№ 161
гр. П., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500172 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 46 от 12.01.2023г., постановено по гр.д. №
3545/2022г. П.ски районен съд е отхвърлил предявения от М. Е. М. от гр.П.
против „Т. - П." ЕАД, ЕИК *** за заплащане на обезщетение в размер на
530лв., претендирано за причинени вреди от инкасиране на сума в същия
размер по изп.д. №438/2022год. по описа на ЧСИ П.П., като неоснователен и
недоказан. Отхвърлен е и обективно съединения с него иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000лв. -
претендирано за причинени в резултат на образуваното изпълнително дело
№438/2022год. по описа на ЧСИ П.П. и събиране на вземането вреди, като
неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски в полза на ответника „Т. -
П." ЕАД в размер на 100лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца М. Е. М., чрез пълномощника му адв.З. Т.. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли
1
съда да отмени решението на П.ски РС и да постанови друго по съществото
на спора, с което да бъдат уважени предявените от него искове и да бъде
осъден ответника да му заплати направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Т. - П." ЕАД, чрез пълномощника си
юрисконсулт Ц. В., е взела становище, че жалбата е неоснователна, поради
което моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Въззивния съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе
предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
съдебна инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна.Пред първоинстанционният съд ищецът е предявил иск
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 530лв. за
причинени вреди от инкасиране от ищеца на сума в същия размер по заведено
от „Т. - П." ЕАД изп.д. №438/2022год. по описа на ЧСИ П.П. и иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10
000лв. за причинени в резултат на образуваното изпълнително дело
№438/2022год. по описа на ЧСИ П.П. и събиране на вземането вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищеца
вследствие изживяния стрес от тези събития. Сумите са претендирани ведно
със законната лихва върху тях, считано от завеждане на делото.
Претендирани са и разноски по делото.
Ответникът „Т. - П." ЕАД е взел становище в отговора на исковата
молба, че исковите претенции са неоснователни, тъй като сумите са събрани
чрез принудително изпълнение, проведено след снабдяване на дружеството с
изпълнителен лист поради липсващо доброволно изпълнение от страна на
длъжника. Ответникът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране
на деликтна отговорност, тъй като е възложено на служителите му да
предприемат действия по събиране на присъдено вземане, чрез предвиден в
ГПК способ и тези действия не само че не са противоправни, а са
законосъобразни такива предприети в защита интересите на търговското
дружество. Поискано е първоинстанционния съд да отхвърли исковете и да
присъди разноски.
2
Безспорно е по делото, а се установява и от приложеното ч.гр.д.
№ 3272/2017год. по описа на П.ски РС, че по него е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу ищеца,
както следва : длъжникът М. Е. М., ЕГН **********, гр. П., ул. „***“ № ***,
ап. *** да заплати на кредитора "Т.-П." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.П., *** №128, ЕИК ***, представлявано от Й.В. сумата 846,50
лева - главница за периода 01.01.2014 г.– 31.03.2017 г. и лихва върху
главницата в размер на 162,13 лева за периода 05.03.2014 г. до 03.05.2017 г. и
законната лихва върху главницата от 09.05.2017г. до изплащане на вземането,
както и сумата 25 лв. за деловодни разноски и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Видно от заповедта, вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.01.2014 г.– 31.03.2017г.
Безспорно е, че поради подадено възражение от длъжника, "Т.-П."
ЕАД е предявила иск, на основание чл.422 от ГПК, като по образуваното гр.д.
№4891/2017год. по описа на ПлРС, е постановено и влязло в сила решение, с
което е признато за установено на основание чл. 415, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр.
чл.79 и чл. 8 ЗЗД, по отношение на “Т. – П.” ЕАД, че М. Е. М. дължи на
ищеца сумите: в размер на 288,61лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017г.,
лихва за забава в размер на 38,92лв., за периода от 05.01.2015г. до
03.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2017 г. -
датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3272/2017г. на ПлРС до окончателното изплащане
на сумата. С решението, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. Е. М. е осъден да
заплати на “Т. – П.” ЕАД и разноски в общ размер на 175 лв., както и
разноски в производството по ч.гр.д. №3272/17 г. на ПлРС в размер на 24,35
лв. “Т. – П.” ЕАД е осъдено да заплати на М. Е. М. разноски в производството
по ч.гр.д. №3272/17 г. на ПлРС в размер на 202.59 лв.
Безспорно е, че с Решение от 20.06.2018год., по в.гр.д. №
286/2018год. по описа на ПлОС, е потвърдено първоинстанционното решение,
а ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 200лв.,
представляваща разноски по делото за въззивната инстанция. Решението е
влязло в сила на 20.06.2018год., а на 03.09.2021год. е издаден Изпълнителен
3
лист по гр.д.№ 4891/2017год. по описа на ПлРС, с който ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество разноски по това дело в размер 175лв.,
разноски по ч.гр.д.№ 3272/2017год. по описа на ПлРС и разноски 200лв. за
въззивната инстанция.
Безспорно е, а се установява и от приложеното копие на изп.д.№
843/2018год. по описа на ЧСИ В.С., че то е образувано на 16.08.2018год., въз
основа на изпълнителен лист № 4181/16.07.2018г. за събиране на вземането на
"Т.-П." ЕАД по влязлата в сила заповед за изпълнение - за сумите
288,61лв./главница/ и 38,92лв./лихва/. Делото е прекратено по искане на
взискателя поради изплащане на дълга, на основание чл.433 ал.2 от ГПК и
длъжника е уведомен с писмо изх.№6084/31.05.2019год. Няма спор, че на
04.05.2022год. е образувано второто изп.д. №438/2022год. по описа на ЧСИ П.
П., въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 4891/2017г., издаден за
събиране на присъдените в полза на "Т.-П." ЕАД деловодни разноски в
исковото производство пред първата инстанция в размер на 175лв., разноски в
заповедното производство в размер на 24.35лв. и разноски пред въззивна
инстанция в размер на 200лв. Или общо за сумата 399.35лв.
Безспорно е, че с молбата за образуване на изпълнителното дело,
прил. на л.72 "Т.-П." ЕАД е поискала събирането само на част от вземането по
втория изп.лист – само за 200лв. деловодни разноски за въззивната инстанция
и 5лв. за заплатената такса за издаване на изпълнителния лист, а също и
разноски за изп.производство в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С покана за доброволно изпълнение от 10.05.2022г.,
получена от ищеца на 17.05.2022г. същият е уведомен, че задължението му
възлиза на сумата 532.94лв., от които 205лв. присъдени разноски, 100лв.
разноски по изп.дело и 227.94лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към
24.05.2022г. Безспорно е, че ЧСИ е наложил запори по банковите сметки на
длъжника и е събрал по принудителен ред дължимата сума, като на л.104 от
делото се съдържа издадения от него протокол от 16.06.2022г. за извършено
погасяване изцяло на задължението. С писмо от същата дата длъжникът е
уведомен за приключилото изп.производство.
Основния спорен въпрос по делото е налице ли е основание за
носене на деликтна отговорност от страна на ответника "Т.-П." ЕАД за
увреждащи ищеца действия от събирането на присъдени в полза на
4
дружеството суми, след като е изтекла погасителната давност за събирането
им.
За да се прецени налице ли са предпоставки за деликтна
отговорност на ответното юридическо лице като възложител на работата на
съответните служители, които извършват правни действия по събиране на
присъдените в полза на дружеството суми, в т.ч. и по принудителен ред, чрез
снабдяване с изпълнителен лист и завеждане на изпълнително дело, респ. с
упражняването правата на взискателя, следва да се прецени дали в
конкретния случай е имало основание за предприемането им. В тази връзка
следва преюдициално да се разгледа наведения от ищеца довод за
изтичането на погасителна давност по отношение на оспореното от него
вземане на "Т.-П." ЕАД.По този въпрос П.ски РС е приел, че давността за
вземането е 5-годишна и тя не е изтекла и към момента на постановяване на
обжалваното решение, тъй като е започнала да тече от влизане в сила, на
20.06.2018г., на решението по гр.д.№ 4891/2017год. по описа на П.ски РС,
възприемайки изцяло доводите в отговора на исковата молба на ответната
страна. В мотивите на обжалваното решение са посочени предпоставките, при
които може да се търси деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД, като
районният съд е изтъкнал, че те следва да са налице кумулативно и без
наличието на която и да е от тях, искът е неоснователен. Преди всичко е
констатирал, че липсва противоправно поведение-деяние /действие или
бездействие/, което да е свързано с нарушаването на определени правни
норми и едва тогава - да се прецени настъпила ли е вреда от имуществен
и/или неимуществен характер, която да е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние, за да подлежи на обезщетяване.
Изложените от първоинстанционния съд фактически и правни
доводи са правилни и обосновани и се споделят при условията на чл.272 ГПК
от настоящия състав на въззивната инстанция. За да бъде ангажирана
деликатната отговорност на прекия причинител, респ. на възложителя на
работата, следва да се установи неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму. В случая предприетите действия по образуването на
изпълнително дело № 438/2022год. от страна на служител на взискателя „Т.
П.“ АД са в защита на правата на дружеството по установения за това ред,
поради което не може да се приеме, че е извършено неправомерно действие.
5
От влизане в сила на решението, чието изпълнение е било предприето, не е
изтекъл законовия петгодишен давностен срок и поради това не може да се
приеме, че вземането на ищеца-взискател в изпълнителното производство е
било погасено по давност. Нещо повече-дори да е изтекъл давностния срок,
не може да се твърди, че действията предприети за събиране на такова
вземане чрез ЧСИ са противоправни, тъй като с изтичането на давността
вземането не се погасява автоматично, а по възражение на длъжника и то
релевирано по предвидения в закона начин – чрез предявяване на иск по
чл.439 от ГПК. Когато длъжникът твърди, че са настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството по което е издаден
изпълнителния лист, факти и обстоятелства, в т.ч. и изтекла давност, която е
погасила вземането, той следва да установи това по надлежен ред. Преди
влизане в сила на решение по такъв спор, не може да се приеме, че действията
предприети от кредитор за събиране на присъдено вземане, поначало са
противоправни, дори да е изтекъл давностния срок.Това е така поради
обстоятелството, че длъжникът може да изпълни доброволно след получаване
на ПДИ едно свое задължение с изтекъл давностен срок. От него зависи дали
да плати или да възрази по реда на чл.439 ГПК. Законосъобразни са
изложените от П.ски РС мотиви, че изтеклата давност не води до погасяване
на самото вземане, а само на възможността да бъде искано принудително
изпълнение. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.118 ЗЗД. Посочено, че
ищецът не е предявил претенция на основание чл.439 ал.1 от ГПК, а такава би
била и неоснователна. Законосъобразни са и другите изложени от РС мотиви
за липсата на останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, но
те не следва да се разглеждат по-подробно, при положение, че липсва един от
кумулативно изискуемите елементи. Искът за имуществени вреди е
неоснователен и правилно е бил отхвърлен.
Същото се отнася и за иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, с цена 10 000лв., тъй като претенцията произтича от
същите действия, които не са противоправни. Възможно е ищецът да е
изпитал негативни емоции след като е узнал за предприетото срещу него
принудително изпълнение по второто изпълнително дело и това да е влошило
негови хронични заболявания. Но тези болки и страдания не подлежат на
6
обезщетеняване при положение, че са предизвикани от законосъобразното
упражняване на правата на ответното дружество по събирането на присъдено
му вземане срещу ищеца М. М.. Не е налице деликт, нито основание за
присъждане на обезщетение и този иск правилно е отхвърлен от РС-П..
Деликтната отговорност като юридически факт предполага наличието на пет
елемента, които следва да съществуват кумулативно – деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина.Както се посочи по-
горе липсата на един от тях прави исковите претенции неоснователни.
Поради изложеното, следва да бъде потвърдено обжалваното
решение на П.ски РС, както и бъдат присъдени направените от дружеството
разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение №
46 на П.ски районен съд, постановено на 12.01.2023г. по гр.д. № 3545/2022г.
по описа на РС-П..
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 вр. чл.273 ГПК М. Е. М., с
ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„***" бл.***, вх.***, ет.***, ап. № *** да
заплати на „Т. - П." ЕАД, ЕИК ***, представлявано от изп.директор Й.В. В.,
с адрес: гр.П., „***", № 128 сумата 100лв.– разноски по делото за въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му, само в частта относно иска за неимуществени вреди с
цена 10 000лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8