№ 752
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500152 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 170/06.01.2021 г., постановено по касационно
гражданско дело № 169 по описа за 2020г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено въззивно
решение № 1197 от 23.10.2019 г. по в. гр. д. № 1692/2019 г. по описа на ОС-Варна, ГО и
делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу
Решение № 3020 от 03.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 3345 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, осми състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът К. Х. Й. не дължи на въззивника
сумата от 7 425,40 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на електроенергия за обект, находящ се в село Момин
сбор, област Велико Търново, за периода от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г., с абонатен №
********** и клиентски № **********, за която е издадена фактура № ********** от
08.02.2019 г.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивникът сочи, че е
налице правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно –
цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание
член 50 от ПИКЕЕ, във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Сочи, че абонатът дължи
заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание
договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-Про продажби“ АД е
за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било
отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било
фактурирано. Твърди, че невъзможността за установяване на началния момент на
1
възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно
вмешателство в тарифната схема на СТИ. Предвид това намира, че предявеният срещу
дружеството иск е неоснователен и следва да се отхвърли, като моли обжалваното решение
да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна К. Х. Й..
Въззиваемият намира жалбата за неоснователна, като излага подробно съображения в тази
насока. Счита, че изводите на първоинстанционния състав, изложени в мотивите на
решението са правилни, поради което намира, че обжалваният акт следва да бъде потвърден
изцяло.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззиваемото дружество, чрез
процесуалния си представител адвокат М., поддържа въззивната жалба, като сочи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че процесното количество електрическа
енергия е преминало през въпросния електромер и е потребено от абоната, поради което се
дължи заплащането му. Претендира присъждане на сторените разноски пред всички съдебни
инстанции, включително тези пред ВКС.
В становището си по същество, процесуалният представител на въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Сочи, че по делото не се е установило,
че количеството електроенергия е потребено от абоната. Моли за присъждане на разноските
по настоящото производство, както и сторените такива пред ВКС.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 3345 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по
предявен отрицателен установителен иск от К. Х. Й. против „Енерго Про-Продажби“ АД
за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7 425,40 лева, представляваща начислена
в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия
за обект, находящ се в село Момин сбор, област Велико Търново, за периода от 25.08.2017 г.
до 24.08.2018 г., с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която е издадена
фактура № ********** от 08.02.2019 г.
Ищецът твърди, че е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД. Излага, че при проверка на
текущата си сметка на електронната страница на ответника е узнал, че от него се претендира
сума в размер на 7 425,40 лв. по издадена фактура № ********** от 08.02.2019 г. за периода
25.08.2018 г. до 25.08.2019 г., с адрес на потребление в село Момин сбор, област Велико
Търново. Служители на ответното дружество съставили констативен протокол, въз основа
на който начислили процесната сума, чиято дължимост ищецът оспорва. Твърди, че не е
ползвал енергията, която му е начислена, както и, че средството за търговско измерване,
респективно неговата схема на свързване не е манипулирана от него, нито е потребена ел.
енергията, начислена за периода 24.08.2017 г. - 24.8.2018 г. на обща стойност 7425. 40 лева.
Сочи, че не е уведомяван, че ще бъде извършена проверка на електромера, измерващ
изразходваната ел. енергия, поради което нито той нито негов представител е присъствал на
проверката, съответно не се е запознал със съдържанието на изготвения констативен
протокол. Излага подробни съображения, че при извършваната проверка не са спазени
изискванията за нейната редовност. Сочи, че електромерът се намира на такова място, че
всеки има възможност безпрепятствено да извършва интервенция върху него и върху
схемата му на свързване и да му въздейства без знанието на абоната. Твърди, че към
момента на предявяване на иска не са му представени данни и документи, от които да е
видно, от кога и при какви обстоятелства е констатирано твърдяното неточно измерване на
2
потребяваната ел. енергия, на какво се дължи неправилното отчитане и как е формирана
претендираната сума.
Сочи, че ответното дружество черпи права от неспазване на задълженията си, вменени му от
общите условия, като за настъпилите вреди съгл. чл. 50 ЗЗД следва да отговаря собственика
на СТИ и лицето, под чийто надзор е СТИ, което в случая е едно и също лице - "Енерго Про
Мрежи" АД.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
"Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен.
Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена електроенергия. Излага се, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява
задълженията си добросъвестно и точно. Твърди, че правата и задълженията на енергийното
предприятие и потребителя се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147 от
14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ОУ на
ДПЕЕЕМ на " Енерго-Про Продажби " АД и ОУ на ДПЕЕ на "ЕОН България Продажби" АД
- праводател на " Енерго-Про Продажби" АД. Твърди, че въпреки че в случая корекцията по
чл. 50 от ПИКЕЕ, то електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е
реално доставена и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Сочи, че е
налице законово основание за извършване на корекционната процедура. Твърди, че с
изменение на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото
законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да
извършва корекция на сметки на потребителя. Сочи, че в резултат на извършената
техническа проверка е съставен Констативен протокол с № 1502215. При Проверката са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания
регистър 1.8.3. има показания в размер на 39541 квтч. В регистър 1.8.1. са отчетени 8010
квтч, в регистър 1.8.2. - 9207 квтч., а в регистър 1.8.3. - 39541 квтч. Предвид това процесният
електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба № 483126 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Твърди,
че констативният протокол отразява действителното фактическо положение, като същият е
подписан от двама независими свидетели.
Сочи, че безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е
заплатена, поради което той дължи заплащането му по силата на договорната връзка. Моли
се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са страни в
правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия
срещу определена цена.
На 24.08.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на
СТИ фабр. № 1115031500749886 на обект на ищеца К.Й., находящ се в село Момин сбор.
Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 483126 и е изпратен за проверка в БИМ
при показания 008010 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 009207 – дневна тарифа /Т2/, както и
039541 кВТч в тарифа 1.8.3. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол №
3
1502215, който е подписан от служителите в присъствието на двама свидетели.
От Констативен протокол № 115/30.10.2019 г. на Българския институт по метрология се
установява, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която за типа електромер Carat Digitron M02 трябва да се състои от две тарифи нощна /Т1/ и
дневна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: Т3 – 039541,2 кWh.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД е изготвило
становище за начисляване на електрическа енергия от 05.02.2019 г., от което се установява,
че е начислена общо 39541 кВТч енергия за периода 25.08.2017 г. – 24.08.2018 г. Стойността
на така посочената електроенергия е изчислена и посочена във Фактура №
**********/08.02.2019 г., и възлиза на 7 425,40 лева.
Видно от Протокол № 15122909 от 17.06.2015г., процесният електромер е бил монтиран на
адреса на потребителя, като в протокола са посочени нулеви показания само в регистрите за
дневна и нощна тарифа – Т 1.8.1 и Т 1.8.2.
От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство Съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, се установява, че СТИ е в метрологична годност. Показанията записани в
регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея на електромера и не са регистрирани при
редовния отчет на същия. Показанията в този регистър са 39541 Kwh, като същите са
преминали през измервателната система на СТИ. Наличието на показания в
невизуализираната тарифа се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Не е установено
хардуерно вмешателство върху измервателния уред, като схемата му на свързване не е
променяна.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че не е възможно да се
определи кога точно е извършено софтуерното вмешателство в схемата на СТИ.
В производството пред настоящия състав по указания на ВКС е допусната нова СТЕ, по
която е назначено вещо лице със специалност софтуерен инженер, съдебно-инженерно-
технически експертизи и компютърно технически експертизи; диагностика на електронни
уреди и електромери. В заключеното е изложено, че установените данни, отразени в
Протокол от 24.08.2018г. и в Протокол № 115/30.10.2019 г. на Българския институт по
метрология, са съответстващи на действителността и не се дължат на електромагнитни
смущения, поради което и натрупаната електроенергия в регистър 1.8.3. не е преминала през
тази тарифа, без да е било осъществено софтуерно въздействие върху СТИ. Вещото лице е
констатирало, че не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на
показания в невизуализирания регистър, доколкото макар в паметта на електромера да е
отразена дата на последната параметризация, тази дата може да бъде зададена от
неотговаряща на реалната, външна скала за време, респективно може да бъде посочена дата,
която не е действителната. Експертът е посочил, че не може да се установи и устройството,
от което е извършена тази параметризация, като то може да бъде всякакво устройство, което
има техническата възможност да установи контакт с електромера.
В отговора си по въпрос 5 вещото лице е посочило, че е възможна софтуерна настройка,
която да позволи преминалата през електромера ел.енергия да се начислява само в
невизуализираните регистри, като в конкретния случай това е било направено и СТИ е
отчитало енергия само по тарифа 1.8.3 всяка неделя. На допълнителни въпроси от състава на
съда в проведеното по делото съдебно заседание, експертът сочи, че е възможно след като
електромерът е произведен и е получил фабричните си настройки да отчита енергия в
4
тарифи 1.8.1 и 1.8.2, преди да бъде монтиран за пръв път в обект на потребител, да бъде
настроен да отчита само в невизуализираните регистри.
От данните по делото вещото лице е установило, че СТИ не е било отваряно, доколкото
фабричната му пломба е ненарушена. Експертът е установил и, че е технически невъзможно
да бъдат нанесени показания в паметта на електромера през оптичния му порт, както и, че
щом енергията е отчетена в някой от регистрите, значи е преминала през средството за
измерване.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия.
Предвид указанията дадени на съда с Решение № 170/06.01.2021 г., постановено по
касационно гражданско дело № 169 по описа за 2020г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено
въззивно решение № 1197 от 23.10.2019 г. по в. гр. д. № 1692/2019 г. по описа на ОС-Варна,
въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в случая не е
налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение следва да намери нормата на чл.
183 от ЗЗД, доколкото реално отчетеното количество енергия е отчетено неправилно в
средството за техническо измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за
продажба на стоки.
Според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е сключеният при общи условия договор за продажба на ел.
енергия и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на
общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока
(чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило,
че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза е необходимо
доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на
5
доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и
разликата между заплатеното и действително дължимото.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе извод, че начисленото
количество ел. енергия, макар и преминало през конкретния електромер, е действително доставено
от ответника и потребено в обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера на обекта на ищеца на дата 17.06.2015
г., регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания, поради което и не може да бъде обоснован категоричен
извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за
търговски отчет регистър е действително доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната,
а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за търговско измерване.
Както се изясни от заключението по изслушаната пред настоящия състав СТЕ, не може да се
установи кога точно е извършено претарифирането на електромера, както и от кога е започнало да
се отчита количество ел. енергия в невизуализирания регистър. Установи се обаче, че е напълно
технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно която същият да
отчита преминалата през него електроенергия само и единствено в регистър 1.8.3. В
действителност именно такава настройка е въведена за конкретното СТИ, което отчита
потребената енергия в неделните дни само по тази тарифа.
Предвид така установените технически характеристики на процесното СТИ, не би могло да се
приеме със сигурност, че начислената електроенергия в регистър 1.8.3 е преминало през
електромера след дата на монтажа на му на адреса на потребление на ищеца. Това обстоятелство не
може да се установи и от протокола за монтаж на СТИ, в който са посочени показанията само на
визуализираните тарифи – дневна и нощна.
Без данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в
протокола за монтаж от служителите на "Електроразпределение – Север" АД-Варна или в
протокола от първоначалната метрологична проверка, извършена преди пускането на електромера
в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод е необоснован. Тоест, по
делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при условията на пълно
доказване, какви са били показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.3 при монтажа му, а
очевидно е било възможно да бъдат изчетени показанията на всички тарифи на СТИ, преди същото
да бъде монтирано, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. "скрити"
или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат "прочетени" от служителите на
"Електроразпределение Север" АД-Варна. Точно така са процедирали служителите на ЕРП Север
при подмяната на процесния електромер, като в протокола от 24.08.2018г. при замяна на СТИ с
нов, са посочили, че новопоставеният измервателен уред е с нулеви показатели във всички тарифи
– 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. При това положение остава неизяснен въпросът защо всички
тарифи и показанията по тях не са посочени в протокола от 2015г., което обстоятелство в още по-
голяма степен засилва съмнението в това, дали и при монтирането на процесния електромер,
същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че служителите на ЕРП са го
монтирали, но не са посочили показанията на тарифа 1.8.3.
По тези съображения процесната сума от 7 425,40 лева, представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за обект, находящ се
в село Момин сбор, област Велико Търново, за периода от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г., е
недължима, доколкото по делото не се установи същата е да доставени и преминала през
процесното СТИ в горепосочения период или поне преди датата на монтажа на електромера в
обекта на потребление на ищеца.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск
за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
6
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство и в производството пред ВКС, водени по
неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена. Същият претендира разноски в
размер на 2600 лева, представляващи заплатени в брой адвокатски възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие за
всяко от посочените производства, имащи характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС. В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът, чрез
своя процесуален представител, изрично е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, при интерес от 7
425,40 лева, минималният размер на уговореното адвокатско възнаграждение е 701.27 лева. С
оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, въззивният съд счита, че
уговореният хонорар в размер на 800 лева за двете въззивни инстанции и 1000 лева за
касационната, не надвишават съществено минималния нормативноустановен размер, поради което
същите не са прекомерни, което обуславя неоснователността на искането на въззивника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност и поради факта, че въззивното
дружество е претендирало разноски за адвокатско възнаграждение в повече от двойно по-голям
размер, а фактическата и правна сложност на делото е еднаква и за двете страни.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3020 от 03.07.2019 г., постановено по гр.д.№
3345 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, осми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. Й. с ЕГН **********, с адрес: село
Здравец, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Св. Архангел Михаил“ № 18, сумата от 2 600 лв. /две
хиляди и шестстотин лева/, представляваща съдебни разноски, от които 800 лв. за
производството по в.гр.д. № 1692/2019г. на ВОС, 1000 лв. за производството по гр. д. №
169/2020г. на ВКС и 800 лв. за производството по настоящото въззивно гражданско дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7