Решение по дело №14551/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266849
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 10 април 2023 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20171100114551
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

гр.София, 07.12.2021 год.

 

В    И  М  Е  Т   О    Н  А    Н   А   Р   О   Д   А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Съдия: Невена Чеуз

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 14 551/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 140 235, 64 лв. 

 

Ищецът ЕТ „Ч.– Ч.И.“ твърди в исковата молба, че развива търговска дейност в сферата на обработка на сурови ядки, пакетаж и продажба като дейността се осъществява със съоръжения, работещи със захранване от газ пропан-бутан. Твърди се, че доставчик на използвания газ е „У.Л.Г.“ООД, с който имали трайни търговски отношения.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.02.2017 г. в производствената база на ищеца, находяща се в гр. Садово избухнал пожар. За случай било образувано ДП по описа на РУП на МВР – гр. Асеновград. В хода на разследването се установило, че липсват данни пожарът да е причинен от късо съединение или претоварване на електрическата инсталация, както и липсвали данни машината, на която се обработвала продукцията да е технически неизправна респ. пожарът да е причинен умишлено или по непредпазливост. Изложени са твърдения, че всички данни сочели, че огнището на пожара е произтекло от пламъчно горене на газ пропан –бутан. Била изготвена частна техническа експертиза, която установила, че стойността на увреденото/унищоженото имущество възлиза на сума в размер на 130 874 лв., а стойността на законната лихва от датата на пожара до депозиране на исковата молба в съда възлизала на сума в размер на 9 361, 64 лв.

Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и от съда се иска да осъди ответника да му заплати горецитираните суми. Претендира се законна лихва и сторените по делото разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М..

          Ответникът „У.Л.Г.“ ООД, редовно уведомен, оспорва исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са заявени подробни възражения относно основателността на ищцовата претенция.

Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от адв. С..

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            По делото е представено постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.07.2017 г. на РП – гр. Асеновград по ДП 133/2017 г. по описа на РУ на МВР – гр. Асеновград, с което воденото срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 331 ал.1 вр. чл. 330 ал.1 от НК е прекратено.

По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Х.Г.К.. В заключението си, експертът е посочил, че единственото окончателно твърдение, което може да се направи е, че максималното възможно изтичане е, когато геометрията в точката на изтичане е приета да бъде дюза. Изтичането през капилярна тръба със същия диаметър ще бъде по-малко, тъй като капилярната тръба генерира загуби на триене, които не са налични при чиста дюза. Вещото лице е посочило, че при никакви обстоятелства изтичането от бутилката не може да бъде по-голямо от изчисленото при пропуск през дюза. Посочено е, че страничен ефект е наличието на миризмата на меркаптан и са възможни звукови ефекти. Обоснован е извод, че необходимо условие за възпламеняване на ВНГ изобщо е наличие на смес от  ВНГ и въздух в съотношение между 2% и 10% и извън тези граници ВНГ е невъзпламеним или трудно възпламеним, тъй като за осъществяване на горенето на ВНГ е необходим кислород. В обобщение, вещото лице е посочило, че четири дни е най-кратния период за изпразване на бутилката, но този период би могъл да е доста по-продължителен като през същия е имало наличие на миризма /меркаптан/. Обективиран е и извод, че без наличие на пламък, искра или висока температура бутилката не може да се възпламени.

По делото е допусната и изслушана и комплексна съдебно счетоводна и оценителна експертиза, изготвена от вещите лица П.Д. и инж. П.Я.. В заключението си вещите лица са посочили, че при извършения оглед на място е установено, че няма следи от нанесените щети по сградата, извършен е ремонт и цеха функционира. Посочено е, че покривните панели и стените са опушени от газове и мазнини при печенето и пърженето на ядките. Посочено е, че вентилационната система и кабелите са положени външно по стените, с ел. табла и връзки. Вещите лица са посочили в табличен вид стойността на нанесените щети, които възлизат на 78 272 лв. общо по недвижимия имот и машини съоръжения. Отбелязано в заключението е, че липсват разходно-оправдателни документи  /фактури и др./ за стойността, както и за ремонтите и няма данни да са заприходени в счетоводството. Вещото лице, изготвило счетоводната част на комплексната експертиза, е посочило, че е представена годишна оборотна ведомост с посочено начално салдо по сметка 302 „Материали“ като не са представени счетоводни документи, от които да се установят видовете материали и тяхното количество, включени в началното салдо. Посочено е, че са представени дневници за покупки по ДДС за периода 01.01.2017 г. – 31.03.2017 г. и журнал-сметка по сметка 4531, от които е видно, че за периода 01.01.2017 г. – 25.02.2017 г. от претендираните материали има закупени и осчетоводени по фактури на обща стойност 37 513, 67 лв. без ДДС респ. 45 016, 41 лв. с ДДС. Вещото лице е отбелязало, че липсва представена аналитична информация и копия от фактури за претендираните материали, за количеството като начално салдо към 01.01.2017 г. и количествата закупени до 25.02.2017 г. респ. количествата вложени в производството към 25.02.2017 г., поради което не може да се даде отговор за наличните количества към 25.02.2017 г., които са унищожени при пожара. Посочено е, че е представен журнал-сметка по сметка 302, от който е видна стойността на бракуваните материали на 26.02.2017 г. като стойността на бракуваните стоки възлиза на сума в размер на 21 763, 02 лв., а стойността на материалите, вложени в изгорялата готова продукция възлиза на сума в размер на 5 885, 58 лв. Посочено е, че на експертизата не са представени 14 актове за брак, за да се види какви материали са бракувани и дали са част от претендираните от ищеца респ. Не са представени и 11 броя счетоводни документи, с които са изписани материали, вложени в изгорялата готова продукция, за да се установи дали са част от претендираните от ищеца.

В съдебно заседание от 27.05.2019 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Й.Н.Б., а в съдебно заседание от 11.11.2019 г. и на свидетеля Х. Д.Д..

При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

            Страните, с оглед наведените възражения в писмения отговор, са формирали спор относно обстоятелството, че към заявената в исковата молба дата – 25.02.2017 г. ищецът е бил собственик на процесната производствена сграда респ. на процесните машини и съоръжения. Доказателства, установяващи право на собственост в патримониума на ищцовата страна досежно същите в рамките на производството не са ангажирани. Само на това основание искът за обезвреда на тези вреди се явява неоснователен с оглед неустановената активна материалноправна легитимация у ищеца. С оглед заключението на комплексната експертиза, изслушана по делото, в което изрично е посочена липсата на представени документи, установяващи наличност на бракувани материали респ. материали, вложени в изгорялата продукция и в останалата си част претенцията на ищеца подлежи на отхвърляне.

За пълнота на мотивите, настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи и следното:

Страните по делото не са формирали спор относно наличието на избухнал пожар в процесната производствена сграда на сочената в исковата молба дата.

Спорният момент между страните е относно причината за избухване на същия респ. неговия източник. За установяване на тези обстоятелства, ищецът се е задоволил да представи постановление за прекратяване на водено досъдебно производство. Същото не е задължително за настоящия съдебен състав доколкото не попада в приложното поле на нормата на чл. 300 от ГПК, а по естеството си съставлява мнение на орган на досъдебното производство, относно констатации и изводи за липса на данни за извършено престъпление. Данни за източника на пожара не дават и ангажираните от ищеца свидетелски показания на свидетеля Б., който заявява, че е излязъл извън помещението, в което се е намирала машината за печене на ядки, за да отвори на други работници и при повторното му влизане в помещението е констатирал метър огън, който се разраствал. Причина за пожара свидетелят не сочи. Представеното експертно пожаротехническо заключение, изготвено за нуждите на досъдебното производство не е годно доказателствено средство в рамките на настоящия процес, с оглед противоречието му с основните принципи на общия исков процес, установени в ГПК, за непосредственост и устност по арг. и на чл. 200 от ГПК. При липсата на други ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав не може да обективира извод в насока, че причина за избухналия пожар е техническа неизправност на газовата бутилка, каквито са заявените твърдения в исковата молба.

Нещо повече, при насрещно доказване, проведено  от ответното дружество е изслушана СТЕ  дала заключение, че газовата бутилка не може да се възпламени без наличие на пламък, искра или висока температура. Горните изводи на експертизата са в унисон със законовите изисквания, установени Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове от 2004 г. С оглед данните по делото, не е установено, че при експлоатацията и съхранението на процесната газова бутилка са изпълнени изискванията на чл. 73, чл. 98 и чл. 101 от цитирания подзаконов нормативен акт, за да се формира предположение или индикация за технически дефект на газовата бутилка, предизвикал като краен резултат процесния пожар. Сочените норми в наредбата установяват, задължение за монтаж на газова бутилка в заключващ се шкаф на открито или в самостоятелни едноетажни сгради, подът на които не трябва да е разположен по-ниско от нивото на околния терен респ. помещенията следва да имат естествено осветление, постоянно действаща вентилация, осигуряваща достатъчен въздухообмен, звукова и светлинна сигнализация, задействаща се при достигане концентрация на втечнения въглеводороден газ във въздуха 20 на сто от долната граница на възпламеняемост, и аварийна вентилация в зоните или помещенията, в които при аварии може да се образуват взривоопасни концентрации. Самото помещение следва да има самостоятелен вход с отварящи се навън искрообезопасени врати и отварящи се прозорци, отварящото устройство на които е разположено или изведено на височина не по-голяма от 1,8 m от пода. Няма данни по делото, въпреки наведените в писмения отговор възражения, тези нормативно установени изисквания да са изпълнени от ищцовата страна, противно на заявените твърдения в исковата молба. Цитираната разпоредба на чл. 101 от наредбата изрично забранява в производствените помещения по чл. 98 от наредбата наличие на източници на огън или искри, освен когато това се изисква от прилаганата технология респ. складиране на горими материали. Съобразно показанията на свидетеля Б., доведен от ищеца, тези изисквания не само не са били изпълнени, но и машината за печене на ядки е била свързана с газовата бутилка, намираща се в същото помещение и самата машина „може да се остави сама, не е задължително да е под постоянен надзор“ /стр. 178 в делото/, както и е била оставена с оглед същите показания. Не са необходими никакви специални знания, за да се обективира извод, че машина за печене на ядки се явява източник на огън, доколкото печенето като физичен и химичен процес предполага нагряване на хранителни продукти и оставянето й без надзор при наличие на бутилка пропан-бутан, свързана към нея не предполага изпълнение на нормативно установени задължения.  Пак съобразно същите показания, газовите бутилки се подменяли от свидетеля чрез „развиване с една гайка“, което не предполага изпълнение на изискванията за безопасна експлоатация, установени в разпоредбите на чл. 136 и сл. от цитираната вече наредба.

В обобщение на горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е  установено и обстоятелството, че ищецът е съблюдавал на нормативните изисквания относно безопасната експлоатация на бутилката, за да се презюмира, че причина за пожара е нейната техническа неизправност. Предвид изложеното, заявените искове за обезвреда на причинени имуществени вреди подлежат на отхвърляне.

С оглед акцесорния характер на иска за обезщетение за забава и неоснователността на главния иск то и той подлежи на отхвърляне. Обезщетението за забава при деликтни правоотношения има компенсаторен характер респ. е законна последица от осъждането, но не съществува пречка от процесуален характер да бъде заявен и като самостоятелен иск, както е процедирал ищецът в настоящото производство респ. съдът дължи произнасяне и по него.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват и разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 10 932, 49 лв.

       Водим от горното, съдът

Р    Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „Ч.– Ч.И.“, ЕИК *****, със съдебен адрес:***, офис 4 – адв. Д.М. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД за осъждане на „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес:*** – адв. Г.С. за сумата от 130 874 лв. обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пожар от 25.02.2017 г. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 9 361, 64 лв. – обезщетение за забава в периода 25.02.2017 г. – 09.11.2017 г. като неоснователни.

 ОСЪЖДА ЕТ „Ч.– Ч.И.“, ЕИК *****, със съдебен адрес:***, офис 4 – адв. Д.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на  „У.Л.Г.“ ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес:*** – адв. Г.С. сумата от 10 932, 49 лв. – съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

              Съдия: