НОХД № 971/14 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия Р.А.Т. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.206 ал.1
от НК за това, че през месец май 2013
г. в гр. Пазарджик, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – музикален
инструмент кларинет, марка „Амати”, модел „Полубиом”, на стойност 850.00 лв. и
куфар за кларинет, марка „Стак”, на стойност 20.00 лв., всичко на обща стойност
870.00 лв., собственост на Г. ***, които владеел на правно основание – устна
уговорка с владелеца на вещите Г.С.С. да ги ползва за няколко дни, след което
да ги върне, като отказал да ги върне.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави
нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения.
Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият Т. не се явява в съдебно заседание. Наказателното
производство спрямо него е проведено в негово отсъствие, с участието на служебен защитник.
С протоколно определение на съда е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявеният от Г.С. против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сума в
размер на 870 лева, представляващи обезщетение за причинените от извършеното
престъпление имуществени вреди. С протоколно определение Г.С. бе конституиран и
като частен обвинител в процеса.
Частният обвинител и гр. ищец чрез повереника си
пледира за осъждането на подсъдимия и уважаване на гр. иск в пълен размер.
Районният съд като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Подс.
Р.Т. и св.Г.С. се познавали, тъй като били съученици в СОУ „Г. ***, където се
обучавали в музикална паралелка. Към инкриминирания период подс.Т. бил изключен
от училище поради натрупани множество неизвинени отсъствия, но продължавала да
учи в самостоятелна форма на обучение.
Когато бил в шести клас, св.Г.С. получил като
подарък от своята майка – св. Г.С., кларинет „Амати”, модел „Полубиом” и куфар
за него, марка „Стак”. Последната ги подарила
на сина си, за да реализира той музикалното си обучение. В учебно време по
принцип, св.С. държал кларинета с куфара в училището. След приключване на учебните часове ги обикновено
го оставял в стаята на чистачките, където и други негови съученици си оставяли музикалните
инструменти.
През
месец май 2013 г. св. С. също държал кларинета с куфара в стаята на чистачките.
Един ден през този месец, подс.Т., който знаел, че инструмента на С. е в стаята на чистачките в училището,
отишъл там и го взел. След това се обадил на св.С. и го попитал дали може да
вземе кларинета, за да го ползва и на следващия ден да му го върне. Св. С. се
съгласил.
На следващия ден
обаче подс.Т. не върнал кларинета. Св.С. се опитал да се свърже с него по различен
начин, но безуспешно. Търсил го на домашния му телефон, но не се свързал с
него. Преподавателят не С. по кларинет също звънял на Т., за да го пита защо не
връща инструмента, но и това не допринесло за връщането му.
На
14.06.2013 г. св.С. разбрал от свой приятел, че подс. Т. се намира при
гимназия „Иван Аксаков” и отишъл да го търси. Двамата се срещнали, като св.С.
настоял Т. да му върне кларинета. Т. започнал да дава различни обяснения. Първо
твърдял, че кларинетът бил заложен от него, после, че го бил продал, а накрая
заявил, че е у тях. Двамата със свидетеля С. влезли в остри пререкания, като по
този повод на място били повикани служители на РУП-Пазарджик, сред които бил св.В.С..
Полицаите
установили самоличностите на двамата и ги отвели в приемната на 4-ти градски
район, за снемане на обяснения. Пред полицаите
подс. Т. признал, че е взел кларинета на св.С. да го ползва за малко, но
още не го е върнал. Казал, че щял да прави някакви записи с инструмента и до
2-3 дни ще го върне. В процеса на разговора се отказал да прави записи и обещал
до 20.00 часа на същия ден да върне кларинета на С.. В тази връзка на Т.
бил съставен писмен протокол по реда на чл. 56 от ЗМВР /отм./ , с който му
било разпоредено в срок до 20.00 часа на 14.06.2013 г. да върне кларинета на
св. С.. Въпреки това предупреждение, обв. Т. не върнал кларинета.
По този повод било
отпочнато и настоящото наказателното производство.
От
заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-оценъчна експертиза,
което съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че стойността на движимите вещи, обект на извършеното
престъпление е 870.00 лв., в т. ч. – стойността на кларинета – 850.00 лв., и
стойността на куфара -20.00 лв., по пазарни цени към датата на извършване на
деянието, като е приспаднато овехтяване.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе, въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели – Г.С., Г.С., В.С. и А.Г., както и от заключението на
съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по чл.283 от НПК.
При формирането на изводите си, съдът цени изцяло
показанията на свидетелите, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
хронологично точни, като кореспондират с
останалите доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият Т. е осъществил престъпния състав на чл.206 ал.1
от НК, като през месец май 2013 година в гр.Пазарджик е присвоил чужди движими
вещи – музикален инструмент кларинет марка „Амати”, модел „Полубиом” на стойност 850 лв. и куфар за кларинет
марка „Стак” на стойност 20 лв., всичко
на обща стойност 870 лв., собственост на Г.С.С. ***, които е владеел.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението. Съзнавал е, че на правно основание установява
владение върху вещта, която му била дадена безвъзмездно за ползване в рамките
на един ден от нейния собственик. Съзнавал е, че дължи връщането на вещта, но
не я е върнал съобразно уговореното и категорично е отказал да направи това
през следващите дни и месеци, а и до настоящия момент. С отказа да върне вещта
съобразно уговореното, подс.Т. е демонстрирал своето намерение противозаконно
да я присвои, т.е. да се отнася към нея като със своя вещ, което е достатъчно за осъществяването на
състава по чл.206 от НК, независимо, че в хода на разследването не е установено
как точно деецът се е разпоредил с вещта.
Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която в
конкретния случай е висока, изхождайки от демонстративни начин на неговото
извършване, с манифестирано чувство за безнаказаност. Самият подсъдим е личност
с невисока степен на обществена опасност. Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост, същият е с чисто съдебно минало, не е криминално проявен и е с позитивни характеристични
данни.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането от страна на подсъдимия на установения
в страната правов ред, на правото на собственост и в желанието му да се
облагодетелства от чуждата вещ.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите
характеристични данни. Отегчаващи
отговорността обстоятелства са високата
стойност на вещите, предмет на посегателство, както и фактът, че в резултат на
деянието св.С. е изпитал изключителни трудности при завършване на музикалното
си образование.
С оглед на горното и
като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест, съдът даде превес на смекчаващите, при което счете, че за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, във връзка с личната и
генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, на подсъдимия Т. следва
да бъде наложено наказание от една
година лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на
подсъдимия и преди всичко чистото съдебно минало, съдът прецени, че за неговото
поправяне и превъзпитание, не се налага ефективното изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66
ал.1 от НК отложи същото за изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
При
този изход на делото и след преценка на събраните доказателства, основно
предвид заключението на приетата
съдебно-оценъчна експертиза и обстоятелството, че обсебените вещи до момента не
са върнати или заместени спрямо пострадалия, съдът намери за основателен
предявеният против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД. С оглед на това
съдът осъди Т. да заплати на гражданския ищец С. сумата в размер на 870 лева,
представляваща обезщетение за причинените, в резултат на извършеното
престъпление, имуществени вреди. Вярно е, че според повдигнатото обвинение като
собственик на обсебените вещи е посочена
майката на св.С.. Съдът обаче събра неоспорими доказателства, че всъщност той е
бил действителния собственик на вещите, като е придобил собствеността върху тях
посредством неформален договор за дарение, сключен между него и майка му.
Предвид
осъдителната присъда и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 50 лв. за експертиза, както и
държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 лв., а
също и по 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен
лист, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пазарджик.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: