Р Е Ш Е Н И Е
№2158
гр. Русе, 19.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на единадесети декември, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 772 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
С.Д.–
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява, че на 31.10.2016г.
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.М.М. е сключен Договор за потребителски
кредит, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер
на 7210 лева, от които 7000 лева – главница и 210 лева – такса са разглеждане на
кредита. Твърди, че на същата дата кредиторът превел заемната сума (7000 лева)
по посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***.6, ал.1 от ОУ,
съставляващи неразделна част от Договора, усвоената парична сума се олихвявала
с възнаградителна лихва формирана от тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка 10.85%. Към 31.10.2016г. така
определения общ размер на възнаградителната лихва възлизал на 2659.04 лева.
Контрагентите
постигнали съгласие, кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка,
при 594 лева застрахователна премия, разделена на 72 месечни плащания (всяко в
размер на 8.25 лева), дължими на падежните дати на съответните месечни
погасителни вноски.
Подписвайки
договора, ответникът се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в контракта. Молителят пояснява, че кредитополучателят приел да
възстанови сумата 10 462.83 лева (сбор от главница, такса за разглеждане
на кредита, възнаградителна лихва и застрахователна премия), съгласно
погасителен план, неразделна част от договора, на 72 месечни анюитетни
погасителни вноски, всяка на стойност 145.32 лева, в периода 14.11.2016г. –
14.10.2022г.
По
силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, подписан
на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД на 20.12.2016г., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлило
на ищцовото дружество вземането произтичащо от Договор за потребителски кредит
№2475418/28.10.2016г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството –
кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1. Въз основа
предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, с писма
изх.№УПЦ-П-УКФ/2475418/22.12.2017г. и изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2475418/09.07.2018г.,
последното, връчено чрез ЧСИ с рег.№760 са изпратени уведомления до длъжника за
извършената цесия.
С.М.
заплатила 1027.34 лева, с които били погасени: 413.37 лева – възнаградителна
лихва; 519.25 лева – главница; 90.75 лева – застрахователна премия и 3.97 лева
– лихва за забава. Предвид неточното изпълнение, с оглед разпоредбата на чл.12,
ал.1 от ОУ на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в общ размер 403.81 лева за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г. На
основание чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Молителят
счита, че уведомлението за цесията и обявяване предсрочната изискуемост са
надлежно връчени на ответника, на 19.07.2018г., чрез залепяне на неговия
постоянен адрес от ЧСИ с рег.№760. В тази връзка сочи съдебно решение №40/17.06.2015г.
по т.д.№601/2014г. на І т.о. на ВКС.
В качеството си на
кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №7380/2018г. по
описа на РРС срещу С.М.М. за сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени погасителни
месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за
потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г. сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018г. до
окончателното й изплащане; 517.12 лева – възнаградителна лихва за периода
14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева – обезщетение за забава за периода
14.05.2017г. – 01.11.2018г.; 152.15 лева – заплатена държавна такса; 36 лева –
разноски за връчване на уведомително писмо и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в
настоящото производство), че в едномесечен срок от получаване на разпореждането
следва да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата
държавна такса.
По
изложените съображения, С.Д.моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че С.М.М.,
ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин
10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С.сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени
погасителни месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за
потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2018г. до окончателното й изплащане; 517.12 лева –
възнаградителна лихва за периода 14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева –
обезщетение за забава за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В условията на евентуалност,
моли С.М.М.,
ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис –
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н. Т.
С.сумите: 6690.75
лева –
главница по 66 неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.05.2017г. –
14.10.2022г. по договор за потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018г. до окончателното й
изплащане; 517.12 лева – възнаградителна лихва за периода 14.05.2017г. –
18.12.2017г.; 399.84 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2017г. –
01.11.2018г.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Е.К. – М. - особен представител
на ответника С.М.М. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага
аргументи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че не са релевирани доказателства,
извършената цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да е съобщена на длъжника по съответния ред. Поради
това счита, че за ищеца не е възникнало правото да претендира суми по договор
за потребителски кредит №2475418/28.10.2016г.
В тази връзка сочи, че приложените към исковата молба
уведомления са изпратени чрез пощенски оператор и ЧСИ, но не са получени от С.М..
Твърди, че в договора не е предвидена клауза, според която изявлението на
едната от страните ще се счита достигнало до другата без фактически да е
получено, с оглед което и съгласно практиката на ВКС, счита, че уведомленията
не са връчени по съответния ред.
Заявява, че съобщенията за цедираното вземане могат да
се връчат на длъжника с исковата молба. В случая, предвид проведената процедура
по чл.47 ГПК, същите са получени от особения представител, назначен от съда.
Позовавайки се на разпоредбите на чл.34, ал.3 и чл.29, ал.5 ГПК приема, че е
недопустимо съобщението за цесия да се извършва чрез особения представител, тъй
като последният не разполага с изричните пълномощия да го приеме.
По изложените по-горе съображения счита, че преди
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, предсрочната
изискуемост на вземането също не е надлежно съобщена на ответника.
Намира претенциите за неоснователни и поради липса на
доказателства, обуславящи извод, че заемната сума е предоставена на ответника.
Моли съда да отхвърли установителния иск и предявените
в условия на евентуалност осъдителни искове като неоснователни.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 31.10.2016г.
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.М.М. е подписан Договор за потребителски
паричен кредит №2475418, по силата на който дружеството се задължило да
предостави на ответника заем в размер на 7000 лева, които кредитополучателят
приел да възстанови, ведно с такса за разглеждане на кредита; застрахователна
премия и възнаградителна лихва в периода 14.11.2016г. – 14.10.2022г. на равни
месечни вноски, всяка в размер на 145.32 лева, съгласно погасителен план. Приложени
са двустранно подписани ОУ за отпускане на потребителски кредит от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съставляващи неразделна част от контракта.
Според
чл.6, ал.4 от ОУ (Раздел: Лихви, такси и комисиони. Методика за изчисляване на
променливия лихвен процент и на референтния лихвен процент) с потвърждаване на
ОУ, потребителят приема, че ще се счита за надлежно уведомен по реда на чл.6,
ал.3 на посочения от него електронен адрес, факс, мобилен телефонен номер и/или
постоянен адрес, дори когато същите са променени, освен ако не е уведомил
писмено УКФ за промяната.
В
чл.12, ал.6 от ОУ е предвидено правото на кредитора да прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит.
По
силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, подписан
на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД на 20.12.2016г., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлило
на ищцовото дружество вземането произтичащо от Договор за потребителски кредит
№2475418/28.10.2016г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството –
кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1.
Съобразно
разпоредбата на чл.99 ЗЗД, цедентът потвърдил извършената цесия и упълномощил
цесионера да уведоми всички длъжници по всички вземания, които са цедирани.
Представени
са писма, адресирани до длъжника, с изх.№УПЦ-П-УКФ/2475418/22.12.2017г. и изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2475418/09.07.2018г., ведно
с известия за доставяне на „Български пощи“ ЕАД и уведомления на ЧСИ с
рег.№760. От последните е видно, че ответникът не е установен на посочения в
договора за кредит адрес и уведомленията не са му връчени, въпреки опитите на
кредитора да установи местонахождението му.
В качеството си на
кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №7380/2018г. по
описа на РРС срещу С.М.М. за сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени погасителни
месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за
потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г. сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018г. до
окончателното й изплащане; 517.12 лева – възнаградителна лихва за периода
14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева – обезщетение за забава за периода
14.05.2017г. – 01.11.2018г.; 152.15 лева – заплатена държавна такса; 36 лева –
разноски за връчване на уведомително писмо и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в
настоящото производство), че в едномесечен срок от получаване на разпореждането
следва да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата
държавна такса.
С
оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
пълно, ясно, всестранно и компетентно. След извършена проверка на приетите по
делото доказателства и счетоводната документация, предоставена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, вещото лице е установило, че по Договор за паричен
кредит №2475418 по банкова сметка, *** С.М.М. е извършен превод на 427.36 лева
(преводно нареждане от 31.10.2016г.). Кредитополучателят изпаднал в забава на
14.05.2017г. Към 01.11.2018г. непогасеното задължение по договора възлизало на:
6690.75 лева – главница; 517.12 лева – възнаградителна лихва за периода
14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева – лихва за забава за периода
14.05.2017г. – 01.11.2018г., а към 03.12.2019г. - 6690.75 лева – главница; 517.12 лева –
възнаградителна лихва за периода 14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 1136.88 лева –
лихва за забава за периода 14.05.2017г. – 02.12.2019г. В констативно –
съобразителната част на експертизата се сочи, че кредитът в общ размер 7210
лева е усвоен от С.М. на 31.10.2016г. по следния начин: 210 лева – удържана
такса за разглеждане на кредита; 2417.64 лева – погасяване заем към „Тера Кредит“;
4155 лева – погасяване кредит към „Профи кредит България“ ЕООД и 427.36 лева –
превод по лична сметка на кредитополучателя.
Експертът
поддържа, че не са му представени платежни документи, от които е видно, че
цялата заемна сума – 7000 лева е преведена по сметка на ответника, както и
платежни документи, установяващи, че със сумата 7000 лева са погасени
задължения на С.М. към кредиторите, посочени в констативно – съобразителната
част на експертизата. Заявява, че ищецът е представил друг договор, който не е
приложен по делото, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ и С.М. на
31.10.2016г., в който има искане за рефинансиране на съществуващ дълг.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени
погасителни месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за
потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2018г. до окончателното й изплащане; 517.12 лева –
възнаградителна лихва за периода 14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева –
обезщетение за забава за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №4004/05.11.2018г.
по ЧГД №7380/2018г. по описа на РРС.
В
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени
погасителни месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за
потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 05.02.2019г. до окончателното й изплащане; 517.12 лева –
възнаградителна лихва за периода 14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева –
обезщетение за забава за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело ЧГД №7380/2018г. по описа на РРС е видно, че заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е
предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
за запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията си на цедирано вземане по
договор, сключен на 31.10.2016г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.М.М.,
по силата на който финансовата институция предоставила на ответника в заем 7000
лева, които последния следвало да възстанови, съобразно условията на контракта.
Регламентацията
на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, Закона за кредитните
институции и специалния Закон за потребителския кредит, поради което
разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Легална дефиниция на договор
за договор за потребителски кредит е дадена в чл.9 и сл. от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит, както и останалите
търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването и
действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на
ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за
сключването и действителността му.
При
съобразяване посочената нормативна уредба следва да се приеме, че договорът за
потребителски кредит (заем) по своята правна характеристика е двустранен,
възмезден, консесуален и формален. В чл.11 ЗПК са визирани задължителните
реквизити на договора за потребителски кредит между които: общия размер на
кредита и условията за усвояването му (чл.11, т.7 ЗПК). В случая страните по процесния договор са постигнали съгласие,
заемната сума – 7000 лева да бъде усвоена чрез превод по сметка на С.М.: IBAN: ***. По посочената банкова сметка, ***.36 лева. Според данните
от счетоводството на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с остатъка от заема са
погасени задължения на кредитополучателя към други финансови институции, но доказателства
в тази насока не са ангажирани. На вещото лице е предоставено единствено преводно
нареждане за сумата 427.36 лева, но не и платежни документи удостоверяващи
плащания към „Тера кредит“ и „Профи кредит България“. Дори да се приеме, че със
сумите 2417.64 лева и 4155 лева са погасени задължения на ответника към трети
лица, очевидно това плащане е извършено въз основа на друг договор за кредит
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.М.М. (този, цитиран от
вещото лице. Изложеното води до извод, че кредитодателят не е изпълнил
задължението си по Договор за потребителски паричен кредит №2475418 да преведе
по сметка на кредитополучателя заем в
уговорения размер. Установено бе, че С.М. е възстановила на първоначалния
кредитор сума в значително по-голям размер.
Следователно
към датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК за първоначалния кредитор, респективно за “Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД не е било налице изискуемо вземане и само на това
основание, претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло.
Предвид
отхвърляне на главния иск, съдът следва да разгледа предявените в условията на
евентуалност претенции.
С
оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства, съставляващи основание
на иска по чл.422 ГПК съдът счита, че се касае до идентичност на основанието на
установителния и евентуалния иск. Действително в т.11б на ТР №4/18.06.2014г. по
ТД №4/2013г. на ВКС, ОСГТК е указано, че при условията на обективно съединяване
може да бъде предявен евентуален осъдителен иск за вземането по оспорената
заповед за изпълнение, но на друго основание или до пълния размер на вземането,
предмет на заповедта. В случая исковата молба не съдържа каквито и да е
самостоятелни факти, които представляват ново и различно основание на
предявения евентуален иск. При това положение съдът намира, че заявеният
евентуален иск за сумите, предмет на установителния иск и при същото основание
е недопустим и производството в тази част следва да бъде прекратено.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид
изхода на спора и липса на доказателства за направени от ответника разноски,
такива не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С.и
М. Д. Д.в иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че С.М.М., ЕГН **********
дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени погасителни месечни вноски за периода
14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за потребителски паричен кредит
№2475418/28.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018г. до
окончателното й изплащане; 517.12 лева – възнаградителна лихва за периода
14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева – обезщетение за забава за периода
14.05.2017г. – 01.11.2018г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №4004/05.11.2018г. по ЧГД №7380/2018г.
по описа на РРС.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по
гражданско дело №772/2019г. по описа на РРС, по предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу С.М.М., ЕГН **********
иск за заплащане сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени погасителни
месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за
потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 05.02.2019г. до окончателното й изплащане; 517.12 лева –възнаградителна
лихва за периода 14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева – обезщетение за
забава за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: