МОТИВИ
по присъда № 34/04.09.2018 година,
постановена по НОХД
№ 432/18 година по описа
на Софийския окръжен съд
С.о.п. е повдигнала обвинение
пред съда на подс.
Т.С.Б., роден на *** *** З., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, с месторабота ОД МВР П., на длъжност младши
автоконтрольор, ЕГН **********, за
това, че на 20.02.2017г.,
около 14.05 часа на АМ „Тракия", в района на 53-ти километър в платното за
движение в посока от гр. С. към гр. П. при управлението на моторно превозно
средство - лек автомобил „Алфа Ромео" с ДК№ ******** е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в ЗДвП: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – „Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП това се сигнализира с пътен знак“, като в
зоната на действие на пътен знак „В 26" (забранено е движението със
скорост, по - висока от означената) с означение върху него „80" се е
движел със скорост около 120 км/ч.; и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато
то намали скоростта или спре рязко" и по непредпазливост е причинил
смъртта на В. П. Ф. с ЕГН ********** – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. ”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебни прения представителят на държавното обвинение – прокурор К. от СОП, счита,
че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от всички събрани
доказателства в хода на съдебното производство.
Счита се, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка не се променя от
дадените в съдебно заседание обяснения от подсъдимия, които представляват
средство за защита и макар тези обяснения частично да имат някаква подкрепа от
свидетелските показания, не са достатъчни да обосноват правен извод за наличие
на оказана от подсъдимия помощ на пострадалата Ф., която да е била достатъчна
по обем.
Счита се, че от свидетелските
показания и от заключенията на извършените съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява, че подсъдимият Б. е осъществил престъпление по чл.
343, ал. 1, б.„В” от НК, тъй като при управление на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение по пътищата, управлявайки автомобила със скорост
120 км/ч. при въведено със съответния пътен знак „В 26”ограничение на движението
в конкретния пътен участък от максимално допустима скорост 80 км/ч., както и на
такова разстояние от движещото се преди него превозно средство, в което е
пътувала пострадалата, че при намаляването на скоростта му не е успял да спре и
не е избегнал удара в автомобила.
Смъртта на пострадалата се сочи
като такава в причинно-следствена връзка с извършените от подсъдимия нарушения
на правилата за движение по пътищата.
Счита се, че деянието е
извършено от подсъдимия по непредпазливост, доколкото той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди като правоспособен водач на моторно превозно средство.
Подчертава се, че от
доказателствата по делото се установяват само смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които не са многобройни и нито едно от тях не е
изключително, като не са налице отегчаващи такива.
Иска се налагане на наказание лишаване от свобода,
изпълнението на което да бъде отложено в съответствие с разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК, както и се иска подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява
МПС по реда на чл. 343г от НК.
Повереникът
на частните обвинители Х.Г. и Ф.Ф. – адв. Н.А. от САК, се присъединява към заявеното
от прокурора относно безспорната доказаност на обвинението.
Счита се, че наличните по
делото данни за опита на подсъдимия Б. да помогне при отварянето на вратата на
автомобила „Опел Астра”, за да бъде извадена от него пострадалата Ф., от една
страна са плахи и неуспешни, а от друга
страна са недостатъчни и не представляват всичко, което извършителят е можел да
направи, поради което и не могат да предизвикат преквалифициране на деянието
като такова по чл. 343а от НК. Изтъква се изпълняваната съвестно от подсъдимия
служба на младши автоконтрольор при ОДМВР П., като се подчертава, че като водач
на МПС, вместо да дава пример с поведението си, той не е спазил правилата за
движение по пътищата и това е довело да настъпване смъртта на пострадалата –
което се счита за отегчаващо отговорността му обстоятелство.
Иска се по отношение на
подсъдимия да бъде постановена осъдителна присъда, като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода около средния предвиден в закона размер, при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Счита се, че
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК не следва да намира приложение в конкретния
случай, както и че подсъдимият следва да бъде лишен от правоуправление за
максималния предвиден в закона срок.
Претендират се направените по
делото разноски от частните обвинители.
В реплика към защитника се
сочи, че действията на подсъдимия с цел отваряне на вратата на автомобила не са
били всички възможни, които той е могъл да извърши в помощ на пострадалата и
поради тази причина не е допустимо преквалифицирането на деянието. Сочи се, че
допълнителни действия, които биха могли да окажат помощ са провеждането на
разговор с тел. 112 и физическо съдействие при транспортирането на пострадалата
и при качването й в линейката, както и оказването на медицинска или друг вид
помощ.
Частните
обвинители Х.Г. и Ф.Ф.,
редовно уведомени, не се явяват в съдебното заседание.
Защитникът
на подсъдимия Б. – адв. М.,
се съгласява с изводите на прокурора и повереника за извършени от подсъдимия Б.
нарушения на правилата за движение по пътищата и че вследствие на това е
настъпила смъртта на пътничката в движещия се пред него автомобил.
По отношение на твърденията на прокурора и повереника, че
независимо от заявеното от самия
подсъдим и от свидетелите очевидци за извършените от страна на подсъдимия
действия по оказване на непосредствена помощ на пострадалата от ПТП, то тяхната
недостатъчност, малкият им обем и неуспехът им водят до извод за неприложимост
на привилегированата разпоредба на чл. 343 а от НК относно деянието. Счита се,
че нито в правната доктрина, нито в съдебната практика има легално понятие
какъв е достатъчният обем на оказаната
помощ, а самият законодател е дал дефиниция „всичко зависещо”, тъй като помощта
зависи от дееца, от неговите сили и възможности и от конкретната ситуация. Подчертава
се, че няма данни от свидетелските показания, че прилагането на по-голяма сила
или проявена по-голяма настойчивост биха отворили вратата на автомобила, а напротив
- установява се, че никой от присъстващите, включително и при задружните им
действия не е можел да направи нищо повече, освен да изчака колата на
пожарната. Сочи се, че трайната съдебна практика изисква помощта, предоставена
след настъпване на съставомерното събитие да бъде и необходима, като в случая е
видно, че пострадалата е била жива и в съзнание. Твърди се, че както
законът, така и правната и формалната
логика никога не са приемали, че поради неуспешността на опита да бъде оказана
помощ той следва да бъде неглижиран. Сочи се, че напротив - фактът, че
основният престъпен състав предвижда и квалифицирани, и привилегировани случаи
означава, че и законът държи сметка за това какво е било отношението на дееца
непосредствено след стореното от него, дали
той е напуснал пътнотранспортното произшествие, дали е направил опит да
помогне, дали се е отзовал веднага на разположение на органите на полицията и
съответно дали е направил всичко възможно и по силите си да ограничи вредите.
Счита се, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. Б, вр. чл. 343, ал.
1, б. ”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Твърдението, че чието и да е
служебно качество при непредпазливо деяние в извънработно време може да бъде
утежняващо вината обстоятелство, се счита за неоснователно.
Алтернативно в случай, че според съда обстоятелствата по
делото не подкрепят искането за преквалификация на деянието се иска с оглед
характеристичните данни, процесуалното поведение на подсъдимия и събраните
доказателства за извършеното от него след деянието да бъде прието наличието на
множество смекчаващи вината обстоятелства и при определяне на наказанието по
първоначално повдигнатото обвинение да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК.
Досежно алтернативно
предвиденото наказание лишаване от правоуправление защитата предоставя на съда.
Подсъдимият
Т.Б. в съдебни
прения се присъединява към заявеното от защитата, а в последната си дума пред
съда заявява, че очаква справедливост.
Производството пред първата
инстанция е проведено по реда на Глава 27 от НПК, като подсъдимият, защитникът
му и повереникът от свое име и от името на частните обвинители са дали съгласие
да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи
и експертни заключения от досъдебното производство. Съдът е одобрил изразеното
съгласие, като е приел, че съответните действия по разследването са извършени
при условията и по реда, предвидени в НПК.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.02.2017 г. рано сутринта свидетелят И.В.,
пострадалата В. Ф. и баща им П.В. ***, където бащата постъпил на лечение в
болница „С. Е.". Тримата се придвижили с лек автомобил „Опел" модел
„Астра" с ДК№ ********, управляван от свидетеля И.В.. Автомобилът бил
собственост на свидетелката Ц. Д. – управител на „Ц.“ ЕООД, като свидетелят И.В.
работел на трудов договор в управляваното от свидетелката дружество „Ц.“ ЕООД и
я помолил да му даде автомобила, за да откара баща си в болницата.
Около 12.45 часа свидетелят В. и пострадалата Ф. ***.
Пострадалата пътувала на задната дясна седалка на лекия автомобил, управляван
от брат й, като се движели по АТ "Тракия".
В района на тунел „Траянови врата" свидетелят И.В.
управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч. в лентата за интензивно движение.
Пътят бил покрит с асфалтово покритие без неравности и наклон, времето било
ясно и имало добра видимост. Пътното платно в района на произшествието било с
две самостоятелни пътни платна, предназначени за движение в двете посоки,
разделени с разделителен остров с широчина 1.80 м., ограден двустранно с
еластична метална ограда - мантинела и бордюри. Самостоятелното платно за
движение в посока от гр. С. към гр. П. било с обща широчина 11.50 м., състоящо
се от три ленти, както следва отдясно наляво: първа лента - аварийна с широчина
3.5 м., обозначена от двете страни с бяла непрекъсната линия М1; втора лента за
активно движение с широчина 4.00 м., обозначена отдясно с линия
M1 и отляво c линия МЗ (бяла прекъсната линия); трета лента за
изпреварване с широчина 4.0 м., обозначена отдясно с линия МЗ, отляво с линия
M1.
Пътен знак, който действал в района на
произшествието бил знак „В26“ с цифра 80.
По същото време
свидетелите К. и А., служители на ОД МВР в отряд АП-Делта 110 изпълнявали
служебните си задължения по утвърден график (в интервала от 08.00 часа до 20.00
часа). Около 14.00 часа двамата се намирали в района на 53 - ти км. на АМ
„Тракия", като служебният им автомобил бил паркиран пред тунел „Траянови
врата" и свидетелите извършвали контрол на движението в посока от гр. С.
към гр. П..
Същевременно
подсъдимият Т.Б. се движел с управлявания от него автомобил „Алфа Ромео" с
ДК№ ******** в посока от гр. С. към гр. П. по АМ"Тракия". На предна
дясна седалка в автомобила пътувал брат му - свидетелят Й. Б., а на задната
седалка на автомобила пътувала приятелката на подсъдимия Б. - свидетелката М. В..
В района на 53 – ти километър управляваният от подсъдимия Б. лек автомобил се
движел в активната лента за движение със скорост от 120 км./ч.
Трафикът не бил интензивен и когато свидетелят
В. наближил знака за ограничение на скоростта до 80 км/ ч., поставен преди
тунела, отнел педала на газта, за да спази ограничението на скоростта.
При движението си
подсъдимият Б. забелязал движещия се пред него в лентата за активно движение
лек автомобил, управляван от свидетеля В. и преценил, че той се движи със
скорост близка до неговата. Подсъдимият Б. задействал спирачната система на
управлявания от него л.а. „Алфа Ромео" с ДК№ РВ 8163 CP , но не могъл да
го овладее и последвал удар с управлявания от свидетеля В. лек автомобил.
При удара бил
осъществен контакт между предна габаритна страна на лекия автомобил „Алфа
Ромео" и задна габаритна страна вляво на лекия автомобил „Опел Астра".
Непосредствено след така настъпилия удар двата леки автомобила се завъртели,
като лекият автомобил „Опел Астра“
преустановил движението си на банкета, а лекият автомобил „Алфа Ромео"
преустановил движението си и спрял в аварийната лента за движение в посока гр. П..
Свидетелите К. и А.
възприели настъпилия удар и незабавно със служебния си автомобил се придвижили
до мястото на произшествието, което отстояло на около 100 метра от мястото, на
което двамата свидетели бил спрели. Те забелязали, че свидетелят И.В. сам
излязъл от автомобила, но пътничката на задната седалка на лекия автомобил „Опел Астра“ останала в
него и очевидно се нуждаела от помощ.
Подсъдимият Б. и
спътниците му слезли от автомобила, като подсъдимият се насочил към лекия
автомобил „Опел Астра“. Той и свидетелите В., Й. Б., К. и А. се опитали се
отворят задните му врати, но не успели поради силните деформации вследствие на
ПТП. През това време пострадалата Ф. била в съзнание, викала от болка и се
опитвала да избута вратата на автомобила отвътре.
Свидетелите К. и А.
подали сигнал на „Телефон 112" , като на място пристигнали екипи на „Спешна
помощ" и служители на МВР и Пожарна безопасност. Последните срязали лекия
автомобил „Опел Астра“ с технически средства и извадили пострадалата, която
била поставена на носилка и натоварена на линейката, а помощ на свидетелката И.
М. - лекар при ФСМП С. се опитал да окаже и неустановен мъж, който слязъл от
спрял на местопроизшествието неустановен автомобил и се представил за лекар.
Въпреки положените
усилия от медицинския екип, пострадалата В. Ф. починала.
Подсъдимият Т.Б.
информирал свидетелите К. и А., че е служител на ОДМВР П. – младши
автоконтрольор и се легитимирал със служебна карта, при което свидетелите
съобщили този факт в ОДМВР С. с цел да бъде изпратена необходимата следствена
група и запазили местопроизшествието до пристигането й.
При извършеното
изследване с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер 0181 за
наличие на алкохол в издишвания от двамата водачи въздух алкохол не бил установен.
Видно от заключението
на назначената по делото съдебномедицинската експертиза на труп, причината за
смъртта на В. Ф. се дължи на гръбначно - мозъчна травма и травма на тазовия
пръстен, довели до развитие на остра сърдечно - съдова и дихателна
недостатъчност. Констатираните травматични увреждания са причинени в резултат
от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на
пътно - транспортно произшествие в автомобил.
Установява се от
заключението на авто-техническата експертиза, както следва:
Лекият автомобил
марка „Алфа Ромео" с ДК№ ********* е в състояние след пътнотранспортно
произшествие, със следа от удар и деформация по предна габаритна страна изцяло,
отговарящи да са настъпили в резултат на директен челен удар върху л. а. „Опел„
модел „Астра" с ДК№ ********. Лекият автомобил „Опел" модел
„Астра" с ДК№ X 4935 АР е в състояние след пътнотранспортно произшествие, със
следа от удар и деформация по задна габаритна страна изцяло, преимуществено вляво,
отговаряща да са настъпили в резултат на директен челен удар от л. а. „Алфа
Ромео". Следите от удар и деформация по двата автомобила, съответно добре
отговарят да са настъпили в резултат на челен удар, нанесен от лекия автомобил
„Алфа Ромео" с предна габаритна страна в средата и част върху задната
габаритна страна вляво на лекия автомобил „Опел Астра".
Скоростта на
движение на лекия автомобил „Алфа Ромео" в района на произшествието и
момента на удара е била около 120 км./ч., а скоростта на движение на лекия
автомобил „Опел Астра" - около 80 км./ч.
Касае се за челен,
извънцентрален (кос) удар, нанесен и понесен от лекия автомобил „Алфа
Ромео" с предна габаритна страна в дясната част върху задната габаритна
страна вляво на лекия автомобил „Опел Астра", при условията на автомобили
в процес на движение в една посока - застигане. След инициалния контакт двата
автомобила са продължили движението си в посока напред и надясно по траектория
съобразно установените спирачни следи, с последващо окончателно установяване
така, както е констатирано в протокола за оглед.
Мястото на удара се
определя на около 24 до 25 метра преди линията за измерване, считано по посока
на огледа (от гр. С. към гр. П., при Ориентир № 1 - табела с означение „53“,
зелена на цвят, поставена на остров, разделящ АМ „Тракия“ на две самостоятелни
платна за движение в срещуположни посоки, като за линия на измерването се
приема мислената линия, отстояща на 150 метра след Ориентир 1 перпендикулярно на пътното
платно). По широчина на пътното платно ударът е на разстояние около 4 – 4.5
метра вляво от десния край на пътното покритие, считано в същата посока – в лентата
за активно движение.
Опасната зона за
спиране на лекия автомобил „Алфа Ромео“ при определената скорост на движение от
120 км./ч. е определена от вещото лице, изготвило авто-техническата експертиза,
на около 130 метра.
Непосредствена
причина за настъпване на произшествието са неправилните действия на водача на
лек автомобил „Алфа Ромео" с уредите за управление на автомобила. При
конкретната пътна обстановка, видимост при условията на движение през деня и прав
участък от пътя, подсъдимият Б. е могъл да възприеме движещия се пред него
автомобил на разстояние от 150 метра, като ударът за подсъдимия е бил
предотвратим при правилни действия с органите за управление на автомобила –
кормилна и спирачна система, отклоняване на автомобила вляво за посоката на
движение и изпреварване по наличната свободна лента и/или своевременно
задействане на спирачната уредба с оглед наличието на МПС в лентата за движение.
По отношение на
водача на лек автомобил „Опел Астра“ ударът е бил непредотвратим поради липсата
на възможност за информация, предхождаща момента на удара.
Предпоставки за ПТП
от технически характер не са установени.
Фактическата обстановка се установява от обясненията
на подсъдимия Б. пред съда, от приобщените по реда на чл. 283 от НПК показания на посочените по-горе свидетели И.В.,
Й. Б., М. В., И. М., Ц. Д., Д. К. и И. А., от изготвените на досъдебното
производство заключения на СМЕ на труп и две авто-технически експертизи и от
писмените доказателства - протокол
за оглед на местопроизшествие – т. 1 от ДП, л. 5 – 9, фотоалбум към протокол за
оглед на местопроизшествие – т. 1 от ДП, л. 13 – 23, скица на местопроизшествието
– т. 1 от ДП, л. 24, трудов договор – т. 1 от ДП, л. 77 – за И.П.В., свидетелство
за регистрация на МПС част 1-ва, част 2 –ра, удостоверение за техническа
изправност – т. 1 от ДП, л. 78 – за „Опел Астра“, полица за застраховка ГО и
контролен талон – т. 1 от ДП, л. 79, фиш за спешна медицинска помощ – т. 1 от
ДП, л. 139, справка от Дрегер Алкотест 7510 – т. 1 от ДП, л. 159 – 161, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица – т. 1 от ДП, л. 162, карта за регистрация на
ПТП – т. 1 от ДП, л. 163 – 165, справка от МВР, Дирекция „Национална система
112“1 РЦ 112 – С. – т. 1 от ДП, л. 171, кадрова справка за Т.С.Б. – т. 2 от ДП,
л. 4, справка за нарушител – водач – т. 2 от ДП, л. 6 и т. 2 от ДП, л. 38, справка
от АПИ – т. 2 от ДП, л. 11 – 15, лист за преглед на пациент в Спешно отделение
– т. 2 от ДП, л. 16 – за И.В., списък на роднините – т. 2 от ДП, л. 26, удостоверение
за наследници – т. 2 от ДП, л. 27, справка от ОДМВР П. – т. 2 от ДП, л. 33 –
34, справка от ОДМВР С. – т. 2 от ДП, л. 35, справка от ОДМВР П. – т. 2 от ДП,
л. 37, разписка – т. 2 от ДП, л. 48, като събраните гласни доказателства са
последователни, експертните заключения - обективни и обосновани, а при анализа
на доказателствената съвкупност не се откриват каквито и да било противоречия в
нея.
Подсъдимият Т.С.Б. е роден на *** *** З., с постоянен адрес *** , настоящ
адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,не женен, не
осъждан, с месторабота ОД МВР П., на длъжност младши автоконтрольор, ЕГН **********
– установено
от справка за
съдимост, характеристика и кадрова справка.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Фактът,
че именно подсъдимият Т.Б. е управлявал лекия автомобил марка „Алфа Ромео" с ДК№ ******** се доказва по несъмнен и
категоричен начин както от направеното признание от подсъдимия в тази насока,
така и от показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.
283 от НПК.
Съдът намира, че действайки по
описания по-горе начин, подсъдимият Т.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, визиран в разпоредбата на чл. 343 а, ал. 1,
б. Б, вр. чл. 343, ал. 1, б. ”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - на 20.02.2017г., около 14.05 часа на АМ
„Тракия", в района на 53-ти километър в платното за движение в посока от
гр. С. към гр. П. при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил
„Алфа Ромео" с ДК№ ********** е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
това се сигнализира с пътен знак“, като в зоната на действие на пътен знак „В
26" (забранено е движението със скорост, по - висока от означената) с
означение върху него „80" се е движел със скорост около 120 км/ч.; и чл.
23, ал. 1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко" и по
непредпазливост е причинил смъртта на В. П. Ф. с ЕГН **********, като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
От обективна страна обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, която дейност
едновременно е обществено полезна, но и представлява източник на повишена
опасност, което е наложило нейната регламентация със законови и подзаконови
нормативни актове.
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия Б. чрез действия, изразени в нарушение на
конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДвП, а именно посочените по-горе.
Съдът прие за безспорен факта, че към момента на осъществяване на ПТП
подсъдимият Б. като водач на МПС и участник в движението в зоната на действие на пътен знак „В 26"
(забранено е движението със скорост, по - висока от означената) с означение
върху него „80" се е движел със скорост около 120 км/ч., както и че е
нарушил вмененото му задължение да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко спре.
Противоправното поведение на
подсъдимия съдът изведе от обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства. Като водач на моторно превозно средство при конкретната пътна обстановка - добра видимост,
прав участък от пътя с асфалтово покритие без неравности и наклон, подсъдимият Б. е следвало да
съобрази скоростта на движение с ограничението, въведено със знак „В 26“ и да
се движи на такова подходящо разстояние от движещия се пред него лек автомобил
„Опел Астра“, че да избегне възможността за удар в него – което подсъдимият не
сторил.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината непредпазливост
- небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК - подсъдимият Б. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тази
форма на вината съдът изведе от действията и цялостното поведение на подсъдимия
Б., описани по-горе, при което той като правоспособен водач на МПС и несъмнено
запознат с правилата в ЗДвП (като водач на МПС и като младши автоконтрольор в
ОДМВР П.) не определил съобразно правилата поведението си на инкриминираната
дата и допуснал нарушения на правилата за движение, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Причинно-следствената
връзка между описаното поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат
е безспорна, тъй като от заключението на СМЕ се установява, че констатираните увреждания по
трупа на пострадалата добре отговарят да са получени при ПТП –
разкъсно-контузна рана на главата в лявата тилно-теменна област,
кръвонасядане на меките черепни обвивки
в дясна челно-теменна област, шийна и гръдна гръбначно-мозъчна травма с
контузия на гръбначния мозък и отваряне на гръбначно-мозъчния канал на ниво 6 и
7 шийни прешлени и на ниво 10 и 11 гръдни прешлени, кръвонасядане на меките тъкани
около счупванията, обилно кръвонасядане на меките тъкани в областта на малкия
таз и ретроперитонеалното пространство, кръвонасядане на стената на пикочния
мехур, кръвонасядане на кожата на корема, левия хълбок и левия крак,
кръвонасядане на лявата предмишница, оток на мозъка и белите дробове. Причината
за смъртта е съчетаната гръбначно-мозъчна травма и травмата на тазовия пръстен,
довели до развитие на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Предвид
тежестта им, травматичните увреждания при пострадалата са причинили неизбежен
смъртен изход.
Съдът
намери също така, че след деянието подсъдимият Б. е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата Ф.. В конкретния случай са налице основания
за прилагане на разпоредбата на чл. 343а от НК за намалената отговорност, тъй
като оказаната от подсъдимия Ф. помощ на пострадалата, посредством опита му да
я извади от автомобила е намаляващо отговорността обстоятелство в случаите на чл. 343, ал. 1, б.
"в" от НК.
Преценена конкретно с оглед възможностите на подсъдимия Б., с обстановката и
характера на действията, които подсъдимият извършил сам, съдът счете помощта,
към която той прибегнал, за единствено възможната в случая. Тази помощ е била оказана на
пострадалата по времето, когато още е била жива и дори в съзнание.
Що се касае до наведените от повереника и от представителя на
държавното обвинение доводи за недостатъчност на предприетите от подсъдимия
действия за оказване помощ на пострадалата, то съдът намира, че принципите за
обективност и всестранност изискват поведението на подсъдимия да се обсъжда в
неговата цялост, като действията
му не бива да се разглежда изолирано от останалите и по този начин да се
пренебрегва взаимната им свързаност и логическата им последователност. Именно при
такъв подход се налага извод, че извършените от подсъдимия Б. действия покриват
критериите на чл. 343а от НК и към него не бива да се
поставят допълнителни изисквания като сигнализиране на Бърза помощ (което вече
е било сторено от свидетелите К. и А.) или качване на пострадалата в линейката
(при положение, че подсъдимият не е имал медицински познания, а след
изваждането на пострадалата от автомобила там вече е бил екипът на Спешна помощ
и неустановен случайно преминаващ лекар).
Предвид
изложеното, съдът оправда подсъдимия Б. по първоначалното обвинение по чл. 343,
ал. 1, б. ”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид всички смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни за него, трудовата му ангажираност и поведението му
непосредствено след инцидента и по време на провежданото наказателно
производство.
Преценени
в съвкупност описаните обстоятелства, смекчаващи отговорността, не са
многобройни и нито едно от тях не е изключително по своя характер, поради което
и не може да се обоснове приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.
В настоящия
случай съдът счете, че са налице и обстоятелства, които отегчават отговорността
на подсъдимия Б.. Видно от справка от ОДМВР П., той е правоспособен водач на
МПС от 14.01.2013 г., като правоспособността е придобита по времето, когато
вече е бил служител на ОДМВР П.. С НП от 18.10.2012 г. подсъдимият е бил
санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за
управление на автомобил със скорост, надвишаваща определената с пътен знак, а с
НП от 02.05.2015 г. – за движение с несъобразена скорост. В настоящия случай
подсъдимият Б. отново е нарушил режима на скоростта на движение, определен в
разпоредбите на ЗДвП, като цялостната
преценка на поведението му като водач на пътя води до извода, че същият е
системен нарушител на правилата за движение по пътищата – в частност тези за
скоростта, за когото налаганите до този момент административни наказания не са
изиграли своята превъзпитателна и възпираща роля.
За
да се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция,
съдът намери, че следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер
средния предвиден от закона (до четири години), при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно две години лишаване от
свобода. Този размер съдът прие за справедлив и адекватен на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на осъщественото деяние. За
преценката си съдът взе предвид, че наказанието има конкретно определени цели,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да предотврати извършването на нови
престъпления от подсъдимия Б. и другите членове на обществото, като въздейства
върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. В конкретния случай, с оглед
личностовите качества на дееца и всички останали обстоятелства по делото
(посочени по-горе), тези цели могат да бъдат постигнати с така определеното на
подсъдимия Б. наказание.
Тъй
като са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението
на наказанието за срок от четири години, като прие, че за постигане целите му и
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо наказанието да бъде
търпяно ефективно, с откъсване от социалната среда. Освен това, угрозата от
привеждане в изпълнение на отложеното наказание ще бъде достатъчен мотив за
подсъдимия Б. да съобразява занапред поведението си като водач на моторно
превозно средство с правилата за движение по пътищата.
Що
се отнася до наказанието лишаване от право да управлява МПС, съдът намери, че
съобразено с всички обстоятелства по делото, вкл. смекчаващите отговорността
такива, настъпилия тежък съставомерен резултат и тежестта на конкретно
допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, наказанието следва
да бъде определено в рамките на срок от две години, който срок съдът прие за
справедлив в настоящия случай.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
По делото няма
веществени доказателства, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Б. осъществените разноски в хода на
производството в размер на 529.36 лв. (петстотин двадесет и девет лева и
36 стотинки), които да заплати по сметка на ОДМВР, ведно с 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след
влизането на присъдата в сила.
Съдът осъди подсъдимия да
заплати на частните обвинители Ф.Г.Ф. и Х.Ф.Г. осъществените солидарно от тях разноски
в досъдебното производство за адвокатски хонорар в размер на 1200.00 лв., както
и заплатените от всеки от тях в производството по НОХД № 432/18 г. на СОС
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1200 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
(Ан.Игнатова)