№ 1065
гр. Плевен, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430102342 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. чл.242, вр. чл.128 от КТ.
Постъпила е искова молба от Р. Ч. П. от гр. Плевен, против *** ЕООД
ЕИК ***, в която се твърди, че страните са били в трудови правоотношения
по трудов договор от 2016г. за длъжността плетач. Ищецът твърди, че
трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.328 ал.1 т.12 от КТ със
Заповед на управителя от 16.04.2020г., но не му е изплатено трудово
възнаграждение за м. март и м. април 2020г. в общ размер на 1000.00лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, претендира разноски. В с.з. на 05.07.2023г. размерът на
предявения иск е изменен, като същият се счита предявен за сумата от
595.40лв. за същия период.
Ответникът е взел становище по делото само в представения в срок
писмен отговор, в който е направил възражение по чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ.за
изтекла погасителна давност на вземането за месеците март и м. април 2020г.,
като счита, че срокът е започнал да тече от 17.04.2020г., и доколкото и.м. е
подадена след 17.04.2023г., исковите претенции са погасени по давност и
1
следва да се отхвърлят.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка: Безспорно е, и това се
установява и от приложения препис на страници от трудова книжка на ищеца,
че Р. Ч. П. е работил при ответника „***“ ЕООД по трудово правоотношение
през процесния период от време, заемайки длъжността „плетач“. Безспорно е
също така, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено,
считано от 17.04.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, което е
отразено и в трудовата книжка на ищеца. От изслушаното заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че работодателят
не е изплатил на ищеца следните суми: 219,20лв. от дължимото трудово
възнаграждение за м.март 2020г. и 376.20лв. от дължимото за месец април
2020г. трудово възнаграждение - в нетни суми. В заключението са посочени и
неизплатените суми брутно, но същите не следва да се приемат като
неизплатени в този вариант, доколкото е видно, че работодателят ги е
начислил във ведомости, т.е. задължението за заплащане на осигурителните
суми е негово.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Задължението за плащане на трудово възнаграждение е
основно задължение на работодателя като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила на работника или
служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен
да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Установи се от обсъденото
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че неизплатеното
трудово възнаграждение на ищеца за месеците март и април 2020г. възлиза
общо на 595.40лв. С оглед горното, исковата претенция се явява изцяло
основателна.
При това положение следва да се разгледа своевременно направеното
възражение от ответника за погасяване на исковата претенция по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ, вземанията на работника за
трудови възнаграждения се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок. Давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането
/арг. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/, като при срочните задължения /каквито са
2
процесните за трудови възнаграждения/, давността тече от деня на падежа.
Чл.270, ал.2 от КТ сочи, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В
случая не се твърди и не се установява уговаряне на друго в
правоотношението между страните, поради което съдът приема, че ответника
е дължал плащане на трудовото възнаграждение на ищцата до края на месеца,
за който се отнася. При такова разбиране падежът на задължението за
плащане на трудовото възнаграждение за м.март 2020г. е настъпил на 31 март
2020г., а за м.април 2020г. е настъпил на 30 април 2020г. Следва да се посочи,
че прекратяването на трудовия договор на 17.04.2020г. не променя датата на
падеж на задължението за плащане на възнаграждението за същия месец. То е
дължимо в размера, съответен на отработените дни през месеца, но следва да
се изплати до последната дата на същия месец в съответствие с нормативната
уредба на чл.270, ал.2 от КТ.
Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодО.ване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020
г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./ са предвидени определени мерки,
относими към упражняването на права и разглеждането на дела. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 2 ЗМДВИП за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат: процесуалните срокове
по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и
Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда
/т. 1/; давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по
Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания
/т. 2/. Давностният срок за погасяване вземанията на работника за трудово
възнаграждение попада в хипотезата на чл.3, т.2, предл.2 от ЗМДВИП. С
Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата
територия на РБ е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на
извънредното положение не е бил удължаван. Следва да се има предвид, че
3
със ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020г.) – §.13 от ЗР, спрените срокове,
започват да текат 7 дни след обнародването му в „Държавен вестник“. По
изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г.
до 20.05.2020 г., или за периода от общо 69 дни, давностни срокове не са
текли. Поради горното, съдът намира, че давностният срок, с който се
погасява вземането за трудово възнаграждение за м. март и април 2020г. не е
изтекъл към датата на завеждане на исковата молба - 28.04.2023г., с оглед
приетото по-горе, че е започнал да тече от 31.03.2020г. – за вземането за м.
март 2020г. и от 30.04.2020г. - за м.април 2020г.).
Предвид изложеното, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата от 595.40лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м.март и април 2020г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба - 28.04.2023г. до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., а на
основание чл.78, ал.6 от ГПК - да заплати по сметка на ПлРС държавна такса
върху уважения иск в размер на 50.00 лв. и разноски за вещо лице в размер на
130.00лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението, на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще
обяви решението си.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ, във вр. с чл.128 от КТ „***” -
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***,
представлявано от управителя В.Ф., да ЗАПЛАТИ в полза на Р. Ч. П., ЕГН
**********, от гр.***, сумата от 595.40лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за месеците март и април 2020г., ведно със законната
4
лихва върху тази сума, считано от 28.04.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***” - ЕООД с ЕИК ***, да
ЗАПЛАТИ в полза на Р. Ч. П., ЕГН **********, от гр.***, сумата от
400.00лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***” - ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление на дейността град ***, представлявано от
управителя В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер
на 50.00 лв. и разноски за вещо лице в размер на 130.00 лв.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъденото трудово
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 19.07.2023г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5