О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 30
гр.Добрич 14.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
четиринадесети януари 2019 год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно
частно гражданско дело №24 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.Същото е
образувано по повод спор за местна подсъдност между Районен съд-гр.Балчик и
Районен съд-гр.Добрич,повдигнат от Балчишкия районен съд с определение
№2/04.01.2019 г. по гр.д.№2/2019 г. на същия съд.
Компетентен да се произнесе по повдигнатия от БРС спор
е Окръжен съд-гр.Добрич като общ по-горен по степен съд на спорещите районни
съдилища съобразно разпоредбата на чл.122 ал.1 изр.1 от ГПК.
От книжата по делото се установява следното:
Първоначално Районен съд-гр.Добрич е сезиран с молба
от М.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу С.П.Д. с ЕГН ********** *** на основание
чл.8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие с искане за издаване на
заповед за незабавна защита,респ. за налагане на мерки за защита от домашно
насилие по чл.5 ал.1 т.1-5 от ЗЗДН.С определение от 07.12.2018 г. по
образуваното гр.д.№4983/2018 г. на Добричкия районен съд производството е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Балчишкия районен съд по
съображения,че последният е съдът по постоянен и настоящ адрес на молителката,а
според разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН именно този съд като такъв по постоянен и
настоящ адрес на пострадалото лице е компетентен да разгледа молбата и да
наложи мярката за защита.ДРС се е позовал на разпоредбата на чл.118 от ГПК,която му давала възможност да реши дали започнатото пред него дело му е
подсъдно.
В определението,с което е иницииран спорът за
подсъдност,Балчишкият районен съд се е мотивирал,че Добрички районен съд не е
бил оправомощен да повдига служебно въпроса за местната подсъдност и е можел да
извърши преценка по този въпрос само при изричното му сезиране с възражение за
местна неподсъдност на спора от ответника по молбата за защита.
Според приложената на лист 13 от гр.д.№4983/2018 г. на
ДРС справка от НБД „Население”,извършена служебно от съда,молителката М.Д.Д. е
с регистрирани към датата на подаване на молбата за защита постоянен и настоящ
адрес ***.Действително по правилото на чл.7 от ЗЗДН специалната местна
подсъдност по този закон е по постоянния или настоящия адрес на пострадалото
лице,като тази подсъдност е изборна и е предоставена в интерес на молителя с
цел да се гарантира бърза и ефикасна защита на лицето,пострадало от домашно
насилие.В случая в молбата си пострадала изрично сочи,че не желае да се
възползва от подсъдността по чл.7 от ЗЗДН и да подаде молбата си в РС-Балчик,тъй
като ответникът-неин съпруг имал контакти с „полицаи и други видни личности в
града” и я заплашвал,че „ще купи и полицията,и съда в гр.Балчик”.Поради
изложеното същата сезирала РС-Добрич.
Специалната изборна местна подсъдност по чл.7 от ЗЗДН
е предвидена заради интереса на молителя.Пострадалото лице е оправомощено да
избере дали да подаде молбата за защита в районния съд по постоянен или настоящ
адрес.Същото с оглед обстоятелствата и интереса си може да сезира и друг
районен съд,което е допустимо и с оглед правото на молителя да не разкрива своя
постоянен или настоящ адрес в молбата,а да посочи друг адрес /така чл.9 ал.1
т.1 от ЗЗДН/.Съдът не следи служебно за спазване на подсъдността по чл.7 от ЗЗДН,щом тя е създадена в интерес на пострадалото лице и негова е преценката
дали да се възползва от нея или не.След като законът допуска с разпоредбата на
чл.9 ал.1 т.1 хипотеза,при която адресът на пострадалото лице да остане
неустановен по делото,то следва да се приеме,че подсъдността по чл.7 от ЗЗДН не
е процесуална предпоставка за допустимост на производството и за нея съдът не
следи служебно.Освен това по правилата на чл.119 ал.1-4 от ГПК съдът може да
повдига служебно въпроса за родовата подсъдност и за местната подсъдност по
местонахождение на недвижим имот,респ. в хипотезите на чл.108 ал.2,чл.113 и
чл.115 ал.2 от ГПК.Настоящият спор не попада в нито една от горните хипотези на
местна подсъдност,за които се следи служебно от съда.Следователно по правилото
на чл.119 ал.4 от ГПК в настоящата хипотеза районният съд може да се произнесе
по въпроса за местната подсъдност само по възражение на ответника.Доколкото в
случая все още на ответника книжа не са връчени и последният не е взел
становище по местната подсъдност,РС-Добрич преждевременно и извън рамките на
своите правомощия се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на спора.
Предвид изложеното ДОС намира,че компетентен да
разгледа спора с оглед извършения от молителката в производството по реда на
ЗЗДН избор на местна подсъдност е първоначално сезираният Добрички районен съд.
Определението на ДОС не подлежи на обжалване по
смисъла на т.9 от ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молбата,подадена от М.Д.Д. с ЕГН **********
*** срещу С.П.Д. с ЕГН ********** *** на основание чл.8 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие с искане за издаване на заповед за незабавна
защита,респ. за налагане на мерки за защита от домашно насилие по чл.5 ал.1
т.1-5 от ЗЗДН,е Районен съд-гр.Добрич.
Делото да се
изпрати по подсъдност на Районен съд-гр.Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.