№ 13527
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110148149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца *** за изменение на решение № 2319 от
16.02.2023 г. по гр.д. № 48149/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта относно
присъдените в негова полза разноски. В молбата са изложени съображения, че ищецът
е направил разноски в общ размер на 550 лв., от които: 100 лв. заплатена държавна
такса, 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит за експертиза, с
оглед на което съобразно уважената част от искове в полза на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 547, 86 лв., т.е. още 49, 78 лв. освен
присъдените от съда 498, 08 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от страна на
ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на представен списък на
разноските по чл.80 ГПК /който в случая е предпоставка за допустимост на искането,
доколкото се иска изменение на решението в частта относно присъдените в полза на
молителя разноски, а не на възложените в негова тежест такива/, поради което същото
е процесуално допустимо.
С решение № 2319 от 16.02.2023 г. по гр.д. № 48149/2021 г. на СРС, ГО, 62
състав ответникът *** е осъден да заплати на ищеца *** АД, на основание чл.410,
ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 115, 95 лв., представляваща неизплатен остатък
от регресно вземане по щета № щета № **********/2020 г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 19.08.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от
11, 27 лв., представляваща мораторна лихва за периода 03.09.2020 г. – 18.08.2021 г.
Искът е отхвърлен за сумата над 11, 27 лв. до пълния предявен размер от 11, 76 лв. и за
периода 19.08.2020 г. - 02.09.2020 г. – като неоснователен.
1
От страна на ищеца се претендират разноски в размер на сумата 550 лв., от
които: 100 лв. заплатена държавна такса, 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
и 150 лв. депозит за експертиза. Дължимата държавна такса с оглед цената на исковете
(115, 95 лв. + 11, 76 лв.), която съдът приема, че следва ад се определи на база техния
сбор, възлиза на сумата от 50 лв. Това е и размерът, който е взет предвид от съда при
определяне на разноските. При общ размер на разноските от 500 лв. (50 лв. държавна
такса + 300 лв. адвокатско възнаграждение + 150 лв. депозит за експертиза), в полза на
ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 498, 08 лв.,
съобразно уважената част от исковете. Тази сума се получава като общият размер на
разноските (500 лв.) се умножи по уважената част от исковете (127, 22 лв.) и се раздели
на общия размер на исковете (127, 71 лв.). Именно този размер е присъден в полза на
ищеца.
Обстоятелството, че е налице надвнесена държавна такса от страна на ищеца не
обуславя за насрещната страна отговорност за разноски за надвнесената част.
С оглед изложеното, молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца *** по чл.248 ГПК за изменение
на решение № 2319 от 16.02.2023 г. по гр.д. № 48149/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2