№ 10768
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170406 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу з, с която са предявени
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за
заплащане на сумата в размер на 1032,16 лева – регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Булстрад бонус каско“ за вреди
на МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 28.06.2018 г. в гр.
София по вина на водача на МПС „Деу Лаос“ с рег. № ,, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.12.2022 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 314,55 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 22.12.2019 г. до 22.12.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 28.06.2018 г. в гр. София, на ул.
„Околовръстен път“ при № 710, при движение от ул. „Бойчо Бойчев“ към ул. „Суходолска“,
водачът на лек автомобил „Деу Лаос“ с рег. № , предизвикал пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което било увредено имущество на трето лице – МПС
„Фолксваген Кади“ с рег. № ,, със собственика на което ищецът имал сключена
имуществена застраховка „Булстрад бонус каско“, въз основа на която заплатил
обезщетение в размер на 1032,16 лева. Поддържа, че в отговор на получената от ответника
покана за сумата в размер на платеното обезщетение, ответникът отрекъл да е застраховател
по застраховка гражданска отговорност на водача на МПС „Деу Лаос“ с рег. № , - Р. Н. Б..
Поддържа, че поради това във връзка с процесното събитие предявил пряк иск срещу
делинквента Р. Н. Б., въз основа на който било образувано гр. д. № 30843/2019 г., по описа
на СРС, 53 състав. Сочи, че по същото било постановено решение, с което искът бил
отхвърлен с мотивите, че делинквентът е имал валидна застраховка гражданска отговорност
при ответното дружество. Твърди, че ответникът участвал в посоченото производство като
трето лице – помагач на страната на водача Р. Б.. По така изложените доводи предявява
разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „Деу Лаос“ с рег. №
1
,. Оспорва механизма на ПТП, респ. противоправното поведение на водача на лек автомобил
„Деу Лаос“ с рег. № ,, както и размера на вредите. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № ,,
като твърди, че същият е нарушил чл. 24 ЗДвП и е спрял рязко, с което е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на Р. Н. Б. като
трето лице-помагач на негова страна. Твърди, че същият е управлявал лек автомобил „Деу
Лаос“ с рег. № , с концентрация на алкохол в кръвта от 1,04 промила, поради което твърди,
че има право на регрес срещу посочено лице. Поради това и предявява обратен иск срещу Р.
Н. Б. с правно основание чл. 500 ал. 1, т. 1 КЗ за сумата в размер на 1032,16 лева –
представляваща регресна претенция за застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди на МПС „Фолксваген Кади“ с рег.
№ ,, причинени при ПТП, настъпило на 28.06.2018 г. в гр. София по вина ответника,
управлявал МПС „Деу Лаос“ с рег. № СО0572С с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.12.2022 г. и за сумата в размер на 314,55 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 22.12.2019 г. до 22.12.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника по обратния иск Р. Н. Б. не е постъпил отговор на
исковата молба, респ. не е изразено становище по претенцията на ищеца по главния иск. В
първото по делото съдебно заседание същият заявява, че признава предявения иск, като
поддържа, че той е виновен за настъпване на процесното ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 28.06.2018 г. в гр. София, между водача на МПС
„Фолксваген Кади“ с рег. № ,, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и водача на
МПС „Деу Лаос“ с рег. № , – Р. Н. Б., е реализирано ПТП, както и че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско“ за вредите по МПС
„Фолксваген Кади“ с рег. № , в размер на 1032,16 лева. Ето защо и на основание чл. 153
ГПК съдът приема същите за установени.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представените по
делото протоколи за ПТП № 16911691 и № 1691692 от 28.06.2018 г., представените и
неоспорени уведомление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция,
доклад по щета, неоспореното и прието заключение на автотехническата експертиза, както и
показанията на свидетеля А. Ц. Г. се установява, че на 28.06.2018 г. в гр. София, при
управление на лек автомобил „Деу Лаос“ с рег. № , по ул. „Околовръстен път“, с посока от
ул. „Бойчо Бойчев“ към ул. „Суходолска“ и в района на № 710 поради движение с
несъобразена скорост, водачът Р. Н. Б. - реализира ПТП със спрелия пред него товарен
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ,, което вследствие на удара се измества напред и
реализира ПТП със спрелия пред него лек автомобил „Аудо А3“ с рег. № СА3161РХ. Така
описаният механизъм се потвърждава и от показанията на свидетеля А. Г., който подробно
описва настъпването на произшествието, като показанията на свидетеля са последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на другите събрани по делото доказателства.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза щетите по МПС „Фолксваген Кади“
2
с рег. № , са причинени в резултат на настъпилото произшествие.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото е се установява, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена
имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на МПС „Деу Лаос“ с рег. № , – Р. Б., който в нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с
атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Не е спорно между страните (с оглед изявленията на процесуалния представител на
ответното дружество в последното проведено по делото открито заседание), че за водача на
МПС „Деу Лаос“ с рег. № , е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество. Този извод се обуславя и от събраните по делото
писмени доказателства – отбелязванията в протоколите за ПТП, справката от
Информационната система на Гаранционен фонд, както и представения от ответника
препис-извлечение за застрахователна полица, от които се установява сключването на
договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество. При направено изрично оспорване от ищеца, не са ангажирани от ответника
надлежни доказателства, сочещи за наличие на законово основание за прекратяване на
посочения договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Не са ангажирани дори и
доказателства за наличие на твърдяното от ответника основание за прекратяване на
процесния застрахователен договор. Ето защо следва да се приеме, че към датата на ПТП за
водача на МПС „Деу Лаос“ с рег. № , е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
При това положение се налага извод, че по делото се установява наличието на
основанието на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответното дружество.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденото МПС
да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не са представени
доказателства, установяващи водачът на увреденото МПС да е предприел рязко намаляване
на скоростта на движение в нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДвП. Нещо повече,
по делото се установява, че такова е било необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие с намиращия се пред него автомобил.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ,, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата в размер 1418,08 лева. Доколкото
3
регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане - в случая на извършеното плащане, се налага извод, че
регресното вземане на ищцовото дружество към ответното такова на основание чл. 411 КЗ е
в претендирания размер от 1032,16 лева. При това положение предявеният от з срещу з иск
по чл. 411 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 411, ал. 2 КЗ/ или мотивирано да откаже
плащането й. В случая с писмо от 18.02.2019 г. ответното дружество е отказало заплащане
на обезщетение, като от този момент същият се счита в забава. За периода от 22.12.2019 г.
до 22.12.2022 г. размерът на обезщетението за забава върху установения дължим размер на
главницата, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 314,55 лева, в какъвто
размер е и претенцията на ищеца.
При това положение предявеният акцесорен иск също се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер.
По отношение на предявения от з обратен иск срещу Р. Н. Б. съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Следователно съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по обратния иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т.1 КЗ, в тежест на ищеца е да докаже: 1. че вредите по лек
автомобил МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № , са причинени от ответника чрез негово
виновно и противоправно поведение; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно
правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна
на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице и 4. че при
настъпване на застрахователното събитие ответникът е управлявал „Деу Лаос“ с рег. № , под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже, че е погасил дълга
си.
В разглеждания случай посочените предпоставки са налице, като същите не са спорни
между страните по делото с оглед изявленията на ответника Р. Н. Б. в първото проведено по
делото открито заседание. Нещо повече, същите се установяват и от събраните и обсъдени
по-горе доказателства. Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От
административно-наказателната преписка, включително съдържащия се в нея протокол за
химическа експертиза, се установява, че при настъпване на ПТП ответникът Р. Б. е
управлявал МПС „Деу Лаос“ с рег. № , с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
4
по закон норма – в случая – 0,80 промила.
При това положение се налага извод, че по делото се установява при условията на
пълно и главно доказване, че виновен за настъпване на процесното ПТП и за причинените в
резултат на същото вреди по МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № , е именно ответникът по
предявения обратен иск Р. Н. Б., който към момента на настъпване на произшествието е
управлявал МПС „Деу Лаос“ с рег. № , с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма. Това от своя страна обуславя извод, че в полза на ищеца з при плащане на
обезщетение по чл. 411 КЗ възниква регресно право срещу ответника, поради което
предявеният обратен иск следва да бъде уважен в пълния размер, а именно за сумата от
1032,16 лева – главница и 314,55 лева – обезщетение за забава за периода от 22.12.2019 г. до
22.12.2022 г., но при условие, че ищецът заплати посочените суми на з.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца з следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски в общ размер на 1013,86 лева, от които 100
лева за платена държавна такса, 350 лева за платен депозит за вещо лице, 80 лева за платен
депозит за свидетел и 483,86 лева за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по обратния иск Р. Н. Б. следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца по обратния иск з направените и претендирани от
последния разноски в общ размер на 153,87 лева, от които 53,87 лева за платена държавна
такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 500, ал. 1 КЗ
ответникът по обратния иск следва да заплати в полза на з и разноските възложени в тежест
на последното в случай, че бъдат заплатени от него на з, а именно сумата в размер на
1013,86 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 1032,16 лева – регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Булстрад бонус каско“ за вреди на МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № ,, причинени при
ПТП, настъпило на 28.06.2018 г. в гр. София по вина на водача на МПС „Деу Лаос“ с рег. №
,, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
23.12.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
314,55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.12.2019 г.
до 22.12.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1013,86 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Н. Б., ЕГН ********** и адрес село Мирково, община Мирково, област
Софийска, ул. „Петър Мечкаров“ № 11, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата
в размер на 1032,16 лева – застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за вреди на МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № ,,
причинени при ПТП, настъпило на 28.06.2018 г. в гр. София по вина на ответника Р. Н. Б.,
управлявал МПС „Деу Лаос“ с рег. № , с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателното плащане,
сумата в размер на 314,55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 22.12.2019 г. до 22.12.2022 г., както и сумата в размер на 1013,86 лева – разноски
по делото, ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат заплатени от з, с ЕИК ,, на з, с ЕИК ,.
ОСЪЖДА Р. Н. Б., ЕГН ********** и адрес село Мирково, община Мирково, област
Софийска, ул. „Петър Мечкаров“ № 11, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 153,87 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
5
ответника з, с ЕИК , – Р. Н. Б., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6