Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,31.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:
1. Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№609/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на И.Г.Д. против решение № 108/10.06.2019г. по гр.д. № 488/2017г. на
РС-Самоков, с което са отхвърлени обективно и пасивно
субективно кумулативно съединените му искове против П. на РБ и срещу МВР на осн.чл.чл.1 и чл.2,ал.1 от ЗОДОВвпоследствише
преквалифицирани по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД ,за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.,претърпени вследствие ограничаване
правото му на свободно придвижване в страна-членка на ЕС и неимуществени вреди
в размер на 5000 лв.,изразяващи се в уронване на престижа му от спиране то му
на границата с Р Румъния на 24.05.2017г.Релевират се
оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на нешението.Съгласно чл.78а, ал.2 от ЗБАД,принудителна
административна мярка се прилага или отменя след получаване на акта по чл.1 от
същата норма за отмяната,който е следвало да се изпрати по служебен път.Ето
защо съдът неправилно приел,че вредите са вследствие бездействието на ищеца да
поиска отмяната на наложената мярка.
Ответникът П.н.Р.Б. оспорва жалбата,
а ответникът МВР не взема становище.
След преценка на данните по делото
поотделно и втяхната съвкупност, съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.
По делото е безспорно,че с
постановление от 02.06.2017г.на ВОП е отменена забраната И.Д. да напуска
пределите на Република България ,наложена по НОХД П-217/2011г. на СВС.Видно от
постановлението,разпоредено е преписи от същото да се
изпратят на Директора на Дирекция „БДС“-МВР
за изпълнение и на И.Д. за сведение.Писмото е изпратено на МВР на
02.06.2017г./л.74/,но е върнато на прокуратурата,тъй като мярката е наложена от
ОДМВР-София.На последният адресат е изпратено писмо на 20.06.2017г./л.78/.От
приложената разписка е видно,че Д. получил уведомлението на 12.06.2017г.Не се
спори,че на 24.05.2017г. в гр.Р. на ГКПП бил съставен протокол за
предупреждение рег.№ УРИ 5403р-7239 по
чл.75,т.3 по ЗБДС.Видно от докладвана записка относно“недопуснат да излезе от
страната български гражданин,протичащ по категория „О“, около 01.45 ч. на Дунав
мост, при въвеждане на данните в АИС „Граничен контрол“ било установено,че лицето И.Д. има
ограничение за напускане на страната и той не е допуснат да премине
границата.От приложената справка /л.98/ е видно,че снемането на ограничението е
въведено в системата на 16.06.2017г.От удостоверение №1169/2013г. от
19.04.2017г. се установява,че ищецът е бил освободен условно предсрочно една
година,два месеца и 12 дни преди изтичане на срока на наказанието „лишаване от
свобода“,определено с присъдата.За да отхвърли исковете,районният съд е
приел,че ответниците не са извършили закононарушения,
а вредите са вследствие на бездействието на ищеца да поиска отмяна на
наложеното му ограничение да напуска пределите на страната.На 25.05.2017г. Д.
депозирал молба в СЛП в този смисъл и на
02.06.2017г. забраната била отменена от ВОП.Както за налагане на процесната принудителна административна мярка, така и за
отмяната ѝ администрацията действа при условията на обвързана
компетентност.Прокуратурата не носи отговорност за вреди,настъпили в резултат
на незаконно действие или акт,които са осъществени по тяхно нареждане и процесният казус не попада сред хипотезите на чл.2, т.1 и
т.2 ЗОДВПГ.В този смисъл т.10 от ТР № 3/22.04.2005г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004г., ОСГК.
Настоящият състав споделя изводите на
районния съд,поради което решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
108/10.06.2019г. по гр.д. № 488/2017г. на Районен съд-Самоков.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.