Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивната жалба на Регионалната И. по О. С. и В.- гр.В.Т., подадена чрез пълномощника й адвокат П. И.-ВТАК, срещу Решение № 930/27.10.2014 г.,постановено по гр.д.№2007/2014 г. на В. районен съд.С това решение съдът е осъдил Р. И. по О. С. и В.- В.Т. на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на „М. Ц. „М.”Е. тр.П., сумата от 200 лв,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №824/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд, във връзка с отмяна на незаконосъобразно Наказателно постановление №17 от 19.07.2010 г., изддено от Директора на РИОСВ –гр.В.Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350 лв направени по делото разноски. В жалбата се излагат твърдения за недопустимост,неправилност и необоснованост на постановеното решение.Твърди се, че са налице основания за спиране на производството по делото по реда на чл.229,ал.1, т.4 от ГПК, тъй като е образувано Тълкувателно дело №2/2014 г. по искане на председателя на ВАС и председателя на ВКС за приемане на тълкувателно постановление, като един от въпросите е на кой съд са подсъдни искове за вреди от незаконосъобразно наказателни постановления, действия и бездействия при налагане на административни наказания и подлежат ли на обезщетяване направените в тези производства разноски. Жалбоподателят не споделя изводите на съда,че разноските по НАХД следва да се квалифицират като вреди,произтичащи от отмененото наказателно постановление,доколкото те произтичат от процесуален закон и се регламентират в него, а не в ЗЗД.Препращата норма на чл.84 от ЗАНН определя, че в производствата по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК,където липсва уредба,която да предвижда направените разноски по производството по оспорване на наказателни постановления да се присъждат в полза на жалбоподателя и по този начин в тежест на държавата.Счита за неправилен извода на съда, че разноските във връзка с обжалване на наказателни постановления са пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановлеие и представляват имуществени вреди по смисъла на чл.49 от ЗЗД.Това е така, тъй като адвокатската защита в тези производства не е задължителна и ангажирането й е по преценка на обжалващия.Тези разноски са направени във връзка с възникнала договорна отговорност между адвокат и клиент,поради което те не могат да бъдат репарирани от трето лице, външно за това правоотношение.Разноските са направени в резултат на личен избор на ищеца при упражняване на правото му, а не задължението му да обжалва.Те не са пряка последица от отмяната на НП ,защото то би могло и да бъде потвърдено. На следващо място се твърди, че приложеният по делото договор за правна защита и съдействие не съдържа дата, нито за какво е заплатена сумата,при което не може да се направи връзката с отмененото наказателно постановление.При това няма достатъчно доказателства за основателност на иска. На следващо място се сочи, че според преобладаващата съдебна практика,след като се претендират вреди в резултат на акт на административен орган при упражняване на неговите правомощия, а не на правозащитен орган по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ и издаденият от него акт е отменен по съответния ред, съобразно чл.204,ал.1,във вр. с чл.203 от АПК и чл.1, ал.2 от ЗОДОВ съдопроизводственият ред за разглеждане на иск за вреди, произтичащи от отменения като незаконосъобразен акт на административния орган, е по АПК, което определя компетентността на Административния съд.С оглед на това се иска обезсилване на постановеното решение или алтернативно неговата отмяна.Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната страна. В съдебно заседание на 11.02.2015 г. процесуалният представител на „М. Ц. "М." Е. гр.П. адвокат Ж. Д., оспорва жалбата.Счита, че районният съд правилно е обосновал изводите си за наличието на пряка и непосредствена вреда от издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление.Всички изложени във въззивната жалба основания са обсъдени в решението.Представени са и доказателства за направените по НАХД разноски.В представения договор за правна защита е отразено, че разноските са заплатени в брой при подписването на договора.Иска се потвърждаване на решението.Претендират се разноските направени пред въззивната инстанция по нестоящото дело. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение В. районен съд е осъдил Р. И. по О. С. и В.- В.Т. на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на „М. Ц. „М.”Е. тр.П., сумата от 200 лв,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД №824/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд във връзка с отмяна на незаконосъобразно Наказателно постановление №17 от 19.07.2010 г., изддено от Директора на РИОСВ –гр.В.Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350 лв направени по делото разноски.Решението е постановено по предявен иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД.За да постанови решението си съдът е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства.В резултат от техния анализ е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност на иска.Фактическата обстановка по делото е обективно и пълно изяснена.От събраните по делото писмени доказателства се устновява, че на 24.06.2010 г. служител пи РИОСВ В.Т. е установил извършено административно нарушение от стрна на дружеството-ищец и му е съставил Акт за установяване на административно нарушение за това, че в срок до 31.03.2010 г. не е подал годишни отчети за образуваните през 2009 г. отпадъци от дейността му.Въз основа на съставения АУАН Директорът на РИОСВ В.Т. е издал наказателно постановление на 19.07.2010 г., с което е наложил административна санкцишя на ищеца.Наказателното постановление е обжалвано от ищеца в законоустановения срок и с Решение от 08.03.2012 г., постановено по НАХД № 824/2011 г. по описа на Великотърновски районен съд,влязло в сила на 30.03.2012 г. , то е отменено като незаконосъобразно.При обжалване на постановлението по цитираното НАХД дружеството-жалбоподател е ангажирало адвокат за защита на интересите си, за което е заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лв.И тъй като в ЗАНН не се предвижда ред за събиране на направените от жалбоподателя разноски при обжалване на наказателните постановления при тяхната отмяна, такива разноски не са присъдени.В случая се касае до иск по чл.49 от ЗЗД за репариране на направени от ищеца разноски, а именно заплатен адвокатски хонорар при отмяна като незаконосъобразно на издаденото наказателно постановление, с което му е било наложено административно наказание.Налагането на административно наказание с издаване на наказателно постановление не е типична административна дейност.Административно-наказващият орган осъществява наказателна репресия за виновно извършено административно нарушение.Характерът на извършваната дейност е правораздавателен по същността си и окачествява органа, който я извършва като особена административно-наказателна юрисдикция.Първоинстанционното производство се развива по реда на ЗАНН пред районния съд, а решението, с което се потвърждава акта, подлежи на касационно обжалване пред административния съд по реда на АПК.В производството по обжалване на НП пред районния съд при субсидиарното прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на жалбоподателя,както когато подсъдимият бъде оправдан не се присъждат в негова полза разноски за сметка на държавата.В глава дванадесета от АПК, към която препраща чл.63,ал.1 от ЗАНН, също не е уредена отговорността за разноски,поради което административните съдилища не присъждат такива в производствата по ксационни жалби срещу решенията на районните съдилища, постановени по административно –наказателни дела.Поради това производството за обезщетение за вреди, последица от отменени административно- наказателни актове, следва да се проведе по общия исков ред, а именно с иск заведен на основание чл.49 от ЗЗД.Не може да се приложи материалноправната разпоредба на чл.1 или чл.2 от ЗОДОВ,тъй като претенцията не попада в приложното поле на тези две разпоредби на специалния закон.Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че дейността на административно-наказващите органи по издаване на наказателни постановления има правораздавателен, а не административен характер, а разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ урежда случите на отговорност на държавата за вреди, настъпили от отменено наложено административно наказание, но само в случаите когато то е следствие от дейността на органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, но не и на административно- наказателен орган. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че този род вреди следва да се обезщетят по реда на чл.49 от ЗЗД, на принципа, че всеки е длъжен да поправи вредите виновно причинени другиму. Съдът, при наличните доказателства, е приел за доказана хипотезата а чл.49 от ЗЗД.Приел е за установено наличието на противоправно поведение от страна на служител на ответника, извършено при и по повод възложената му работа, в резултат на което са настъпили твърдените в исковата молба имуществени вреди.Установена е отмяната на наказателното постановление,както и извършените он ищеца разходи по неговото обжалване в размер на 200 лв заплатен адвокатски хонорар, представляващи щетите. В това отношение неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в договора за правна помощ и съдействие не е посочена дата и на какво основание е заплатено адвокатското възнаграждение, както и дали е изобщо заплатено. Това не отговаря на установените факти.Видно от самия договор/пълномощното на гърба на договора за правна помощ/, същият е с дата 17.03.2011 г. и касае защита по НАХД №824/2011 г. на ВТРС, а възнаграждението е заплатено в брой.Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че направените по НАХД разноски не представляват пряка и непосредствена последица от действията на служителя на ответника.Ако последният е бил спазил предвидените материални и процесуални норми, нямаше да се стигне до незаконосъобразен административен акт,респ. до неговото обжалване и извършване на разходи за оказване на правна помощ на обжалващия акта. Жалбоподателят поставя въпроса за случая на потвърждаване на обжалвания акт, при което направените при обжалването разноски не могат да се квалифицират като вреди за направилия ги.В този случай не би се осъществил съставът на непозволеното увреждане, тъй като наказващият орган няма да има вина след като е издал един законосъобразен акт, потвърден от съда. По изложените съображения въззивната инстанция счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на ответната страна „М. Ц. „М.”Е. гр.П. следва да бъдат присъдени на основание чл.78,ал.3 от ГПК направените от него при въззивното обжалване разноски в размер на 300 лв за заплатено адвокатско възнаграждение.Направеното от адвокат Иринчев възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,предвид факта, че то е в минималния размер,предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет- чл.7,ал.2, т.1. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №930 от 27.10.2014 г. ,постановено от Великотърновски районен съд по гр.д.№2007/2014 г. по описа на съда. ОСЪЖДА „Р. И. ПО О. С. И В.” гр.В.Т.,ул.”Н. Г.”, №., да заплати на „М. Ц. „ М.”,Е. гр.П., ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.П.,ул.”Г.”, №., сумата от 300 лв / триста лева/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |