РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. гр. Хасково, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20225640103183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК – „Съдебна делба“ и е във фазата по
извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 286/10.04.2024 г., постановено по настоящото дело, е
допуснато извършване на съдебна делба между М. И. А. - Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, *************** и Р. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
***************, на следните недвижими имоти: 1.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 77195.710.140.1.49 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - С., последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 02.11.2022 г., с
административен адрес на имота: гр. Хасково, ***************, апартамент № 7, който
самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор № 77195.710.140.1, с
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или
вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ от 95,07 кв.м., ведно с прилежащото към същия самостоятелен обект в
сграда Избено помещение № 7, с площ от 7,80 кв.м., както и заедно с 6,9319 % идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: СОС с идентификатор № 77195.710.140.1.48 и СОС с идентификатор №
77195.710.140.1.50, под обекта: СОС с идентификатор № 77195.710.140.1.35 и над обекта:
СОС с идентификатор № 77195.710.140.1.63, при следните квоти: 55 862,94 / 88 000 ид. ч. за
1
М. И. А. - Г. и 32 137,06 / 88 000 ид. ч. за Р. И. А.; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 16729.32.7 по кадастралната карта и регистри на село Горно Войводино, община Хасково,
област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18- 1550/04.09.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 26.10.2022 г., с адрес на поземления имот: село Горно
Войводино, община Хасково, област Хасково, местност „СОКАК БАИР", с площ от 1809
кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
НИВА, категория на земята: 4, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план:
032007, при съседи: ПИ с идентификатори № 16729.30.3, № 16729.32.10, № 16729.32.6, №
16729.32.5, № 16729.32.79, № 16729.32.4, № 16729.32.3 и № 16729.32.2, ведно с построената
в имота вилна сграда; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 16729.94.4 по
кадастралната карта и регистри на село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18- 1550/04.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 26.10.2022 г., с адрес на поземления имот: село Горно Войводино, община Хасково,
област Хасково, местност „ПОЙЛЪК“ с площ от 4325 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4,
предишен идентификатор - няма, номер по предходен план:, при съседи: ПИ с
идентификатори № 16729.93.11, № 16729.94.2, № 16729.94.5 и № 16729.20.225; 4.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 16729.78.16 по кадастралната карта и регистри
на село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, с адрес на поземления имот:
село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, местност „БАЛЪКА“ с площ от
897 кв.м. с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
ЛОЗЕ, категория на земята: 9, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план:
078016, при съседи: ПИ с идентификатори № 47442.49.277, № 16729.78.17, № 16729.78.233 и
№ 16729.78.15; 5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 16729.90.2 по кадастралната
карта и регистри на село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-1550 / 04.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
26.10.2022 г., с адрес на поземления имот: село Горно Войводино, община Хасково, област
Хасково, местност „ПОЙЛЪК", с площ от 1850 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 6,
предишен идентификатор - няма, номер по предходен план: 090002, при съседи: ПИ с
идентификатори № 47442.47.1, № 16729.90.198, № 16729.90.3, № 16729.91.14 и №
16729.90.1; 6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 16729.93.5 по кадастралната карта
и регистри на село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-1550 / 04.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
26.10.2022 г., с адрес на поземления имот: село Горно Войводино, община Хасково, област
Хасково, местност „ ПОЙЛЪК" с площ от 3579 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4,
2
предишен идентификатор - няма, номер по предходен план: 093005, при съседи: ПИ с
идентификатори № 16729.92.2, № 16729.93.12, № 16729.93.6 и №16729.93.10; 7.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 78094.384.33 по кадастралната карта и регистри
на село Царева поляна, община Стамболово, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-
18-1867/19.11,2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.10.2022 г.,
с адрес на поземления имот: село Царева поляна, община Стамболово, област Хасково,
местност „ХАЙКЪНА“ с площ от 2000 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 5, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план: 384033, при съседи: ПИ с идентификатори
№ 78094.384.31, № 78094.384.38, № 78094.384.34 и № 78094.384.32, при следните квоти: ½
ид. ч. за М. И. А. – Г. и ½ ид. ч. за Р. И. А..
Ищцата, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител изразява
становище, че делбата на имотите следва да се извърши чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК или чрез разпределение на имотите без
да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, по варинат I от заключението на вещото лице.
Ответницата е предявила претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК за възлагане на имота,
описан в пункт 1, т.е. на неподеляемото жилище, находящо се в гр.Хасково.
Ищцата оспорва предявената възлагателна претенция като неоснователна, тъй като в
случая в делбената маса са включени съвкупност от имоти, а не се касае само за едно
неподеляемо жилище.
Своевременно, в срока по чл. 346 ал. 1 ГПК, в първото по делото заседание след
допускането на делбата М. И. А. – Г. е предявила срещу Р. И. А. претенция по чл. 31, ал. 1 от
ЗС за присъждане на сумата в размер на 5 600 лв., представляваща обезщетение за лишаване
от правото й на ползване върху притежаваните от нея 55 862,94 / 88 000 ид. ч. от делбения
апартамент, находящ се в гр.Хасково, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
претенция по чл. 31, ал. 1 от ЗС за присъждане на сумата в размер на 2 800 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху притежаваните от
нея ½ ид. ч. от поземления имот с идентификатор № 16729.32.7 по кадастралната карта и
регистри на с. Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, ведно с построената в
имота вилна сграда на два етажа, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
В проведеното на 07.02.2025 г. съдебно заседание е допуснато на основание чл.214
ал.1 ГПК изменение на предявените искове като размерът на иска, касаещ апаратамента в
гр.Хасково е увеличен до 7500,87 лева, а този, касаещ имота в с. Горно Войводино, общ.
Хасково – до 3360,00 лева.
Ответницата оспорва предявената срещу нея претенция по сметки като изцяло
3
неоснователна за имота в с. Горно Войводино, общ. Хасково. Относно апартамента в
гр.Хасково, счита претенцията по сметки за частично основателна, за периода от 01.01.2024
г. до 11.12.2024 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-оценителна
експертизи, които съдът кредитира напълно като компетентни, обосновани и обективно
изгответни, се установява, че действителната средна пазарната цена на делбените имоти
възлиза на 151016,00 лева, в т.ч. и 103900,00 лева за апартамента в гр.Хасково и 36300,00
лева за имота с идентификатор № 16729.32.7, в който е построена вилната сграда в с. Горно
Войводино, община Хасково, област Хасково, като с оглед определените квоти на страните и
изискванията на нортативната уредба по ЗУТ и ЗСПЗЗ, всеки един от имотите е неподеляем.
Посочена е в заключението възможността за тяхното разпределение, съобразно квотите на
съделителите, както и съответните суми за уравнение на дяловете. Размерът на
претендираното обезщетение за лишаване на ищцата от правото й на ползване на
апратмента в гр.Хасково, на база средния пазарен наем за процесния период 12.08.2022 г. до
11.12.2024 г., съобразно дела й в съсобствеността, възлиза на сумата в размер на 7500,87
лева, а на имота в с. Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, в който е постоена
вилна сграда – 3360,00 лева.
Според представена декларация от Р. И. А., тя не притежава друг жилищен имот на
територията на страната, извън идеалните части от делбения.
Във връзка с претенцията по сметки, предявена от ищеца против ответника и
представляваща обезщетение за лишаване от ползването по отношение на два от делебените
имоти, се представиха и приеха по делото Нотариална покана чрез Христина Колева -
Нотариус с рег. № 081 по регистъра на нотариалната камара на Р. България, с район на
действие - района на Районен съд гр.Хасково, съставляваща акт № 200, том I, peг. № 2072 от
20.07.2022 г., видно от която М. И. А. – Г. е отправила до сестра си - Р. И. А. покана, в която е
определен едноседмичен срок за осигуряване достъп до имотите – апратамент, състоящ се
от три стаи, хол и кухня, със застроена площ от 95.07 кв.м., находящ се на административен
адрес: гр.Хасково, *************** и Поземлен имот със стар идентификатор № 032007, с
площ от 1809 кв.м., находящ се в местността „Сокак Баир“, замлище на село Горно
Войводино, общ.Хасково, обл.Хасково, ведно с построената в същия поземлен имот вилна
сграда, както и за предаване на копия от секретните ключове до тези имоти, лично на нея в
рамките на указания в нотариалната покана срок или на упълномощения от ищцата адвокат.
В посочената нотариална покана ответницата Р. И. А. е поканена да заплаща на М. И. А. - Г.,
считано от месец юли 2022 година ежемесечно обезщетение в общ размер от 500 лв.,
изплащани чрез системата за парични разплащания „Изи Пей" или чрез пощенски запис.
Тази нотариална покана е връчена лично на адресата на 04.08.2022 г. срещу разписка
№ 16 от 2022 г., според направеното отбелязване за това от страна на нотариуса.
4
Представен по делото е и отговор от Р. И. А. на нотариаланта покана, съставляваща
акт № 200, том I, peг. № 2072 от 20.07.2022 г. до пълномощника на ищцата, с която
уведомява, че е в обективна невъзможност да я изпълни поради това, че М. И. А. – Г. живее
постоянно в САЩ и не се намира на територията на страната, а липсва яснота дали
пълномощника действително има права да получва ключове от собствените им жилища.
До ответницата Р. И. А. е отправена втора нотариална покана, отново чрез Христина
Колева - нотариус с рег. № 081 по регистъра на нотариалната камара на Р. България, с район
на действие - района на Районен съд гр.Хасково, съставляваща акт № 32, том II, peг. № 2575
от 22.08.2022 г., връчена лично на адресата на 02.09.2022 г. срещу разписка № 17 от 2022 г., в
която е определена лична среща на 20.09.2022 г. от 10.00 часа в кантората на Нотариус
Христина Колева, находяща се на адрес: гр.Хасково, ул. „Преслав" № 31, ет.1, където да
бъдат предоставени копия от сменените секретни ключове за двата гореописани
сънаследствени имота и на която среща изрично е посочено, че на лицето ще бъде
предоставено копие от пълномощното, издадено от ищцата М. А. - Г. и удостоверяващо
наличието на представителна власт и пълномощия за тези действия до осигуряване на
достъп до имотите. На указаната във втората нотариална покана дата - 20.09.2022г. от 10.00
часа ответницата Р. И. А. не се е явила в нотариалната кантора на нотариус Христина
Колева, за което обстоятелство е съставен Протокол с рег. № 2882, акт 67, том II от
20.09.2022 г.
Във връзка с недопускането от страна на ответницата Р. И. А. на сестра й М. И. А. – Г.
до двата съсобствени имота – апартамента в гр.Хасково и поземления имот с вилна сграда в
с. Горно Войводино, общ. Хасково е сезирана и Районна прокуратура – Хасково като по
жалба с вх. рег. № 4277 от 23.09.2022 г., депозирана от последната чрез нейния
пълномощник и след извършване на проверка, с Постановление от 13.01.2023 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е образувано досъдебно производство за това дали през
месец юли 2022 г. и през месец септември 2022 г., при условията на продължавано
престъпление, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано
от другиго свое или чуждо, действително или предполагаемо право – престъпление по
чл.323 ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК. Видно от приобщените към доказателствен материал
материали по образуваното досъдебно производство № 109/2023 г. по описа на РУ – Хасково
при ОД МВР – Хасково, представляващо пр.пр. № 4277/2022 г. по описа на Районна
прокуратура – Хасково, разследването не е приключило с постановяване на краен
прокурорски акт и се намира в неговата досъдебна фаза на разследване. Липсват данни за
привлечено в качеството на обвиням лице, респ. за вземане на мярка за неотклонение или
процесуална принуда.
За установяване на относимите по делото обстоятелства по делото се събраха и
гласни доказателства. Разпитани са свидетелите С. И. Г. – по искане на ищцата, М.Н.П. и
А.А.А. – сочени и водени от ответната страна.
Свид. С. И. Г., свекърва на ищцата М. И. А. – Г., в своите показания посочва, че след
5
смъртта на наследодателката на страните през 2021 г., заедно с М. са ходили до апартамента
в гр.Хасково, за да вземе неща, нужни за погребението на майка й, което се е състояло на
04.09.2021 г. Тогава тя е имала ключ за жилището и с него е отключила апартамента. Няколко
дни преди да си замине за САЩ, където живеела отпреди 20 години, ходили и до вилния
имот в с. Горно Войводино, общ. Хасково, но тогава М. не успяла да го отключи. Свързала
се по телефон с племенника си и син на Р. И. А. /свид.М.Н.П./, който и казал, че са влизали
крадци и затова са сменени ключвете за вилата. Казал, че ще говори с майка си, да дадат на
М. ключове. Тя обаче на 09.09.2021 г. заминала отново за САЩ и не получила ключве за
имота в с. Горно Войводино, общ. Хасково. В края на м. октомври, началото на м. ноември
2021 г. М. уведомила свекърва си, че от съседка разбрала, че приятел на сестра й сменил
бравата и на апартамента в гр.Хасково. Когато през месец юли 2022 г. М. се върнала отново
в гр.Хасково, двете със свидетелката отново отишли до апартамента в гр.Хасково, но нямала
ключ за него и не успяла да влезе. Свид.М.Н.П. казал, че са влизали пак крадци и ще и даде
по-подробна информация след като разговаря с майка си.
Свид.М.Н.П. – син на ответницата Р. И. А., твърди най-напред, че майка му е живяла
в апартамента в гр.Хасково със своите родители преди тяхната смърт, след което
продължила да живее там. Леля му – ищцата М. И. А. – Г. живеела от 20 или повече години в
САЩ, гр.Чикаго. След смъртта на баба му през 2021 г. имало извършена кражба в
апартамента в гр.Хасково, след което майка му по съвет на полицията сменила ключалката.
От страх се преместила да живее с приятеля си до края на 2023 г. или началото на 2024 г.,
когато се върнала в това жилище. Свид. П. не знае дали майка му предала ключ за жилището
на леля му, но сочи, че тя притежава ключ. Майка му му споделила, че на два пъти е сменян
патрона. По отношение на имота в с. Горно Войводино, общ. Хасково знае, че когато
последно майка му е ходила там с вещото лице, се е наложило да викат ключар да отключи,
тъй като ключовете, които са били у майка му, не са били за този имот. Леля му също
споделяла, че няма достъп до този имот, но свид. П. отклонявал разговора като казвал, двете
сестри да се разбират помежду си. Не знае точно кога и дали е извършвана кражба от
селския имот. Заявява още, че имотът не е бил посещаван през последните две-три години от
никого, само майка му е ходила 1-2 пъти там.
И свид. А.А.А. потвърждава изнесеното от другите двама свидетели, че М. И. А. – Г.
живее от дълги години, от поне 20 г. в САЩ. От своята приятелка Р. знае, че сестра й имала
ключове от апартамента и от къщата на село от родителите си. През 2021 г., след смъртта на
майката, имало кражби в апартамента и Р. от страх отишла да живее в кв. „Болярово“ с
приятеля си до Коледа на 2023 г. Р. след нападението през 2021 г. сменила ключовете в
апартамента, а за къщата на село знае дали са сменяни ключовете.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По извършването на делбата:
Основният принцип при извършване на делбата, установен в разпоредбата на чл. 69,
ал. 2 ЗН, е всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се
6
изравнява в пари. Той може да бъде реализиран, както по реда на чл. 350 и чл. 352 ГПК, така
и посредством разпределение на имотите от съда. Съсобствеността може да бъде прекратена
и чрез възлагане на имота или чрез изнасянето му на публична продан.
В настоящия случай до делба между две лица, с различни квоти по отношение на
един от имотите – апартамента в гр.Хасково, са допуснати до делба общо седем
неподеляеми имота.
Своевременно предявената от съделителката възлагателна претенция по чл. 349 ал. 2
ГПК по отношение на СОС в сграда с идентификатор № 77195.710.140.1.49 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-
18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С. е основателна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно посочената правна норма, когато допуснатия до делба недвижим имот е
неподеляемо жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска възлагане на имота. Следователно,
основателността на възлагателната претенция е обусловена от кумулативното наличие на
следните предпоставки: делбеният имот да е жилищен по предназначение, да е реално
неподеляем, съсобствеността върху него да е възникнала единствено по силата на
наследяване, съделителят, който е направил претенцията, да е живял в имота към момента
на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
В Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ – т. 7 и т. 8, са
дадени задължителни разяснения, че граматическото и логическото тълкуване на нормата на
чл.288, ал.3 от ГПК (отм.) – сега чл. 349, ал. 2 ГПК, налага извода, че от обхвата й като
способ за извършване на делбата се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е
възникнала само от наследяване. Следователно, ако съсобствеността върху неподеляемото
делбено жилище е възникнала в резултат и на други юридически факти (сделки, реституция
и други посочени в закона), то разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е неприложима (така и Р.
№ 415-2005г.- I г.о. на ВКС). Или казано иначе, при нито една от хипотезите на смесена
(комбинирана) съсобственост, каквато е тази възникнала в резултат на повече от един по вид
юридически факт (прекратена СИО и наследяване, сделка за част от имота и наследяване за
другата, и други подобни), съдът не може да извърши делбата на основание чл. 349 ал. 2
ГПК.
В случая, липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че съсобствеността върху делбения имот, по отношение на който се иска
възлагане, е възникнала единствено по силата на наследяване – по закон и завещание.
Налице са и останалите три предпоставки. Така, от показанията на всички разпитани
свидетели, в т.ч. и на тези, посочени от ищцата се установява несъмнено, че Р. И. А., вкл. и
към момента на откриване на наследството на общия наследодател Мара Николова Севова,
починала на 01.09.2021 г., е живяла в процесния имот с цел използването му по
предназначение - за задоволяване жилищните нужди, като е нямало периоди на нейно
7
продължително отсъствие от там. От кредитираното заключение на назанчената по делото
СТЕ се установи, че делбеният имот е реално неподеляем, а от приложената схема № 15-
1275354/02.11.2022 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.710.140.1.49,
издадена от АГКК, СГКК – Хасково – че имотът е жилищен по предназначение.
По отношение на последната предпоставка съдът съобрази от една страна
представената от ответницата декларация, според която тя не притежава друго жилище към
момента на извършване на делбата, а от друга страна - липсата на други доказателства по
делото, от които да се установява противното. Това е така, защото липсва законово изискване
и не са предвидени пречки, в случаите като настоящия, когато до делба са допуснати повече
от един неподеляеми имоти, процедурата по чл.349 ал.2 ГПК да е неприложима. По-важното
обаче е, че употребеното в чл. 349 ал. 2 ГПК понятие "жилище" има законова дефиниция в
нормата на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, който го определя като съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно
цяло за задоволяване на жилищни нужди. Затова отрицателното условие да "няма собствено
жилище" следва да се разбира в смисъл съделителят с възлагателна претенция да не
притежава друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване
на жилищни нужди, отговаряйки на посоченото легално определение и на изискванията на
чл. 40 ЗУТ - да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в
жилището или извън него /в този смисъл Решение № 229/07.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г.
на ВКС, І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Ето защо, дори и да се приеме, че тя
притежава 1/2 ид. ч. от допуснатия до делба Поземлен имот с идентификатор № 16729.32.7
по кадастралната карта и регистри на село Горно Войводино, община Хасково, област
Хасково, одобрени със Заповед № РД-18- 1550/04.09.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, ведно с построената в имота вилна сграда, не може да се приеме, че се касае за
жилищен имот, който задоволява жилищните нужди на съделителката и респ. че съществува
пречка за уважаване на заявеното от нея искане.
Предвид изложеното съдът счита, че възлагателната претенция на Р. И. А. е
основателна, поради което следва да бъде уважена.
При това положение и на основание чл.349 ал.2 и ал.5 ГПК, за уравление на дела на
ищцата М. И. А. - Г., в неин дял следва да бъдат поставени останалите делбени имоти, чиято
пазарна оценка възлиза на 47 116,00 лева като ответницата Р. И. А. следва да и заплати и
сума в размер от 42 398,36 лева, представляващи парично уравнение на дела й, в 6 - месечен
срок от влизане на решението за възлагане в сила, заедно със законната лихва от влизане на
решението в сила до окончателното им плащане. В противен случай, тя няма да стане негов
собственик, а решението ще се обезсили по право и имотът ще се изнесе на публична продан
– чл. 349, ал. 6 ГПК.
По претенциите по сметки:
Предявените от М. И. А. – Г. срещу Р. И. А. претенции с правно основание чл. 31, ал.
1 от ЗС за присъждане на сумата в размер на 7500,87 лева, представляваща обезщетение за
8
лишаване от правото й на ползване върху притежаваните от нея 55 862,94 / 88 000 ид. ч. от
делбения апартаманет, находящ се в гр.Хасково, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане,
както и тази за присъждане на сумата в размер на 3360,00 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху притежаваните от нея ½ ид. ч. от
поземления имот с идентификатор № 16729.32.7 по кадастралната карта и регистри на с.
Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, ведно с построената в имота вилна
сграда на два етажа, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане, са изцяло основателни.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с
общата вещ по предназначението й и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване – чл.31, ал. 2 ЗС. Фактическият състав на обезщетението
по чл. 31, ал. 2 ЗС включва следните кумулативни предпоставки: 1) съсобственост върху
вещта; 2) лично ползване на вещта от единия съсобственик; 3) писмена покана за заплащане
на обезщетение от неползващия вещта съсобственик. Съгласно Тълкувателно решение №
7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, "лично ползване" по смисъла на чл. 31
ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
В разглеждания случай по делото е установено несъмнено, че по отношение на
процесните два недвижими имота - СОС в сграда с идентификатор № 77195.710.140.1.49 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-
18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК – С. и поземлен имот с
идентификатор № 16729.32.7 по кадастралната карта и регистри на с. Горно Войводино,
община Хасково, област Хасково, ведно с построената в имота вилна сграда на два етажа, е
налице съсобственост, като правата на страните са както следва: 55 862,94 / 88 000 ид. ч. за
М. И. А. - Г. и 32 137,06 / 88 000 ид. ч. за Р. И. А. по отношение на апартамента в гр.Хасково
и по ½ ид. ч., касателно поземления имот с вилната сграда в с. Горно Войводино, община
Хасково, област Хасково. Предвид чл. 297 и чл. 298 ГПК, влязлото в сила решение по
първата фаза на делбата е задължително за страните по настоящото дело, както и за
настоящия съдебен състав. Старните не спорят, че през исковия период, съсобствеността по
отношение на процесните имоти не е била прекратена.
На следващо място следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС, за
да се породи претендираното право следва да е отправено писмено искане до другия
съсобственик. Касае се за формално адресно волеизявление. Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. То следва да е извършено в писмена форма за
9
действителност и да е достигнало до знанието на другата страна. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
Ищцата М. И. А. - Г. е отправила такова искане още преди предявяване на иска за
делба на 16.12.2022 г. с Нотариална покана чрез Христина Колева - Нотариус с рег. № 081 по
регистъра на нотариалната камара на Р. България, с район на действие - района на Районен
съд гр.Хасково, съставляваща акт № 200, том I, peг. № 2072 от 20.07.2022 г., връчена лично
на ответницата Р. И. А. на 04.08.2022 г. срещу разписка № 16 от 2022 г. В поканата е
определен и 7-дневен срок за доброволно изпълнение, изтичащ на 12.08.2022 г. В тези
случаи ответникът дължи обезщетение за периода от деня на писменото поискване, до
датата на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл.
346 ГПК – на 12.12.2024 г.
Според настоящия съдебен състав се установява категорично, че през процесния
период единствено ответницата е ползвала процесните два имота, вкл. и т.нар. „селски
имот“ в с. Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, доколкото е разполагала с
ключове за тях, а ищцата е била лишена от достъп до тях. Този извод следва от съвкупният
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно от показанията на
свид. С. И. Г. и на свид. М.Н.П., а и тези на свид. А.А.А., които в частта им, касаеща
апартамента в гр.Хасково и сигурно установеното обстоятелство, че ответницата е
подменила патроните на вратите след смъртта на общия им наследодател и не е
предоставила ключ на сестра си, следва да се кредитират като съответстващи едно на друго.
Този извод е допълнително доказателствено обезпечен и от данните за образувано
наказателно прозиводство – досъдебно производство № 109/2023 г. по описа на РУ –
Хасково при ОД МВР – Хасково, представляващо пр.пр. № 4277/2022 г. по описа на Районна
прокуратура – Хасково, образувано по жалба на ищцата, депозирана още на 23.09.2022 г. В
настоящото производство не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства от страна
на ответницата, че жилището е било обект на престъпни посегателства, наложили смяна на
патрона, и то на два пъти след 04.09.2021 г., респ. на изключване от процесния период на
времето, през което Р. И. А. е живяла при свой приятел и не е обитавала фактически
апартамента в гр.Хасково. Според настоящия съдебен състав ирелевантен е и отказът й да
предаде ключове за апартамента в гр.Хасково на пълномощника на ищцата поради съмнения
в представителната му власт, доколкото ответницата не се е явила в нотариалната кантора и
във връзка с отправената и втора нотариална покана от 22.08.2022 г., връчена й също лично
на 02.09.2022 г. Относно препятстването на достъпа до имота в с. Горно Войводино, община
Хасково, област Хасково от страна на ответницата, съдът намира, че този факт е също
доказан без съмнение като нито обстоятелството, че Р. И. А. при огледа на вещото лице е
ползвала услугите на ключар, за да влезе в него, нито това, че съгласно заключението на
вещото лице по назначената СТЕ този имот е необитаем, не разколебават извода, че на
сънаследника М. И. А. – Г. й е отказан такъв достъп, и то именно от Р. И. А.. Индиции в тази
насока се съдържат най-напред в направените изявления от самата нея в отговора на
10
нотариаланта покана от 20.07.2022 г. до пълномощника на ищцата, с която уведомява, че е в
обективна невъзможност да изпълни поканата поради това, че липсва яснота дали
пълномощника действително има права да получва ключове от собствените им жилища, т.е.
използвано е множествено число и следователно може да се приеме, че има предвид както
апаратмента в гр.Хасково, така и вилната сграда в с. Горно Войводино, община Хасково,
след това от данните, съдържащи се в посоченото досъдебно производство. Установява се и
от показанията на свид. С. И. Г., че няколко дни след смъртта на общия наследодател на
страните Мара Николова Севова, починала на 01.09.2021 г., ключовете за вилата вече са били
подменени като в тази им част съдът кредитира нейните показания, а не тези на свид.
М.Н.П., който не си спомня какви разговори е водил с леля си. От така изложените
фактически констатации, осъщественото от ответницата еднолично ползване на общите
имоти, вкл. и този в с. Горно Войводино, следва да се приеме за несъмнено установено.
Съгласно цитираното вече Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато
неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това той продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик или
той не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не
допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава, от който и момент той дължи
обезщетение.
В случая, както бе посочено по-горе, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява категорично, че ищцата, макар и да не живее постоянно в
РБългария, не е имала реално достъп до процесните имоти през исковия период,
респективно, не е разполагала с ключ за тях. Не може да се приеме и според анализа,
направен по-горе, че през този период Р. И. А. е предложила на сестра си М. И. А. – Г.
ползването на общите имоти в съответствие с нейните права, но последната е отказала това
предложение.
С оглед на това, напълно ирелевантно за възникване на вземането по чл. 31, ал. 2
ЗС са посочените по-горе обстоятелства, дали обективно са били използвани и двата имота
от ответницата Р. И. А., или тя е ограничила достъпа до тях, след което не ги е обитавала, а е
живеела през част от процесния период на друго място. След като ответницата е ползвала
лично съсобствените между страните имоти, възпрепятствала е достъпа на ищцата до тях и е
била поканена от другия съсобственик - ищцата, да заплаща обезщетение, настоящият
съдебен състав намира, че в патримониума на М. И. А. – Г. е възникнало правото по чл. 31,
ал. 2 ЗС.
Относно размера на претенциите, настоящият съдебен състав приема, че
пропуснатите от ищцата ползи, подлежащи на обезщетяване, са в размер на средния пазарен
11
наем, който би било възможно да се получи при отдаването на всеки един от имотите за
временно възмездно ползване.
В този смисъл, при съобразяване на неоспореното заключение на вещото лице по
назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, както и с оглед правата на страните
в съсобствеността и обстоятелството, че след изтичане на дадения й 7-дневен срок за
доброволно изпълнение след връчването на нотариалната покана на 04.08.2022 г., а именно
на 12.08.2022 г. ответницата е изпаднала в забава, релевираните претенции по сметки са
основателни до размерите, посочени в заключението на съдебно-оценителната експертиза,
така както са претендирани и от ищцата, след допуснатото изменение в размерите на
предявените претенции.
По тези съображения, съдът намира, че следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищцата сумата в размер на 7500,87 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от правото й на ползване върху притежаваните от нея 55 862,94 / 88 000 ид. ч. от
делбения апартамент, находящ се в гр.Хасково, както и сумата в размер на 3360,00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото й на ползване върху притежаваните от
нея ½ ид. ч. от поземления имот с идентификатор № 16729.32.7 по кадастралната карта и
регистри на с. Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, ведно с построената в
имота вилна сграда на два етажа, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 12.12.2024 г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
Съгласно разпоредбите на чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК, страните следва да заплатят държавна такса
в размер на 3580,57 лева за М. И. А. – Г. и 2460,07 лева за Р. И. А., равняващи се на 4% върху
стойността на дяловете им. Предвиденото в чл. 355, изр. 1 ГПК задължение на страните да
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им касае както дължимите държавни
такси, така и за разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното
производство.
Съобразно чл. 355, изр. 2 ГПК, ответницата Р. И. А. трябва да бъде осъдена да
заплати държавни такси върху основателната част от предявените срещу нея претенции по
сметки в общ размер на 434,43 лв. /300,03 лв. + 134,40 лв./.
От ищцата са претендирани направените по делото разноски в производството по чл.
346 ГПК, в частта на претенциите по чл. 31 ал.2 ЗС, изразяващи се в заплатени суми за вещо
лице и адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ал.2 ГПК, по присъединените
в делбеното производство искове, разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК. Предвид
изцяло уважените искове с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, Р. И. А. следва да бъде осъдена
да заплати на М. И. А. – Г. сума в размер на 1900 лв., от които 1500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение и 400 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
12
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на Р. И. А., ЕГН **********, с
адрес: гр.Хасково, ***************, следния допуснат до делба имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 77195.710.140.1.49 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-
18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК - С., последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
02.11.2022 г., с административен адрес на имота: гр. Хасково, ***************, апартамент
№ 7, който самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор №
77195.710.140.1, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:
1, с посочена в документа площ от 95,07 кв.м., ведно с прилежащото към същия
самостоятелен обект в сграда Избено помещение № 7, с площ от 7,80 кв.м., както и заедно с
6,9319 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: СОС с идентификатор № 77195.710.140.1.48 и СОС с
идентификатор № 77195.710.140.1.50, под обекта: СОС с идентификатор №
77195.710.140.1.35 и над обекта: СОС с идентификатор № 77195.710.140.1.63;
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М. И. А. - Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
***************, със съдебен адрес: гр.Димитровград, *********, адв. Д.Я. от АК –
Хасково, следните допуснати до делба имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 16729.32.7 по кадастралната карта и
регистри на село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед
№ РД-18- 1550/04.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 26.10.2022 г., с
адрес на поземления имот: село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково,
местност „СОКАК БАИР", с площ от 1809 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план: 032007, при съседи: ПИ с идентификатори
№ 16729.30.3, № 16729.32.10, № 16729.32.6, № 16729.32.5, № 16729.32.79, № 16729.32.4, №
16729.32.3 и № 16729.32.2, ведно с построената в имота вилна сграда;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 16729.94.4 по кадастралната карта и
регистри на село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед
№ РД-18- 1550/04.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 26.10.2022 г., с
адрес на поземления имот: село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково,
местност „ПОЙЛЪК“ с площ от 4325 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4, предишен
13
идентификатор - няма, номер по предходен план:, при съседи: ПИ с идентификатори №
16729.93.11, № 16729.94.2, № 16729.94.5 и № 16729.20.225;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 16729.78.16 по кадастралната карта и
регистри на село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, с адрес на поземления
имот: село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, местност „БАЛЪКА“ с площ
от 897 кв.м. с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
ЛОЗЕ, категория на земята: 9, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план:
078016, при съседи: ПИ с идентификатори № 47442.49.277, № 16729.78.17, № 16729.78.233 и
№ 16729.78.15;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 16729.90.2 по кадастралната карта и
регистри на село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед
№ РД-18-1550 / 04.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 26.10.2022 г., с
адрес на поземления имот: село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково,
местност „ПОЙЛЪК", с площ от 1850 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 6, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план: 090002, при съседи: ПИ с идентификатори
№ 47442.47.1, № 16729.90.198, № 16729.90.3, № 16729.91.14 и № 16729.90.1;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 16729.93.5 по кадастралната карта и
регистри на село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед
№ РД-18-1550 / 04.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 26.10.2022 г., с
адрес на поземления имот: село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково,
местност „ ПОЙЛЪК" с площ от 3579 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план: 093005, при съседи: ПИ с идентификатори
№ 16729.92.2, № 16729.93.12, № 16729.93.6 и №16729.93.10;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 78094.384.33 по кадастралната карта и
регистри на село Царева поляна, община Стамболово, област Хасково, одобрени със Заповед
№ РД-18-1867/19.11,2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.10.2022 г.,
с адрес на поземления имот: село Царева поляна, община Стамболово, област Хасково,
местност „ХАЙКЪНА“ с площ от 2000 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 5, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план: 384033, при съседи: ПИ с идентификатори
№ 78094.384.31, № 78094.384.38, № 78094.384.34 и № 78094.384.32.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ, ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, *************** да ЗАПЛАТИ на М. И. А. - Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ***************, със съдебен адрес: гр.Димитровград, *********, адв. Д.Я. от
АК – Хасково, сумата от 42 398,36 лева, в шестмесечен срок от влизане на настоящето
14
решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението
до окончателното й изплащане. При неизпълнение на паричното задължение в указания
срок, възлагателното решение се обезсилва по право.
УКАЗВА на М. И. А. - Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ***************,
със съдебен адрес: гр.Димитровград, *********, адв. Д.Я. от АК – Хасково, че за вземанията
си за уравнение на дяловете може да впише законна ипотека, на основание чл. 349 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ***************, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. А. - Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ***************, със съдебен адрес: гр.Димитровград, *********, адв. Д.Я. от
АК – Хасково, сумата от 7500,87 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото
й на ползване върху притежаваните от нея 55 862,94 / 88 000 ид. ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 77195.710.140.1.49 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - С., последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 02.11.2022 г., с
административен адрес на имота: гр. Хасково, ***************, апартамент № 7, който
самостоятелен обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор № 77195.710.140.1, с
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или
вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ от 95,07 кв.м., ведно с прилежащото към същия самостоятелен обект в
сграда Избено помещение № 7, с площ от 7,80 кв.м., както и заедно с 6,9319 % идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: СОС с идентификатор № 77195.710.140.1.48 и СОС с идентификатор №
77195.710.140.1.50, под обекта: СОС с идентификатор № 77195.710.140.1.35 и над обекта:
СОС с идентификатор № 77195.710.140.1.63, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ***************, на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. А. - Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ***************, със съдебен адрес: гр.Димитровград, *********, адв. Д.Я. от
АК – Хасково, сумата от 3360,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото
й на ползване върху притежаваните от нея ½ ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 16729.32.7 по кадастралната карта и регистри на село Горно Войводино,
община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18- 1550/04.09.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 26.10.2022 г., с адрес на поземления
имот: село Горно Войводино, община Хасково, област Хасково, местност „СОКАК БАИР", с
площ от 1809 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: НИВА, категория на земята: 4, предишен идентификатор - няма, номер по
предходен план: 032007, при съседи: ПИ с идентификатори № 16729.30.3, № 16729.32.10, №
15
16729.32.6, № 16729.32.5, № 16729.32.79, № 16729.32.4, № 16729.32.3 и № 16729.32.2, ведно
с построената в имота вилна сграда, за периода от 12.08.2022 г. до 11.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. И. А. - Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ***************, със
съдебен адрес: гр.Димитровград, *********, адв. Д.Я. от АК – Хасково, да заплати по сметка
на Районен съд Хасково сумата от 3580,57 лева, представляваща дължима държавна такса за
производството по делбата, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ***************, да
заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 2460,07 лева, представляваща дължима
държавна такса за производството по делбата, и сумата от 434,43 лева, представляваща
дължима държавна такса за производството по претенциите по сметки или общо сумата от
2894,50 лева, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА Р. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ***************, да
заплати на М. И. А. - Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ***************, със съдебен
адрес: гр.Димитровград, *********, адв. Д.Я. от АК – Хасково, сумата от 1900,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: С.А.
16