№ 16692
гр. С, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110116378 по
описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. Л. срещу „В
К“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на
договор за паричен заем Standart 30 plus № ..../29.09.2020 г., сключен между
страните, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
339,87 лв., представляваща недължимо платена сума по посочения договор за
паричен заем (над чистата стойност на главницата по договора в размер на 300
лв), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
извършените в хода на производството разноски.
Ищцата твърди, че на 29.09.2020 г. като заемател сключила с „В К“ ООД
/понастоящем „В К“ АД/ Договор за паричен заем Standart 30 plus №
..../29.09.2020 г. за сумата от 300 лв. при фиксиран годишен лихвен процент
/ГЛП/ в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на
49,50 % и срок на заема 9 месеца. Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от
договора, на заемателя била начислена допълнителна такса в размер на 179.64
лв. за услугата експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем, която следвало да се заплати от заемателя разсрочено - на равни части, и
да се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 1, ал. 1 от
1
договора било предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата
заемателят да предостави като обезпечение на задълженията му
поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговаря на конкретно
посочени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят
дължал неустойка за неизпълнение в размер на 119,79 лв., платима разсрочено
ведно с погасителните вноски. Ищцата твърди, че с добавяне на таксата за
експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на
обезпечение, действителната цена на отпуснатия заем била в размер на 652,05
лв. Твърди, че по този договор е извършила плащания в размер на 304,92 лв.,
след което рефинансирала кредита с нов, от същото дружество, с което била
погасена и сума в размер на 334,95 лв., или общо заплатената сума по
процесния договор за потребителски кредит е в размер на 639,87 лв. Твърди,
че сключеният между страните договор за паричен заем е изцяло
недействителен поради неточно посочен ГПР, поради което на основание чл.
23 ЗПК ищцата дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита -
300 лв. и разликата над тази сума до заплатената от 639,87 лв. (339,87 лв.) е
платена при начална липса на основание. Излага съображения за нищожност
на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи като
противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквото представлява експресното разглеждане на
документите за кредита. Счита, че с посочената клауза е заобиколена нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което същата е нищожна на основание чл. 19, ал. 5
ЗПК. Сочи, че срещу заплатената такса не се предоставя реална насрещна
услуга, а същата представлява скрито възнаграждение на кредитора. Твърди,
че доколкото таксата е в размер на 179,64 лв., т. е. повече от 50 % от размера
на отпуснатия заем, то с нея се накърняват добрите нрави поради
нееквивалентност на престациите. Освен това поддържа, че клаузата е и
неравноправна. Твърди, че клаузата за неустойка има за цел заобикаляне на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като се касае за скрита печалба за кредитора, неустойката
няма обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от
неизпълнението на основното договорно задължение, като по начина, по
2
който е уговорена, би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски. Сочи, че неосигуряването
на поръчител, респ. банкова гаранция, не може да води до настъпването на
вреди за кредитора, по-големи от тези при пълно неизпълнение на основното
задължение по договора за кредит. Сочи, че клаузата, предвиждаща неустойка
при непредоставяне на обезпечение, заобикаля чл. 33 ЗПК, тъй като с нея се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение, от което обаче не произтичат вреди за кредитора, както и че
клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Сочи, че
неустойката не притежава обезщетителна функция, тъй като се дължи
независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение,
както и че накърнява добрите нрави, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че целият договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния такъв, като е нарушено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и с
включването на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката
за непредоставяне на обезпечение ГПР би бил в размер много над пет пъти
размера на законната лихва. Счита, че посочените такси отговарят на
понятието „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
следва да се включат при изчисляването на ГПР. Твърди, че посочването на
по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер
на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора, с позоваване на практика на СЕС – решение по дело
С-714/22 и решение по дело С-453/10. Счита, че с оглед недействителността на
договора за заем и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи единствено
чистата стойност на кредита, но не и лихви и разноски. С оглед
гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Оспорва предявения установителен иск за прогласяване на нищожността на
3
договора като недопустим, поради липсата на правен интерес, доколкото
ищцата е предявила осъдителен иск, в предмета на който подлежи на
разглеждане действителността на договора за заем и неговите клаузи. Счита,
че с предявения иск ищцата единствено цели обогатяване с разноски, което
представлява злоупотреба с право и превратно упражняване на права. Счита,
че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени пороците на договора
за заем, както и как е формирана сумата от 339,87 лв. По същество оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва услугата по експресно разглеждане на
документи да е такава по управление или усвояване на кредита, доколкото
същата се извършва преди сключването на кредита. Счита, че се касае за
допълнителна услуга, като клиентът доброволно е избрал да се ползва от нея,
поради което стойността й не следва да се включва при изчисляването на ГПР.
Освен това, клаузата не е и неравноправна, тъй като потребителят е могъл да
влияе върху съдържанието на договорните клаузи. Не се касае и за
накърняване на добрите нрави, тъй като цената на услугата е ясна, услугата не
е задължителна за ползване и потребителят сам е избрал да я ползва. По
отношение на клаузата за неустойка посочва, че тя е начислена с оглед
неизпълнението на поети от заемателя договорни задължения. Твърди, че
уговорената неустойка има обезщетителна функция, като предназначението й
е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора. Твърди, че
не е принудил ищцата да сключи договора за заем, като тя е била наясно с
клаузите и при несъгласие с тях е имала възможност да не сключи договора.
Твърди, че непредоставянето на обезпечение поставя несигурност за
ответника да събере главницата, което е основният му предмет на дейност и
източник на приходи. Сочи, че при получаването на СЕФ ищцата е била
информирана с изискванията за предоставяне на обезпечение, като е имала
достатъчно време да се снабди с поръчител или да осигури банкова гаранция.
Посочва, че заемателят е разполагал със срок от 14 дни да се откаже от
сключения договор, в който случай би дължал единствено връщането на
главницата по кредита. Посочва, че не е налице кумулиране на неустойка за
забава и мораторна лихва, доколкото неустойката се претендира от изтичането
на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на
договора, а законната лихва от настъпването на падежа по договора до
изплащането на задължението. Твърди, че посоченият ГПР в договора е
правилен. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора да се
4
сочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР, а единствено да се
посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, както е сторено
в случая. Счита, че задължението за неустойка за неизпълнение на основно
задължение по договора не следва да се включва в ГПР, а включването й би
представлявало нарушение на правилата на ЗПК. По отношение на таксата за
експресно разглеждане посочва, че същата е допълнителна услуга, като
клиентът доброволно е избрал да я ползва, поради което не следва да се
прибавя към ГПР. Посочва, че ГПР е под 50 %, с оглед на което не надвишава
допустимата законова граница. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване или заплащане
от ищцата на суми без правно основание, с оглед действителността на
договора за паричен заем. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва да са налице
основанията за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в
полза на процесуалния представител на ищцата, евентуално моли за
присъждане на разноски в минимален размер.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
при съобразяване становищата на страните съобразно чл. 235 ГПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет договор за паричен заем Standart 30 № ..../29.09.2020 г.,
сключен между Н. С. Л., като заемател, и „В К“ ООД, като заемодател, по
силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 300 лв., със срок на
погасяване 9 месеца, подлежащ на връщане на 9 месечни вноски, с падеж на
първата вноска – 29.10.2020 г. и падеж на последната вноска – 26.06.2021 г., с
размер на месечната погасителна вноска 59,14 лв., в която са включени част от
дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, с уговорен
фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 %, ГПР - 49,50 % и общо
задължение 532,26 лв., представляващо сбор от общия размер на заемната
сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в
т. 8, и включваща - 300 лв. - главница, 179,64 лв. – такса за експресно
разглеждане, 52,62 лв. - договорна лихва. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора
заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да
се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора. В чл. 1, ал. 3 от
договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга
5
по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 179,64 лв., която такса се заплаща от заемателя разсрочено на равни
части заедно с всяка от погасителните вноски – чл. 1, ал. 4 от договора. В чл.
4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок
от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение
на задълженията му по този договор, а именно: 1. поръчител - физическо лице,
което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен
трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6
месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните
5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна
история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или 2. банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2, в случай на
неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 на заемателя се начислява
неустойка в размер на 119,79 лв., която се разсрочва на равни части и се
заплаща с всяка от погасителните вноски, като всяка част е платима на
съответната падежна дата, като в този случай дължимата вноска е в размер на
72,45 лв., а общото задължение в размер на 652,05 лв.
Представена е справка - погасителен план по договор за паричен заем №
..../29.09.2020 г., в която са посочени параметрите на договора и извършените
по него плащания, видно от която ищцата е заплатила сумата от общо 639,87
лв. в периода от 12.10.2020 г. до 29.12.2020 г., с която сума са погасени както
следва: 300 лв. – главница, 52,62 лв. – договорна лихва, 119,79 лв. – неустойка,
167,46 лв. – такса експресно разглеждане, като към 15.04.2025 г. задълженията
по процесния договор за потребителски кредит възлизат на 0 лв. Извършените
плащания се установяват и от представените по делото: разписка от
12.10.2020 г. от „И“ АД за сумата от 50,82 лв., разписка от 26.10.2020 г. от „И“
АД за сумата от 50,82 лв., преводно нареждане от 07.11.2020 г. за сумата от
101,64 лв., преводно нареждане от 11.12.2020 г. за сумата от 50,82 лв.,
преводно нареждане от 20.12.2020 г. за сумата от 50,82 лв. Остатъкът в размер
6
на 334,95 лв. е рефинансиран чрез сключване между страните на договор за
паричен заем Standart 3 0 № ..../29.12.2020 г., в който са постигнали съгласие да
се рефинансира текущ заем на заемателя, като същият заявява, че желае да
погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем № ..../29.09.2020 г.,
което към датата на подписване на договора е в размер на 334,95 лв. (чл. 2, ал.
1). Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора страните правят изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума
по този договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено
в ал. 1. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява
изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по
този договор, съгласно договореното в чл. 3, ал. 2.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже,
че договорът за паричен заем е нищожен на заявеното с исковата молба
основание, а именно, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при
посочване на размера на ГПР. В тежест на ответника е да докаже
основателността на възраженията си, както и че на потребителя при
сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от
сключването на договора. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищцата е да докаже, че е заплатила твърдяната сума, че тя е
постъпила в патримониума на ответника, а ответникът следва да докаже, че
сумата е платена на годно правно основание, съответно въз основа на валидни
договорни клаузи.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като
според легалната дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
7
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Условие за действителност на
договора е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор
за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание; че ищцата е
заплатила по договора сума в общ размер на 639,87 лв.
С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по
същия е лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което
приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Разпоредбите на чл.
10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. За да е налице валидно сключен договор за
потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на
всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и
да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 ЗПК води до извод за недействителност на
договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
С оглед заявените по делото възражения срещу действителността на
процесния договор, съдът дължи обсъждане на доводите за нарушение на
императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с
изискванията на закона към годишния процент на разходите по договор за
потребителски кредит.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
8
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР 49,49 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посоченият размер не
надвишава максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според настоящия
състав на съда обаче този размер не отразява действителния процент на
разходите в случая, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
именно – таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне
на обезпечение по кредита, които също следва да се включат в общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на
кредитора и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за
заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито
възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида обезпечение, което
следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител,
отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и
кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора и срока за представянето му - тридневен, създават
9
значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение
до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително
нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя на финансова
тежест, което е в противоречие със закона - чл. 16 ЗПК.
Основателно от страна на ищцата по предявените искове се поддържа, че е
налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
който ГПР не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет. В конкретния случай дори не са необходими
специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включват
в същия таксата за експресно разглеждане и неустойката, не нарушават това
изискване, а при тяхното включване е надхвърлен законоустановеният
максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК – с включване на тези суми в ГПР същият би
бил в размер много над 50 % . Уговорената такса за експресно разглеждане и
неустойката за непредставяне на обезпечение са разходи, свързани с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явяват за
потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално
извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води
до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Същите
разходи са предварително известни на заемодателя при сключване на договора
за паричен заем, доколкото са включени и в погасителния план. В аспекта на
изложеното следва да се приеме, че след като неустойката и таксата не са
включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и
този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. В
аналогичен смисъл е и решение по дело C-714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС,
относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор за кредит,
сключен с потребител.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва
посочен действителният размер на разходите по кредита. Текстът на
последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването
на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
10
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Подвеждащото оповестяване на този
елемент от изискуемото съдържание на договора съставлява порок,
изключващ валидността на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В този случай
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в
този смисъл са решение № 261440/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което
доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни. Ето защо и
предявеният установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК е основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
С оглед изводите, до които съдът достигна за недействителност на договора за
паричен заем, то следва да бъде уважен и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, доколкото потребителят не дължи на кредитора нищо над чистата
стойност на кредита (чл. 23 ЗПК). В производството е установено, че по
договора за паричен заем ищцата е заплатила на ответника сумата от 639,87
лв. Ето защо този иск е основателен и следва да бъде уважен за пълния
предявен размер от 339,87 лв., която сума включва 52,62 лв. – договорна
лихва, 119,79 лв. – неустойка, 167,46 лв. – такса експресно разглеждане. Като
законна последица от уважаване на иска за главница, на ищцата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2025
11
г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищцата - на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. От същата се претендират такива за държавна такса в размер на 100
лв., като се представят и доказателства за извършването им. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата посочената
сума. Претендира се и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищцата в размер на 480 лв. с ДДС по всеки от двата иска по
реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 27.01.2025 г. Съгласно формираната трайна практика
на ВКС - определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. по описа
на ВКС, I г. о., определение № 400/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826/2020 г. по
описа на ВКС, II т. о., определение № 253/19.06.2020 г. по ч. гр. д. №
1154/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., при липса на спор между страните
достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1,
т. 1 - 3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на
представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв
договор не е представен. Противната страна в производството, която по
правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски,
разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за
осъществяване на безплатна правна помощ, като носи тежестта да установи,
че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са налице.
Посочената практика е възприета и в определение № 50050/21.03.2023 г. по т.
д. № 2662/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., с което е прието, че когато по
делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи
посоченото основание, респ. установяващи, че лицето, на което е оказана
безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е
да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение от
другата страна в тази насока. В случая не са ангажирани надлежни
доказателства, които да установят, че не са налице предпоставките на чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ
в полза на процесуалния представител на ищцата, съответно такова е дължимо
предвид уважаване на исковете.
12
С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.
Посочено е още, че национална уредба съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер,
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за
съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв.,
съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа минимални размери. Възнаграждението
следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правната
сложност на делото, а и действително извършената работа (определение №
1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.). На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. Д. Г. – АК - Л, следва да бъде
присъдена сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на ищцата. Размерът на последното съдът
определи при съобразяване, че осъщественото от адвоката процесуално
представителство е в защита на един интерес, по предявени искове,
произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел – да се
признае нищожността на договора и да се върне недължимо заплатената сума
по него, както и съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на
делото, приключването му в рамките на едно съдебно заседание, в което не са
се явили представители на страните, и постановената актуална съдебна
13
практика по сходни казуси. При присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. § 2а от ДР
на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (в този смисъл решение №
28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по описа на ВКС, I т. о.; определение №
306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.,
определение № 44/28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2525/2021 г. по описа на ВКС, II т.
о., определение № 50467/30.11.2022 г. по ч. т. д. № 395/2022 г. по описа на
ВКС, I т. о., определение № 4066/17.09.2024 г. по гр. д. № 3967/2023 г. по
описа на ВКС, II г. о., определение № 4683/17.10.2024 г. по гр. д. № 3264/2023
г. по описа на ВКС, III г. о., определение № 50013/25.01.2023 г. по т. д. №
1836/2021 г. по описа на ВКС, I т. о., определение № 3180/21.06.2024 г. по ч.
гр. д. № 1873/2024 г. по описа на ВКС, II г. о., определение № 195/22.01.2025 г.
по ч. т. д. № 1921/2024 г. по описа на ВКС, I т. о., определение №
481/04.02.2025 г. по гр. д. № 4048/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Н. С. Л., ЕГН **********,
с адрес: гр. С, ж. к. „М 4“, бл. ..., срещу „В К“ АД, ЕИК ... (правоприемник на
„В К“ ООД, ЕИК ...), със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „Л 7“,
бул. „Д Н“ № 28, бл. АТЦ „С Ц“, ет. 2, ап. офис 73Г, иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 19, ал. 4
ЗПК, сключения между страните договор за паричен заем Standart 30 №
..../29.09.2020 г., поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „В К“ АД, ЕИК ... (правоприемник на „В К“ ООД, ЕИК ...), със
седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „Л 7“, бул. „Д Н“ № 28, бл. АТЦ
„С Ц“, ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Н.
С. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж. к. „М 4“, бл. ..., сумата от 339,87 лв.,
ведно със законната лихва о т 20.03.2025 г. – датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното плащане, представляваща заплатена без основание
сума въз основа на нищожен договор за паричен заем Standart 30 №
..../29.09.2020 г., сключен между страните, както и на основание чл. 78, ал. 1
14
ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „В К“ АД, ЕИК ... (правоприемник на „В К“ ООД, ЕИК ...), със
седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „Л 7“, бул. „Д Н“ № 28, бл. АТЦ
„С Ц“, ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв. на адв. Д. Г. – АК - Л, с личен № ...., със
служебен адрес: гр. Т, ул. „З С“, ет. 4, офис № 30, сумата от 480 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата Н. С. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж. к. „М 4“, бл. ..., безплатна правна помощ в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис - чл. 102а, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15