№ 4015
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря И. ИВ. И.НОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110152858 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т.
С.“ ЕАД искова молба срещу П. Д. Д., с която са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите
както следва: 632.26лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м.04.2020г. до обект с абонатен № *****, представляващ ап.3, находящ се
в гр. С., р-н „К. С.“, жк. „С.“, бл. * вх. „*“, ет.*, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно плащане на задължението,
131.09лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 04.04.2022г., 18.10.лв. –
стойността на услуга дялово разпределение за периода м.03.2019г. – м.04.2020г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумата и 3.98лв. – мораторна лихва за периода 01.05.2019г. –
04.04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20239/2022г. по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи, че за процесните периоди са действали общите условия
за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна енергия в 45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Навеждат се доводи, че след
изтичане на определените съгласно общите условия срокове за плащане, ответникът е
изпаднал в забава. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“
ООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
1
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът
моли да бъде установено спрямо ответника, че дължи процесните суми. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е релевирал възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва се твърдението, че ответникът отговаря за 7/8 от
задълженията за топлинна енергия и дялово разпределение, като се излагат
съображения в тази насока. Твърди се, че ищцовото дружество неправилно е посочило
отопляемия обем на процесния апартамент. Оспорват се и акцесорните претенции за
лихва за забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция за
дялово разпределение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
претенцията за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия на
ищеца от 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях
търговец. По аргумент от изложеното следва извода за допустимост на претенцията за
дялово разпределение, заявена от топлоснабдителното дружество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
2
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ ап.3,
находящ се в гр. С., р-н „К. С.“, жк. „С.“, бл. * вх. „*“, ет.*.
От приложения на л. 106 препис на Решение № 188516/07.08.2017г.,
постановено по гр.д. № 35478/2012г., се установява, че с Решение № 4846/13.06.2016г.,
постановено по в.гр.д. № 9697/2014г., по описа на СГС е допусната делба на процесния
ап.3, находящ се в гр. С., р-н „К. С.“, жк. „С.“, бл. * вх. „*“, ет.*, при следните квоти 1/8
идеална част за М. С. Д.а, ЕГН **********, 3/8 идеални части за ответника в
настоящото производство П. Д. Д., ЕГН ********** и 4/8 идеални части за Т. Д. Д.а,
ЕГН **********.
От приложеното на л. 27 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 016, том I, рег. № 979, дело № 016 от 2011г., обаче, се установява, че
ответникът П. Д. е дарил на сестра си Т. Д.а своята ¼ идеална част от процесния ап.3,
находящ се в гр. С., р-н „К. С.“, жк. „С.“, бл. * вх. „*“, ет.*, като е отразено, че
дарителят си е запазил правото на ползване върху дарената идеална част до края
на живота му.
По гореизложената аргументация следва извода, че през исковия период
ответникът П. Д. е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за 7/8 от
задълженията за процесното жилище, от които за 3/8 като собственик и за 4/8 като
вещен ползвател, за която част по аргумент от Тълкувателно решение № 2/2017г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска колегия
на ВКС дължи цената за доставена топлинна енергия и дялово разпределение.
Ирелевантно за отговорността на ответника е приложеното на л. 38 по делото
копие на Постановление за възлагане, доколкото същото е изготвено и жилището е
било възложено след исковия период.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че за процесния период абонатната
станция е топлозахранвала целия блок, общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ
са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители за
отопление. Видно от заключението в процесния имот е имало четири радиотора, които
са били демонтирани през исковия период, поради което няма начислена сума за ТЕ за
отопление. От заключението става ясно, че през процесния период ТЕ за отопление на
сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. на база пълна отопляема кубатура. Експертът е посочил, че
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т. С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 44 копие на договор № 213/15.11.2000г., се установява, че
между процесната ЕС и фирма „Т.С.“ ЕООД, е сключен договор за дялово
разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 46/.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е депозирано на 14.04.2022г., респективно погасени по давност са вземанията
станали изискуеми преди 14.04.2019г., като в процесния случай погасени по давност са
вземанията на топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.01.2019г.
За останалата част от периода м.02.2019г. – м.04.2020г., видно от заключението
4
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза неизплатената част на
задълженията за топлинна енергия е в размер на 466.85лв., а за дялово разпределение
22.11лв.
Доколкото се установи, че ответникът отговаря за 7/8 от задълженията
претенциите се явяват основателни за сумите както следва: 408.49лв. – за топлинна
енергия, като над тази сума до максимално претендирания размер от 632.26лв. или за
разликата от 223.77лв. искът е неоснователен. Задължението за дялово разпределение е
в размер на 22.11лв. за процесния период, като 7/8 от тази сума е 19.35лв., но
съобразявайки принципа на диспозитивното начало и доколкото искът е заявен за сума
в по-малък размер – 18.10лв., същият се явява изцяло основателен за сумата от 18.10лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия ,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното следва извода, че
ответникът е в забава за заплащането на дължимите се суми за топлинна енергия за
периода, за който вземането не е погасено по давност. Видно от заключението на
вещото лице по изготвената ССчЕ дължимата се лихва за забава върху претенцията за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 04.04.2022г. е в
размер на 86.58лв., като претенцията следва да бъде уважена за 7/8 от тази сума или
акцесорната претенция се явява основателна частично за 75.75лв., като над тази сума
до максимално претендирания размер от 131.09лв. или за разликата от 55.34лв. искът е
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва в размер на 3.98лв. върху
дяловото разпределение предявена срещу всеки един от ответниците следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер на 785.43лв., уважената част е в
размер на 502.34лв., респективно отхвърлената част е в размер на 283.09лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното, извършени във връзка с
ответника по настоящото дело както следва 21.88лв. – държавна такса и 43.75лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, 175.00лв. – държавна такса в исковото производство и
650.00лв. – депозит за вещи лица в исковото производство или общо разноски в размер
на 990.63лв.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 633.58лв.
С оглед представените договори за правна защита и съдействие /л.125 исковото
и л. 20 заповедното/, от които е видно, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. адв. В.
5
Весков Т. е оказал безплатна правна помощ на ответника и при съобразяване
отхвърлената част на претенциите, ищецът следва да заплати на адв. Т. адвокатско
възнаграждение в размер на 162.19лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че П. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. „К. С.“ жк. „С.“, бл. *, вх. *, ап. *, дължи на „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ***,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както
следва: 408.49лв. - доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2019г.
– м.04.2020г. до обект с абонатен № *****, представляващ ап.3, находящ се в гр. С.,
р-н „К. С.“, жк. „С.“, бл. * вх. „*“, ет.*, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.04.2022г. до окончателно плащане на
задължението, 75.75лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 04.04.2022г.,
18.10.лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода м.03.2019г. –
м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 14.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20239/2022г.
по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена
топлинна енергия, в частта, за сумата от 223.77лв. – за периода м.05.2018г. –
м.01.2019г., иска за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия, в частта, за
сумата от 55.34лв. и иска за сумата от 3.98лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 01.05.2019г. – 04.04.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 633.58лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.,
да заплати на адв. В. Весков Т. от САК сумата от 162.19лв. – възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ с оглед отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6