Решение по дело №1558/2017 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2018 г. (в сила от 14 юни 2018 г.)
Съдия: Мариела Викторова Йосифова
Дело: 20171320201558
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 88

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Видин  15.03.2018 год.

 

  Видински районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               Председател: Мариела Йосифова                            

при секретаря К.Илиева и в присъствието на прокурора ................................ като разгледа докладваното от съдия Йосифова АНД № 1558 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

                       Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.

              Образувано е по жалбата на Д.К.Д. ***, против Наказателно постановление № 2/15.08.2017г. на Началник група в сектор ПП ОДМВР Видин.

              Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 2/15.08.2017г. на Началник група в сектор ПП ОДМВР Видин.

Жалбоподателят –редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и развива аргументи за отмяна на обжалваното НП.

            За административно наказващия орган , редовно уведомени, не се явява процесуален представител.

                   Съдът като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното:

Жалбата е допустима –подадена е в срока по чл.- 59, ал.2 от ЗАНН, от правоимащо лице.

Разгледана по същество се явява  неоснователна.

По делото,като свидетел е разпитан актосъставителя Н.А.,както и свидетелите присъствали при констатиране на нарушението М.П.,С.В., Б.В. и И.Д. .

Събрани и приети са писмени доказателства-наказателно постановление в едно с АНП в цялост.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

         На 04.05.2017г. по повод сигнал за ПТП, при което един от участниците не е спрял , св. А. отишъл в двора на Автомивка Феникс гр.Видин, където по подадената информация бил паркиран автомобила на избягалия участник в ПТП-то. Малко по – късно на място пристигнал жалбоподателя, които е и собственик на въпросния автомобил. Същият бил видимо пиян и лъхал на алкохол. Полицейските служители му разпоредили да документи за самоличност , при което Д. отказал да даде или донесе с думите „Какви сте вие, не ме занимавайте с глупости“. Тогава полицейските служители му отдали следващо полицейско разпореждане да остане на място и да си каже ЕГН-то. Д. се противопоставил, влизал в пререкания с патрула, при което му било разпоредено да не влиза в пререкания в автопатрула. Въпреки това Д. продължил да се държи агресивно , включително бутнал един от полицейските служители.

 Горното дало основание Д. *** , за установяване на самоличността , където му  бил съставен АУАН от св.А.,в който е записано,че Д. не е изпълнил устно разпореждане на полицейски орган относно представяне на документ за самоличност , относно това да преустанови да влиза в пререкания с автопатрула и да остане на място до изясняване на случая във връзка с ПТП , в което той участва,съставляващо нарушение по чл.64,ал.4 от ЗМВР и  чл. 264,ал.1 от ЗМВР.

Въз основа на съставеният АУАН,административно-наказващия орган издал атакуваното НП.

         Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни доказателства.

         При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок,поради което е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

Съдът намира,че НП и АУАН са издадени от компетентни органи,съгл.чл.267, ал.1 и ал.2 от ЗМВР,в кръга на правомощията им.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред ,като същите съдържат всички изискуеми реквизити,съобразно изискванията на чл.42 и сл. и  чл.52 и сл. от ЗАНН и не са налице основанията за отмяната им .

Описанието в АУАН и НП на извършеното нарушение и обстоятелствата ,свързани с него са достатъчно изчерпателно,ясно и конкретно посочени,което позволява  индивидуализация както относно нарушението-това по чл.64,ал.4 от ЗМВР ,така и относно наказанието-съгл.чл.257,ал.1 от ЗМВР.

В случая между описаното в АУАН и вмененото в НП съществува единство и яснота ,кореспондира с релевантните елементи от фактическия състав на нарушението,както и именно е посочено възпроизвеждането на конкретните действия отправени от полицейските служители към Д. и обстоятелството , че същия е отказал да изпълни разпорежданията. Ясно е посочено,че разпорежданията са били отправени устно,следва да се посочи ,че последните са били възприети и лично от Д.,като независимо от това същият не ги е изпълнил ,за което му е съставен и АУАН.

Тук съдът следва да посочи,че е недвусмислено,че отправеното разпореждане е извършено от полицейски служител ,в кръга на службата му,при нейното изпълнение,съгл.ЗМВР ,облечени в полицейска униформа,изпратени по повод получен сигнал за ПТП,по повод което е следвало да извършат проверка,за която е било необходимо идентификация на лицата,участващи в транспортното произшествие,вкл. и на Д.,чийто автомобил е бил паркиран в двора на Автомивка Феникс с видими следи от претърпян пътен инцидент.

Жалбоподателя е бил запознат с издаденото по отношение на него устно полицейско разпореждане,същото не е застрашавало нито живота му нито здравето му или това на близките му,нито е осъществявало състав на нарушение ,за да не бъде изпълнено.Като не е изпълнил указаното му ,му е бил съставен и АУАН.

Липсва и противоречие между фактическите обстоятелства и изведената правна квалификация на наказанието,т.к.приетите за установени факти изцяло кореспондират и покриват обективните признаци на деянието ,санкционирано съгл.чл.257,ал.1 от ЗМВР.

Издаденото полицейско разпореждане ,съгл.нормата на чл.64,ал.4 от ЗМВР е задължително за субектите по отношение на които е отправено и е задължително за тях,като неспазването му се санкционира по реда на чл.257,ал.1 от ЗМВР.

Тук следва да се отбележи също така ,че към момента на деянието е била в сила редакцията на чл.64 от ЗМВР,след изменението на Закона с ДВ ,бр.14/20.02.2015г.,според която Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за  държавните органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции и се издават писмено разпорежданията,като могат да се издават и устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.В случая не е било налице основание за издаване на писмено разпореждане,предвид мястото и времето на проверката.

От всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства-гласни,показанията на разпитаните свидетели ,както и  от писмените такива приложени по делото  съдът прави извод,че  деянието е осъществено по несъмнен и безспорен начин ,а именно че наказаното лице е осъществило състава на вмененото му нарушение.

От което следва извода,че правилно наказващият орган е ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя Д..

По несъмнен начин,както бе посочено по-горе се установява,че жалбоподателя е бил адресат на устно отправено до него разпореждане от полицейски служител,което същият има правомощие да направи  по смисъла на ЗМВР .

Отправеното предупреждение не е имало нито унизителен характер както по отношение на него така и на негово близки,не са му предписвани действия които да унижават здравето и физическата му цялост ,негова или на близките му ,нито налагат очевидно извършване на престъпление.Единствено отправянето на такива действия би било причина за отказ  от изпълнение ,като случая не е такъв,поради което и съдът следва да посочи,че всички останали случаи разпорежданията на съда са задължителни за гражданите ,след като са отправени от полицейски служители  при или по повод изпълнение на служебните им задължения и функции .Даденото разпореждане с конкретно съдържание следва да бъде изпълнено от субекта до когато е отправено при това незабавно.Неизпълнението му съставлява нарушение по чл.64,ал.4 от ЗМВР  и влече като последица налагане на административно наказание по реда на чл.257,ал.1 от ЗМВР.

Съгласно нормата на чл.257,ал.1 от ЗМВР ,който не изпълни  разпореждане на орган на МВР,направено в изпълнение на функциите му ,ако извършеното не съставлява престъпление се наказва с глоба от 100 до 500 лева.

В случая наказанието съответства на нарушението ,за което нормата на чл.257,ал.1 от ЗМВР е приложена правилно.

При определяне на размера на наказанието ,наказващият орган е взел предвид разпоредбата на чл.27,тежестта на нарушението,семейното,имотното състояние на нарушителя,както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е определил размера на наказанието му към средния предвиден в закона. Този извод на наказващият орган изцяло се споделя и от настоящият състав на съда,който счита,че с така определеното по вид и размер наказание биха се постигнали целите на закона.

Тук съдът следва да отбележи,че нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно,съгл.чл.257,ал.2 от ЗМВР,предвид обстоятелствата при които е извършено,като не може да приеме,че това нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.Очевидно такава преценка е направена и от наказващият орган,дало му основание да приложи разпоредбата на чл.257,ал.1 от ЗМВР, а не тази по ал.2.

Предвид всичко изложено по-горе,съдът счита,че издаденото по отношение на Д. НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

        

         Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

 

        

                                      Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/15.08.2017г. на Началник група в сектор ПП ОДМВР Видин ,с което на Д.К.Д. ***, за нарушение по чл.64,ал.4 от ЗМВР, на осн.чл.257,ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00/триста/лева,като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд гр.Видин в 14-дневен срок от получаването му от страните,на основанията ,предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административно -процесуалния кодекс.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :