Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.07.2019
година
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На осми юли Две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Димитрийка Христова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№194 по описа на съда за
2018год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Търговско дело № 194/2018г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по искова молба с вх. № 10376/11.12.2018г., подадена от „Вибро“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „Г. С. Раковски“ № 11, ет. 8, ап. 36, представлявано от управителя Г.С., чрез пълномощника адв. Б. М., против „Деведжи-2005“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Джебел, кв. „Прогрес“ № 2, представлявано от управителя Е.А.А.. Предявени са две обективно съединени искови претенции за сумата в размер на 85 725,10 лв. – главница, както и 22 002,78 лв. – лихва.
ИЩЕЦЪТ-„ВИБРО“ ЕООД ,чрез пълномощникът си адв.Б.Г.М.,твърди в исковата си молба, че на 01.06.2015г. сключило договор с дружеството „Хитбилдинг“ ЕООД, с ЕИК ********* за извършване на СМР – изпълнение на асфалтова настилка на обект „Общински път в община Стамболово“, с основни видове работи: производство на плътен и неплътен асфалтобетон; полагане на асфалтови смеси и битумен разлив за връзка между пластовете. Съответната услуга била извършена от ищеца, за което на „Хитбилдинг“ ЕООД били издадени шест броя данъчни фактури на обща стойност 1 095 754,10 лв. с ДДС, всяка от тях подписана и от двете страни. Бил съставен още „Констативен протокол № 1 за изпълнение на подлежащи за заплащане натурални видове и количества работи“. Протоколът, подписан и подпечатан от двете страни, удостоверявал извършена проверка от страна на „Хитбилдинг“ ЕООД на строителни работи на обща стойност от 160 085,40 лв. Съобразно уговореното в договора, „Хитбилдинг“ ЕООД се задължило да извършва плащане към ищеца в срок най-късно до 10 дни след издаване на фактура. Към 06.01.2016г. „Хитбилдинг“ ЕООД все още имало непогасено парично задължение по Договора в общ размер на 85 725,10 лв. с ДДС, от които по Фактура № 1878/31.07.2015г. – 51 118,79 лв. с ДСС и по Фактура № 1921/18.08.2015г. – 38 713,80 лв. с ДДС.
На 06.01.2016г. дружеството-ищец „Вибро“ ЕООД сключило с ответното дружество „Деведжи-2005“ ООД Договор за встъпване в дълг за непогасено парично задължение от 85 725,10 лв., което било актуалното задължение по главниците към настоящия момент. Съгласно същия договор ответното дружество „Деведжи-2005“ ООД ставало съдлъжник на „Хитбилдинг“ ЕООД и встъпвало безусловно и неотменимо в дълга на първоначалния длъжник „Хитбилдинг“ ЕООД. Процесният договор служел още като покана от страна на кредитора „Вибрo“ ЕООД към поемателя „Деведжи-2005“ ООД.
Ответникът, на основание чл. 86 от ЗЗД дължал и мораторна лихва за забава, считано от деня на поканата – 01.06.2016г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 11.12.2018г. Общата сума на мораторната лихва възлизала на 22 002,78 лв., като по Фактура № 1878/31.07.2015г. същата била в размер на 12 066,23 лв., а по Фактура № 1921/18.08.2015г. – 9 936,55 лв.
Претендира се съда да осъди ответника „Деведжи-2005“ ООД за заплати на ищеца „Вибро“ ЕООД сумата в размер на 85 725,10 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по фактури за СМР, във връзка с Договор за встъпване в дълг от 06.01.2016г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 22 002,78 лв. – лихва за забава, считано от датата на Договора за встъпване в дълг от 06.01.2016г. до датата на завеждане на исковата молба. Претендират се и разноски в размер на 7 500 лв. – адвокатско възнаграждение и 4 309.12 лв. – държавни такси.
С допълнителната
искова молба, депозирана от страна на ищеца, се поддържа допустимостта и
основателността на предявения иск. Оспорва се възражението на ответника за
неподсъдност на спора на Окръжен съд – Хасково. Ищецът не възразява против
назначаването на съдебно-графологична експертиза.
ОТВЕТНИКЪТ- „ДЕВЕДЖИ – 2005“ ООД, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения адв. М.Ч. ***, е депозирал отговор, с който намира за недопустим предявения иск поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответното дружество. Видно от договор, в дълга било встъпило дружеството „Деведжи“ ЕООД, което обуславяло недопустимостта на исковата молба и производството следвало да бъде прекратено.
На следващо място, с отговора се релевира възражение за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд – Хасково. Клаузата на § 5 от Договора била неприложима в настоящия случай и не можело да се приеме като споразумение, уреждащо местната подсъдност на спора, тъй като по силата на чл. 117, ал. 1 от ГПК не можела да бъде изменяна по волята на страните определената от закона подсъдност. Настоящият спор не попадал и между изключенията по чл. 117, ал.2 от ГПК. Видно от справка в Търговския регистър било, че ответното дружество било със седалище и адрес на управление в района на ОС – Кърджали. Моли съда да прекрати производството и да изпрати делото по подсъдност на ОС – Кърджали.
По отношение на основателността на иска, се излагат доводи на нищожност на процесния договор, тъй като управителят на ответното дружество Е.А. не била сключвала договор за встъпване в дълг. Договорът не съдържал задължителните реквизити.
Оспорва се автентичността на представения от ищеца договор, тъй като същият не бил подписа от управителя на ответното дружество. Претендирата от ищеца сума не се дължала от ответника, а претендираната лихва била погасена по давност.
Претендира
съда да открие производство по оспорване истинността на документ, както и да
назначи съдебно-графологична експертиза.
С допълнителния писмен отговор ответникът поддържа изложените в отговора на исковата молба доводи.
Съдът като взе предвид доводите на страните и обсъди приетите по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е установено,че на 01.06.2015г. ищецът „Вибро“ЕООД-гр.Хасково е сключил договор за изработка с дружеството „Хитбилдинг“ ЕООД, с ЕИК ********* за извършване на СМР – изпълнение на асфалтова настилка на обект „Общински път в община Стамболово“, с основни видове работи: производство на плътен и неплътен асфалтобетон; полагане на асфалтови смеси и битумен разлив за връзка между пластовете. Установено е също,че договорената работа била извършена от ищеца, за което на „Хитбилдинг“ ЕООД били издадени шест броя данъчни фактури на обща стойност 1 095 754,10 лв. с ДДС, всяка от тях подписана и от двете страни. Бил съставен още „Констативен протокол № 1 за изпълнение на подлежащи за заплащане натурални видове и количества работи“. Протоколът, подписан и подпечатан от двете страни, удостоверява извършена проверка от страна на „Хитбилдинг“ ЕООД на строителни работи на обща стойност от 160 085,40 лв. Съобразно уговореното в договора, „Хитбилдинг“ ЕООД се задължило да извършва плащане към ищеца в срок най-късно до 10 дни след издаване на фактура. Към 06.01.2016г. „Хитбилдинг“ ЕООД има непогасено парично задължение по Договора от 01.06.2015г. в общ размер на 85 725,10 лв. с ДДС, от които по Фактура № 1878/31.07.2015г. – 51 118,79 лв. с ДСС и по Фактура № 1921/18.08.2015г. – 38 713,80 лв. с ДДС,копия от фактурите приети като доказателства по делото.
По делото е приет като доказателство копие от договор за встъпване в дълг от 06.01.2016г. ,за който ищецът твърди,че е сключен с ответното дружество „Деведжи-2005“ ООД ,с предмет непогасено парично задължение в размер на 85 725,10 лв., за което се твърди,че е актуално задължение към настоящия момент.От съдържанието на посочения договор се установява,че същият е сключен между ищеца и „Деведжи“ЕООД ,като „Деведжи“ЕООД поема задължението да стане съдлъжник на „Хитбилдинг“ ЕООД и встъпва безусловно и неотменимо в дълга на първоначалния длъжник „Хитбилдинг“ ЕООД. Договорено е,че процесният договор за встъпване в дълг служи и като покана от страна на кредитора „Вибрo“ ЕООД към поемателя „Деведжи“ЕООД.
Предвид направеното оспорване от страна на ответното дружество относно подписа на лицето,посочено като управител на поемателя –длъжник “Деведжи“ЕООД в договора за встъпване в дълг от 06.01.2016г.,съдът назначи съдебно-графологическа експертиза.От заключението на тази експертиза ,неоспорено от страните, и прието в с.з. на 08.07.2019г. се установи,че подписът,положен под графата “За поемателя-длъжник „Деведжи“ЕООД“ в Договор за встъпване в дълг от 06.01.2016г. не е положен от Е.А.А., ЕГН **********,която е управител на ответното дружество „Деведжи-2005“ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,че ищецът не е доказал исковите си претенции по основание и размер,поради което същите като неоснователни и недоказани ще следва да се отхвърлят,като в тази връзка следва да се отбележи следното:
В настоящият случай са предявени два обективно съединени иска, при условията на кумулативност. Предявен е главен иск с правно основание чл.286 и сл. от ТЗ вр.чл. 79, ал.1, вр. чл. 101, вр. чл. 258 от ЗЗД, както и акцесорна искова претенции с правно основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.2 от ЗЗД.С ангажираните по делото доказателства ищецът не доказа по несъмнен начин,че между него и ответното дружество е бил сключен договор за встъпване в дълг от 06.01.2016г. и оттам да се установи наличието на неизпълнение.Напротив от доказателствата по делото се установи,че такава договорна обвързаност между ищеца и ответника не е налице,поради което и главната искова претенция с правно основание чл.286 и сл. от ТЗ вр.чл. 79, ал.1, вр. чл. 101, вр. чл. 258 от ЗЗД ще следва да се отхвърли.Неоснователността на главния иск води до извод за неоснователност и на акцесорна искова претенции с правно основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.2 от ЗЗД.
В случая представеният договор за встъпване в дълг от 06.01.2016г. във вида,в който е представен по делото,установява,наличието на договорна обвързаност между ищеца и търговското дружество“Деведжи“ЕООД,като последното не е страна в настоящето производство,тъй като ответник по предявените искове е „Деведжи-2005“ООД.При справка в търговския регистър съдът установи,че в същото е вписано търговско дружество „Деведжи-2005“ООД през 2010г.,за което търговско дружество от отразените по партидата му вписвания,не се установява връзка с търговското дружество „Деведжи“ЕООД,което е посочено като поемател на дълга в договора от 06.01.2016г.Назначената по делото съдебно-графологическа експертиза със заключението си,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, установи,че договора за поемане на дълг от 06.01.2016г. не е подписан от управителя на ответното дружество“Деведжи-2005“ООД Е.А.А..
Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗЗД договорът е съглашение между две и повече лица,за да създаде,уреди или унищожи една правна връзка между тях.Представения обаче от ищеца договор за встъпване в дълг от 06.01.2016г. не установява наличието на съглашение между страните,които са го подписали,поради което съдът счита,че представения от ищеца документ в тази връзка не установява наличието на съглашение между двете дружества,страни по делото за създаването на правна връзка между тях.След като не е налице договорна връзка между страните за нито една от тях не се породили корелативни права и задължение ,поради което неоснователно се твърди от ищеца наличието на неизпълнение на договорно задължение в размера посочен в исковата молба, а още по неоснователна е и претенцията за обезщетение за забава по неизпълнен договор.Представеният от ищеца договор за встъпване в дълг от 06.01.2016г. е и нищожен на основание чл.26 ал.2 пердл.2-ро от ЗЗД,тъй като при него липсва съгласие,поради това,че не е подписан от управителя на ответното дружество,като негов представител.
При встъпването в дълг,съгласно разпоредбата на чл.101 от ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора и с длъжника.Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване,то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие.Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.С ангажираните по делото доказателства ищецът не установи наличието на такова встъпване в дълг от страна на ответника.
Имайки предвид изложените по-горе съображения съдът счита,че предявените от ищеца искове :да се осъди ответника „Деведжи-2005“ ООД за заплати на ищеца „Вибро“ ЕООД сумата в размер на 85 725,10 лв. – главница, представляваща неизплатено възнаграждение по фактури за СМР, във връзка с Договор за встъпване в дълг от 06.01.2016г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 22 002,78 лв. – лихва за забава, считано от датата на Договора за встъпване в дълг от 06.01.2016г. до датата на завеждане на исковата молба,като неоснователни и недоказани ще следва да бъдат отхвърлени.Предвид неоснователността на исковите претенции на ищеца не следва да се присъждат направените по делото и претендирани разноски в размер на 7 500 лв. – адвокатско възнаграждение и 4 309.12 лв. – държавни такси. предявените от ищеца искове.На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника ,предвид отхвърляне на исковите претенции ще следва да се присъдят направените по делото разноски,съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК в общ размер на 7 568лв.,от които 7 368лв.-платено адвокатско възнаграждение и 200лв.-възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Вибро“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Хасково,бул.“Георги Сава Раковски“ №11 ет.8 ап.36 против „Деведжи-2005“ ООД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Джебел,кв.“Прогрес“ №2
обективно съединени искове, с правно основание чл.286 и сл. от ТЗ вр.чл. 79,
ал.1, вр. чл. 101, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал.2 от ЗЗД, да се осъди ответника „Деведжи-2005“ ООД ,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Джебел,кв.“Прогрес“ №2 за заплати на ищеца
„Вибро“ ЕООД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Хасково,бул.“Георги Сава Раковски“ №11 ет.8 ап.36 сумата в размер на 85 725,10 лв. – главница, представляваща неизплатено
възнаграждение по фактури за СМР, във връзка с Договор за встъпване в дълг от
06.01.2016г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба-11.12.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 22 002,78 лв. – лихва за забава,
считано от датата на Договора за встъпване в дълг от 06.01.2016г. до датата на
завеждане на исковата молба-11.12.2018г.,като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ,на основание чл.78 ал.3 от ГПК, „Вибро“ ЕООД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул.“Георги Сава Раковски“ №11 ет.8 ап.36 да заплати на „Деведжи-2005“ ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Джебел,кв.“Прогрес“ №2 направените по делото разноски,съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ,в общ размер на 7 568лв.,от които 7 368лв.-платено адвокатско възнаграждение и 200лв.-възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: