РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Велики Преслав, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200089 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на В. А. М. с ЕГН **********,
против Наказателно постановление №5 от 09.02.2022 г., издадено от
Директора на РИОСВ- гр.Шумен, с което за нарушение на чл. 133, ал.3, т.3 от
Закона за управление на отпадъците на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1 400,00 лв.
С жалбата се сочи, че издаденото НП следва да бъде отменено,
аргумент за което се изтъква незаконосъобразното и неправилно налагане ато
АНО на посоченото наказание, както и неправилно отхвърляне възможността
за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед както стойността на процесните
метали, така и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, на
посочените в същата основания.
Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва изцяло
подадената жалба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 01.07.2021 г. в гр.Върбица, служители на РУ-Велики Преслав,
спрели за проверка т.а марка „Фиат Дукато“ с рег.№ Н 3146ВМ, при която
установили, че същият е натоварен с най-различни отпадъци от черни и
цветни метали – мотопед, казан, печка, оградна мрежа печки и множество
други предмети. В автомобила имало две лица – неговият собственик и
настоящ жалбоподател, В. А. М. и лицето С. А.. Бил извършен оглед на
местопроизшествие и на осн.чл.212, ал.2 от НПК, образувано досъдебно
1
производство №188/2021 г. за извършено престъпление по чл.234б, ал.1 от
НК. В хода на същото били проведени разпити на свидетели, изготвена СОЕ
на пазарната стойност на намиращите се в МПС 400 кг. цветни и черни
метали, определена на 190,00 лева, като се установило, че част от посочените
вещи били продадени от жители на гр.Върбица на въззивника и
придружаващото го лице.
Предвид заключението на вещото лице за стойността на отпадъците, а
и с оглед регулиране на дейността по изкупуване на отпадъци от черни и
цветни метали, с Постановление от 17.12.2021 г., Районна прокуратура –
Шумен, прекратила наказателното производство по ДП № 188/2021 г. по
описа на РУ-Велики Преслав и разпоредила делото да се изпрати по
компетентност на директора на РИОСВ-Шумен за реализиране на
административно-наказателна отговорност на двете лица за осъществено
нарушение по ЗУО.
Предвид горното, директорът на РИОСВ-Шумен издал атакуваното
Наказателно постановление №5 от 09.02.2022 г., при условията на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, с което на основание чл. 133, ал. 3, т. 3 ЗУО на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 400 /хиляда и
четиристотин/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – всички те
непротиворечиви, еднопосочни и последователни.
В случая спор относно установените релевантни за делото факти няма .
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са
следните:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от материално и
териториално компетентен орган – директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Шумен, оправомощен със Заповед № РД-
648/26.08.2014 г., изменена със Заповед № РД-115/13.02.2017 г. на Министъра
на околната среда и водите. Същото е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 ЗАНН, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на
установения ред и в сроковете за това. Съдът намира, че съдържанието на НП
отговаря на изискванията на закона и съдържа всички императивно
установени реквизити по чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Налице е описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. С
оглед изложеното, съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество, преценката на административнонаказващия орган, че
2
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, е
правилна. Съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба от 1400 до
4000 лв. физическо лице, което извършва дейности с отпадъци от черни и
цветни метали (ОЧЦМ), излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване (ИУЕЕО), излезли от употреба моторни превозни средства
(ИУМПС), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) без
регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не
съставлява престъпление.
В случая съдът намира за безспорно установено от събраните по делото
доказателства, а и същите не се оспорват от страна на жалбоподателя, че на
посочените в наказателното постановление дата и място и по описания начин
В.М. е изкупувал отпадъци от черни и цветни метали, дейност имаща
характера на такава осъществявана от търговец по смисъла на т.45 от
Параграф 1 от ДР на ЗУО, какъвто същият не е, която е осъществявана в
несъответствие с изискванията на ЗУО.
В случая описаното поведение съответства на хипотезата на сочената
като нарушена норма на чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО – извършване на дейности с
черни и цветни метали без регистрация по Търговския закон , като по делото
не са ангажирани доказателства опровергаващи посоченото.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се
установява фактическата обстановка и обстоятелството, че жалбоподателят е
извършил визираното в процесното НП нарушение. Що се отнася до
изложените от защитата на жалбоподателя съображения, че в случая следва
да се приложи чл. 28 от ЗАНН, то съдът не споделя същите поради следното:
Според т.4 от §1 на ДР на ЗАНН „маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Съгласно ТР № 6 от 15. XI. 1973 г. по н. д. №
2/73 г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието
"вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други
последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото,
защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на
гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата
и стопанската система и др.
В случая административното нарушение по чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО е
формално, на просто извършване и настъпването на каквито и да е
имуществени вреди от него няма отношение към съставомерността и
следователно техният малък размер или липсата им не могат по никакъв
начин да обосноват маловажност на случая. Затова при преценката дали
деянието по чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО е маловажен случай, следва да се
изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи
обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички
други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото и др. Конкретното нарушение не разкрива признаците на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид значимостта на
охраняваните от ЗУО обществени отношения, свързани с опазване на
околната среда и човешкото здраве, както и с оглед количеството отпадъци
3
превозвани от жалбоподателя – отпадъци с общо тегло 400 кг. По делото
няма данни за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен
на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца. Ето защо и
предвид изложеното по - горе съдът счита, че в конкретния случай
нарушението по чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО не може да бъде квалифициран като
маловажен случай. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление за законосъобразно
и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.
Предвид посоченото, съдът счита, че като е ангажирал отговорността на
жалбоподателя М. на основание чл. 133 ал. 3, т.3 от ЗУО, АНО е постановил
законосъобразно наказателно постановление, при издаването на което са
спазени административнопроизводствените правила и изискването за форма.
Наложеното наказание е в предвидения в санкционната норма минимален
размер, и съдът не е в състояние да измени същия, намалявайки го, а от друга
страна не намира основания да го увеличава, като счита, че в посочения си
минимален размер същото е съответно на обществената опасност на деянието
и дееца и в максимална степен би реализирало целите визирани в чл.12 от
ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП, като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
настоящото производство с оглед изхода на делото такива следва да бъдат
присъдени на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност
намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №5 от 09.02.2022 г.,
издадено от Директора на РИОСВ- гр.Шумен, с което за нарушение на чл.
133, ал.3, т.3 от Закона за управление на отпадъците, на В. А. М. с ЕГН
**********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1
400,00 лв.
ОСЪЖДА В. А. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ-
гр.Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5