№ 1105
гр. Варна, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20223100500185 по описа за 2022 година
Производството се провежда при условията на чл.293, ал.3 ГПК, след отмяна на въззивно
решение по в.гр.д.№ 3581/ 2020г. Окръжен съд-Варна.
С подадената въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуален
представител, е оспорено Решение № 261030 от 05.11.2020г. по гр.д. № 14468/2019г. на
Районен съд-Варна, с което е прието за установено, че СВ. Н. Н. не дължи на дружеството
сумата от 12210.06 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в с. П., с кл. № ********** и аб. № **********
за периода от 03.10.2017г. до 02.10.2018г., за която сума е издадена фактура № **********
от 30.08.2019г. на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК са
присъдени разноски в размер на 1393.40 лв.
Изложени са възражения за неправилност и необоснованост на решението,
постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Поддържа становище за
правомерно възникване на задължението, въз основа на обективно установените данни за
доставена и реално потребена електроенергия, която е отчетена от средството за търговско
измерване, но при месечното отчитане на показанията не е фактурирана. Стойността на
начисленото количество ел.енергия е определена по цени за технологични разходи, които са
значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа, и се дължи на
основание чл.200, ал.1 ЗЗД. Отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените в
производството съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна- СВ. Н. Н., чрез процесуален представител, оспорва жалбата
1
като неоснователна. Счита, че ответникът не е доказал фактите, при които възниква правото
на допълнително начисление на сметката на абоната по ПИКЕЕ, поради което
постановеното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като се присъдят
сторените в производството разноски.
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Предявеният иск е за установяване недължимостта на претендирано от ответника
вземане към ищеца в размер на 12210.06 лв., начислено след корекция за обект на
потребление в с. П. с кл. № ********** и аб. № **********., за период от 03.10.2017г. до
02.10.2018г. Ищецът оспорва задължението по основание и размер. С конкретни възражения
оспорва редовността на корекционното производство, съставеният констативен протокол,
констатациите на метрологичната експертиза, методиката и основанието за начисляване на
допълнително количество електроенергия. Позовава се на отмяната на чл.1-47 и чл.52- 56 от
ПИКЕЕ, съгласно решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д.№ 2385 / 2016г. ВАС и липсата
на нормативно регламентирани правила , изготвени от компетентия орган по чл.21 от ЗЕ-
ДКЕВР.
Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД изразява становище за неоснователност на
претенцията. Твърди, че начислената сума представлява цена на реално доставена и
потребена електрическа енергия в размер на 64592.8 кВтч, която се дължи от ищеца на
основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200, ал.1,предложение първо от ЗЗД. Вземането е
съобразено с резултатите от проверката на СТИ и констатациите в КП на БИМ, ГД „Мерки
и измервателни уреди“, РО-Русе, който е официален свидетелстващ документ и се ползва с
материална доказателствена сила. Установено е точното количество неотчетена ел.енергия
след прочит на регистър 1.8.3. В евентуалност, ако съдът приеме, че посочената разпоредба
е неприложима, да се приеме, че начислената сума се дължи на основание чл.183 ЗЗД, по
силата на установената между страните облигация по покупко-продажба на електроенергия.
Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата,
обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени
доказателства.
Във връзка с повдигнатите възражения се преценяват:
Констативен протокол № 1202389/ 02.10.2018г., съставен от служители на
„Eлетроразпределение Север“АД, за резултатите от проверката на измервателната система
на обект в с. П.. Съществуващият електромер е демонтиран със снети показания от регистри
1.8.1.,1.8.2,1.8.3, 1.8.4., и предоставен за експертиза от БИМ. Протоколът е подписан от
съставителите и двама свидетели.
Данните от проведенатата метрополигична експерзита,обективирани в Констативен
протокол №1702/23.08.2019г.. Установено е, че процесното СТИ е тип caratdigitron M02,
статичен, еднофазен, двутарифен електромер, представено в запечатан найлонов плик,
пломбиран с пломба № 507517, и с показания на тарифите: Т1 005625.5kWh. и Т2-018494.5
2
kWh. Електромерът е без механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок, с
необходимите обозначения на табелката. С оценено съответствие /има допълнителна
метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган/. При
проверка на точността не отчита грешка над максимално допустимата /4.4.-4.6./, съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия. Не съответства на техническите характеристики- при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема и наличие на преминала ел.енергия на Т3 /1.8.3./-
064592.8 kWh., невизуализирана на дисплея.
Съобразно констатираното натрупване в невизуализиран регистър е одобрено
становище за начислението на допълнително количество електрическа енергия в размер на
64592 кВТч,с фиксиран период 03.10.2017г.- 02.10.2018г., на стойност 12 210.06лв. с ДДС,
съгласно фактура № **********/30.08.2019г. Абонатът е уведомен за задължението и срок
на погасяване.
Според приетото на първа инстанция заключение на съдебно-техническата
експертиза, електромерът е преминал първоначална метрологична проверка през 2013г., и е
срока на метрологичната годност. Възприети са изцяло констатациите от протокола на БИМ
за установеното в невизуализиран регистър количество електроенергия, като реално
доставено и потребено на обекта.
При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е изслушано
заключението на комплексна СТЕ с участието на вещи лица – електроинженер и софтуерен
специалист.Според заключението количеството електроенергия в регистър 1.8.3 е
вследствие на софтуерно въздействие върху паметта на електромера, свързана с
параметризацията / софтуерно претарифиране/ чрез начините посочени в т.1.
Манипулацията е резултат от целенасочени човешки дейности, изключващи техническа
грешка. На въпроса по т.3 /разполага ли дружеството със софтуерна програма, която
променя показанията в тарифите на СТИ/ , вещите лица посочват, че предоставеният
сифтуер Digitron Read-ENP, версия 1.21.18 не притежава функционалност за промяна на
данните, а само за прочитането им. Процесното СТИ има допустима мощност до 11 kW, при
която потреблението в обекта може да достигне до 96360 kWh./ 11-24-365/. Електромерът
съхранява информация за потребеното общо количество електроенергия, разпределено в
съответния регистър според параметризацията и часовия период. Прието е също, че той е
монтиран нов на обекта при вписаните в КП № 1138138/ 07.04.2014г., нулеви показания на
Т1 и Т2.
Според заключението на допълнителна СТЕ потреблението на посочения обект,
изчислено за периода от датата на монтажа-31.05.2014г., до датата на проверката,
-02.10.2018г., е 64 592 kWh, с левова равностойност на електроенергията - 9272.43 лв.с ДДС.
За корекционния период: 03.10.2017г.- 02.10.2018г., общо 365 дни, е 14 865.12 kWh, с левова
равностойност – 2810.01 лв.
По същество на спора:
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
3
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона,
както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му.
Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на
доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена
ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите
към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението
му.
В разглеждания период отношенията между доставчика и потребителя на ел.енергия
се регламентират от норми на ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147
/ 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата
на проверката са отменени, съответно чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от
6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. В сила са
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.
№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.
Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало
задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление
в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Начисленото
количество е определено по показанията от регистър 1.8.3 /Т 3/ като реално потребление на
доставена и неотчетена ел.енергия, след извършена проверка на електромера в лабораторни
условия.
Съдът приема, че установеното в скрит регистър количество електроенергия от
64592.8 kWh е реално доставено и потребено в обекта на ищеца, съобразно данните от
констативния протокол на БИМ, и е в границите на допустимото за посочения период,
съгласно заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно- техническа
експертиза. По силата на сключения договор за продажба на електроенергия , на основание
чл.200, ал.1 ЗЗД във вр. чл.183 ЗЗД, ищецът дължи стойността на неотчетената
електроенергия в размер на 12 210.06лв. с ДДС.
С изложените мотиви решението следва да се отмени и вместо него да се постанови
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход от спора в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД следва да се
присъдят разноските, направени пред всички инстанции, за които има направено искане и
представени доказателства. Съобразно списък по чл.80 ГПК пред първа инстанция са
претендирани общо 2478 лв., от които 2148 лв. за адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС и 300 лв. депозити за вещи лица. В производството по в. гр. д. №3581/ 2020 г. на ВОС
4
по представени доказателства сумата е в размер на 2392.20лв., от които 2148 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС и 244.20лв. – държавна такса. Претендираните и доказани разноски в
производството пред ВКС са 2148 лв. адвокатско възнаграждение, 244.20лв. държавна такса
и 30лв. държавна такса по допустимост на касационното обжалване, а пред настоящото
производство претендираните и доказани разноски възлизат в размер на 2528лв., от които
2148лв. адвокатско възнаграждение и 380 лв. депозити за СТЕ.
Предвид основателността на възражението за прекомерност, поддържано от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 1120.37лв. с ДДС за всяка
инстанция. След направената редукция общият размер на разноските, направени от
ответника по делото, е 5709.90лв. , в който искането е основателно и следва да се уважи.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 и чл. 280 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261030/ 05.11.2020г. по гр.д.№ 14468/ 2019г., Районен съд-
Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от СВ. Н. Н., ЕГН- **********, срещу „Енерго-Про-
Продажби“ АД, ЕИК *********, за приемане за установено в отношенията между страните,
че не дължи на дружеството сумата 12210.06лв., представляваща начислена ел.енергия за
обект в с. П., с кл. № ********** и аб. № **********., по издадена фактура №
**********/30.08.2019г., като неоснователен, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. Н. Н., ЕГН- ********** да заплати на „Енерго-Про-Продажби“ АД
,ЕИК *********, сумата 5709.90лв. /пет хиляди седемстотин и девет лева и 90 стотинки/-
съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5