в кметство с. Срем“, със Заповед № 269 от 09.04.2024 г. на кмета на община Тополовград, на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Д. Г., с ЕГН **********, от с.***, общ.***, обл.****,
ул.****№ ** на заеманата преди уволнението длъжност „Технически сътрудник в кметство
с. Срем“, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА община Тополовград, представлявана от кмета Б.П.Б., с
административен адрес: гр. Тополовград, пл. „Освобождение“ №1, БУЛСТАТ *********, да
заплати на М. Д. Г., с ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ
сумата от 3900.00 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение за периода от 10.04.2024 г. до 10.10.2024 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.04.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА община Тополовград, представлявана от кмета Б.П.Б., с
административен адрес: гр. Тополовград, пл. „Освобождение“ №1, БУЛСТАТ *********, да
заплати на М. Д. Г., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по
делото разноски за двете инстанции в размер на 2000.00 лв.
ОСЪЖДА община Тополовград, представлявана от кмета Б.П.Б., с
административен адрес: гр. Тополовград, пл. „Освобождение“ №1, БУЛСТАТ *********, да
заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯОС държавна такса за
въззивното производство в общ размер на 316 лева /80 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, 80 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и 156 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ/, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11