№ 45
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20235300900047 по описа за 2023 година
Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от адв. Г. К., действащ в качеството на
пълномощник на новоизбрания управител на „Влеко 86“ ООД, против отказ рег. №
20230117131719 / 18.01.2023 год. на длъжностно лице към Агенция по вписвания. Изложени
са съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ, като се иска същият да бъде
отменен и се задължи АВп. да извърши исканото вписване. Към жалбата е приложена
преписката по издаване на обжалвания отказ.
Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се вписванията по
партидата на дружеството и взе предвид изложените в жалбата доводи, намира за
установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от пълномощник на новоизбрания управител на дружеството,
снабден с изрична представителна власт да предприеме действия по обжалване на
процесния отказ. Упълномощител е лицето по чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Налице е правен
интерес от обжалване на негативния за заявителя охранителен акт. Съдът приема, че жалбата
е депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като видно от регистрационния й
номер, е подадена на 23.01.2023 год., по-малко от седем дни след постановяването на отказа
от 18.01.2023 год., поради което датата на връчването на оспорения акт е без правно
значение. Представени са доказателства за внасянето по сметка на ОС на дължимата
държавна такса за обжалването на отказа. ОС – Пловдив е местно компетентен да се
произнесе по жалбата, тъй като той е съдът по седалището на жалбоподателя. Поради това
жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
По същество:
„Влеко 86“ ООД е дружество, вписано в Търговския регистър през 2015 год. То е с
капитал 100 лв., разпределен в 100 дяла, всеки от които с номинална стойност 1 лв. Считано
от м. 06.2021 год. съдружници в дружеството са две физически лица – Ф.М.М., притежаващ
дялове на стойност 99 лв. и М.Ф.М., притежаващ дялове на стойност 1 лв. Единствен
управител на дружеството е М.Ф.М..
На 17.01.2023 год. по партидата на „Влеко 86“ ООД е подадено заявление образец А4
за вписване на промени в обстоятелствата, касаещи дружеството – прехвърляне на
дружествения дял, притежаван от съдружника М.Ф.М. на другия съдружник в дружеството
– Ф.М.М., трансформация на дружеството от ООД в ЕООД и вписване на Ф.М. като
едноличен собственик на капитала.
Към заявлението са приложени: договор за продажба на дружествени дялове, сключен
между М.Ф.М., в качеството на продавач и Ф.М.М., в качеството на купувач, с нотариална
заверка на подписи и съдържание от 17.01.2023 год.; молба от М.М. до дружеството за
освобождаването му като съдружник; учредителен акт, подписан от Ф.М. /без и със
заличени данни/; протокол от проведено на 17.01.2023 год. общо събрание на съдружниците,
на което са взети следните решения: освобождаване на М.Ф. като съдружник;
освобождаване на М.Ф. като управител и избор на Ф.М. за управител; отмяна на досегашния
дружествен договор и приемане на нов учредителен акт; нотариално заверено съгласие на
Ф.М. да бъде управител на дружеството; декларация по чл. 129 ТЗ, подписана от М.Ф., с
която е декларирал, че дружеството няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения и
обезщетения, но има дължими задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите.
На 18.01.2023 год. длъжностното лице е постановило отказ, основан на разпоредбата
на чл. 129 ТЗ, като е приело, че наличието на неплатени задължителни осигурителни вноски
на работниците и служителите съставлява пречка за вписването на прехвърлянето на
дружествени дялове.
Жалбоподателят счита, че когато дялове се прехвърлят от един съдружник на друг,
изискванията на чл. 129 ТЗ са неприложими.
По така поставения правен въпрос съдът намира следното:
Нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, в редакцията й след изменението, публикувано в ДВ
бр.102/2017 год., гласи: „Дружественият дял може да се прехвърля и наследява.
Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на
трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял.“. Според ал. 2 прехвърлянето на дружествения дял се
2
извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след представяне от
управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и
неизплатени задължения по ал. 1.
Спорният въпрос в случая е дали изискването за липса на неизплатени изискуеми
трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски касае всички
случаи на прехвърляне на дружествени дялове или само втората хипотеза – при
прехвърлянето на дялове на трети за дружеството лица.
При граматичното тълкуване на нормата на ал. 1, съдът приема, че нововъведеното
ограничение за липса на непогасени задължения касае всички случаи на прехвърляне на
дялове – както между съдружници, така и в полза на трети за дружеството лица. Нормата
предвижда, че прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва
свободно, за да разграничи случая на прехвърлянето на дял на трето лице, когато е
необходимо да бъде взето решение на ОСС за приемане на това трето лице за съдружник.
Изискването за наличие на решение на ОСС за прехвърляне на дял на трето лице произтича
от персоналните елементи в иначе капиталовото по характера си търговско дружество, тази
норма гарантира интересите на оставащите в дружеството съдружници срещу нежелано от
тях участие в дружеството на трето лице. Интересите на оставащите в дружеството
съдружници са частни интереси. Допълненото съдържание на нормата не е въведено, за да
гарантира частния интерес на оставащите съдружници, а публичния интерес – да се
гарантират вземанията на работниците и служителите и вземанията на държавата за
осигурителни вноски, които от своя страна също рефлектират върху упражняването на
осигурителните права на работниците и служителите. Въведеното в публичен интерес
допълнение касае и двете форми на прехвърляне на дружествен дял – между съдружници и
в полза на трето лице. Ето защо, съдът приема, че нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, предвиждаща
дяловете между съдружници да се прехвърлят „свободно“, касае само и единствено липсата
на необходимост от вземане на решение на ОСС. Новото изискване за липса на неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски
касае всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове - както между съдружници, така
и в полза на трети лица.
Съдържанието на разпоредбата на ал. 2, особено след допълнението с ДВ бр. 15/2018
год., е ясно и недвусмислено - за да бъде вписано прехвърлянето на дружествени дялове в
Търговския регистър, е необходимо да се представи от управителя на декларация по
образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Според чл. 129, ал. 2 от ТЗ
прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в
търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя
на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Член 16,
ал. 2 – 4 се прилагат съответно.
Ето защо, съдът приема за несъмнено законовото изискване да бъде представена
3
декларация по чл. 129 ТЗ, според текста на която дружеството да няма непогасени
задължения, за да бъде вписано прехвърлянето на дружествените дялове, независимо от това
дали приобретател на дяловете е трето на дружеството лице или лице, което и до момента е
имало качеството съдружник. Изискването на закона за декларация, установяваща липса на
изброените задължения, е безусловно за всички начини на прехвърляне.
В случая, със заявлението е представена декларация по образец, в която управителят
на дружеството ясно декларира, че дружеството има неплатени осигурителни вноски.
След като са налице непогасени задължения по чл. 129 ТЗ, вписването на прехвърлянето на
дружествените дялове е недопустимо.
Поради това, отказът, основан на констатацията за липса на декларация, че
дружеството няма изискуеми и неизплатени задължения, като краен извод, е обоснован. В
тази насока е трайната съдебна практика, в т.ч. и тази, цитирана в отказа, а именно решение
№ 62 / 19.02.2019 год. на ПАС по в.т.д. № 88/2019 год.
В жалбата се акцентира, че в оспорения отказ липсват мотиви защо не е вписано
заличаването на М.Ф. като управител и вписването като такъв на Ф.М.. Действително в
отказа не са изложени подобни мотиви. Такива липсват и в становището на АВп. по
жалбата.
Съдът приема постановяването на цялостен отказ по заявлението за законосъобразен.
При положение, че е законосъобразен отказа в частта, с която е отказано вписване на
прехвърлянето на дружествените дялове от М.М. на Ф.М. и трансформацията на
дружеството от ООД в ЕООД, то няма да се обяви и новопредставения учредителен акт на
еднолично дружество с ограничена отговорност, подписан единствено от Ф.М.. Ако се
допусне частично уважаване на заявлението и допусне вписването на Ф.М. като управител
на дружеството, ще се създаде противоречие между вписано обстоятелство – управител на
дружеството и данните за управителя на дружеството, съдържащи се в обявения към
настоящия момент по партидата на дружеството дружествен договор. В чл. 15 от обявения
дружествен договор изрично е посочено, че управител на дружеството е М.Ф.М.. Подобно
противоречие между вписани обстоятелства и обявени актове е недопустимо.
Ето защо, макар и немотивиран в частта, досежно искането за вписване на нов
управител, съдът приема, че и отказът да се впише Ф.М. за управител на дружеството е
законосъобразен, поради което са налице основания да бъде потвърден изцяло.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20230117131719 / 18.01.2023 год. на Агенция
по вписванията, постановен по заявление обр. А4 с входящ номер
20230117131719 от 17.01.2023 г., за вписване на нови обстоятелства по
4
партидата на „ВЛЕКО 86“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от
връчването му на жалбоподателя.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенцията по
вписванията за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5