Решение по дело №5277/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 156
Дата: 7 февруари 2024 г.
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20233110205277
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Варна, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Владислав П. Великов
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110205277 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Йони 2009 ДИ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище в гр.Варна,
подадена чрез представляващия Павел Илиев Нейчев, против НП № 733046 –
F736695 от 24.10.2023 год. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП - Варна, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС на ЮЛ е било
наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 500лв. на осн.
чл.178 от ЗДДС.
В жалбата си въззивника не оспорва извършването на нарушението за
което е санкциониран, но навежда доводи за маловажност на същото по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание възз. дружество се представлява от своя управител
П.Н., който заявява, че поддържа жалбата и не оспорва фактите, а във фазата
по същество пледира за отмяна на НП с основен аргумент, че нарушението
попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, а наложената санкция била
непосилна.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, се явява ю.к Р.Г.. Същата заявява, че оспорва жалбата, а във
фазата по същество пледира за нейното отхвърляне като сочи, че
нарушението е безспорно доказано и не било маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Варна, редовно призована, не изпраща
представител.
1
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.08.2023г. св. Д. Г. – инспектор по приходите в ТД на НАП Варна
извършила проверка в информационния на НАП при която установила, че
въззивното дружество като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в срок до
14.08.2023год. справка декларация по ЗДДС за данъчен период 01.07.2023год.
– 31.07.2023год.
Свидетелката приела, че въззивното дружество е извършило нарушение
на чл. 125, ал.5 от ЗДДС и за това нарушение на 03.10.2023год. срещу него
АУАН № F736695.
Актът бил надлежно предявен, подписан и връчен на представляващия
дружеството, който в срока по чл. 44 от ЗАНН подал писмено възражение
срещу него, в което изложил доводи за маловажност на нарушението по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Възражението не било възприето от АНО и на 24.10.2023год., въз
основа на акта същият издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество
е нарушило разпоредбата на чл.125, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 178 от
ЗДДС му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала
актосъставителката Д. Г., която в показанията си пред съда възпроизвежда
обстоятелствата изложени в АУАН с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени
справка за актуално състояние на въззивното дружество, справка регистрация
по ЗДДС, справка декларации по ЗДДС, възражение, известия за доставяне,
покани, както и Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020г. на ИД на НАП.
Показанията на св. Г. съдът кредитира изцяло като последователни,
логични и кореспондиращи изцяло с всички приложените по делото писмени
доказателства, които съдът също кредитира като достоверни и
непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните прави изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица и в
2
сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото във вина на въззивника нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършването му,
обстоятелствата при които е било извършено, както и нарушената законова
норма както е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с
описание на нарушението и запознаване на въззивника с адм. наказателното
обвинение съдът не констатира. Ясно в НП е посочено в какво се състои
нарушението – неподаване в срок до 14.08.2023год на справка декларация по
ЗДДС за месец юли 2023год..
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени, че
НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:
С НП въззивното дружество е било наказано за нарушение на чл. 125,
ал.5 от същия закон.
От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да е бил
длъжен да подаде справка декларация по ЗДДС и да не е подал същата в
определения в закона срок за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС регистрираното по
ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация за всеки данъчен период.
Съгласно ал.5 на същия член декларацията се подава до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Съгласно чл. 87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон
е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно
да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период, а в ал.2 на
същия член е изрично указано че данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
В случая по делото няма спор, че въззивното дружество е било
регистрирано по ЗДДС през 2012год., както и че не е подало в съответния
законов срок справка - декларация по ЗДДС за месец юли 2023год. В тази
насока е и приложената към АНП справка от информационния масив на ТД
на НАП Варна, поради което и от обективна страна нарушението е било
извършено.
Съдът споделя изцяло и становището на АНО, че не са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение което, за да бъде
счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
установени. Напротив видно от твърденията на представляващия дружеството
справката –декларация е била подадена след съставяне на АУАН което е
3
приблизително два месеца след изтичане на срока. Що се касае до
изложените доводи за липса на настъпили вреди за трети лица или на
държавата, то не се споделя от съда доколкото нарушението е формално на
просто извършване и изобщо не предполага настъпването на такива вреди.
Както бе посочено по-горе в мотивите то е формално и вредните последици
настъпват в момента на неговото извършване. Без всякакво отношение към
маловажността е и обстоятелството какви са доходите на дружеството, в
частност незначителността или липсата на такива. Това обстоятелство следва
да бъде отчетено при определяне размера на санкцията.
Въпреки горното обаче съдът счете, че НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено
доколкото АНО не е приложил съответната за това нарушение санкционна
разпоредба.
В случая наказващия орган е наложил на въззивното дружество санкция
съобразно нормата на чл. 178 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба
данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде
заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в
установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
Очевидно, е че нормата не предвижда санкция за неподадена или
неподадена в срок справка-декларация по чл. 125, ал.1 от ЗДДС.
В случая относимата санкционна разпоредба е тази на чл. 179, ал.1 от
ЗДДС защото точно тя предвижда наказание за лице, което, като е длъжно, не
подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал.
2, или не ги подаде в предвидените срокове.
Доколкото обаче нарушението по чл. 179, ал.1 от ЗДДС е по-тежко
наказуемо от това по чл. 178 от същия закон (предвиденото в чл. 179, ал.1 от
ЗДДС административно наказание за ЮЛ е имуществена санкция в размер от
500 до 10 000 лв., а предвидената санкция за ЮЛ в нормата на чл. 178 е в
размер от 500 до 5000лв., то за съда не съществува възможност да
преквалифицира нарушението и да приложи правилния материален закон.
Противното би довело до нарушаване правото на защита на въззивното
дружество, а и случаите в които съдът може да измени НП са изчерпателно
посочени в нормата на чл. 63, ал.7 от ЗАНН и настоящия случай не е измежду
тях. Не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, но приложимия закон е за по-тежко наказуемо нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде
отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането е направено своевременно. При този изход на делото обаче (НП
4
подлежи на отмяна) искането се явява неоснователно. В тези случаи разноски
не й се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 733046 – F736695 от
24.10.2023год. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна,
с което на „Йони 2009 ДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Петра“ № 2, ет.5, ап.24 е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 178 от
ЗДДС за нарушаване нормата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5