Решение по дело №689/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261955
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330100689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер     261955                       Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                          VІІІ граждански състав

 

На 13.07                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 23.06.2021 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 689 по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и, при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.  

Ищецът *** – гр. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 10 000 лева, представляваща договорена цена на Прединвестиционно проектиране, определена в сключено между страните на 07.01.2019 г. в гр. *** Споразумение, заедно със законната лихва върху тази сума, а – при условията на евентуалност, ако отхвърли този иск – да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лева, представляваща вложените от ищеца средства за извършеното прединвестиционно проектиране, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът „*** – гр. *** оспорва исковете по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.8 от Споразумението на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – като противоречаща на добрите нрави. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително на 07.01.2019 г. в гр. *** между страните е било подписано Споразумение, с което ответникът като собственик на описания в Споразумението недвижим имот е възложил на ищеца осъществяването на инвестиционен проект, като в чл.8 от Споразумението страните са се споразумели, че ако – независимо от причините, не сключат Окончателен договор за учредяване на право на строеж в полза на ищеца срещу обезщетение за ответника– построяване на обектите, за които ответното дружество или негови правоприемници, са си запазили правата на строеж, цената за извършване на прединвестиционното проектиране, която е в размер на 10 000 лева, се дължи от ответника на ищеца, като съдът намира, че посоченият член от Споразумението не противоречи на добрите нрави, както твърди ответникът, а оттук – че направеното възражение за нищожност на този член се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

 Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства (включително и представените от третите неучастващи по делото лица) и показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Т., Е.  Й. – В., Г.Д. и М. В., че ищецът е изпълнил задължението си по Споразумението да изготви Прединвестиционното проектиране- при това са били предложени на ответника няколко варианта на същото, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по Споразумението да изготви Прединвестиционното проектиране.

При така установената фактическа обстановка, доколкото ищецът е изпълнил задължението си по Споразумението да изготви Прединвестиционното проектиране (независимо, че впоследствие ответникът е изпратил до ищеца Уведомление за разваляне на Споразумението), съдът намира, че действително ответникът му дължи уговорената със Споразумението цена в размер на 10 000 лева, а оттук – че искът с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 17.01.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.

 С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 1 501 лева – платени ДТ, депозит за призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** М. М. М., със съдебен адрес:*** – ***, **. Р.П., ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** С. К. Т., със съдебен адрес:***, ***, ***“, **. М.М., СУМАТА 10 000 лева, представляваща договорена цена на Прединвестиционно проектиране, определена в сключено между страните на 07.01.2019 г. в *** Споразумение, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 17.01.2020 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 501 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника Възражение за нищожност на клаузата на чл.8 от Споразумението на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – като противоречаща на добрите нрави.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

      

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

                                    П.Павлов

 

 

 

           

            Вярно с оригинала!

            Н.К.