МОТИВИ
по АНД № 294 по описа на Варненския
районен съд за 2019
Производсвото е образувано по внесено от прокурор при Районна
Прокуратура-Варна по реда на
чл.375-чл.379 от НПК предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.
78 “а” от НК по отношение на обвиняемия Д.Т.В., затова че 04.09.2017
г. в гр. Варна, по бул.
„Цар Освободител", до бензиностанция „Оазис", в посока изхода на
града, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ ХЗ", с
рама №*
без да е регистрирано по надлежния ред, установен в чл.140, ал.1, изр.1 и ал.2,
изр.1 (ред. ДВ бр.58/2017 г.) от ЗДвП, във вр. с
чл.1, ал. 1 (ред. ДВ бр.67/2012 г.) и чл.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (загл. -ред. ДВ бр.67/2012
г.), което е престъпление по чл.345, ал.2 вр.
с ал.1 от НК.
В съдебно заседание след приключване на
съдебното следствие, представителят на РП – Варна поддържа предложението. Счита
за безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал престъпния състав на чл.345,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Пледира същият да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание глоба, ориентирано към минималния
размер.
Защитникът
на обвиняемия, адв. Д. от своя страна се солидаризира
с изложеното от прокурора единствено относно изложената от държания обвинител
фактическа установеност. Защитата намира, че са налице предпоставките за
приложението на предвидените в ЗДвП адм. нарушения и
счита същото за такова. Излагат се и конкретни доводи в тази насока.
Обвиняемият В. не се признава за
виновен и в последната си дума, моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди
всички доказателства, събрани по делото, намери за установено следното от
фактическа страна:
Обв.
Д.В. бил управител на търговско дружество „*" ЕООД гр. Варна, чиито
основен предмет на дейност е покупка и продажба на леки, товарни автомобили и
резервни авточасти; внос и износ на нови и втора употреба автомобили.
Продажбата на автомобили се извършвала в стопанисвана от дружеството автокъща, където били изложени предназначените за продажба
автомобили.
На 19.06.2017 г. в *, черз
„*" ЕООД бил закупен лек автомобил от лице с имена *. Автомобила бил марка
„БМВ ХЗ", с рама №*. Целта на
закупуването му била тясно свързана с предмета на дейност на дружеството чийто
управител бил обв.В. – продажба в България. Този
автомобил бил надлежно регистриран в службата по регистрация на *под №476278 и
по отношение на него имало издадено удостоверение за регистрация /Certificat d'immatriculation/, в който бил
посочен номер и което било с начален срок на валидност до 31.12.2017 г. На
същия ден, след покупката на автомобила, въз основа на отправено официално
искане за експорт на автомобила за Р. България, регистрацията на превозното
средство била прекратена от компетентните власти в Княжеството. Съобразно
установената за тези случаи процедура, издадените за лекия автомобил
регистрационни табели с №М801 били върнати в службата по регистрация, а върху
издаденото за него удостоверение за регистрация бил поставен печат с надпис Jmmatriculation annulee pour
exportation" - „Прекратена регистрация във
връзка с експорт".
След закупуването му и оформянето на надлежните
документи лекия автомобил бил транспортиран
до гр. Варна чрез автоплатформа и изложено за
продажба в автокъща, стопанисвана от „Лупо Кар" ЕООД. Тъй като целта била продажба ППС, то
не било регистрирано по надлежния ред в Р България, а това е трябвало да се
извърши едва след продажбата му.
На 04.09.2017 г. сутринта, св* разглеждал леки автомобили, предлагани за продажба от
различни автокъщи в гр. Варна, тъй като желаел да
закупи автомобил на името на управляваното и представлявано от него дружество -
„Д*" ЕООД. В автокъщата, стопанисвана от „*"
ЕООД, св. С* видял горепосочения автомобил и го харесал. Св. С*разговарял с обв. В. и
поискал автомобилът да бъде откаран в автосервиз за проверка на изправността
му. Обв. В. се
съгласил да бъде извършена такава проверка. Автомобилът нямал поставени
регистрационни табели и св. С*капитал В., дали може така да се движи по пътя.
Поради това обв. В. предложил на св. С* да откара
него и съпругата му с този автомобил до сервиза и обратно. Св. С* съпругата му
и обв.В. се качили в автомобила и се придвижили с
него до сервиза, където той бил тестван. До там автомобилът бил управляван от обв. В.. След като приключили с проверката на изправността
на автомобила, те тръгнали обратно към автокъщата,
стопанисвана от „Л*" ЕООД. И в този случай, автомобилът бил управляван от В..
Полицейски служители в С
„ПП" при ОД на МВР - Варна Х.Г.Г. и С.М.Г. -
Около 11.10 ч. на същия ден се намирали
на кръстовището между бул. „* и бул. „Цар Освободител" в гр. Варна, като
се движили със служебен автомобил в посока от центъра към изхода на града. Те
бил забелязали автомобила управляван от бов.В., като
им направило им впечатление, че той няма поставени регистрационни табели.
Затова св. Х.Г. включил светлинен и звуков сигнал и заедно с колегата си, със
служебния полицейски автомобил последвали лекия автомобил „БМВ ХЗ". До
бензиностанция „Оазис", находяща се на бул. „Цар
Освободител", в посока изхода на гр. Варна, те се изравнили с него и
направили знак на водача му да отбие в дясно и да спре. Св. Х.Г. и св. С.Г.
също спрели, слезли от служебния автомобил и се приближили към водача на
автомобила „БМВ ХЗ", на когото поискали документите за проверка. От
представеното от него СУМПС, те установили, че това е обв.
Д.Т.В.. В. не представил никакви документи за управлявания от него лек
автомобил. Поради това бил придружен от полицейските служители до двора към
сградата на С „ПП" при ОД на МВР - Варна, където автомобила бил паркиран.
Междувременно св. С* и съпругата му си тръгнали. В последствие полицейските
служители придружили обв. В. и до автокъщата,
стопанисвана от „Л*" ЕООД, за да вземе документите за автомобила, с които
разполагал. След направена справка било установено, че автомобилът „БМВ
ХЗ" не е регистриран в Р България и по отношение на В., св. Х.Г. съставил
АУАН №168482/04.09.2017 г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДВП. Обв. В. бил задържан по реда на ЗМВР, но малко по-късно бил
освободен. Още същия ден, между него - като управител и представител на „Л*"
ЕООД и св. С* - като управител и представител на „Д*" ЕООД бил сключен
договор за покупко-продажба на лекия автомобил „БМВ ХЗ". Въз основа на
заявление №170819037420 за първоначална регистрация на МПС и приложените към
него документи, на следващия ден - 05.09.2017 г. горепосочения лек автомобил
бил регистриран
в С „ПП" при ОД на МВР -
Варна по надлежния ред в
Р България, като собственост на „Д*" ЕООД.
На следващия ден автомобила бил
закупен от свид.С*, като той бил безпроблемно
регистриран в КАТ Варна с наличните документи по закупуването му от К*.
Редът за регистриране на моторни превозни средства в страната е уреден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни зарегистрираните
пътни превозни средства. В чл.2 и чл.3, ал.1 от Наредбата е посочено, че моторните превозни
средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената на „Пътна
полиция“ при
Столична дирекция на вътрешните работи
или областните дирекции на МВР /ОДМВР/ по постоянния адрес
на собственика – за физическите лица или по
адрес на регистрация- за стопански субекти. Посочено е също така, че
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14-дневен срок от придобиване
на собствеността или оформянето на вноса /постоянен
или временен/ от съответния митнически
орган.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства –от показанията на свидетелите С*, Х.Г.,
С.Г., дадени на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание
чл. 378 ал.2 от НПК, които съдът намира за последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни относно релевантните факти от предмета на доказване
и съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен
материал. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в
събраните гласни доказателства не се наблюдава. Свидетелите по непротиворечив
начин описват застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по
делото.
От
показанията обв.В. се установяват основните
интересуващи наказателния процес факти- че по повод управлението на представляваното
от него търговско дружество е закупил автомобил от Кралство Монако с цел
продажбата му в страната. Покупката на автомобила е преминала при спазването на
законодателството. Желанието на клиенти да го тестват е била единствената
причина автомобила да се приведе в движение с цел достигането до сервиз.
Безспорно МПС е било приведено в движение без регистрационни табели и
обвиняемия го е управлявал за кратко
време, по единствената цел достигане до сервиз, след което са ги спрели
полицейски служители за проверка. Така описаните факти не са спорни между
страните и са достатъчно подробни, логични и непротиворечиви, а и
кореспондиращи си с останалите гласни и писмени доказателства и съдът им вярва.
От обясненията на обв.В.,
дадени в съдебно заседание се установява, идентична фактическа обстановка.
Посочва като причина не вземе временни номера за автомобила факта, че
представляваното от него търговско дружество не е регистрирано по ДДС и поради
това държавата не е предвидила ред за предоставяне на временни номера за
тестове на автомобила от купувачи. Сочи, че единствената причина да приведе в
движение автомобила е желанието на клиентите да го тестват. Де факто,
обясненията на обвиняемия не отричат управлението на нерегистрирано по
съответния ред МПС и допълват показанията на разпитаните по досъдебното
производство свидетели.
В
унисон с приетата за установена фактология са и
събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн.
чл. 283 от НПК– справка за съдимост, характеристична справка, протоколи и др..
При така констатираното от фактическа
страна, настоящият състав намира от правна страна, че обвиняемият не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като извършеното
от него, макар и формално да осъществява състава на посоченото престъпно
посегателство, поради своята малозначителност,
разкрива явно незначителна обществена опасност. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК е приложима спрямо всички
престъпни състави от особената част на НК и в тази връзка, съобразно
категоричната и последователна практика на ВКС, следва да се преценяват в
кумулативна даденост както обстоятелствата относно обществената опасност на
деянието в контекста на реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания
предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, така и фактическите данни досежно личността на дееца. Според настоящата инстанция,
очертаните по- горе фактически положения сочат на изключително ниска степен на
обществена опасност на деянието. Касае се за едно наскоро криминализирано
транспортно престъпление / въведено
в НК с изменение в ДВ бр.95 от 29.11.2016г./, в чиито състав не се включват
престъпни последици, т.е на просто извършване. Управлението на МПС- то е било
за много кратко разстояние, с ниска скорост, с единствена цел тестване от
евентуални купувачи, които в настоящият случай и го закупуват на следващия ден.
Последното е от значение, тъй като с криминализирането на засегнатите обществени отношения,
визирани в състава на чл. 345 ал.2 от НК целта на законодателя била е да се
попречи на водачи, участвали в ПТП да се укрият и да осуетят носенето на
наказателна отговорност, като напуснат местопроизшествието с практически
неразпознаваемо МПС. В настоящия казус, тези отношения са засегнати в по- ниска
степен. Основен акцент следва да бъде
поставен върху мотивите/подбудите на водача да извърши деянието, а именно да
изпробва автомобил, преди да реши дали да го закупят клиенти, действие тясно
свързано с обичайната му търговка дейност. Обичайна търговска практика е
купувача, преди да закупи вещта да я изпробва по предназначение – да я провери
в сервиз в настоящия случай, за да прецени, дали тя притежава характеристиките
и качествата, които биха го мотивирали да плати уговорената цена на продавача.
Неслучайно, законодателят е предвидил и някои продажби да се осъществяват под
отлагателно условие, продавачът да одобри вещта /чл. 204 от ЗЗД/, като в
противен случай договорът не поражда действие. В светлината на тези
разсъждения, житейски нормално и съвсем оправдано е преди да бъде закупен един
автомобил, и то на значителна стойност като настоящия да премине тест и то в
автосервиз. Разбира се не е извинително обстоятелството, че един такъв
автомобил е управляван нерегистриран, тъй като се касае за законово изискване,
но от друга страна, снабдяването дори и с временни регистрационни табели за
целта на едно изпробване, би създало сериозно неудобство и на двете страни, при
липса на яснота дали автомобила ще бъде одобрен от купувача. А и въпреки
строгостта на законодателя към управлението на нерегистрирани МПС-та, той все
пак не ги е изключил от гражданския оборот. Прочее, всички тези отчетени обстоятелства
сочат на много ниска степен на обществена опасност на деянието, извършено от обв.В.. За отбелязване е също че, паралелно със
съществуването на престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, законодателят не е
предвидил отпадането на административното нарушение по чл. 140 от ЗДвП, което е
със същите правни характеристики и чиито санкционни последици са уредени в чл.
175 ал.3 от ЗДвП. Т.е., разграничителният критерий между престъпление и
административно нарушение следва да бъде поставен имено върху степента на
обществена опасност на извършеното, а
както се каза- тя е пренебрежимо ниска. Тук също така е важно да се
отбележи, че при внасяне на автомобила в страната не са били допуснати
нарушения на законодателството и при закупуването му от клиента той е безпроблемно
регистриран в КАТ.
Съдът не споделя становището на
представителя на държавното обвинение, че извършеното от обв.
В. съставлява престъпление. Преди всичко, съдебната практика отдавна е подчертала, че водеща роля за чл. 9
ал.2 от НК има оценката на обществената опасност на деянието, а на втори план
стои степента на обществена опасност на дееца. /В този смисъл например Р. 253/25.06.15 по н.д. 630/15 на ВКС II н.о./ . В случая, няма спор, че обв.
В. не е особено дисциплиниран водач /видно от справката нарушител на негово име
той има 7 влезли в сила НП и 7 фиша и то за период от повече от 20 години/, но
това не означава, че той е личност с висока степен на обществена опасност.
Същият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78 а от НК, трудово и семейно ангажиран, без криминални регистрации- т.е. лице
с добри характеристични данни и оттам и личност с ниска степен на обществена
опасност. А неговата недисциплинираност при управление на МПС ще бъде по-
подробно обсъдена във връзка с преценката, дали извършеното от него не
представлява административно нарушение.
В този смисъл, според настоящия съдебен
състав, съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства сочи, че
инкриминираното поведение на обвиняемия В. е засегнало толкова незначително
обществените отношения, предмет на наказателно правна защита, че следва да бъде
квалифицирано като малозначително и непрестъпно, по
смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК. А това, безспорно прави обществено неприемливо и
неоправдано използването на предвидените в наказателното право санкционни
средства по отношение на извършителя му. По тези съображения, настоящата
инстанция призна на основание чл. 378 ал.4т.2 от НПК обвиняемия за невинен и го
оправда и за престъплението, за което е предложен да бъде санкциониран по реда
на чл. 78А от НК с внесения в съда
прокурорски акт – по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съгласно чл.6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън
нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден
винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване.
В ЗДвП е налице и санкционната по
своя характер норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, тоест се достигна до извод, че е налице
административно нарушение, когато едно лице управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът след като се запозна с
разпоредбите на чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и с тази
на чл.175, ал.3 от ЗДвП установи, че за едно и също изпълнително деяние, а
именно - управляването на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, може да се осъществи както съставът на престъплението по чл.345,
ал.2, вр. ал.1 от НК, така и съставът на
административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП във вр.
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В Наказателния кодекс има редица
примери при които едно изпълнително деяние може да бъде както престъпление,
така и административно нарушение и като такива се явяват престъплението
хулиганство по чл.325, ал.1 от НК и извършено нарушение по Указа за борба с
дребното хулиганство, противозаконното пречене на орган на властта по чл.270,
ал.1 от НК и чл.103 във вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, вменяващ задължения на водачите на моторни превозни средства да спират
при подаден сигнал от контролните органи за спиране.
При преценка дали едно деяние
представлява престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК или административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН трябва да се отчете степента на
обществената опасност на същото, която е различна за всеки конкретен казус.
С
влезлите в сила на 06.11.2017 изменения на НПК /ДВ 63 от 2017/ г. с
разпоредбата на чл. 301 ал.4 от НПК, на съда бе позволено при преценката дали
деянието съставлява престъпление или не, да се произнесе, дали извършеното не
представлява административно нарушение. В тези случаи, съгл. чл. 305 ал.6 от НПК съдът следва да признае обвиняемия за невинен и да му наложи
административно наказание. Нормите на чл. 301 ал.4 и 305 ал.6 от НПК имат
процесуален характер и като такива имат действие към момента на извършване на
съответното процесуално действие- т.е. към датата на постановяване на съдебното
решение по настоящото дело, тези разпоредби могат да бъдат приложени от съда. Според настоящия
съд, извършеното от обв.В. разкрива юридическите
белези на административно нарушение по
чл. 140 от ЗДвП, а именно, че на 04.09.2017 г. в
гр. Варна, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ ХЗ",
с рама №*, който
не е бил регистриран по съответния ред. Както се каза многократно управлението
на нерегистрирано МПС е безспорно доказано по делото, а то не е и спорно.
Ниската степен на обществена опасност на деянието, дава основание за приложение
на чл. 9 ал.2 от НК, но поставя същото в
юридическите рамки на административно нарушение по чл. 140 от ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл. 175 ал. 3, пр.1 от ЗДвП предвижда за същото
нарушение административно наказание
„глоба“ от 200 до 500 лева и с лишаване
от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца. При индивидуализиране
на административното наказание, съдът взе в предвид наложените до сега
наказания за нарушения по ЗДвП, които както се каза, го характеризират като сравнително дисциплиниран водач. В този ред
на мисли и като взе в предвид фактите по делото и характеристичните данни за
обвиняемото лице, съдът реши да му наложи глобата в минимален размер- 200 лв. и
лишаването от право да управлява МПС, шест месеца. С така определеното по вид и
размер административно наказание, съдът намира, че ще се въздейства
поправително и превъзпитателно върху обвиняемия, за да спазва установения в
страната правов ред з движение по пътищата. Но въпреки това според съда
предвидените за процесното нарушение административни
наказания, съобразно техния вид, дори и наложени в минималния и за двете
законов размер, са най-подходящите по размер наказания съобразно чл.27 ал.2 ЗАНН, отчитайки тежестта на нарушението и подбудите за извършването му, както и
тежестта на предходните наложени административни наказания по ЗДвП. Така
наказанията се наложиха при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но
при невъзвратимост на наказанията за извършеното административно нарушение.
Съдът
намери за необходимо да посочи изрично, че в случая не са налице основанията на
чл. 28 ЗАНН и определяне на нарушението като
маловажен случай. Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай"
е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се
прави по законосъобразност и на база фактическите данни по конкретния казус -
вида на нарушението, начина на извършването му, вида и размера на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост
на извършеното и др., отчитайки същността и целите на
административно-наказателната отговорност.
Степента на обществена опасност на административното нарушение по чл.140
а.1 ЗДвП е по-ниска от степента на обществена опасност на престъплението по
чл.345 ал.2 НК, както се посочи вече, но не може да се изключи
административно-наказателната отговорност на дееца, която се реализира чрез
постановяване на настоящото решение, след като В. бе признат за невиновен и
оправдан за извършването на престъпление по чл.345 ал.2 НК, но бе приложена
разпоредбата на чл. 301 ал.4 от НПК и извършеното от него бе
прието, че съставлява адм. нарушение по ЗДвП.
По изложените мотиви Съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
