Определение по дело №672/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20217060700672
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432  
гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:


Административен съдия : Евтим Банев                                                                                                             

изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 672 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, вр. с чл. 54, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба с вх. № 2103-04-52/ 27.10.2021 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, подадена от М.Н.С. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу Решение № 1012-04-151#3/ 07.10.2021 г. на изпълняващ длъжността „Директор на ТП на НОИ – Велико Търново“. С обжалваното решение на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно производството по жалба на М.Н.С. с вх. № 1012-04-151/ 28.09.2021 г., срещу Разпореждане № РП-3-04-00986681/ 01.09.2021 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, до приключване на производството по адм. дело № 746/ 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново с окончателен съдебен акт. Жалбоподателката сочи, че с оспореното решение е отхвърлена жалбата й срещу посочения по-горе административен акт. Излага подробни оплаквания за незаконосъобразността на това разпореждане, както и за незаконосъобразността на предходни 11 броя разпореждания, издадени в периода 12.10.2020 г. -  02.08.2021 г. от същото длъжностно лице в ТП на НОИ - Велико Търново, с които е разпоредено прихващане на различни суми от паричното й обезщетение за отглеждане на малко дете. Твърди, че тези 11 предходни разпореждания са били обжалвани от нея по административен ред и заявява, че ги обжалва в настоящото производство по реда на чл. 118 от АПК. Освен това развива доводи за незаконосъобразност на Разпореждане № РВ-3-04-00811135/ 15.09.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново, с което е разпоредено възстановяване от М.С., на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 15.08.2015 г. до 17.09.2017 година. Сочи, че последното разпореждане, заедно с потвърждаващото го Решение № Ц1012-04-94#1/ 05.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, също са били обжалвани по съдебен ред и са отменени с Решение № 214/ 25.06.2021 г. по адм. дело № 746/ 2020 г. на АСВТ. Конкретно по отношение на оспореното решение за спиране на административното производство изтъква, че независимо от него административният орган не спира да прави прихващания от паричното й обезщетение, с което я лишава от средства. От съда се иска да отмени Решение № 1012-04-151#3/ 07.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което са отхвърлени жалбите срещу цитираните разпореждания, като незаконосъобразни. Не се претендират разноски.    

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез пълномощник, в представено писмено становище, твърди неоснователност на  жалбата. Сочи, че спряното административно производство е по оспорване на разпореждане за прихващане с изискуемо задължение на М.С. *** размер на размер на 13262,27 лв., установено с Разпореждане № РВ-3-04-00811135/ 15.09.2020 г. на длъжностно лице при същото ТП на НОИ. Посоченото разпореждане и решението на горестоящия орган, с което то е потвърдено са били обжалвани по съдебен ред и към момента това производство е висящо пред Върховен административен съд. Счита, че изходът от съдебното производство по оспорване законосъобразността на тези два акта е от преюдициално значение по отношение оспорваното прихващане, излага подробни доводи в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Въз основа на представените с жалбата и от ответната страна доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

С Разпореждане № РВ-3-04-00811135/ 15.09.2020 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на М.Н.С. с ЕГН ********** е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 15.08.2015 г. до 17.09.2017 г., общо в размер на 13 262,27 лв., от които главница 9 406,00 лв. и лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането в размер на 3 856,27 лева. Разпореждането е било обжалвано от задълженото лице по административен ред и потвърдено с Решение № Ц1012-04-94#1/ 05.11.2020г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Законосъобразността на решението на горестоящия орган е оспорена по съдебен ред и същото е отменено с  Решение № 214/ 25.06.2021 г. по адм. дело № 746/ 2020 г. на Административен съд – Велико Търново. Решението на АСВТ е обжалвано от директора на ТП на НОИ – Велико Търново и за разглеждане на тази жалба е образувано адм. дело № 7760/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд, което е насрочено за разглеждане в ОСЗ на дата 16.12.2021 година.

Междувременно, с Разпореждане № РП-3-04-00822864/ 12.10.2020 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Велико Търново, и изброените в жалбата последващи 10 разпореждания на същия орган, е било разпореждано прихващане на суми, дължими от М. С.на основание разпореждането от 15.09.2020 г., с изискуеми нейни ежемесечни вземания от ДОО - парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Предвид отразените в оспореното решение обстоятелства и след извършена от настоящия състав служебна проверка в деловодната система на АСВТ, се установи, че от С.са били обжалвани пред съда решенията на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с които са отхвърлени административните жалби срещу разпорежданията за прихващане от 12.10.2020 г., 02.11.2020 г., 23.12.2020 г., 01.02.2021 г., 01.03.2021, 31.03.2021 г. и 28.04.2021 година. За разглеждането на тези жалби са образувани адм. дело № 73/ 2021 г., адм. дело № 108/ 2021 г., адм. дело № 168/ 2021 г., адм. дело № 248/2021 г., адм. дело № 415/ 2021 г. и адм. дело № 416/ 2021 г., всички по описа на АСВТ. По искане на оспорващото лице, производствата по изброените съдебни дела са били спрени от съдебните състави на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключването с окончателен съдебен акт на спора по адм. д. № 746/ 2020 г. на АСВТ, за който е прието че има преюдициално значение по отношение предмета на тези дела. Разпореждането за прихващане от 02.08.2021 г. е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново, който с негово Решение № 1012-04-141#1/ 20.09.2021 г. е спрял административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, до приключването с окончателен съдебен акт на спора за законосъобразността Разпореждане № РВ-3-04-00811135/ 15.09.2020 г. на ТП на НОИ – Велико Търново. Решението е било оспорено от С., за разглеждането на тази жалба е образувано адм. дело № 653/ 2021 г. по описа на АСВТ, към момента неприключило. Обратно на твърденията на жалбоподателката в настоящото производство, не се установява тя да е оспорила по реда на чл. 117 от КСО, разпорежданията за прихващане от 02.12.2020 г., 26.05.2021 г. и 30.06.2021 година.

С Разпореждане № РП-3-04-00986681/ 01.09.2021 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, е разпоредено да се прихване сумата 11,00 лв. главница, от изискуемо вземане на М.С. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО, за месец август 2021 година. Срещу разпореждането от М.С. е подадена жалба с вх. № 1012-04-151/28.09.2021 г. на ТП на НОИ – Велико Търново /л. 89 и сл. от делото/. С обжалваното в настоящото производство Решение № 1012-04-151#3/ 07.10.2021 г. на изпълняващ длъжността „Директор на ТП на НОИ – Велико Търново“, на основание чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО, вр. с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, е  спряно производството по тази жалба. Решението е съобщено на М.С. на дата 13.10.2021 г. /известие за доставяне на л. 86 от делото/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по пощата, чрез органа, който го е издал, на дата 26.10.2021 г. /клеймо на пощенски плик между л. 82 и л. 83 от делото/. Към жалбата са приложени документи, съдържащи се в административната преписка, както и такива, касаещи Разпореждане № РВ-3-04-00811135/ 15.09.2020 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, заедно с нея от ответника е представена административната преписка, установяваща описаните по-горе обстоятелства.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Обратно на твърдяното в жалбата, с решението си ръководителят на ТП на НОИ – Велико Търново не се е произнесъл по същество за законосъобразността на оспореното пред него разпореждане за прихващане, а е спрял производството поради наличието на съдебно производство, изходът от което е от значение за издаването на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 5 от АПК, този вид актове на администрацията подлежат на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от АПК /чл. 197 и сл. от кодекса/. Жалбата, в частта й, която касае Решение № 1012-04-151#3/ 07.10.2021 г. на и.д. „Директор на ТП на НОИ – Велико Търново“ е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа съд и в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 197 от АПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата в тази й част е неоснователна.

 

В случая става въпрос за спряно производството по жалба по административен ред, срещу разпореждането за извършване на прихващане. Спирането на производството е извършено на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК и съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК, постановеният акт подлежи на обжалване по реда на Глава десета, раздел IV от АПК. Въпреки липсата на изрична препратка в Глава шеста от АПК, в практиката е възприето, че спирането на производството е приложимо и от по-горестоящия административен орган във фазата на оспорване по административен ред и в рамките на извършваната от него проверка. Това се отнася и за производства от вида на настоящото, при които фазата на административното обжалване е задължителна, а на съдебен контрол за законосъобразност подлежи именно решението на ръководителя на ТП на НОИ, т.е. последният действа като инстанция по същество. Поради това настоящият състав счита, че ответникът разполага с правомощието да спре административното производство във фазата по задължително административно обжалване. В конкретния случай актът е издаден от лице, оправомощено временно да изпълнява длъжността „Директор на ТП на НОИ“, при отсъствие на титуляра, като възлагането на тези правомощия и отсъствието на директора на ТП на НОИ – Велико Търново към датата на издаване на решението се установяват от приложените Заповед № 1016-40-666/ 03.06.2016 г. и Заповед № 24385/ 13.09.2021 г., и двете на управителя на НОИ /л. 87 и 88 от делото/. Спирането е извършено от органа, пред който е висящо производството по жалба срещу Разпореждане № РП-3-04-00986681/ 01.09.2021 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново. В акта са посочени неговият издател и адресат, както и фактическите и правни основания за постановяване на спирането. Като фактическо основание е посочено наличието на висящо преюдициално съдебно производство по оспорване на Решение № Ц1012-04-94#1/ 05.11.2020г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-04-00811135/ 15.09.2020 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново. В диспозитива на решението е посочен и срокът за който е извършено спирането на административното производство – до приключването с окончателен съдебен акт на спора за законосъобразността на посочените разпореждане и потвърдително решение.

 

По същество съдът намира изводите на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, за наличието на посоченото от него основание за спиране на административното производство, за правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. В случая правилно горестоящият административен орган е приел, че влизането в сила на Разпореждане № РВ-3-04-00811135/ 15.09.2020 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, издадено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, е с преюдициално значение при разрешаване въпроса за законосъобразността на оспорения пред него административен акт. Както нееднократно се посочи, с последния е извършено частично прихващане на парично задължение на М. С.към ДОО, срещу нейно изискуемо вземане за парично обезщетение, изплащано от ДОО /фонд „Общо заболяване и майчинство“/. Задълженията към ДОО на жалбоподателката за които е извършено прихващането, са установени по основание и размер именно с Разпореждане № РВ-3-04-00811135/ 15.09.2020 г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново. При това положение несъмнено е, че законосъобразността на въпросното разпореждане и на потвърждаващото го решение на горестоящия орган, има определящо значение по отношение законосъобразността и на разпореждането за прихващане на задължения. Ако в резултат на провеждания съдебен контрол бъде установено, че посочените актове на администрацията са незаконосъобразни, това би означавало че липсват насрещни задължения на осигуреното лице към фондовете на ДОО, които да бъдат погасявани посредством извършване на прихващане. Съответно, издаването на процесното разпореждане би било лишено от основание. Въпросът за законосъобразността на актовете – предмет на спора по адм. д. № 746/ 2020 г. на АСВТ, има преюдициално значение относно фактите, релевантни за възникването за администрацията на правото на прихващане, упражнено с обжалваното пред ответника разпореждане. Впрочем до аналогични изводи са достигнали и всички съдебни състави на Административен съд – Велико Търново, за да спрат на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производствата по изброените по-горе дела на същия съд, с предмет законосъобразността на предходно извършени прихващания между същите страни. В тази връзка следва да се отбележи и че инициативата за спирането на съдебните производства била именно на жалбоподателката в настоящото производство, при което за съда остава неясно какво е променило становището й, заявено по посочените съдебни дела. 

При така изложеното съдът намира, че е установена твърдяната от ответника процесуална пречка за развитието на производството по обжалване на разпореждането за прихващане сумата 11,00 лв. главница, от изискуемо вземане на М.С. от държавното обществено осигуряване - парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за месец август 2021 година. Оспореното Решение № 1012-04-151#3/ 07.10.2021 г. на и.д. „Директор на ТП на НОИ – Велико Търново“ е издадено при наличието на обосноваващото го правно основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, поради което представлява и материално законосъобразен акт. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

Останалите заявени с жалбата пред съда искания настоящият състав намира за недопустими за разглеждане в настоящото производство. Предмет на настоящото производство не е законосъобразността на Разпореждане № РП-3-04-00986681/ 01.09.2021 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, а единствено тази на решението на горестоящия орган за спиране на производството по административното обжалване на въпросното разпореждане. В тази връзка следва отново да се отбележи, че при обжалване на актове от този вид, фазата на административното оспорване е задължителна и съгласно изричната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на ръководителя на ТП на НОИ, с което той се е произнесъл по същество по направеното пред него оспорване. Поради това извън правомощията на съда е да осъществи в настоящото производство искания в жалбата контрол върху законосъобразността и на разпореждането за прихващане от 01.09.2021 година.

Заявеното обжалване пред съда на останалите единадесет разпореждания за прихващане, издадени преди Разпореждане № РП-3-04-00986681/ 01.09.2021 г., и искания те да бъдат отменени, също са недопустими. Както бе посочено, решенията на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново, с които са потвърдени Разпореждане № РП-3-04-00822864/ 12.10.2020 г., Разпореждане № РП-3-04-00833787/02.11.2020 г., Разпореждане № РП-3-04-00857320/23.12.2020 г., Разпореждане № РП-3-04-00871964/ 01.02.2021 г., Разпореждане № РП-3-04-00886269/ 01.03.2021 г., Разпореждане № РП-3-04-00901346/ 31.03.2021 г. и Разпореждане № РП-3-04-00915124/ 28.04.2021 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, вече са предмет на съдебен контрол по изброените по-горе в решението дела на Административен съд – Велико Търново, поради което жалбата срещу тях е недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 7 от АПК.

Независимо от твърденията на жалбоподателката, в преписката не се съдържат данни  тя да е обжалвала по административен ред Разпореждане № РП-3-04-00848560/ 02.12.2020 г., Разпореждане № РП-3-04-00924948/ 26.05.2021 г. и Разпореждане № РП-3-04-00954814/ 30.06.2021 г. на ТП на НОИ - Велико Търново, което съставлява пречка за тяхното обжалване пред съда, съобразно коментирания по-горе задължителен административен контрол, предвиден в специалния закон /чл. 117 и чл. 118 от КСО. Задължителната фаза на административен контрол не е приключила и по отношение на Разпореждане № РП-3-04-00970725/ 02.08.2021 г. на ТП на НОИ - Велико Търново, доколкото към датата на подаване на жалбата и към настоящия момент, това административно производство е спряно с решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. С оглед на горното, съдът намира, че жалбата на М.С. в частта й, касаеща обсъдените по-горе разпореждания за прихващане е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част – прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

 

При този изход на спора разноски на жалбоподателката за настоящото производство не се дължат, а и такива не са заявени. Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. – минималния, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК и чл. 159, т. 1 и т. 7 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Отхвърля жалба с вх. № 2103-04-52/ 27.10.2021 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, подадена от М.Н.С. с ЕГН **********, постоянен адрес *** частта й, с която се обжалва Решение № 1012-04-151#3/ 07.10.2021 г. на изпълняващ длъжността „Директор на ТП на НОИ – Велико Търново“, с което е спряно производството по жалба на М.С., срещу Разпореждане № РП-3-04-00986681/ 01.09.2021 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, до приключване на производството по адм. дело № 746/ 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново с окончателен съдебен акт.

 

Оставя без разглеждане жалба с вх. 2103-04-52/ 27.10.2021 г. на ТП на НОИ – Велико Търново, подадена от М.Н.С. с ЕГН **********, постоянен адрес *** частта й, с която се обжалват Разпореждане № РП-3-04-00822864/ 12.10.2020 г., Разпореждане № РП-3-04-00833787/ 02.11.2020 г., Разпореждане № РП-3-04-00848560/ 02.12.2020 г., Разпореждане № РП-3-04-00857320/23.12.2020 г., Разпореждане № РП-3-04-00871964/ 01.02.2021 г., Разпореждане № РП-3-04-00886269/ 01.03.2021 г., Разпореждане № РП-3-04-00901346/ 31.03.2021 г. и Разпореждане № РП-3-04-00915124/ 28.04.2021 г., Разпореждане № РП-3-04-00924948/ 26.05.2021 г., Разпореждане № РП-3-04-00954814/ 30.06.2021 г., Разпореждане № РП-3-04-00970725/ 02.08.2021 г. и Разпореждане № РП-3-04-00986681/ 01.09.2021 г., всички издадени от оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново.

Прекратява производството по адм. дело № 672/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в тази му част.

 

Осъжда М.Н.С. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. В. Търново, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

                      

 

Административен съдия: