О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-1602 29.08.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и девети август през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕНА
ВЪРБАНОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1093 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 1096 от 14.05.2019г., постановено по
гражданско дело № 9429/2018г. по описа на
Бургаския районен съд е отхвърлен иска с правно основание чл.240 ЗЗД, предявен
от Б.П.Щ., ЕГН ********** против М.С.Д., ЕГН ********** за осъждането й да
заплати на ищеца сумата от 15 784,86 лв., представляваща главница по
договор за заем от 2016г., ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на исковата молба на 20.12.2018г. до окончателното й плащане. С
горецитираното решение М.С.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Б.П.Щ.,
ЕГН ********** сумата от 784,86 лв., получена без основание, ведно със
законната лихва върху нея от предявяване на исковата молба на 20.12.2019г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от
15 784,86 лв. като неоснователен. Б.П.Щ. е осъден да заплати на М.С.Д.
сумата от 950,28 лв., представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената
част от иска. М.С.Д. е осъдена да заплати на Б.П.Щ. сумата от 81,12 лв.,
представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
Против постановеното решение, в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за разликата над присъдената сума
от 784,86 лв. до пълния претендиран размер от 15 784,86 лв. е постъпила въззивна жалба от Б.П.Щ., ЕГН **********,
чрез адв.С.Л., съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо
правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4
и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Излага
становище, че по делото безспорно е установено, че ищецът е платил посочената в
исковата молба сума, но от своя страна ответникът не е успял да докаже
основание за получаване на същата или задържането й. Според посоченото в
отговора на исковата молба, през месец май, юли и септември 2014г., М.Д., по
молба на Атанас Щ., е дала в заем на Б.Щ. три пъти по 5000 лв. с цел
финансиране на дружеството „Бургас инвест“ ООД. Сочи се в жалбата, че всъщност
самият ответник признава, че заемът е поискан от Атанас Щ., а не от ищеца по
делото. Посочва, че според писмените доказателства по делото (моряшки паспорт)
е видно, че ищецът не е бил в страната по времето, за което се твърди, че е
получил паричните суми от Д.. От извлечението от банковата сметка на ищеца е
видно, че същият е разполагал с финансови средства, които би могъл да даде в
заем на „Бургас инвест“ ООД, както и че не е получавал суми от ответника по
банков път. Счита, че ответникът не е ангажирал доказателства, че през 2014г. е
разполагал със средства, с които да обезпечи даването на заем. Съдът неправилно
е кредитирал показанията на свидетелите по делото, тъй като същите нито са
присъствали на искането на заем от страна на ищеца, нито на предаването на
посочените суми. Още повече, че свидетелят Димитрова заявява, че не знае на
кого Милена Д. е давала пари. Счита, че показанията на свидетелите са в
противоречие с твърденията в отговора на исковата молба –свидетелят Дръдева
сочи, че сумата от 15 000 лв. е дадена на два или три пъти и че дъщеря й
изпитвала притеснения относно факта дали да даде пари на Б.Щ. и как ще й бъдат
върнати, докато в отговора се посочва, че М.Д. не се е притеснявала относно
връщането на парите, тъй като все пак ги е дала на брата на мъжа си. Твърди, че
в процесния случай е налице хипотезата на чл.22 ЗЗД и Б.Щ. се явява трето лице,
което не е страна по договора и за него възникват само права, но не и задължения.
Намира за неправилен извода на съда, че щом Б.Щ. предоставя суми на трето лице,
то същият е задължен по силата на правоотношение. До юни 2017г. М.Д. е живяла
на семейни начала с брата на ищеца, баща на детето й и в тази връзка логично
било тези парични суми да са превеждани във връзка с лични взаимоотношения
между тези лица, включително и дадени в заеми суми на г-жа Д., без наличието на
писмен договор за това.
Иска от съда атакуваното решение в обжалваната част да
бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявената претенция с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жабата
от ответната страна – М.С.Д., ЕГН **********, чрез адв.И.К., съдебен адрес: ***,
офис 1. Излага се становище за неоснователност на твърденията във въззивната
жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответницата е предоставила по три заема сумата от общо 15 000 лв. на Б.Щ.,които са върнати на Д. *** инвест“ ООД. Заявява, че
именно фактът, че сумата предмет на делото не е никак малка, което се твърди и
от самия ищец в исковата молба, обуславя извода на съда, че ищецът е задължен
по силата на правоотношение с Д. и поради тази причина е предоставил сумата на
ответника. Намира за невярно твърдението във въззивната жалба, че Д. не
разполагала с достатъчно средства за да даде в заем сумата от 15 000 лв. В
тази връзка, и с твърдение за липса на указания относно доказателствена тежест
в тази насока от първоинстанционния съд, представя писмени доказателства –
банково удостоверение изх.№ 0401-64-009392/05.07.2019г., издадено от „Уникредит
Булбанк“ АД, както и извлечение от регистъра на притежателите на дялове.
Заявява, че чрез тези доказателства се
установяват наличните средства по банковите сметки на Д. към 23.04.2014г. и
обстоятелството, че същата е разполагала с достатъчно средства за да предостави
заемите на ищеца Щ.. Иска от съда решението в атакуваната част да бъде
потвърдено. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
По отношение на доказателственото искане на
въззиваемата за приемане на писмени доказателства, настоящата инстанция намира
следното: при иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже плащането, а ответникът носи
тежестта да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната
сума. С определението си от 27.02.2019г. по гр.д.№ 9429 по описа за 2018г. на
БРС по чл.140 ГПК, първоинстанционният съд е дал указания на страните във
връзка с доказването на твърдените от тях факти. Дадени са указания на
ответницата във връзка с предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.55,ал.1 ЗЗД да установи твърдяното от нея основание за получаване
на паричните суми ,а именно три договора за заем.Поради това съдът счита,че не са налице процесуални
нарушения във връзка с доклада на съда.Във въззивното производство, страните не
могат да сочат и да представят доказателства, които са могли да посочат и
представят в първоинстанционното производство-чл.266 ГПК. Според ал.3 на същата
разпоредба, във въззивното производство може да се иска събиране на
доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради
процесуални нарушения, но, както бе посочено по-горе, не е налице процесуално
нарушение от страна на съда.Отделно, не е налице твърдение от страна на ищеца в
рамките на първоинстанционно производство,че ответницата не е разполагала със
средства ,за да отпусне на ищеца заем в размер на 15000лв. Мотивиран от горното
съдът намира, че доказателственото искане
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпила въззивна
жалба от Б.П.Щ., ЕГН **********, чрез адв.С.Л., съдебен адрес:*** и
отговор на ответната страна – М.С.Д., ЕГН **********, чрез адв.И.К., съдебен
адрес: ***, офис 1.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
въззиваемата Д. за приемане на представените с отговора на
въззивната жалба писмени доказателства.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: