Решение по дело №6835/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  997                                02.05.2019 г.                              гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                XXI – ви граждански състав

На втори април                                   две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                      Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж. С.

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №6835 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК ........................, седалище и адрес на управление в гр.Б., кв.”Л.”, представлявано от Изпълнителния директор инж.Х.И., подадена чрез пълномощник – адв.М.А., съдебен адрес ***, против Ф.Н.К., ЕГН ********** и М.Г.Ж., ЕГН **********, и двете с адрес ***, с която са предявени искове за приемане за установено по отношение на всяка от ответниците, че дължи на ищца сумата от 299,44 лева, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м.04.2016 г. – 30.10.2017 г. и мораторна лихва за забава в размер на 28,40 лева за периода 01.06.2016 г. – 04.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№2594/2018 г. по описа на БРС до окончателното изплащане на дължимите суми.

                              Твърди се в исковата молба, че ответниците са наследници по закон на Г.К.К., като ответницата К. е негова съпруга, а ответницата Ж. – негова дъщеря, поради което и като такива отговарят за задължението на своя наследодател към ищцовото дружество, съобразно наследствените си части, а те са в размер на по 1/5 част за всяка от тях. Твърди се още, че на основание чл.150 и параграф1, т.”а” от ЗЕ, между страните е налице договорно отношение с предмет продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в ....................................., съсобствено между ответниците по силата на наследствено правоприемство, както и че през процесния период – м.04.2016 г. – 30.10.2017 г., ответниците са били клиенти/купувачи по смисъла на чл.3 от ОУ, вр.чл.150 и чл.153 от ЗЕ, но не са заплатили доставената в имота им топлинна енергия съобразно наследствените им квоти от съсобствеността.

                              Ищецът твърди още, че сумите са били начислявани на база предоставените от топлинния счетоводител „СМК-Монтажи” АД, избран с решение на ОС на ЕС, взето по реда на действащите тогава ЗС и ПУРНЕС и Договор от 11.12.2000 г., Договор от 01.08.2013 г. и Договор ТАК №6 за топлинно счетоводство от 30.11.2000 г. и Анекси с №№8и №9 от 11.12.2000 г. към договора ТАК №6, данни за отчетена и разпределена от топлинния счетоводител енергия, като на ответника са начислявани суми за битово-горещо водоснабдяване и за дялово разпределение. Ищецът твърди още, че срещу наследниците на Г.К.К., сред които и ответниците Ф.К. и М.Ж., се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните вземания, издадена по ч.гр.д.№2594/2018 г. по описа на БРС, въз основа на която срещу останалите трима сънаследници има издадени изпълнителни листи, тъй като не са възразили срещу заповедта.

                              В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноските от заповедното и исковото производство.

                              В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.А., която поддържа исковете и моли за уважаването им.

                              В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез назначения им от съда особен представител – адв.Т.Ш., действащ и за двете ответници, са депозирали отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват като недоказани, поради липса на доказателства за наличие на облигационна връзка между страните.

                              В съдебно заседание ответниците Ф.  К. и М.Ж. се представляват от назначения им от съда особен представител, който поддържа отговорите.

                              С определение от 11.02.2019 г., по искане на ищцовата страна, като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „СМК-Монтажи” АД, което в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по исковете.

                              ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                              Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                              По делото е прието като писмено доказателство Удостоверение за наследници, изх.№26-00-178:22.03.2019 г., издадено от Община Бургас, от съдържанието на което е видно, че ответниците са наследници по закон на Г.К.К., ЕГН **********, б.ж. на гр.Б., починал на ....................г., както и че освен съпругата Ф.К. и дъщерята М.  Ж., починалият има други трима наследници по закон.

                              Приети като доказателства са още Заповед №39/01.11.1991 г. на Кметство «Изгрев»-гр.Бургас и Договор №30114/01.02.1996 г., сключен между Община Бургас и Г.К.К., които легитимират наследодателя на ответниците като наемател – титуляр на вещното право на ползване на недвижим имот, находящ се в ...............

                              Между страните по делото няма спор и по това, че процесното жилище се намира в сграда-етажна собственост, потребяваща топлинна енергия с доставчик „Топлофикация-Бургас” ЕАД, както и че третото лице „СМК-Монтажи” АД-помагач на страната на ищеца, е било избрано за топлинен счетоводител с решения на Общото събрание на етажните собственици от 04.12.2000 г., взети по реда на чл.4, ал.2 от ПУРНЕС, въз основа на което са подписани и Договор за включване в системата за индивидуално топлоотчитане и заплащане на ползваната топлоенергия от 11.12.2000 г. и договор от 01.08.2003 г. за отчитане и дялово разпределение на консумираните количества топлинна енергия за отопление и гореща вода, както и за взаимоотношенията между страните, приети като писмени доказателства по делото.

                              В подкрепа на гореизложеното като фактология са още и следните приети писмени доказателства, приети по делото – Договор №ТАК 6/30.11.2000 г., сключен между „Топлофикация-Бургас“ ЕАД и потребителите в сграда ЕС, представлявани от „СМК-Монтажи“ АД, Анекс №8 от 11.12.2000 г. към договор ТАК №6, Договор №ТДРТ-3/05.12.2002 г., Договор №ТДРТ-3/19.12.2005 г., и двата сключени между „Топлофикация-Бургас“ ЕАД и „СМК-Монтажи“ АД, Договор №Т-2/15.01.2008 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 от ЗА, сключен между „Топлофикация-Бургас“ ЕАД и „СМК-Монтажи“ АД, Анекс №1 от 15.01.2011 г. и Анекс №2 от 15.01.2014 г. към него, Анекс №3 от 16.01.2017 г. към Договор №Т-1/15.01.2008 г., Договор №ДР-1 за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост на битовите и стопански потребители, ползващи топлинна енергия за отопление и битово говрещо водоснабдяване на територията на гр.Бургас, сключен между „Топлофикация-Бургас“ ЕАД и „СМК-Монтажи“ АД, от съдържанието, на които става ясно още, че в качеството си на топлинен счетоводител „СМК – Монтажи” АД е носител на правото да извършва отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в имота на ответниците, да изготвя обща и индивидуална сметка на абонатите, както и да предоставя крайните резултати от извършеното отчитане и дялово разпределение на „Топлофикация-Бургас” ЕАД, а последното от своя страна да начислява и осчетоводява процесните суми за топлинна енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия от топлинния счетоводител по цени на топлинна енергия, одобрени от КЕВР.

                              Ответниците, чрез назначения им от съда особен представител не оспорват, че задължението за топлинна енергия в периода 01.04.2016 г. – 30.10.2017 г. възлиза на сумата от 1497,20 лева, както и че същата се състои от суми за битово-горещо водоснабдяване и суми за дялово разпределение, както и че размерът на законната лихва за забава върху тази главница възлиза на сумата от 144,50 лева за периода от 01.06.2016 г. до 04.04.2018 г., за което свидетелстват и приетите като доказателства справки за дължими суми, издадени от ищцовото дружество.

                              Към настоящото производство е приложено в цялост ч.гр.д.№2594/2018 г. по описа на РС-Бургас, от материалите по което се установява, че по заявление на „Топлофикация Бургас” ЕАД, подадено на 12.04.2018 г. е издадена Заповед №1341 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.04.2018 г. срещу длъжниците Ф.Н.К., М.Г.Ж., К.Г.К.-Н., Ж.Г.К. и С.Г.К., за сумата от общо 1497,20 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода април 2016 г. – октомври 2017 г. и за сумата от 144,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 04.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението на 12.04.2018 г. до изплащане на вземането, като от посочените суми Ф.Н.К. и М.Г.Ж. дължат главница от по 299,44 лева всяка и мораторна лихва от по 28,90 лева всяка.

                              При така установените по делото факти, съдът достига до следните правни изводи:

                              При условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№2594/2018 г. по описа на БРС Заповед №1341/16.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

                              Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на вземанията за главница и законна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на всеки от длъжниците Ф. К. и М.Ж..

                              В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, че ответниците имат качество на потребител на топлинна енергия за процесния период. Оспорването на ответниците, чрез назначения им от съда особен представител е за липсата на доказателства за наличие на облигационна връзка между страните.

                              Наред с горното, в тежест на ищцовото дружество е да установи и количеството на доставена топлоенергия в обекта на ответника през процесния период, нейната стойност, както и размера на претендираната мораторна лихва.

                              Съобразно редакцията на ЗЕ, приложима за исковия период, облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия до конкретен имот възниква съобразно закона по силата на договор, сключен при общи условия между топлофикационното дружество и потребител на топлинна енергия/битов клиент, който може да бъде собственик или носител на вещно право на ползване на съответния имот в сграда етажа собственост. Видно от дадената в §1, т.2а от ДР на ЗЕ дефиниция, „битов клиент” е лицето, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

                              Изложеното обосновава като извод, че за да бъде ангажирана отговорността на ответниците за вземанията на ищеца за дължимите суми за доставена чрез продажба, в периода 01.04.2016 г. – 30.10.2017 г. топлинна енергия в обект, находящ се в ..........................., ответниците следва да имат качеството на собственик или ползвател на обекта, а от събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установи, че същите са наследници по закон на потребител/битов клиент на топлинна енергия, съобразно правилото на чл.153, ал.1 от ЗЕ, поради което и дължат разделно, съобразно наследствената си ид.ч., стойността на доставената в периода 01.04.2016 г. – 30.10.2017 г. топлинна енергия.

                              Ответниците, чрез назначения им от съда особен представител не оспорват по размер дължимите, при условията на разделност, суми за ползвана топлинна енергия за периода 01.04.2016 г. – 30.10.2017 г., като в същото време не ангажират доказателства, а и няма твърдения в такава насока, да са извършвали плащания на търсените за този период суми, нито към падежа им, нито към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което и исковете за главница следва да се уважат в заявените размери от по 299,44 лева за всяка, представляващ 1/5 част от общо дължимия за периода размер от 1497,20 лева. С оглед на приложените по делото писмени доказателства и липсата на оспорване от страна на ответниците в тази насока, съдът прие, че методиката, по която ищецът е изчислил количеството доставена топлинна енергия, компонентите на задължението – за битово-горещо водоснабдяване и за дялово разпределение, начина на калкулирането им съобразно цените за топлинна енергия за битови нужди, е правилно приложена.

                              Като последица от уважаване на иска за главница, следва да се уважи и претенцията за присъждане на законна лихва от депозиране на заявлението в съда на 12.04.2018 г. до окончателното плащане.

                              Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Бургас” ЕАД на потребители в гр.Бургас, приети с Решение по Протокол №01-10-2009/05.10.2009 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация-Бургас” ЕАД и одобрени с Решение №ОУ-007/07.12.2009 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал.6 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

                              Изложеното обосновава като извод, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен за периода от 01.06.2016 г. до 04.04.2018 г. и доказан в размер от по 28,90 лева за всяка от ответниците, представляващ 1/5 част от общо дължимото за този период обезщетение от 144,50 лева, за изчисляването на което съдът използва информационен продукт Калкулатор.БГ.

                              По разноските:

                              За исковото производство ищецът претендира разноски в общ размер 455,00 лева, от които 300,00 лева е възнаграждението за особения представител общо за двете ответници, 150,00 лева е платената държавна такса по разделните искове и 5,00 лева е стойността на издаденото съдебно удостоверение, като всяка от ответниците следва да заплати по 227,50 лева.

                              С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното производство, в което ищецът е сторил разноски в размер на 33,14 лева, от които 13,14 лева е припадащата се част от заплатената държавна такса и 20,00 лева е припадащата се част от юрисконсултското възнаграждение, като всяка от ответниците следва да заплати по 16,57 лева.

                              Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

                              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че всяка от ответниците Ф.Н.К., ЕГН ********** и М.Г.Ж., ЕГН **********, и двете с адрес ***, дължи на „Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление в гр.Б., кв.„Л.”, П. зона, представлявано от инж.Х.И., сумата от 299,44 лева (двеста деветдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща стойността на незаплатена топлоенергия за периода м.04.2016 г. – 30.10.2017 г., съразмерно на наследствената 1/5 част на всяка от ответниците и мораторна лихва за забава в размер на 28,40 лева (двадесет и осем лева и четиридесет стотитинки), съразмерно на наследствената 1/5 част на всяка от ответниците за периода 01.06.2016 г. – 04.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 12.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед №1341 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2594/2018 г. по описа на РС-Бургас.

                              ОСЪЖДА всяка от ответниците Ф.Н.К., ЕГН ********** и М.Г.Ж., ЕГН **********, и двете с адрес ***, да заплати на „Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление в гр.Б., кв.„Л.”, П. зона, представлявано от инж.Х.И., сумата от 227,50 лева (двеста двадесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото исково производство, съразмерно на наследстваната 1/5 част на всяка от ответниците.

                              ОСЪЖДА всяка от ответниците Ф.Н.К., ЕГН ********** и М.Г.Ж., ЕГН **********, и двете с адрес ***, да заплати на „Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление в гр.Б., кв.„Л.”, П. зона, представлявано от инж.Х.И., сумата от 16,57 лева (шестнадесет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща съдебно – деловодни разноски в заповедното производство, съразмерно на наследствената 1/5 част на всяка от ответниците.

                              Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                              Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищцовата страна, а и именно „СМК-Монтажи“ АД.

                              Банкова сметка, ***:IBAN:***

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.