№ 2793
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20231110216174 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Е. М 05“ ЕООД срещу наказателно
постановление №712977-F703247/14.07.2023г., издадено oт заместник-
директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
(НАП), с което на основание чл.180, ал.3 вр. ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на „Е. М 05“ ЕООД, ЕИК ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 601,03 (шестстотин и един и 0.03)
лева за нарушение на чл.86, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което моли същото да бъде отменено.
Изтъква се, че пропускът, допуснат от дружеството не е довел до ощетяване
на държавния бюджет.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят – „Е. М 05“ ЕООД, редовно призован, представлява се от
управителя на дружеството – М. Ц., която моли наказателното постановление
да бъде отменено или така определеният размер на наложената спрямо
дружеството имуществена санкция да бъде намален.
Въззиваемата страна – заместник-директор на ТД на НАП, редовно
призованa, се представлява от юрисконсулт К. Г., с представено по делото
пълномощно, който моли оспореното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Претендира се присъждането на разноски.
1
ПО ФАКТИТЕ:
Жалбоподател е „Е. М05“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление с. *******, ул. „*******“ №2, представлявано от М. Т.
Ц., ЕГН **********, в качеството й на управител. Дружеството било
регистрирано по Закон за данък върху добавената стойност.
На 25.10.2022г., дружеството издало фактура
№**********/25.10.2022г., с данъчна основа 60 102, 66 лева, с размер на ДДС
– 12 020,53 лева. Предмет на доставка – продажба на полуремарке, марка и
модел „Shmitz SCB S3T“, шаси WSM 00000003404996. Дружеството не
отразило фактурата в дневника за продажби за месец октомври 2022г.
На 14.11.2022г. представител на дружеството подал справка-декларация
за ДДС с вх.№22131469759/14.11.2022г. за данъчния период за месец
октомври 2022г., но дължимият по доставката данък, в размер на 12 020,53
лева не бил начислен.
На 14.03.2023г. представител на дружеството подал справка-
декларация за ДДС с вх.№22131487391/14.03.2023г. за данъчния период за
месец февруари 2023г., в която бил включен дължимият по фактура
№**********/25.10.2022г. данък, както и доставката били посочена в
дневника за продажби за месец февруари 2023г.
На 20.03.2023г. била издадена Резолюция за извършване на проверка
№П-22221323059127-0РП-001, с която на свидетеля П. М., на длъжност
„старши инспектор“ по приходите към ТД на НАП било възложено да
осъществи проверка за задълженията за ДДС на „Е. М 05“ ЕООД за период от
01.02.2023г. до 28.02.2023г.
В хода на проверката свидетелят М. се запознал с наличната
документация и на 05.04.2023г. по електронен път на адрес: *******@***.**,
изпратил покана до представителя на „Е. М 05“ ЕООД да се яви в 7 дневен
срок от получаването й в сградата на ТД на НАП за съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение. Поканата достигнала до своя
адресат на 05.04.2023г.
При тази хронология свидетелят П. М., в отсъствието на представител
на дружеството, съставил Акт за установяване на административно
нарушение №F703247/20.04.2023г., в който било прието за установено, че „Е.
М 05“ ЕООД като не е начислило до 14.11.2022г. дължимия по фактура
№**********/25.10.2022г. данък и не е посочило доставката в дневника за
продажби за месец октомври 2022г., а е сторил това след изтичане на
предвидения срок, в данъчен период за месец февруари 2023г., е нарушило
разпоредбата на чл.86, ал.2 ЗДДС. Актът бил връчен на представител на
дружеството на 08.06.2023г., а в срока по чл.44 ЗАНН били подадени писмени
възражения срещу него.
При идентично описание на нарушението и неговата правна (цифрова)
квалификация, заместник-директорът на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите издал оспореното наказателно
постановление №712977-F703247/14.07.2023г., с което на основание чл.180,
ал.3 вр. ал.1 ЗДДС наложил на „Е. М 05“ ЕООД, ЕИК **********
имуществена санкция в размер на 601,03 (шестстотин и един и 0.03) лева за
нарушение на чл.86, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на: показанията на свидетеля П. М., резолюция за извършване на
проверка №П-22221323059127-ОРП-001/20.03.2023г., справка-декларация с
2
вх.№22131487391/14.03.2023г., дневник продажби за месец февруари 2023г.,
фактура №**********/25.10.2022г., копие от фактура
№**********/25.10.2022г., покана за съставяне на АУАН, удостоверение за
извършено връчване по електронен път, Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.
Така събраната доказателствена съвкупност е еднопосочна в
съдържателен план и изяснява фактите, относими към предмета на доказване.
В тази последователност съдът кредитира и показанията на свидетеля М.,
които са обективно и достоверно поднесени. От същите се извежда начинът,
по който е извършена проверка спрямо дружеството-жалбоподател,
установяване на нарушението, както и съставянето на процесния АУАН.
Свидетелят споделя, че проверката е извършена въз основа на резолюция на
„главния инспектор по приходите“ при ТД на НАП, посредством проверка на
подадените от дружеството справки-декларации.
Видно от приобщените - справка-декларация с вх.
№22131487391/14.03.2023г. и дневник продажби за месец февруари 2023г. се
констатира, че дружеството е отчело доставка, извършена през месец
октомври 2022г., отразена във фактура №**********/25.10.2022г., в дневника
за продажби и в справка-декларация, относими за месец февруари 2023г.
Съдът цени с доверие и приложените заповеди, удостоверяващи
материалната и териториална компетентност на контролните органи.
ПО ПРАВОТО:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от
материално и териториално компетентен орган. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от П. М. на длъжността „старши
инспектор по приходите“ в ТД на НАП, съгласно чл.193, ал.2 ЗДДС, който е
оправомощен със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г., т.2.2.1, а наказателното
постановление е издадено от заместник-директора на ТД на НАП,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г., т.1.1.5.
Същите са изготвени в предвидената от законодателя писмена форма и
при спазване на реда за тяхното връчване на санкционираното юридическо
лице, с което в максимална степен е гарантирано правото му на защита.
Контролните органи са осъществили дейността си при съблюдаване на
сроковете по чл.34 ЗАНН. Налице е единство между словесното описание на
нарушението и неговата правна (цифрова) квалификация. В хода на
производството не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което и спорът следва да
бъде разгледан по същество.
Административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, в качество му на данъчно задължено лице, е ангажирана за
нарушение на чл.86, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС. Съгласно посочената
разпоредба регистрираните лица са длъжни да начислят изискуемия данък
като реализират последователно следните действия: да се издаде данъчен
документ, в който да се посочи данъкът на отделен ред; да се включи
размерът на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларация по чл.125 за този данъчен период; да се посочи
документът по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Видно от събраната доказателствена съвкупност данъчният документ,
3
който е породил посочените задължения за дружеството, е издаден на
25.10.2022г. - фактура №**********, от която дата дължимият по доставката
данък е станал изискуем. В издадената фактура на отделен ред е посочена
данъчната основа – 60 102,66 лева и ДДС – 12 020,53 лева. Но видно от
приобщените по делото писмени материали се доказва, че доставката, за
която е издадена процесната фактура е отразена в дневника за продажби,
съответно включена в справка-декларация, за отчетния период за месец
февруари 2023г., а не за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ – месец октомври 2022г.
Правилно наказващият орган е определил датата на извършване на
нарушението, съобразявайки, че дължимият по фактурата данък се начислява
чрез подаването на справка-декларация за съответния данъчен период, а
съгласно чл.125, ал.5 ЗДДС, срокът за подаването й е до 14 число,
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. От
което безспорно следва, че дружеството е имало задължение да впише в
дневника за продажби, съответно да начисли дължимия за месец октомври
2022г. данък до 14.11.2022г., а с бездействието си на 15.11.2022г. е нарушило
разпоредбата на чл.86, ал.2 вр. чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС.
При определяне размера на наложената спрямо дружеството-
жалбоподател имуществена санкция е съобразено, че нарушеното се явява
първо, както и че данъкът е начислен в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен, поради което и е приложена
санкционната разпоредба на чл.180, ал.3 вр. ал.1 ЗДДС. Размерът на
имуществената санкция се равнява на 5 на сто от дължимия данък, но не по-
малко от 200 лв., а в конкретния случай дължимият данък е бил в размер на
12 020, 53 лева, от което законосъобразно е определено, че имуществената
санкция, която следва да бъде наложена на дружеството се равнява на 601,03
лева. Санкцията не би могла да бъде намалена от настоящата съдебна
инстанция, доколкото е предвиден специален минимум, както и алгоритъм за
изчислението й, съобразен със стойността на дължимия ДДС и срока на
забавяне от страна на регистрираните лица.
Конкретният случай не се различава с по-ниска степен на обществена
опасност от нарушения от същия вид, поради което и разпоредбата на чл.28
ЗАНН е неприложима. Съобразено е, че данъкът все пак е начислен, което е
обусловило прилагането на чл.180, ал.3 ЗДДС, но все пак се касае за
закъснение от 4 месеца, което закъснение не би могло да се определи като
„маловажно“, с оглед значението на засегнатите обществените отношения и
негативното му отражението му върху бюджета.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Поради което и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.37 от Закон за
правната помощ вр. чл.27 от Наредба за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №712977-
F703247/14.07.2023г., издадено от заместник-директор на Териториална
4
дирекция на Национална агенция за приходите (НАП), с което на основание
чл.180, ал.3 вр. ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на
„Е. М 05“ ЕООД, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер
на 601,03 (шестстотин и един и 0.03) лева за нарушение на чл.86, ал.2 вр. ал.1,
т.2 и т.3 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Е. М 05“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, сумата в
размер на 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5