РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500228 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.
№265933/15.12.2021г., подадена от ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Триадица, бул.,,България“ №81, ет.8, представлявано от
управителя Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.Виолета Герова - САК, със съдебен
адрес:гр.София, бул.,,България“ №81, вх.В, ет.8, срещу Решение №260229/25.11.2019г.,
постановено по гр.д.№155/2021г. по описа на Районен съд- Несебър.
С посоченото решение, съдът е осъдил КР. ПЛ. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, настоящ адрес: ***, да заплати на ,,ЮБЦ“ ЕООД, сумата от 129.85 лева ,
представляваща част от стойността на предоставените и ползвани мобилни, телевизионни и
интернет услуги по силата на договори №**********22072016-37740095 от 22.07.2016г.,
1308347524102016-38632949 от 24.10.2016г. и 1309347526042017-40344141 от 26.04.2017г.,
сключен между ,,Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и абоната КР. ПЛ. ХР.,
която сума се формира от сбора на сумите от фактури(месечни сметки)№********** от
01.07.2017г. за сумата в размер на 61.80лева и №********** от 01.08.2017г. за сумата от
68,05 лв., вземанията по които са прехвърлени на цесионера ,,ЮБЦ“ЕООД и за която сума,
съдът в заповедното производство, развило се по ч.гр.д.№630/2020г. по описа на
Несебърския районен съд, е отказал да издаде Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020г. до окончателното
1
изплащане на главницата, като за разликата над уважения до пълния размер претендиран
размер от 305.31 лева, искът е отхвърлен поради настъпила погасителна давност.
Съдът е осъдил КР. ПЛ. ХР., да заплати на ,,ЮБЦ“ЕООД, сумата в размер на 33.94 лева,
представляваща мораторна лихва върху уважената главница, начислена общо за периода от
20.08.2017г. до 01.04.2020г.(включваща мораторна лихва в размер на 16.42 лева, начислена
за периода от 20.08.2017г. до 01.04.2020г. върху главницата от 61.80 лева, и мораторна лихва
в размер на 17.52 лева, начислена за периода от 30.08.2017г. до 01.04.2020г. върху
главницата от 66.68лева), за която сума съдът в заповедното производство, развило се по
ч.гр.д.№630/2020г. по описа на Несебърския районен съд, е отказал да издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като за разликата над уважения до
пълния претендиран размер на мораторната лихва от 81.04.лева, искът е отхвърлен като
неоснователен.
Със същото решение, страните са осъдени да заплатят разноски съобразно
уважената/отхвърлена част от иска.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение в частта, в която са
отхвърлени исковите претенции за главницата като погасени по давност.
Жалбоподателят намира същото за неправилно и необосновано в обжалваната част,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения.
На първо място се изразява несъгласие с изводите на съда за погасено по давност вземане
по фактура №********** от 01.06.2017г. Твърди се, че фактическата обстановка била
неправилно възприета. Следвало да бъде съобразена задължителната практика на ВКС и
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявен с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г.(обв.ДВ бр.28 от 24.03.2020г., в сила от
13.03.2020г.).
Излага се становище, че исковите претенции имали характер на периодични плащания и
същите се погасявали с тригодишна давност, считано от датата на която са станали
изискуеми(чл. 111, б.,,в“ от ЗЗД). Навеждат се доводи във връзка с правната природа на
погасителната давност.
Подчертава се, че в конкретния случай, с издаването на самата фактура, вземането било
конкретизирано по основание и размер, но изискуемостта на вземането възниквала след
изтичане на 28 дневен срок от датата на фактурирането.
Твърди се, че считано от 13.03.2020г. давностните срокове по чл.110 и чл.111 от ЗЗД били
спрени и не са текли до 20.05.2020г. включително(ЗМДВИП). Цитира се съдебна практика
на районните и окръжни съдилища.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част. Претендира се присъждане на
сторените по делото пред двете инстанции разноски, включително за адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева(с ДДС), съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорара на насрещната страна по делото.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от КР. ПЛ. ХР..
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в
срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното
решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд
намира следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.4, вр. ал.1,т.3 и
ал.3 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ответника Х. и „БТК“ ЕАД е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № 13083475002 на
22.07.2018г. за ТВ услуги при условията на тарифен план TV GO Extra със срок 24 месеца.
Сключено е допълнително споразумение на 26.04.2017г. с добавена мобилна услуга за
мобилен номер при условията на тарифен план VIVACOM Smart XS, ТВ услуга при
условията на тарифен план L+, интернет услуга при условията на тарифен план Vivacom Net
Slim 20, и още една ТВ услуга при условията на тарифен план TV GO Extra със срок на
договора 24 месеца-до 26.04.2019г. На 23.10.2016г. между „БТК“ЕАД и ответника е
сключен договор за още една мобилна услуга при условията на VIVACOM Smart М. При
така оформените договорни отношения „БТК“ЕАД издава 3 броя фактури от 01.06.2017г.,
01.07.2017г. и 01.08.2018г. за период от 01.05.2017г. до 31.07.2017г. с дължима сума от
305.31 лв. Претендира се заплащането на 305,51 лв., сума представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по посочените договори, както и мораторна лихва за забава в
размер на 81,04 лв. за периода 30.08.3027г. до 01.04.2020г., както и разноските в
заповедното производство.
Видно от представения договор №********** от 16.10.2018г. за прехвърляне на вземания
„БТК“ЕАД е прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД свои вземания. На 01.10.2019г. „С.Г. Груп“
ООД прехвърля тези вземания на „ЮБЦ“ ЕООД. Видно от представеното извлечение от
Приложени 1 към последния, прехвърлено е вземане спрямо КР. ПЛ. ХР., ответник в
настоящото производство.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №630/2020 по описа на НРС, че подаденото от
цесионера заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против К.Х. е
отхвърлено. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, по указание на заповедния съд, е
предявен осъдителен иск за вземането. В исковата молба се съдържа изрично изявление за
уведомяване на длъжника за цесията.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове - за сумата от 129,85 лв.,
а за задължението в размер на 175,46 лв е приел, че към датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК 29.06.2020г. е погасено по давност.
Съобразно разпоредбата на чл.111 б. „в“ с тригодишна давност се погасяват периодичните
плащания. В настоящия случай претендираното вземане е за периодични плащания.
3
Съгласно чл.29 от ОУ предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им като периодът на плащането е 15 дни от издаване на
сметката /фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29-то число на месеца. Процесните фактури са издадени съответно на
01.06.2017г., 01.07.20217г. и 01.08.2017г. и предвид гореизложеното сумите са платими в
срок съответно 29.06.2017г., 29.07.2017г. и 29.08.2017г., от които дати започва да тече
погасителната давност. С решение на Народното събрание на Република България беше
обявено извънредно положение в страната от 13.03.2020г. Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г.(обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.) до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Съгласно §13 от ПЗР към ЗИД
на Закона за здравето сроковете спрели да тека по време на извънредното положение по
този закон продължават да текат текат след изтичането на 7 дни от обн. на закона- ДВ бр.44
от 13.05.2020г. т.е считано от 21.05.2020г. сроковете продължават да текат и тези 69 дни
следва да се прибавят към изтеклата към 13.03.2020 г. давност, което е след датата на
подаване на заявлението 17.07.2020г. Всичко казано до тук налага извод, че вземането по
фактура издадена на 01.06.2017г. за 175 лв. не е погасено по давност, поради което е
неоснователно възражението на ответника в тази насока.
Предвид гореизложеното предявеният осъдителен иск за сумата от 175,46 лв. главница
/разликата от уважения размер от 129,85 лв. до претендирания такъв от 305,31 лв./ се явява
основателен, поради което следва да бъде уважен ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението.
В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват направените от него разноски за
въззивната инстанция в размер на 205 лв.- д. такса и адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №260229/25.11.2019г., постановено по гр.д.№155/2021г. по описа на
Районен съд- Несебър. в частта, с която е отхвърлен предявения от ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Триадица, бул.,,България“
№81, ет.8, представлявано от управителя Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.В.Г.- САК, със
съдебен адрес:гр.София, бул.,,България“ №81, вх.В, ет.8 против КР. ПЛ. ХР., ЕГН
********** с постоянен адрес: ***, настоящ адрес: гр.Несебър, ж.к.,,Младост“№44, ет.2,
ап.8 иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над уважения размер до
пълния претендиран размер от 305,31 лв., както и законната лихва върху главницата,
4
считано от 16.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА КРЕМЕНА ПЛАМЕНОВА Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.,,Люлин“ №4, настоящ адрес: гр.Несебър, ж.к.,,Младост“№44, ет.2, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ
на ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:гр.София, район
Триадица, бул.,,България“ №81, ет.8, представлявано от управителя Юлиян Бойчев
Цампаров, чрез адв.В.Г.- САК, със съдебен адрес:гр.София, бул.,,България“ №81, вх.В, ет.8
сумата от 175,46 лв. /сто седемдесет и пет лв. и 46 ст./, представляваща разликата над
уважения размер от 129,85 лв. до пълния претендиран такъв от 305,31 лв., представляваща
стойността на предоставените и ползвани мобилни, телевизионни и интернет услуги по
силата на договори №**********22072016-37740095 от 22.07.2016г., 1308347524102016-
38632949 от 24.10.2016г. и 1309347526042017-40344141 от 26.04.2017г., сключени между
,,Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и абоната КР. ПЛ. ХР., която сума е по ф.
№********** от 01.06.2017г., вземането по която е прехвърлено на цесионера
,,ЮБЦ“ЕООД и за която сума, съдът в заповедното производство, развило се по ч.гр.д.
№630/2020г. по описа на Несебърския районен съд, е отказал да издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от
16.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА КРЕМЕНА ПЛАМЕНОВА Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ
адрес: гр.Несебър, ж.к.,,Младост“№44, ет.2, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ на ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:гр.София, район Триадица, бул.,,България“
№81, ет.8, представлявано от управителя Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв.Виолета Герова
- САК, със съдебен адрес:гр.София, бул.,,България“ №81, вх.В, ет.8 сумата от 205 лв. /двеста
и пет лв./ представляваща разноски направени във въззивната инстанция.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5