№ 3862
гр. София , 31.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р.
ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110133868 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от АС. КР. АРС., чрез адв. М.,
срещу „Профи Кредит България“ ЕООД.
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на подадената
искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5
ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните
нередовности. Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с
препис за насрещната страна да отстрани констатираните нередовности, като:
1/ уточни дали предявява евентуален иск за прогласяване нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави, в който случай да изложи твърдения, от които извежда този порок,
2/ или иска в условията на евентуалност прогласяване нищожност на клаузата,
регламентираща заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, както и осъждане на ответника да върне
сумата по пакета за допълнителни услуги, в който случай ищецът следва да посочи нейния размер
и да формулира надлежно своето искане;
3/ уточни каква част от сумата от 5723,40 лв. представлява договорна лихва и каква част е
такса по пакета за допълнителни услуги.
1
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на горепосочените указания исковата молба ще бъде върната, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 04.08.2017
г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сумата от 5000 лв., платими на 36
месечни вноски, за рефинансиране на задължения на ищеца към същото дружество в размер на
3616,85 лв. Остатъчната сума от 1383,15 лв. била преведена по сметка на А. по личната му банкова
сметка. В договора бил посочен годишен процент на разходите 49,89% и годишен лихвен процент
от 41,17%, лихвен процент на ден: 0,11%, месечна погасителна вноска от по 243,98 лв. всяка,
платима на 2-ро число от месеца, общо задължение по кредита от 8783,28 лв. Посочено било, че по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги клиентът дължал възнаграждение в размер на
3143,52 лв., платимо на вноски от по 87,32 лв. месечно или общият размер на двете вноски бил
331,30 лв., с падеж 2-ри ден от месеца. Ищецът – заемополучател извършил плащания по договора
за заем за периода 19.10.2017 г. – 30.05.2020 г. в общ размер на 10 723,40 лв. В случая било видно,
че договора за потребителски кредит от 04.08.2017 г. бил сключен при Общи условия, т.е. при
предварително определени договорни клаузи. Доколкото самият договор бил бланков, счита, че
същият не бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следвало извод, че
ищецът не бил имал възможност да влияе върху съдържанието му. Поддържа, че договорът за
потребителски кредит бил недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
установени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължал да възстанови на кредитора само чистата стойност на
предоставения финансов ресурс. В този случай, с оглед недействителност на договора за кредит,
недействителна се явявала и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги, която
се явявала прекомерна и не отговаряла на изискванията на закона и добрите нрави. С оглед
изложените събражения за нищожност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 23
ЗПК, ищецът дължал връщане единствено на главницата по договора, която била в размер на 5000
лв., като недължимо събрана се явявала сумата от 5723,40 лв. за заплащане на договорни лихви и
такса за допълнителен пакет услуги.
В срока за отговор ответникът оспорва иска за прогласяване на процесния договор за
кредит за недействителен с твърдения, че бил недопустим, тъй като липсвал правен интерес от
предявяването му, предвид предявения осъдителен иск. Поддържа, че непосредствено преди
подписване на процесния договор за кредит на ищеца била предоставена цялата информация,
съдържаща всички параметри на продуктите, които ответното дружество предлагало на своите
потребители. Отделно от изискуемите по ЗПК и ЗЗП документи, ищецът получил и допълнителна
преддоговорна информация, включваща информация относно допълнителните услуги, които
дружеството предлагало и от които потребителите могли да се възползват. Твърди, че параметрите
на предложението, посочено в стандартния европейски формуляр, било направено въз основа на
2
конкретно искане на ищеца, като кредитополучателят сам пожелал и сключил споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В исковата молба неоснователно се твърдяло, че
договорът за потребителски кредит бил недействителен поради противоречие със закона и добрите
нрави. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК за прогласяване за нищожен на
договор за потребителски кредит, сключен на 04.08.2017 г., поради противоречие със закона, и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне
сумата от 5723,40 лв. – представляваща платена при начална липса на основание – нищожен
договор за потребителски кредит, възнаградителна лихва и такса за допълнителен пакет услуги,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 14.06.2021 г., до
окончателното плащане.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ между страните
е сключен на 04.08.2017 г. договор за потребителски кредит за сумата 5000 лв. при годишен
лихвен процент в размер 41.17 %, платими на 36 месечни вноски в размер 243,98 лв. всяка, 2/
ищецът закупил пакет от допълнителни услуги на обща стойност от 3143,52 лв., платими на
вноски от по 87,32 лв. месечно с общ размер на двете вноски от 331,30 лв., с падеж 2-ри ден от
месеца; 3/ ищецът заплатил сума по договора за кредит в общ размер на 10 723,40 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, че в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че между страните е бил сключен
договор за потребителски кредит от 04.08.2017 г. с твърдените клаузи (безспорно), в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, че в негова
доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума от 10
3
723,40 лв. (безспорно), че тя е постъпила в патримониума на ответника (безспорно), че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******,
както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и
да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2021 г., от 13:30
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5