Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
06.12.2021
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На първи декември година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 220 по описа за 2021
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Делото е образувано по жалбата на Х.Р.П. ЕГН ********** ***, чрез а.. А. Ж. ***, съдебен
адрес:*** против Заповед № 321з-152/ 12.07.2021 г. на гл. инспектор – началник
на РУ- Попово при ОД на МВР – Търговище, с която за две нарушения на служебната
дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1
година на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР.
Жалбоподателят счита, че процесната
заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон, при в несъответствие с целта на
закона. Доказателствата, които АО е използвал, за да мотивира акта си, не са
събрани по реда на чл. 39 от АПК, нито по реда на други специални закони или
по-висши актове като ГПК и НПК. Извършващият проверката разказва какво е
„разбрал“, като е гледал видеофайл от камера, поставена в патрулната кола. След
това теоретизира върху ролята на прозявката, преброявайки 18 броя вечерта. Този
начин на събиране на доказателства не е предвиден в АПК и наподобява това при
използване на СРС, този който ги експлоатира за да разказва, това което е чул
или видял, вместо да оформи като ДВС и да ги приложи към доказателствата. Този
подход е трайно преодолян от практиката на съдилищата, още повече че в
настоящия случай в колата до жалбоподателя стои друг служител на полицията,
който не е бил разпитван по време на предварителната проверка, дори и след
дадените обяснения от П.. За всяко от нарушенията на жалбоподателя е определено
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Сумирането на срока на двете
наказания за да достигне той максимума предвиден в закона от 1 година е правен
абсурд. За всяко от наказанията следва да се определи отделно наказание на
жалбоподателя и той да го търпи. Събиране на наказания от един и същи вид в
българската правна система няма. При обсъждане на субективната страна деянията
на П. се приема, че в първия случай той е действал по непредпазливост, а при
втория при пряк умисъл. И двата извода са неправилни.Ако при първия случай той
е действал непредпазливо, то той не е отговорен нито служебно, нито
дисциплинарно. Той може да отговаря за нарушение на посочения текст от
„специфични задължения на нарядите“, само ако е действал при пряк умисъл. По
отношение на определяне на формата на вината при второто нарушение не може да
се прави извод за пряк умисъл, след като камерата е продължила да действа и
провеждащия проверката най-подробно разказва какво е видял на видеофайла. Самата
камера е вградена по начин, който е най-добър за нейната ефективност и няма
данни П. да е манипулирал местоположението ѝ. Отделно от това няма
забрана за него да постави на седалката светлоотразителната си жилетка. Колкото
седалката ограничава обхвата на камерата, толкова е това ограничение, когато
върху нея има преметната жилетка.
В с.з. по делото жалбоподателят, редовно
призован се явява лично и с а.. Ж. ***, който поддържа жалбата и изразява
мотивирано становище за отмяна на оспорения адм. акт. Предира за присъждането
на разноски, за което представя списък на същите по смисъла на чл. 80 от ГПК
във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по оспорването – началникът
на РУ-Попово при ОД на МВР - Търговище, редовно призован, не се явява, а се
представлява в гл. юрк. Л. Ж., редовно упълномощена, която изразява мотивирано становище
за неоснователност на жалбата и присъждането на направените по делото разноски
в размер на юрк. възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, налице
е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, същата е частично основателна поради следните съображения.
Съдът приема за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е младши инспектор - полицай в група
„Охранителна полиция“ при Районно управление гр. Попово при ОД на МВР –
Търговище видно от представената кадрова справка (стр. 28 от преписката).
Жалбоподателят е постъпил в системата на МВР на 22.06.2012 г.
Жалбоподателят П. заедно със свидетеля Я. е бил наряд
за контрол на пътното движение, назначен за времето от 19,00 ч. на 13.04.2021
г. до 07,00 ч. на 14.04.2021 г. с лек автомобил с ДК№ СВ 5984 КК. Според
представените от дирекция „Вътрешна сигурност“ видеофайлове в директория ODMVR-TADRGOVISHTE и папка СВ5984КК/2021/04.14, става ясно поведението
на наряда за посочения период от време. Така от записите на втора камера,
монтирана на таблото в автомобила е видно, че на 14.04.2021 г. в 03, 45 ч.
жалбоподателят, стоящ вдясно до водача на служебния автомобил, отпуска глава на
седалката и я завърта на ляво към водача, като към 04,05 ч. до 04, 24 ч. видимо
спи на предната дясна седалка на служебния автомобил, находящ се в гр. Попово,
път II-51, км. 52-423 срещу газ-станция „Шелф“.
С това си поведение жалбоподателят не е изпълнявал
служебните си задължения, по-конкретно чл. 56, ал. 1 от Инструкция № 8121з-929/
02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност на министъра на вътрешните работи (
При изпълнение на ППД нарядите осъществяват превенция на правонарушенията, чрез
видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с
гражданите с цел съдействие и реагиране при необходимост). П. е нарушил и т.8
от Указание рег. № 321р-6986/ 03.05.2017 г. за изпълнение на ПК по IV-ти основен маршрут – раздел IX Специфични задължения на нарядите по ПК „При
изпълнение на ПК на служителите се забранява….да спят..“, като указанието е
издадено на основание чл. 20, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/ 2015 г. на КПД
от инсп. Ст. и е утвърдено от началника
на РУ-Попово. Извършеното деяние на жалбоподателя е в нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 197, ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за наказанието законодателят е
отредил наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година съгласно чл. 200,
ал. 2 от ЗМВР.
На 14.04.2021 г. в 04, 24 ч. жалбоподателят излязъл от
служебния автомобил и седнал на задната седалка на автомобила, като съблякъл
светлоотразителната си жилетка (елече), с която покрива облегалката на предната
седалка до водача. На задната седалка П. престоява до 05, 30 ч. това е довело
до невъзможност за проследяване на действията и изпълнението на професионалните
задължения на служителя по време на наряда, където пребивава. Служебният
автомобил се е намирал от 04, 41 до 05,
51 на местостоянка в гр. Попово, път II-51 до
„Градски стадион“.
С това си поведение жалбоподателят е нарушил т. 7 от
раздел II от Указания за работа на полицейските служители със
системите за аудио запис и видео наблюдение, монтирани в служебните автомобили,
утвърдени със Заповед № 8121з-731/ 15.07.2020 г. на министъра на вътрешните
работи (не поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила)
от Указания за работа на полицейските служители със системите за аудио запис и
видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна
полиция“.Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със Заповед №8121з-731/15.07.2020 г. на
министъра на вътрешните работи.
Извършеното деяние на жалбоподателя е в нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, във вр. с чл.
197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. 2 от ЗМВР, за
наказанието законодателят е отредил наказание „порицание“ за срок от 6 месеца
до 1 година съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР.
На 02.06.2021 г. началникът на РУ – Попово при ОД на
МВР – Търговище издал Заповед № 321з-124 от същата дата (стр. 5 до 7 от
преписката), с която на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е образувана проверка
по случая във връзка с постъпилите в ОД на МВР – Търговище Д“Вътрешна
сигурност“ предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина от
жалбоподателя П.. Проверката е възложена на инсп. Св.Ст. – началник Участък – Опака в РУ –
Попово при ОД на МВР – Търговище, в този смисъл той има и качеството на
дисциплинарно-разследващ орган, съгласно чл. 207, ал. 2 от ЗМВР. Жалбоподателят
е запознат със заповедта на 13.06.2021 г. (стр. 7 от преписката), като е
запознат с правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.
На 17.06.2021 г. до жалбоподателя е изпратена покана
за даване на писмени обяснения (стр. 14 от преписката).
На 18.06.2021 г. жалбоподателят П. е дал писмено обяснение
по случая (стр. 16 б от преписката), което е прието с резолюция от дисциплинарно-наказващия
орган (ДНО).
На 25.06.2021 г. инсп. Ст. в качеството му на
дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) е съставил Обобщена справка рег. №
321р-11053 (стр. 8 до 13 от преписката). В нея ДРО е обобщил направената
проверка по случая, като подробно е описал поведението на жалбоподателя на
14.04.2021 г. след 03, 45 ч. до 05, 30 ч. жалбоподателят е обяснил, че се е
преместил на задната седалка на служебния автомобил, тъй като се е залял при
пиене с вода и е намокрил жилетката си. В справката е посочено, че след 02, 24
ч. няма адм. наказателна дейност и проверени МПС. Посочено е още, че от
осъществените нарушения от жалбоподателя – спане и закриване на видеокамерата няма
настъпили вредни последици, за форма на
вината е отбелязано, че първото нарушение е извършено при условията
непредпазливост (небрежност), когато служителят е заспал на предната седалка,
но закриването на видеокамерата е умишлено. За поведението на служителя е
записано, че от постъпването си на работа до настоящия момент жалбоподателят П.
няма наложени наказания и не е награждаван.
На 28.06.2021 г.
жалбоподателят е запознат с обобщената справка след покана (стр. 13 от преписката).
На 12.07.2021 г. началникът на РУ-Попово при ОД на МВР
– Търговище в качеството си на ДНО издал процесната Заповед № 321з-152 от
същата дата (стр. 1 до 3 от преписката), с която наложил общо дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 1 година на жалбоподателя П. (по 6 месеца за
всяко от нарушенията), на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл.
197, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2 във вр. с чл. 204,
т. 4 от ЗМВР за първото нарушение и на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с
чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР.
На 12.07.2021 г. жалбоподателят П. е запознат със
Заповед № 321з-152 от 12.07.2021 г. на началника на РУ – Попово при ОД на МВР –
Търговище, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
1 година
На 21.07.2021 г. жалбоподателят П. е оспорил по
съдебен ред процесната Заповед № 321з-152 от началника на РУ – Попово при ОД на
МВР – Търговище.
По делото е допусната съдебно-графологична ескпертиза
поради оспорване на подписа на жалбоподателя, положен в Протокол
рег.№321р-17055/05.12.2017 г. на РУ – Попово за проведено професионално
обучение на служителите от ОП при РУ-Попово при ОД на МВР – Търговище.
Съдебният експерт е дал заключение, че на пореден номер 30 срещу името на
жалбоподателя подписът не е положен от жалбоподателя, като на горните два реда
(№ 28 и 29) също няма положен подпис от жалбоподателя.
Съдът кредитира заключението на съдебния експерти като
компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото доказателства.
По делото е разпитан в качеството му на свидетел Я..
Според показанията на свидетеля той работи в РУ-Попово на длъжност мл.
автоконтрольор. Познава Х.Р.П.. Колеги били от близо 10 г., от когато е
постъпил на работа, от тогава се познавали лично. Доста често се случвало да
дават наряд заедно, във връзка с изпълнение на служебните ни задължения, може
би през седмица, в зависимост как са нарядите. Давали смесен наряд. Свидетелят е
автоконтрольор, Х. е от охрана на обществения ред. Може би на седмица или на
две веднъж дават наряд. Относно случая, за който е тук, знае, че има проверка
срещу него за това, че е спал по време на работа, за което свидетелят не мога
да се съгласи. Свидетелят докато е бил с него, не може да каже, че П. е спал
вътре в колата, не е изпадал в някакво такова състояние, той да е бил забелязал
П. да хърка, да не му говори. Движението на този участък, който те контролирали,
по принцип градът им е такъв, че след 01.00 ч.-02.00 ч. може да кажа, че почти
няма движение по улиците на града. Ако мине някой, то това е някое такси
(остават едно или две таксита в града вечерно време) и някой друг доставчик на
стока или вестници, в зависимост на кое кръстовище са. Тази конкретната вечер,
коментирали я с Х., дотолкова, че помня и свидетеля, как той отишъл на задната
седалка, тъй като докато пие вода, каза, че се понамокрил. Съблякъл си
жилетката и я метнал на облегалката. (Свидетелят с действия показва начина на
поставяне на жилетката върху седалката.) След като метнал жилетката на облегалката, П. е
седнал отзад. Камерата в автомобила се
намира отпред, в дясно на таблото е едната камера, която гледа вътре в купето
на автомобила. Има една камера отпред в ляво, горе на стъклото, която гледа
напред, извън автомобила и има трета отзад, на задното стъкло, която гледа
назад. Обхватът на камерата отпред в дясно не съм гледал много, но това, което
съм виждал е предните две седалки и назад се вижда част от задните седалки, но
основно гледа водача и пътника до него, вътрешността на автомобила. В задната
част на автомобила, по принцип, има две предни седалки, които възпрепятстват да
се вижда назад, за това между двете седалки какво точно се вижда назад, не може
да каже. Имало е и други такива случаи с
други хора, т.е. проверявали са по същия начин и други хора, викали са го да
пише обяснения какво е видял, какво е чул, относно извършвани проверки.
Редовно, през различен период от време, се получават файлове, че различни
колеги са задрямали или спали по време на служба. Давал е бил писмени обяснения
по тези преписки. По тази преписка срещу Х.Р. не го били викали.
На въпрос на съда: Вие знаете ли за какво е тази втора
камера в купето? Св. Як. отговаря, че тази камера е отпред в дясно,
доколкото знаел, когато поставяли камерите, на тях им обяснили, че тези камери
са, за да се предотвратява корупцията. За толкова години той не знаел един
колега да е уличен в корупция въз основа на
тези камери, освен, че някой е задрямал за 5-10 мин. Само за това се
използвали тези камери, да ги наблюдават. Това видеонаблюдение в полицейския
автомобил, мислел, че е откакто е дошъл автомобилът, мислел, че той си дошъл с
него. Ако не се лъжел някъде от 2017-2018 г. Винаги са били три камери, а в
багажника има компютър. Камерата се вижда в купето, тя е отпред на таблото в
дясно.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля, тъй
като от направения оглед на представените от дирекция „Вътрешна сигурност“
видеофайлове в директория ODMVR-TADRGOVISHTE
и папка СВ5984КК/2021/04.14, става ясно поведението на наряда за посочения
период от време, а именно че жалбоподателят П. не се залива с вода през
процесния период от време, и не това е причина да седне на задната седалка на
служебния автомобил, като и че и двамата служители от наряда към 04, 59 ч.
подремват в служебния автомобил.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Обжалваната заповед № 321з-152/ 12.07.2021 г. на началника
на РУ – Попово при ОД на МВР гл. инсп. И
Христов е индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен за
целта орган и в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 204,
т. 4 от ЗМВР, които му определят като правомощие да налага дисциплинарни
наказания от вида на процесното на служители на длъжност „мл. инспектор - полицай”-
мл.изпълнителска длъжност, заемана от държавни служители със средно образование
съгласно Приложение № 2, т. 24, Б.Държавни служители със средно образование от Класификатора
на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-212 от 24.02.2015 г. на
министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.21 от 21.03.2015 г., изм. ДВ бр.
24от 31.03.2015 г., изм. ДВ бр. 26 от 07.04.2015 г.).
Процесната заповед е мотивирана като фактическите и
правни основание за издаването и се съдържат и в представената адм. преписка, Поради
това съдът не намира противоречие с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Съдът приема, че в процесната заповед е налице противоречие
с материалния закон в частта за първото нарушение, по което е наложено
дисциплинарно наказание на жалбоподателя поради следното:
Съдът намира, че процесният адм. акт в частта за
първото нарушение е издаден в противоречие с нормата на чл. 4, ал. 1 от
Инструкция № 8121з-887/ 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 59/
16.07.2021 г. Съгласно тази разпоредба „Предвидените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарни наказания се налагат на служители на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ЗМВР,
които виновно са извършили дисциплинарните нарушения по чл.
194, ал. 2 от ЗМВР. Видно от процесната заповед е, че ДНО е приел,
че извършеното от жалбоподателя спане в периода от 04,05 ч. до 04, 24 ч. на
14.04.2021 г. е извършено при форма на вината – непредпазливост (небрежност).
От това следва, че не може да бъде налагано
адм. наказание на извършителя на деянието. Горепосочената инструкция е
приложима в конкретния случай по силата на §4 от ПЗР на същата инструкция съгласно
който „Образуваните и неприключили до влизането в сила на тази инструкция
производства за търсене на дисциплинарна отговорност от служителите по чл. 142, ал. 1, т.
1 и ал. 3 от ЗМВР
се довършват по реда на тази инструкция“. Инструкцията е издадена на основание
чл. 215а от ЗМВР.
По отношение на второто нарушение на жалбоподателя П.,
съдът намира, че ДНО е счел, че същото е извършено при форма на вината –
умисъл, изразяващо се в поставяне на прегради пред камерата, монтирана на таблото
на автомобила. Съдът приема, че действително с поведението си жалбоподателят П.
е нарушил разпоредбата на т. 7, Раздел II от Указания за работа със системите за аудио запис и
видео наблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“.
Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със Заповед №
8121з-731/ 15.07.2020 г., а именно да не поставя прегради пред камерата,
монтирана на таблото на автомобила. Съдът приема, че жалбоподателят е запознат
с посочените указания предвид на представената длъжностна характеристика (стр.
15 и 16 от делото), в която е записано, че следва да познава нормативната
уредба, дейността и функциите на полицията, структурата и задачите на органите
на МВР и на другите специализирани държавни и обществени органи, ангажирани с
противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.
Съдът намира, че при с второто си деяние жалбоподателя
е нарушил служебната дисциплина, като е
осъществено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл.
3 от ЗМВР. Налице е неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра
на вътрешните работи, за което ЗМВР в чл. 200, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 11
предвижда дисциплинарно наказание „порицание“, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3
от ЗМВР. Съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР
„Дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от шест
месеца до една година. Държавният служител се предупреждава, че при извършване
на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му
бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.“
По отношение на възражението на жалбоподателя за
заливане на светлоотразителната му жилетка с вода. Съдът приема възражението за
защитна версия, а не за обективен факт, тъй като след направения оглед на представените
от дирекция „Вътрешна сигурност“ видеофайлове в директория ODMVR-TADRGOVISHTE и папка СВ5984КК/2021/04.14, става ясно, че няма
заливане с вода от жалбоподателя и че той в 04, 24 ч. на 14.04.2021 г. се
измества на задната седалка на служебния автомобил, съблича жилетката си и я
поставя на седалката, на която е седял отпред. Жалбоподателят не се вижда какво
прави отзад, в 04, 38 ч. се вижда, как мърда ръката на жалбоподателя. В 04, 42,
жалбоподателят се движи на задната седалка. В 04, 53 ч. жалбоподателят се
раздвижва на задната седалка. В 04,59 ч. свидетелят Я. си дремва…….В 05, 30 ч.
жалбоподателят си взема жилетката и излиза от служебния автомобил с жилетка в
ръце, като в 05, 31 ч. сяда на предната седалка на автомобила и започва за
пише.
При изложеното съдът приема, че ДНО е доказал
извършването на второто, вменено на жалбоподателя нарушение на служебната
дисциплина, а именно - неизпълнение на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи, за което ЗМВР в чл. 200, ал. 2 предвижда дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. На жалбоподателя е наложена дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, което е определено законосъобразно,
при спазване на материалния закон, без съществено нарушение на административно-
производствените правила и в съответствие с целта на закона.
При изложеното процесната заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна в частта за първото наложено дисциплинарно нарушение на
жалбоподателя Х.П..
Предвид на изхода от оспорването и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът намира, че на жалбоподателя следва да
бъдат възстановени направените по делото разноски, съответно на уважената част
от жалбата, а именно в размер на 300 лв., определени съгласно чл. 8, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, съставляващи внесена
държавна такса от 5 лв. и възнаграждението за един адвокат от 250 лв. и депозит
за вещо лице 45 лв. На ДНО следва да бъдат възстановени направените по делото
разноски в размер на 100 лв. съставляващи юрк. възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 във
връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 321з-152/ 12.07.2021 г. на гл.
инспектор – началник на РУ- Попово при ОД на МВР – Търговище, В ЧАСТТА С КОЯТО
на Х.Р.П. ЕГН ********** *** за нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения му е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА РУ-Попово при ОД на МВР – Търговище да заплати
на Х.Р.П. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 300
лв., съставляващи внесена държавна такса, възнаграждението за един адвокат и
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Х.Р.П. ЕГН ********** *** да възстанови на РУ –
Попово при ОД на МВР – Търговище направените по делото разноски в размер на 100
лв., съставляващи юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл. 211, изр. последно от ЗМВР.
ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: