Определение по дело №1483/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 263
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Екатерина Стефанова Роглекова
Дело: 20215300601483
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601483 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 253 от 02.06.2021г. по ЧНД № 3186/2021 г. по описа
на Районен съд-Пловдив, е потвърдено постановление на прокурор от
Районна прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното
производство от 19.04.2021 г. по досъдебно производство № 6/2021 г. по
описа на РУП Раковски, пр.пр. 10365/2020 г. по описа на същата прокуратура,
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Срещу така постановеното определение е постъпила Жалба на П. ИВ. Б.
срещу съдебния акт, в която се излагат съображения относно неговата
неправилност. Оборва се възприетата теза за наличие на гражданско – правни
взаимоотношения между страните и се твърди за наличие на измамни
действия от страна на И. Предлага се отмяна на обжалваното определение на
ПРС и постановлението на районната прокуратура за прекратяване на
наказателното производство.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на пострадалия,
материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Жалбата на пострадалия е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от
надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
1
Видно от представените материали по делото е правилно установена
следната фактическа обстановка :
Свидетелят П.Б. живеел в гр. Р., обл. П., като в двора на къщата си
отглеждал различни животни. На 01.11.2020 г. посетил кооперативния пазар в
гр. Раковски, където се извършвала продажба на животни. Там се запознал
със С. А. И от с.Д, обл Р, който пристигнал същия ден със свой познат - св. И.
К., с товарен микробус Рено Мастер ТДИ с ДК№ ***, собственост на К с цел
покупкопродажба на животни. Свидетелите П.Б. и С. И. се заприказвали, като
Б. споделил - че възнамерява да продаде една крава юница, а И. проявил
интерес. Тримата отишли до дома на Б., където последният показал
животното. Двамата със С.И. се спазарили И.да я купи срещу сумата от 600
лв., като И. обяснил, че има в себе си само 400 лв. - които може да плати
веднага, а другите впоследствие и двамата си „стиснали ръцете" в знак на
съгласие. И. дал на жалбоподателя сумата от 400 лв. и се договорили И. да
дойде другата неделя и да му донесе една ялова овца за разликата от цената.
Междувременно Б. показал и притежаваната от него кобила – женска, червена
на цвят. И. изявил желания да я купи за свой приятел и Б. се съгласил. Според
Б. - се договорили за кобилата за сумата от 1600 лв., а според И.за сумата от
900 лв. И. оставил на Б. реалния номер на мобилния си телефон, както и
личната си карта - като гаранция, че е сериозен и че следващата неделя щял
да дойде, за да си оправят сметките и да доведе обещаното животно и парите
за кобилата. След това двете животни – кобилата и юницата, били натоварени
на товарния микробус „Рено Мастер“ и К. и И. си заминали. На следващата
събота - един ден преди неделния пазар - св.Б. позвънил по телефона на И. за
да го попита кога смята да идва на пазара в неделя, при което И. обяснил, че в
момента не разполага със сумата - децата му били болни и не можел да пътува
до гр. Раковски. Последваш няколко разговора по телефона помежду им, при
които И. обещавал да заплати останалата дължима сума, но обяснявал, че е
финансово затруднен в момента, което накарало св. Б. да депозира жалба в
полицията, по която впоследствие е инициирано образуването на наказателно
производство.
Въз основа на така установеното, прокурорът и приел, че от
констатираната по делото фактическа обстановка и събраните доказателства
не може да се направи еднозначен извод, че са осъществени обективните и
субективни признаци на състава на престъплението по чл. 209 НК, защото не
е установено С. И. да е въвел пострадалото лице в заблуждение за конкретни
обстоятелства и факти, което заблуждение да се намира в причинна връзка с
извършеното имуществено разпореждане. Подчертава се, че са възникнали
гражданскоправни отношения и се касаело за неизпълнение на договор.
За да постанови обжалвания акт, първата инстанция е споделила
изводите на държавното обвинение, като мотивирано акцентира на това, че
доктрината, така и съдебната практика приемат, че престъплението измама
може да бъде извършено и чрез сключване на договор между дееца и
пострадалото лице, но за да бъдат действията съставомерни следва да бъде
2
установено, че към момента на сключване на договора един от
съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го сключва именно с цел
да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да й причини
имотна вреда. Съдът е преценил, че крайното си заключение държавното
обвинение е направило в резултат на пълно тълкуване на доказателствата по
делото и нови такива не следва да бъдат събирани. Въз основа на тях първата
инстанция приема, че не се установява с приложените и възможни
процесуално-следствени действия изначална липса на намерение за
изпълнение от страна на И., т.к. същият се е занимавал с покупко-продажбата
на животни, частично е изпълнил договора с жалбоподателя, оставил е в залог
личната си карта и е дал реален номер на мобилния си телефон, като е
обективирал съществуващото към момента намерение да изпълни
задълженията си.
В тази връзка се обосновава, че между пострадалия и И. са възникнали
гражданскоправни отношения, изразяващи се в сключване на устен договор
за покупко-продажба на животни, който не е бил изпълнен от страна на
купувача, който не отрича възникналите задължения, като сочи че причината
за неизпълнението лежи във финансови затруднения и изразява готовност за
изпълнението им.
Няма спор в съдебната практика, че за субективното отношение на
дееца към неговото противоправно поведение се съди от всички обективни
обстоятелства, характеризиращи и съпътстващи инкриминираната
деятелност, което пък предполага тяхното изследване и изясняване в пълнота.
Ето защо въззивният съд приема, че изводът относно липса на извършено
престъпление от общ характер е направен при непълнота на проведеното
разследване, доколкото не са изследвани задълбочено няколко въпроса,
имащи съществено значение за разкриване на обективната истина –
действително ли И. е бил или е в невъзможност да изпълни поетите
задължения, къде са предадените му животни, защо ако не може да бъдат
заплатени не са върнати на купувача, как се съотнася поведението на дееца с
приложените дънни за множество криминалистични регистрации на И. за
различни престъпления, немалка част от които за измами.
Въз основа на горното, изводът за прекратяване на наказателното
производство е твърде прибързан и следва да бъде проверен чрез изясняване
на обстоятелствата какво е било финансовото положение на И. към момента
на договорката му с пострадалия, има ли доказателства за влошаване на
същото в последствие, какво се е случило с инкриминираните вещи, както и
да се съберат пълни характеристични данни за И. Едва след изясняване на
посоченото, прокурорът би могъл да направи обосновано и мотивирано
заключение по казуса.
Предвид горното, изводът на първостепенния съд, а и на прокуратурата
относно липсата на извършено престъпление от общ характер се явява
прибързан, доколкото е направен при непълнота на проведеното по делото
разследване, което мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че
3
атакуваното определение на районния съд и постановлението на
прокуратурата са незаконосъобразни и необосновани и като такива следва да
бъдат отменени.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски
окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 253 от 02.06.2021г. по ЧНД № 3186/2021 г. по
описа на Районен съд-Пловдив, с което е потвърдено постановление на
прокурор от Районна прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното
производство от 19.04.2021 г. по досъдебно производство № 6/2021 г. по
описа на РУП Раковски, пр.пр. 10365/2020 г. по описа на същата прокуратура,
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и ВРЪЩА делото
на районната прокуратура за изпълнение на указаното в мотивната част на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4