Решение по дело №146/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 39
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20217100700146
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 39 /17.02.2022 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                            

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 146 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.210, ал.3 във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на Д.П.Д. ***,     подадена чрез адв.А.А.-ВАК, срещу Решение по Протокол № 15 от 05.10.2020 г. на комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1083/09.09.2019 г. на кмета на община Балчик, в частта му, с която е определен размер на обезщетение за учреден сервитут при изграждането на обект Нова ВЛ 110 п/ст „Варна север"- п/ст „Каварна" в землищата на с. Кранево, с. Рогачево, с. Оброчище, с. Бобовец, гр. Балчик, с. Царичино и с. Гурково, община Балчик, преминаващ през поземлени имоти с кадастрални идентификатори 02508.506.229, 02508.510.38, 48982.321.9, 48982.328.848982.328.12 и 18160.68.54 с поредни номера съответно 134, 163, 209, 219, 221 и 260.

 Жалбоподателят не е съгласен с така определената пазарна стойност на обезщетението, което е определено да получи за сервитута, учреден в собствените му имоти на обща стойност 37 103 лева. В жалбата са изложени оплаквания за занижаване на оценката,  определена от комисията по чл.210 от ЗУТ, и че тя не е определена съгласно чл.65, ал.2 т.4 от Закона за енергетиката, а именно да е реалната и справедлива пазарна стойност на имотите. В съдебно заседание, представляван от адв.А., моли решението да бъде отменено респ. изменено съобразно заключението на вещите лица по съдебно - оценителните експертизи. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът, Община Балчик, чрез юрисконсулт М., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че комисията по чл.210 от ЗУТ е одобрила справедлива пазарна оценка на възникналите сервитути по отношение на процесните имоти.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна, „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, чрез юрисконсулт Б.Л., оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че размерът на еднократните обезщетения за възникналите сервитути е определен правилно, при спазване на правилата на материалния и процесуалния закон и при съобразяване на чл.65, ал.1 от Закона за енергетиката. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.

Заинтересованата страна, Е.Х.Д., не изразява становище по жалбата.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на имоти с кад. идентификатор 02508.506.229, представляващ земеделска земя-нива с площ от 20,396 дка в землището на гр.Балчик, имот с кад. идентификатор 02508.510.38, представляващ земеделска земя-нива с площ от 8,750 дка, находящ се в землището на гр.Балчик, имот с кад. идентификатор 48982.321.9, представляващ земеделска земя – нива с площ от 30,999 дка, находящ се в землището на с.Царичино, община Балчик, имот с кад. идентификатор 48982.328.8, представляващ земеделска земя – нива с площ от 45,674 дка, находящ се в землището на с.Царичино, община Балчик и  имот с кад. идентификатор 18160.68.54, земеделска земя – нива с площ от 23,107 дка, находящ се в землището на с.Гурково, община Балчик. Заинтересованата страна, Е.Д., и жалбоподателя са собственици на имот с кад. идентификатор 48982.328.12, представляващ земеделска земя – нива с площ от 130,254 дка, находящ се в землището на с.Царичино, община Балчик.

По искане на заинтересованата страна, „ЕСО” ЕАД е одобрен проект на Подробен устройствен план-Парцеларен план за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ)110кV от п/ст „Варна север”до п/ст „Каварна”. Въз основа на постъпило в Община Балчик писмо с вх. № 26-00-620 от 27.08.2020 г. назначената със Заповед № 1083/09.09.2019 г. Комисия по чл.210 от ЗУТ на 05.10.2020 г. е разгледала експертните оценки за определяне и на обезщетенията на собствениците на имотите, през които преминава новото въздушно трасе на електропроводната линия.

Заинтересованата страна, „ЕСО” ЕАД е представила Оценителски доклад, изготвен през м.септември 2020г. от „Хемус Консулт” ЕООД, притежаващо Сертификат за оценителска правоспособност рег. № ********* от 16.08.2019 г.

С оспореното в настоящото производство Решение по протокол № 15 от 05.10.2020 г., назначената от кмета на Община Балчик, Комисия по чл.210 от ЗУТ е приела оценките на обезщетенията за имотите на жалбоподателя и заинтересованата страна, посочени в точки 134, 163, 209, 219, 221 и 260 от протокола, както следва: за имот с кад. идентификатор 02508.506.229, с площ от 20,396 дка в землището на гр.Балчик комисията е одобрила обезщетение в размер на 3 667 лв., за имот с кад. идентификатор 02508.510.38 с площ от 8,750 дка, находящ се в землището на гр.Балчик – 4 673 лв., за имот с кад. идентификатор 48982.321.9 с площ от 30,999 дка в землището на с.Царичино, община Балчик – 3 368 лв., за имот с кад. идентификатор 48982.328.8 с площ от 45,674 дка в землището на с.Царичино, община Балчик – 10 439 лв., за имот с кад. идентификатор 48982.328.12  с площ от 130,254 дка в землището на с.Царичино, община Балчик – 9 190 лева и за имот с кад. идентификатор 18160.68.54 с площ от 23,107 дка, находящ се в землището на с.Гурково, община Балчик – 5 766 лв.

Решението на комисията е съобщено чрез обява в местен вестник ( без данни за дата на излизане на печатното издание), чрез публикуване в интернет-страницата на общината и чрез поставяне на табло в Информационния център на Община Балчик на 09.10.2020 г.

На 12.10.2020 г. кметът на общината е издал Заповед № 1168 по реда на чл.210, ал.4 от ЗУТ, с която е наредил заинтересованата страна, „ЕСО“ ЕАД, да преведе по сметка на общината общата сума на полагащите се обезщетения на всички собственици, засегнати от учредения сервитут, вкл. и жалбоподателя.

Жалбата срещу решението на Комисията в частта му по  точки 134, 163, 209, 219, 221 и 260 от Протокол № 15 05.10.2020г. е подадена на 25.03.2021 г.

По допустимостта на жалбата:

Съдът приема, че жалбата е допустима, като изхождаща от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт. Жалбата не е просрочена, тъй като административният орган е извършил нередовно съобщаване, не по предвидения в § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ ред, лично на заинтересованите граждани и организации. По делото няма данни адресът на жалбоподателя, който е в град Балчик, да е бил неизвестен.

По основателността на жалбата:

Съдът намира жалбата за неоснователна. Решението на Комисията по чл.201 от ЗУТ в оспорените му части е правилно и законосъобразно като основано на компетентно изготвен оценителски доклад, в който определените оценки не са занижени.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, определен съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ. Решението е в предвидената от закона форма, съдържа реквизитите на чл.59, ал.2 от АПК и е мотивирано в достатъчна степен. Мотивите, съдържащи се в административната преписка и в частност в оценителния доклад на ползвания независим оценител, възприети изцяло от членовете на комисията, следва да се възприемат като мотиви на акта.

Нормата на чл.64, ал.4, т.1 от Закона за енергетиката определя, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти.

По делото не е спорно, че са налице предпоставките на посочената норма, по силата на която е възникнал сервитут, засягащ имотите на  жалбоподателя и заинтересованото лице.

Съгласно чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. На свой ред чл. 210, ал. 1 от Закона за устройство на територията урежда, че изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

По делото бяха допуснати няколко съдебно-оценителни експертизи.

Вещото лице, П.М., определя следните справедливи пазарни стойности за оценка на сервитутите в имотите на жалбоподателя: за имот 02508.506.229 с площ от 20,396 дка – 3 936 лева, за имот 02508.510.38 с площ от 8,750 дка – 5 260 лева, за имот  48982.321.9 с площ от 30,999 дка – 4 423 лв., за имот 48982.328.8 с площ от 45,674 дка  - 13 703 лв., за имот 48982.328.12  с площ от 130,254 дка – 12 062 лв. За имот 18160.68.54 с площ от 23,107  вещото лице поправя заключението в съдебно заседание като определя стойност от 5914 лв. , вместо посочената 6 136 лв.

Вещото лице е ползвало метода на пазарните сравнения и метода на капитализиране на бъдещите рентни плащания при отчитане на критериите по чл.65, ал.1 от Закона за енергетиката -  площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването,  срок на ограничението.

Заключението бе оспорено от процесуалните представители на Община Балчик и на „ЕСО“ ЕАД, поради необоснованост – липса на данни справки за съответните цени.

Съдът не приема заключението, тъй като не става ясно въз основа на какви данни експертът е определил посочените по-горе стойности.

По допусната повторна оценителна експертиза вещото лице Н.Л. определя следните стойности на дължимото обезщетение: за имот 02508.506.229 с площ от 20,396 дка – 3 592 лв., за имот 02508.510.38 с площ от 8,750 дка – 4 795 лв., за имот  48982.321.9 с площ от 30,999 дка – 3 140 лв., за имот 48982.328.8 с площ от 45,674 дка  - 9 730 лв. за имот 48982.328.12  с площ от 130,254 дка –  8 566 лв. и за имот 18160.68.54 с площ от 23,107 – 5 067 лв.

В заключението си вещото лице посочва, че е определил стойностите по метода на посредственото сравнение, при който пазарната стойност на обезщетението е равна на пазарната стойност на земята, умножена с площта на сервитута без стъпката на стълба х 0,85 + площ на стъпката на стълба х 1,00 х К срок на огр. Ползван е и метода на капитализиране на бъдещите ретни плащания, при който пазарната стойност на земята е равна на рентата/нормата на възвращаемост. При този метод вещото лице е ползвало статистическите данни на НСИ за размера на рентите през 2019 г., тъй като към датата на възлагане на оценките, рентното плащане за 2020 г. е било неизвестно. Вещото лице не е оценявало стойността на лавандуловите насаждения, с които са засети три от имотите – имот № 48982.321.9, имот № 48982.328.8 и имот №48982.328.12. При изслушване на заключението в съдебно заседание експертът Л. заявява, че задачата на експертизата е да се оцени обезщетението за учреден сервитут, а не за унищожена продукция, затова при изготвяне на заключението не е ползвал като критерий вида на насажденията върху имотите.

Заключението бе оспорено от жалбоподателя, поради което бе допусната тройна оценъчна експертиза.

При тройната оценъчна експертиза вещите лица не постигат съгласие и представят две заключения – на вещите лица Ц.Д. и Р.Н. и заключение, изготвено от вещото лице Ж.Б.. От изслушването на трите вещи лица в съдебно заседание се установява, че същите не са постигнали съгласие по отношение на въпроса кои данни следва да ползват – дали данните за извършените през 2018  и 2019 г. реални рентни плащания, тъй като към м.септември 2020 г. рентните плащания за 2020 г. не са известни или статистиката на ОД „Земеделие“ за цените/рентните плащания през 2019-2020 г. Независимо от тези различия и трите вещи лица считат, че при определяне стойността на обезщетенията за възникналия сервитут следва да се вземат предвид и наличните в трите имота трайни насаждения от лавандула.

В заключението на вещото лице, Ж.Б., която е ползвала статистическите данни на ОД „Земеделие“, са определени следните стойности: за имот 02508.506.229 с площ от 20,396 дка 3 302 лв., за имот 02508.510.38 с площ от 8,750 дка – 4 239 лв., за имот  48982.321.9 с площ от 30,999 дка – 3 698 лв.,  за имот 48982.328.8 с площ от 45,674 дка  - 12 694 лв., за имот 48982.328.12  с площ от 130,254 дка – 11 302 лв.   и за имот 18160.68.54 с площ от 23,107 –  4 648 лв.

Вещите лица, Ц. Д. и Р.Н., които са ползвали данните за извършените през 2018  и 2019 г. реални рентни плащания, дават следното заключение: за имот 02508.506.229 – 3 412 лв., за имот 02508.510.38  4 385 лв., за имот  48982.321.9 – 4 107 лв., за имот  48982.328.8 – 14 004 лв., за имот 48982.328.12  – 12 468 лв., за имот 18160.68.54  4 932 лв.

От двете заключения на вещите лица по тройната експертиза е видно, че за имоти с кад. номера 02508.506.229, 02508.510.38, 18160.68.54 са определени по-ниски стойности на обезщетенията в сравнение със стойностите, определени от Комисията по чл.210 от ЗУТ, и по-високи обезщетения от определените от Комисията за имот № 48982.321.9, имот № 48982.328.8 и имот №48982.328.12, които са с трайни насаждения от лавандула.  

По спорния по делото въпрос, следва ли да се оценяват трайните насаждения, в случая от лавандула в три от процесните имоти, съдът намира за правилно становището на ответника и кредитира заключението на вещото лице Н.Л.. Вещото лице по повторната експертиза е следвал критериите на закона при оценяване на стойността на обезщетението за учреден сервитут за енергиен обект.

Съдът не кредитира двете заключения по допуснатата тройна експертиза, поради противоречията в тях и понеже са включили стойността на трайните насаждения в пазарната стойност на земята.

В чл.1 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения е посочено в кои случаи цената на трайните насаждения се включва в оценките на имотите: 1.отчуждаване на недвижимите имоти, собственост на физически и юридически лица по Закона за собствеността, Закона за териториално и селищно устройство, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост; 2. продажба, замяна, прехвърляне, делби и други сделки с недвижими имоти; 3. сделки по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; 4. предоставяне за временно ползване на обработваеми земи и отдаването им под аренда; 5. нанесени вреди и щети на трайни насаждения; 6. други случаи, предвидени в нормативни актове.

         Видно е, че при определянето на цената на сервитут, възникнал по реда на чл.64 от ЗЕ, не е предвидено оценяване на трайните насаждения при оценката на имота. Оценяване се извършва единствено при унищожаване на тези насаждения – случаи, в които се дължат отделни обезщетения на собствениците.

Съгласно чл.65, ал.1 от Закона за енергетиката, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

Нормата на чл.65, ал.2 от Закона за енергетиката изрично определя, че титулярят на сервитута дължи възстановяване на всички причинени вреди на имота или съответно парично обезщетение, независимо от обезщетението по ал. 1.

Видно е, че по този начин в закона е направено разграничение между цената за учредения сервитут, която титулярът на сервитута следва да заплати като обезщетение на собственика на имота, и бъдещите евентуални  щети върху имотите, причинени от изграждането на енергийния обект, за които изрично е предвидено, че подлежат на отделно обезщетяване, извън цената за сервитута.

По тези съображения съдът споделя становището на процесуалния представител на „ЕСО“ ЕАД, че цената на трайните насаждения не се  включва при оценката на обезщетението по чл.64, ал.4,  т.2 от ЗЕ, защото това е изрично предвидено в закона и защото в противен случай титулярът на сервитута би платил два пъти за едно и също нещо.

От заключението на вещото лице, Н.Л., което съдът кредитира като обективно и обосновано  е видно, че Комисията по чл.210 от ЗУТ на Община Балчик, одобрявайки оценките в  Оценителския доклад, изготвен през м.септември 2020 г. от „Хемус Консулт“ ЕООД, не е одобрила цени под пазарните, тъй като те са по-високи от определените от вещото лице в повторната експертиза. Според одобрените от комисията оценки жалбоподателят следва да получи обезщетение в общ размер на 37 103 лева, а според оценките на вещото лице Л. – 34 890 лева.

При това положение, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Претенциите на ответната страна и на заинтересованата страна за разноски следва да се уважат на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Балчик сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и на „ЕСО“ ЕАД сумата от 300 лева – разноски по делото за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл.215, ал.7 от ЗУТ, Административен съд - Добрич, трети състав

 

                                    Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Д. срещу Решение по Протокол № 15 от 05.10.2020 г. на комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1083/09.09.2019 г. на кмета на община Балчик, в частта му, с която е определен размер на обезщетение за учреден сервитут при изграждането на обект Нова ВЛ 110 п/ст „Варна север"- п/ст „Каварна" в землищата на с. Кранево, с. Рогачево, с. Оброчище, с. Бобовец, гр. Балчик, с. Царичино и с. Гурково, община Балчик, преминаващ през поземлени имоти с кадастрални идентификатори 02508.506.229, 02508.510.38, 48982.321.9, 48982.328.848982.328.12 и 18160.68.54 с поредни номера съответно 134, 163, 209, 219, 221 и 260.

ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.П.Д. с ЕГН ********** да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно.             

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: