РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 427 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закон за устройство на територията.
Делото е образувано по жалба на Н.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Н. от ЛАК, съдебен адрес:***, ст. 204, срещу Заповед № З-1269/23.08.2019 г., подписана „За кмет” на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Със Заповед № З-1269/23.08.2019 г., подписана „За кмет” на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, констативен акт № 20/10.07.2019 г. е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ стоманобетонна конструкция – пристройка към сграда с идентификатор
43952.506.251.1, изграден в ПИ с идентификатор ******по КККР на гр. Ловеч, находящ се в УПИ VI, кв. 16а по ПУП-ПРЗ на гр. Ловеч, разположена на граница с ПИ с идентификатор *****по КККР на гр. Ловеч, наредено е строежът да се премахне от Н.А.М. и Г.А.М., собственици на ПИ с идентификатор ******по КККР на гр. Ловеч, в който е разположен незаконния строеж, като е определен срок от 30 дни за доброволно изпълнение, считано от датата на влизане в сила на заповедта, при неизпълнение на което ще бъде извършено принудително премахване на същия.
В жалбата, както и в съдебно заседание и в писмена защита на адв. Н. се сочи, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби и с административнопроизводствените правила, както и липса на мотиви и липса на компетентност на издателя на заповедта. Сочи се, че настоящата заповед е иницирана по сигнал от друго лице, което е подало жалба за извършено незаконно строителство, след което я е оттеглило, но независимо от това е издадена настоящата заповед. Сочи се, че заповедта не е мотивирана, като не съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че при закупуването на имота от жалбоподателя „къщата е била в критично състояние“, поради което е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 3 от ЗУТ. Жалбоподателят моли съда да отмени заповедта и да присъди направените по делото разноски съгласно списък на разноските на л. 84 от делото.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Н. от ЛАК жалбоподателят моли да се уважи жалбата и да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед, като поддържа и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 84 от делото.
Ответникът Кмет на Община Ловеч се представлява от юрк. П.Ч., която намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна, като излага аргументи в писмена защита. Сочи, че неоснователно жалбоподателят твърди нищожност на обжалваната заповед поради липса на компетентност, като сочи, че на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА Кметът на Община Ловеч е издал Заповед № 3-1255/21.08.2019 г., с която е заповядал по време на отсъствието си от 23 август 2019 г. до 26 август 2019 г. всички функции, произтичащи от длъжността кмет на Община Ловеч да се изпълняват от Д.К., на длъжност заместник - кмет „Строителство, архитектура, градоустройство и екология“ на Община Ловеч. Допълнително се сочи, че са представени доказателства за отсъствието на Кмета на Община Ловеч на процесната дата, когато е издадена обжалваната заповед - 23.08.2019 г., а именно справка за отпуските на Кмета на Община Ловеч – К.Д.М..
Акцентира се, че обжалваната заповед е издадена при условията на заместване, като се позовава на изричната заповед за заместване - Заповед № 3-1255/21.08.2019 г. на Кмета на Община Ловеч и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС, като се акцентира, че за определения в заповедта за заместване период от 23 август 2019 г. до 26 август 2019 г. заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Поради това ответникът намира, че твърдението на жалбоподателя за липса на компетентност е недоказано, като сочи и съдебна практика. Ответникът излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваната заповед, както и за липса на всяко едно отменително основание по чл. 146 от АПК. Акцентира, че от писмените и гласни доказателства, како и от приетата СТЕ е установено, че няма издадени никакви документи, удостоверяващи разрешение за строеж на процесната „пристройка“, няма одобрен инвестиционен проект, не е издаване разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Сочи се, че за строежа не е издадено удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗ към ЗИДЗУТ. Сочи се, че строежът не е деклариран в сроковете и по реда на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и за него не е подавано заявление за узаконяване по реда и в сроковете на § 183 и § 184 от ПР към ЗИДЗУТ, или на § 127, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗУТ, поради за което за него не е издаван и акт за узаконяване. Сочи се, че правилно ожалваната заповед е с адресати – собствениците на земята, като се цитират - § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, като отделно се сочи, че издателят на заповедта разполага с дискреционна власт да избере кое от изброените в сочените разпоредби лица да бъде адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж. Сочи, че процесната пристройка е строеж по см. на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, като се позовава на съдебна практика на ВАС. Сочи, че е установено, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Сочи се, че обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен. В заключение се сочи, че нито в административното производство, нито пред съда жалбоподателят сочи за изграждането на процесния строеж да е имал издадени строителни книжа, нито представя такива доказателства. Излагат се и други подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като се моли съдът да отхвърли жалбата и присъди разноски в полза на ответника.
Заинтересованата страна Г.А.М., в съдебно заседание се явява лично, като намира жалбата на съпруга си Н.А.М. за основателна по аргументите, изложени в нея и поддържани от адв. Н..
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
По жалба на собственик на имот с идентификатор *****по КК на гр. Ловеч М.Н.Д.до Кмета на Община Ловеч и ДНСК за незаконно строителство в ПИ идентификатор ******е извършена проверка от служители на Община Ловеч и съставен констативен протокол от 28.06.2019 г. /на л. 17-18 от делото/ и констативен акт № 20/10.07.2019 г. /на л. 19-21 от делото/.
В констативния акт е описана пристройка към жилищна сграда с идентификатор *****Съгласно заключението на вещото лице арх. К. това е сграда с идентификатор ***** по КК на гр. Ловеч, която се намира на граница с поземлен имот *****, в който също има такава постройка, което е установено от огледа на място.
Сградата е съборена поради това, че е материално и морално остаряла и износена и на нейно място е изградена нова със стоманобетонна конструкция, тъй като старата сграда е била с тухлени носещи стени и гредоред и едноскатен покрив.
Кметът на Община Ловеч е приел, че това е пристройка към жилищната сграда, изградена без строителни книжа, което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е квалифицирано като незаконен строеж.
С обжалваната Заповед № 3-1269/23.08.2019г., издадена от „За кмет” на Община Ловеч е наредено премахване на незаконен строеж „пристройка“ към сграда с идентификатор *****по КККР на гр. Ловеч.
Няма спор по делото, установява се от всички писмени доказателства, които са неоспорени от жалбоподателя и заинтересованата страна, както и от заключението на вещото лице арх. К., че:
Жалбоподателят Н.М. и заинтересованата страна Г.М. са закупили поземлен имот с идентификатор ******по КККР на гр. Ловеч, сграда с идентификатор *****по КККР на гр. Ловеч и сграда с идентификатор ******по КККР на гр. Ловеч с нотариален акт № *****. от 22.01.2019 г. /на л. 34-35 от делото/.
Няма спор по делото, установява се от всички писмени
доказателства, които са неоспорени от жалбоподателя и заинтересованата страна,
както и от заключението на вещото лице арх. К.,*** няма налични строителни
книжа за сграда с идентификатор *****Сградите са строени преди 1962 г. Дейностите, предмет на оспорената заповед,
са извършени през 2019 г.
Не е издавано разрешение за строеж за процесния
строеж и не са изготвяни и одобрявани инвестиционни проекти и/или други
строителни книжа.
Тъй като за тези сгради не се пазят строителни книжа, а единствените сведения за тях са в кадастралните и регулационни планове, в констативната част на заключението на вещото лице арх. К. е отбелязано, че процесната сграда е построена на мястото на сграда с идентификатор ***** като е уширена малко в източна посока. Вещото лице арх. К. сочи, че не може да каже има ли отклонения в одобрения архитектурен проект за узаконяване, тъй като такъв одобрен няма.
Строежът е изграден в съответствие с действащите правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони към Закона за устройство на територията, с изключение на изискването, че „реконструкцията“ /смяна на конструкцията на сградите/ се извършва с разрешение за строеж на основание одобрен инвестиционен проект, каквито, както беше посочено по-горе, а и няма спор между страните, че не са издавани.
Обжалваната в настоящото производство заповед е издадена на 23.08.2019 г. от заместник-кмет на общината, като заповедта е подписана „За кмет” съгласно заповед № З-1255/21.08.2019 г. на Кмета на Община Ловеч, който е материално компетентния орган съгласно местонахождението на имота и разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като строежът е от пета категория, което съдът приема за безспорно установено съгласно характеристиките му и отговорите на вещото лице по СТЕ.
По искане на жалбоподателя в о.с.з. на 14.10.2020 г. са разпитани свидетелите Х.П.М.и Ю.С.В.. Свидетелят М. сочи, че познава жалбоподателя от 10 години и знае, че през 2019 г. си е закупил поземлен имот с къща на процесния адрес, като къщата е на два етажа, стара в „лошо състояние“, пред входната врата е имало 3 постройки, „едната беше като лятна кухня и още две други стаи за багаж“.
Свидетелката Ю.В.е една от продавачите на процесния имот съгласно нотариален акт № *****. от 22.01.2019 г. Свидетелката В. сочи, че последните години никой не е живял в процесната къща, че покривът и таванът са били пропаднали, постройките в двора- лятна кухня и гараж, както и навес с мази също са били пред разрушаване, че състоянието на къщата е било лошо както и че „пристройките с гаража си ги имаше отдавна“.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срок. Видно от съобщение, съдържащо се върху самата оспорена заповед на л. 22-23 от делото, жалбоподателят е получил съобщение на 02.09.2019 г., от който момент е започнал да тече 14-дн. преклузивен срок по чл. 215 от ЗУТ, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е с рег. индекс на Община Ловеч с дата 12.09.2019 г., поради което оспорването е в срок, а жалбата е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация – адресат на обжалваната заповед, поради което оспорването е допустимо. Заповедта е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Не се спори по делото, че жалбоподателят е собственик и ползвател на процесния строеж, че строежът представлява пристройка към жилищна сграда с идентификатор *****и че за изграждането му не е издавано разрешение за строеж – чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, нито е одобряван инвестиционен проект – чл. 137, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.
Видно от обжалваната Заповед № З-1269/23.08.2019 г., същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването му.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, в който смисъл намира довода на жалбоподателя за липса на компетентност за неоснователен и недоказан.
Съдът счита, че не е налице липса на материална компетентност поради това, че в оспорената заповед изрично е посочена като основание за издаването й от Д.К. – Заместник-кмет на Община Ловеч - Заповед № 3-1255/21.08.2019г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 31 от делото/, с която е определен зам.-кмета на общината да замества кмета по време на отсъствието му в периода 23.08.2019 г. - 26.08.2019 г. (видно от л. 31 от делото). При преценка дали обжалваната в настоящото производство заповед е издадена при условията на делегиране или на заместване, съдът съобрази следното:
Видно от служебно изискания списък на страните на л. 25 и на л. 32 от делото, в същите - като ответник изрично се сочи Кмет на Община Ловеч. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, същата е подписана с издател „За кмет /съгласно заповед № 3-1255/21.08.2019г. на Кмета на Община Ловеч“ /на л. 31 от делото/.
Видно от съдържанието на Заповед № 3-1255/21.08.2019г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 31 от делото/, със същата е определен зам.-кмета на общината Д.Н.К.да замества кмета по време на отсъствието му в периода 23.08.2019 г. - 26.08.2019 г.
Налице са и неоспорени доказателства за отсъствието на Кмета на Община Ловеч – К.М. точно на датата на издаване на обжалваната заповед – 23.08.2019 г. – това е справка за използван отпуск на л. 65 от делото.
Видно от двата представени списъка на страните на л. 25 и на л. 32 от делото, ответникът сочи като страна – Кмета на Община Ловеч, а не заместник-кмет, като съдът е указал на основание чл. 170, ал. 1 от АПК на ответника Кмета на Община Ловеч, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й.
Както беше посочено по-горе, налице е изрична заповед за заместване за същите дати по време на отпуска на кмета - Заповед № 3-1255/21.08.2019г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 31 от делото/, като със същата е определен зам.-кмета на общината Д.Н.К.да замества кмета по време на отсъствието му в периода 23.08.2019 г. - 26.08.2019 г.
Съдът следва да тълкува волята на издателя на заповедите от самото им съдържание, изписано изрично в текстовата част на заповедите, като видно от Заповед № 3-1255/21.08.2019г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 31 от делото/, не са делегирани правомощията по смисъла на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, а става въпрос за заповед за заместване.
Ето защо и като съобрази изрично становището на Кмета на Община Ловеч в писмената защита вх. № 3788/13.10.2020 г., че обжалваната заповед е издадена „при условията на заместване”, както и приложените от ответника два списъка на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, в които се сочи като ответник - Кмета на Община Ловеч, а не Заместник-кмета на Община Ловеч, както и че на ответника е указана докозателсвената тежест, както и самото съдържание на обжалваната заповед, подписана „За кмет” , а не от Заместник- кмет, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при условията на заместване, което е доказано, видно от Заповед № 3-1255/21.08.2019 г. на Кмета на Община Ловеч /на л. 31 от делото/.
При преценка дали обжалваната в настоящото производство заповед е издадена при условията на „делегиране” или на „заместване” съдът съобрази и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС, поради което и намира, че са налице достатъчно доказателства за издаване на обжалваната заповед при условията на заместване.
В допълнение съдът намира, че доводът на жалбоподателя за липса на компетентност остана недоказан. Ето защо според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Видно е, че обжалваната заповед отговаря на всички изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което липсва и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като съобрази съдържанието на административната преписка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.
Видно е, че жалбоподателят е уведомен със съобщение на л. 13 от делото за започналото административно производство, като му е указано, че на 28.06.2019 г. в 9,30 ч. ще бъде извършена проверка от длъжностни лица при Община Ловеч.
Няма спор, а и е ведно от писмените доказателства на л. 15-21 от делото, че преди издаване на настоящата обжалвана заповед е издадена Заповед № 3-984/24.06.2019 г. на Кмета на Община Ловеч, с която на основание чл. 223, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗУТ е назначена комисия, на която е наредено да извърши проверка и да състави констативен протокол, съставен е констативен протокол на л. 17-18 от делото, както и констативен акт № 20/10.07.2019 г. на л. 19-21 от делото.
Няма спор по делото, а и видно от посочените по-горе писмени доказателства, че жалбоподателят не е представил: одобрен проект, нито разрешение за строеж, нито протокол за откриване на строителна площадка, нито протокол за определяне на строителна линия и ниво, нито заверена заповедна книга, като няма данни за консултант строителен надзор.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, а съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строеж” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
Съдът приема за установено по делото, че процесният строеж е изграден през 2019 г., което се доказа и от показанията на двамата свидетели, като е видно, че жалбоподателят и ЗС Г.М. са закупили имота на 22.01.2019 г., видно от нотариален акт № *****. от 22.01.2019 г. /на л. 34-35 от делото/, като няма спор, че жалбоподателят М. и ЗС Г.М. са възложители на строежа, както и собственици на поземления имот, върху който е извършено незаконното строителство.
В конкретния случай безспорно се установява от приетите по делото доказателства – писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за изграждане на процесния строеж няма издадено разрешение за строеж и одобрени проекти.
Административният орган е извършил проверка дали са налице предпоставките, установени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и е стигнал до извод, че строежът не е търпим и не е узаконен или в процес на узаконяване. Съдът споделя този извод, до който е стигнал издателя на заповедта предвид годината на извършване на строежа – 2019 г.
За да се приеме, че са налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ при първата хипотеза, строежът следва да е изграден до 07.04.1987г. При втората хипотеза – в периода от 08.04.1987г. до 30.06.1998г., и след 30.06.1998г. в хипотезата на ал.3 на цитираната разпоредба. В хипотезите на ал.2 и ал.3 на § 16 от ПР на ЗУТ е необходимо незаконните строежи, какъвто е настоящия случай, да са били декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998г., съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в настоящото производство.
По смисъла на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Съгласно цитираната разпоредба процесният строеж не се явява „търпим“. За да са налице предпоставките на цитираната норма и на даден строеж да се придаде качеството „търпим строеж“, следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 31.03.2001г., за него да няма строителни книжа, т.е. да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно изискванията на действащия ЗУТ.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство остана недоказано от жалбоподателя процесният строеж, който е изграден 2019 г., да е търпим строеж.
За да бъде издадена заповед по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е необходимо, да са налице следните материалноправни предпоставки - да е налице обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и той да е извършен от констатирания като негов автор правен субект.
Съобразно оспорената заповед, за премахване подлежи строеж V-та категория, съгласно нормата на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, който предвид описаното в заповедта представлява стоманобетонна конструкция - пристройка към сграда с идентификатор 43952.506.251.1, изградена в ПИ 43952.506.251, разположен на границата с ПИ с идентификатор № *****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК. В заповедта е посочено, че Н.А.М. и Г.А.М. са собственици на ПИ с идентификатор ******(арг. на §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г.).
Обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен в обжалваната заповед, като са разграничени и основните му елементи. Част от констативният акт е и окомерна скица на разположението на строежа в ПИ. Индивидуализацията на строежа в обжалваната заповед е извършена чрез местоположение, материали и параметри на строежа и същата е достатъчна, за да се формира извод за точно конкретизиране предмета на премахване.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Следователно по аргумент от легалното определение строеж е всяко съоръжение, което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята или на съществуваща сграда.
Процесната сграда - стоманобетонна конструкция - пристройка към сграда с идентификатор представлява строеж по дефиницията на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, построена през 2019 г.
Строежът е от пета категория на оси. чл. 137, ал. 1, т. 5 вр. чл. 147, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, защото представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване, чието изграждане е допустимо в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване с височина до 2.5м .над прилежащия терен и до 3 м. до най-високата част на покрива.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройсгвен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съобразно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
От констативният акт и заключението на съдебно-техническата експертиза на ВЛ арх. К., в която е отразено, че не са представени никакви книжа за постройката, може да се направи извод, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа.
Отделно пред съда не бяха представени, а и не се твърди от жалбоподатля, че постройката е изградена въз основа на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в рамките на административното производство по издаване на обжалваната заповед, нито в съдебното производство жалбоподателят е твърдял за наличието на строителни книжа, а и не се представят такива за процесната постройка (в нито един от етапите на изграждане й).
Ето защо след като по делото не се доказа наличие на одобрени инвестиционен проект и разрешение за строеж „стоманобетонната конструкция-пристройка“ - предмет на премахване по процесната заповед е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
Следователно при изложените дотук фактически и правни мотиви, безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, подлежи на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради което съдът намира, че издателят на обжалваната заповед правилно е установил релевантните по случая факти и ги е подвел към приложимата за целта правна норма на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
В рамките на административното и съдебното производство не бяха ангажирани доказателства, сочещи на наличието на строителни книжа, както към момента на извършване на строежа, така и към момента на издаване на обжалваната заповед, а също и към момента на приключване на съдебното дирене.
Липсата на строителни книжа е достатъчно основание за премахването на процесния строеж, поради което съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и е съобразена с целта, която преследва законът, а именно да се премахват незаконните строежи.
Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя за приложението на чл. 195, ал. 3 от ЗУТ – При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. Няма каквито и да било доказателства нито за „аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 с увреждане или разрушаване“ по смисъла на чл. 195, ал. 3 от ЗУТ, още по-малко има доказателства жалбоподателят М. и ЗС М. да са уведомили общината. Събраха се доказателства, че жалбоподателят и ЗС М. са закупили поземлен имот с идентификатор ******по КККР на гр. Ловеч, сграда с идентификатор *****по КККР на гр. Ловеч и сграда с идентификатор ******по КККР на гр. Ловеч, които са били в неподдържано състояние, но видно от всички писмени, гласни доказателства и заключение на ВЛ арх. К. извършените строителни работи в същия поземлен имот са предприети без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора е основателна претенцията на ответника да му бъдат възстановени направените по делото и своевременно претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., видно от списък на разноски на ответника на л. 83 от делото.
Водим от горното, Ловешки административен съд, трети административен състав, на основание чл.172, ал. 2 от АПК, във вр с чл. 213 от ЗУТ Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Н. от ЛАК, съдебен адрес:***, ст. 204, срещу Заповед № З-1269/23.08.2019 г., подписана „За кмет” на Община Ловеч, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК Н.А.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Община Ловеч, гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 22, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: