Р Е Ш Е Н И Е № 763
гр. Пловдив, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
V-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2300 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против И.Д.Й., ЕГН **********,*** с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.
79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да бъде
установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер
на 754,61 лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и
отведена канална вода за обект, находящ се в ***за период от 17.08.2015 г. до
16.10.2018 г., както и сумата в размер от
83,65 лв.- мораторна лихва към главницата
за периода от 31.10.2015 г. до 30.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 17181 по описа
за 2018 г. на ПРС. Претендира се и за законната лихва върху посочената сума от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.11.2018 г.
до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените в настоящото производство
съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
заповедното производство.
Ищецът посочва, че за периода от 17.08.2015 г. до 16.10.2018 г. по партидата на И.Д.Й.
има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - ***
предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, в размер на
754, 61 лв.-главница, както и сумата от 83,65 лв.- мораторна лихва към главницата за периода
от 31.10.2015 г. до 30.09.2018 г. , за водоснабден имот, находящ се в ***. За потребените за посочения период количества
вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК
услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). ***
има качеството на потребител на ВиК услуги
по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като
потребител с № *** за водоснабдения имот, посочен по-горе. Отчетът в имота е извършван,
съгласно чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР при условията на неизправно измервателно
устройство. Именно поради това при условията на неизправно измервателно устройство
са начислявани количества вода по тарифа, като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява
по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки
един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко
тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно
устройство. Сочи се, че абонатът многократно е бил уведомяван устно за необходимостта
от монтиране на годно измервателно устройство, но действия не са последвали. Към настоящия момент отношенията между потребителя
и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия,
приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на
дружеството www.vik.bg.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответника за натрупаните
по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК,
което е обусловило правния интерес от установяване на задълженията по нея.
Ответникът, чрез процесуални представител, в законоустановения
едномесечен срок е подал отговор, с който
се оспорва предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Счита исковете за недопустими, поради недоказаност на качеството потребител
на ответника. Твърди, че липсват доказателства за влизането в сила на общите условия,
на които се позовава ищецът. Оспорва истинността на приложените карнети за процесния
период. Посочва, че от данните по делото става ясно, че имотът не е обитаван от
ответника. Твърди, че липсват доказателства за начина, по който е установено, че
водомерът е развален. Оспорват се твърденията за неизправност на водомера. Сочи
се злоупотреба с монополно положение. Твърди,
че клаузите на общите условия, касаещи начисляване на количества доставени услуги
при неизправен водомер са неравноправни и като такива следва да се прогласят за
нищожни. С оглед изложеното моли предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и
2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни
групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Доказателства за това,
че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния
период, не се представиха по делото, като от приетото по делото, като
доказателство писмо от Община Пловдив – отдел „МДТ“ се установява, че за имота
не е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Не може да се приеме и, че съвпадането на постоянния и
настоящ адрес с адреса посочен, като такъв на водоснабден имот, представлява
доказателство за качеството потребител на ответника. Съгласно действащата към
датата на регистрацията на постоянния адрес през 2002 г. разпоредба на чл. 92
от ЗГР адресната регистрация се извършва от общините и
кметствата при заявяване от лицето т.е. не е било необходимо представяне на документи, удостоверяващи, че
това лице е собственик или ползвател или съответно наемател или друго лице,
допуснато от собственика да живее в имота.
Ищецът не установи, че именно ответникът е
материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са
ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на
ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото
качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Лицето
не е намерено и на посочения адрес, като именно поради тази причина е назначен
особен представител, поради и което не може да се приеме, че лицето не оспорва,
че е собственик на имота.
Отделно е налице и друго основание за отхвърляне на иска,
т.к. ищецът не доказа, че е бил изправна страна и, че е доставял твърдените
услуги, които са правилно начислени и определени по размер. Според ОУ,
количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в
присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията.
Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата. По делото не се установява
в карнета за процесния период да има подпис на ответника или негов
представител. Не се установяват и твърденията на ищеца, че водомерът в имота е
бил неизправен, при което да са били налице предпоставки за начисляване по
тарифа. В хипотезата на чл. 23, ал. 5 ОУ, ищецът е следвало да процедира по
реда, предвиден в чл.33, ал.2 от Наредбата, според който - при установяване на
повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представителят на оператора
прави предписание за отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая нито се
твърди, нито установява, подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, още
по - малко потребителят /дори да се приеме, че това е ответникът/ да е бил
уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна. Само след изпълнение на
горните задължения, ищецът има право да начислява служебни количества вода
според броя на обитателите. В приложените карнети предписание няма, а и те не
могат да обвържат ответника със съдържанието си, тъй като не са подписани от
него и са изрично оспорени от особения представител на ответника. След като
няма дадено предписание за отстраняване на повредата, операторът е следвало да
процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за
изправяне на повредата, в рамките на който да определя месечното количество
изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната
година, и едва след изтичането на срока или подмяна на водомера, ако повредата
не е отстранена, да таксува по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за
топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В
случая няма данни тази поредност да е била спазена.
Приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно – счетоводната експертиза е изготвено въз основа на записванията на
ищцовото дружество и издадените от него фактури, които представляват
едностранно изготвени документи, които не се ползват с материална
доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал
наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, без същите да са
отчитани през процесния период от време в имота, съответно не доказва за него
да е доставяна и изразходвана вода или да са ползвани други ВиК услуги от
ответника и той да е материалноправно легитимиран да отговаря за твърдените
вземания.
Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва. С оглед неоснователност
на главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за обезщетение
за забава.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но
същият се представлява от особен представител, поради което разноски от него не
са направени.
Особеният представител на ответника е направил искане за присъждане
на допълнително възнаграждение за процесуално
представителство по 100 лв. за третото съдебно
заседание, на което е даден ход на устните състезания. Съгласно чл. 7, ал. 6 от
Наредба № 1/2004 г. при защита по дела, с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В случая обаче се касае за назначаване на особен представител
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, в който случай
размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа,
на не по- малко от ½ от него. Присъденото в полза на особения представител
възнаграждение в размер от 300 лв. напълно съответства на така предвиденото и на
усилията на защитата по осъществяване на процесуално представителство по делото.
Съобразено е с фактическата и правна сложност на делото, а отлагането на делото на второто съдебно
заседание се е наложило поради липса на изискани данни от Община Пловдив –
отдел МДТ във връзка с оспорването от особения представител, като в третото
съдебно заседание не са извършвани други процесуални действия освен приемане на
постъпилото писмо в тази връзка.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември”
№ 250 против И.Д.Й., ЕГН **********,***
искове за признаване на установено, че се дължат сумите в размер на
754,61 лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена
канална вода за обект, находящ се в *** за
период от 17.08.2015 г. до 16.10.2018 г., както и сумата в размер от 83,65 лв.-
мораторна лихва за периода от 31.10.2015 г. до 30.09.2018 г., ведно със законна лихва върху посочената сума от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
01.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 17181 по описа
за 2018 г. на ПРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответника
И.Д.Й. – *** И.И. за увеличаване на определения
депозит със 100 лв. за допълнително
едно съдебно заседание.
В тази част решението има характер на определение и подлежи
на обжалване пред ПОС с частна жалба.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ