М
О Т И
В И :
Против подс.К.М.Т. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.124
ал.1 от НК за това,че на 18.03.2015г., с. *******, Плевенска област, по непредпазливост,
причинил смъртта на Ц. В. Н. – 79г. вследствие умишлено нанесена на 4.03.2015г. средна
телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна
травма, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвинението против подсъдимия.
Подсъдимият
Т. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение,признава се за
виновен и се съгласява делото да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от част V на
НПК.Заявява,че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
На 4.03.2015г., около 12.30 ч., подс.К.Т. и свид.Р. Р. излезли на разходка. Р. била с кучето си. Минали през центъра на с. *******, Плевенска област и отишли на стадиона. Към тях се присъединили приятелите им Е.М., А. В., Р.М., А.В., Л.В., В.М., А.К. и А.В..
Младежите седяли на тревата, говорили си, консумирали
безалкохолни напитки.
По същото
време, около 14 часа,
недалеч от тях, в
друга част на стадиона, се намирал Ц. В. Н. – на 79
год, който пасял собствените си овце. К.Т. и Е.М. започнали
да се гонят. След тях побягнало
и кучето на Р.. Движили се
в посока стадото на Н. и когато се изморили, легнали на земята. Ц. Н. им направил забележка,
че плашат овцете. По този повод между младежите и Н. започнали пререкания. М. предизвикал
Н. да го ритне. Н. посегнал с крак към М., но не успял да го удари. М. и Т. се изправили и М. отблъснал Н.. Н.
се озовал близо до Т.. Тогава обвиняемият го ударил с ръка много силно в дясната част на главата и по-конкретно в лицето. След удара Н. паднал на земята. В това време приятелите на Т. се изправили, хванали обвиняемия и му попречили да нанеси нови удари на
пострадалия. Н. извадил мобилния се телефон и казал, че ще
се обади на сина си. Веднага след това обвиняемият и останалите младежи си тръгнали.
Около 18.30 часа Ц. В. се прибрал
в дома си и веднага си легнал.
Казал на съпругата си, че е бит и поискал синът му да го
закара в гр. Плевен за преглед от лекар. Р.Н. забелязала, че съпругът й има синина под дясното око и лек оток на горната устна. Оплакал се от силно главоболие. Същата вечер Ц. Н. бил приет в
спешно отделение и по-късно настанен
за лечение в НХК, САРИЛ на УМБАЛ – Плевен. Въпреки интензивното лечение и оперативните намеси на 18.03.2015г. Н. починал.
Преди инцидента Н. бил в добро
здравословно състояние за възрастта си. Употребявал различни лекарства сред които и «Синтром» - препарат с противосъсирващо
кръвта действие.
От заключението
по назначената съдебномедицинска
експертиза е
видно следното:
При огледа,
аутопсията и от медицинската
документация е установено, че Ц. В. Н. е получил
черепно-мозъчна травма – кръвонасядане
по лицето, остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между
меките обвивки и усложнения – венозен
застой, хипостаза и огнищно
възпаление на белите дробове,
мозъчен и белодробен отток.
Смъртта на Н. се дължи на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от черепно-мозъчната
травма и усложненията й.
Медицинските действия са били своевременни и правилни, а смъртния изход е пряка последица
от травмата.
При аутопсията
е установено кръвонасядане
в областта на дясната
скула, което съответства да
е получено с удар с ръка в лицето.
Според данните от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза е възможно това нараняване
и нараняване, изразяващо се
в оток на горната устна да се получат с един единствен удар в областта на лицето. Поради липсата на характерни увреждания при падане по основата на мозъка, експертизата приема, че
черепно-мозъчната травма е причинена при удара с ръка, а не при последващото падане на пострадалия.
За сформиране
на кръвоизлива в черепно-мозъчната
кухина са допринесли и дегенеративните възрастови промени на кръвоносните съдове и поддържащото лечение с медикамент, възпрепятстващ
съсирването на кръвта.
Сама по себе си черепно-мозъчната травма представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота. За клиничното й протичане е характерен първоначален
«светъл период» на видимо добро състояние,
което постепенно се влошава
поради натичането на кръв в черепната кухина, повишаване на вътречерепното налягане и притискате на мозъка с възпрепятстване на нормалното му кръвоснабдяване.
Горната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подсъдимия,направено в производството по
чл.370 и сл.от НПК,което се подкрепя от останалите събрани в хода на
досъдебното производство доказателства и се ползва от съда при постановяване на
присъдата без да се събират доказателства за фактите,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,в съответствие с разпоредбата на чл.372
ал.4 от НПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна
страна,че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.124 ал.1 от НК като на 18.03.2015г., с. *******, Плевенска област, по непредпазливост, причинил смъртта
на Ц. В. Н. – 79г. вследствие умишлено нанесена на
4.03.2015г. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до разстройство
на здравето, временно опасно за живота.
Деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл за нанасяне на средната
телесна повреда и небрежност за причиняването на смъртта.
Причина за
извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия с установения в
страната обществен ред.
При
определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия за
извършеното от него деяние съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,която
изрично предвижда,че в случаите когато съдът постановява осъдителна присъда,трябва
да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.В конкретния случай е
приложима разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК,при което наказанието следва да се
определи при условията предвидени в общата част на нормативния акт и да се
намали с една трета.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се има предвид мотивът на
подсъдимия за извършване на престъплението.Действията му са резултат не от
намерението му да защити себе си и приятеля си от нападение,а за да демонстрира
сила и превъзходство пред възрастния човек.
Налице са и смекчаващи
отговорността на извършителя обстоятелства-чисто съдебно минало и сравнително
млада възраст.
Преценявайки отегчаващите и
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства съдът намира,че наказанието
следва да бъде определено при баланс между двете и в този смисъл около средата
на предвиденото от закона.Според настоящата инстанция наказание от четири
години и шест месеца лишаване от свобода е съответно на обществената опасност
на деянието и дееца и ще е достатъчно да реализира поставените от закона
цели.При условията на чл.58а,ал.1 от НК то трябва да бъде намалено с 1/3,т.е.на
три години.
Същото не следва да се търпи
реално от подсъдимия,защото в случая са налице предпоставките за прилагане на
института на условното осъждане.Съдът намира,че целите на наказанието могат да
се постигнат и по този начин предвид младата възраст на подсъдимия и фактът,че
до настоящия момент не е осъждан.Предвид факта обаче,че е причинена смърт
изпитателния срок следва да е максималния предвиден в закона-пет години.
При този
изход на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ПОС деловодни разноски в размер 40 лв.,а по
сметка на ОД на МВР-Плевен деловодни разноски в размер 220 лв.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: