Р Е Ш Е Н И Е № 88
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Видин 15.03.2018 год.
Видински районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание
на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Мариела
Йосифова
при секретаря К.Илиева и
в присъствието на прокурора ................................ като разгледа
докладваното от съдия Йосифова АНД № 1558 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Д.К.Д. ***, против Наказателно постановление № 2/15.08.2017г.
на Началник група в сектор ПП
ОДМВР Видин.
Иска се от Съда да постанови
решение, с което да отмени Наказателно постановление № 2/15.08.2017г.
на Началник група в сектор ПП
ОДМВР Видин.
Жалбоподателят –редовно призован не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и развива аргументи
за отмяна на обжалваното НП.
За административно наказващия орган
,
редовно уведомени, не се явява процесуален представител.
Съдът
като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното:
Жалбата е допустима –подадена е в
срока по чл.- 59, ал.2 от ЗАНН, от правоимащо лице.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
По делото,като свидетел е разпитан актосъставителя Н.А.,както
и свидетелите присъствали при констатиране на нарушението М.П.,С.В., Б.В. и И.Д.
.
Събрани и приети са писмени доказателства-наказателно
постановление в едно с АНП в цялост.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
На 04.05.2017г. по повод сигнал за ПТП,
при което един от участниците не е спрял , св. А. отишъл в двора на Автомивка
Феникс гр.Видин, където по подадената информация бил паркиран автомобила на
избягалия участник в ПТП-то. Малко по – късно на място пристигнал
жалбоподателя, които е и собственик на въпросния автомобил. Същият бил видимо
пиян и лъхал на алкохол. Полицейските служители му разпоредили да документи за
самоличност , при което Д. отказал да даде или донесе с думите „Какви сте вие,
не ме занимавайте с глупости“. Тогава полицейските служители му отдали следващо
полицейско разпореждане да остане на място и да си каже ЕГН-то. Д. се
противопоставил, влизал в пререкания с патрула, при което му било разпоредено
да не влиза в пререкания в автопатрула. Въпреки това Д. продължил да се държи
агресивно , включително бутнал един от полицейските служители.
Горното дало основание Д. *** , за
установяване на самоличността , където му бил съставен АУАН от св.А.,в който е
записано,че Д. не е изпълнил устно разпореждане на полицейски орган относно
представяне на документ за самоличност , относно това да преустанови да влиза в
пререкания с автопатрула и да остане на място до изясняване на случая във
връзка с ПТП , в което той участва,съставляващо нарушение по чл.64,ал.4 от ЗМВР
и чл. 264,ал.1 от ЗМВР.
Въз основа на съставеният
АУАН,административно-наказващия орган издал атакуваното НП.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок,поради което е процесуално
допустима и е приета за разглеждане.
Съдът намира,че НП и АУАН са издадени от компетентни
органи,съгл.чл.267, ал.1 и ал.2 от ЗМВР,в кръга на правомощията им.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред ,като
същите съдържат всички изискуеми реквизити,съобразно изискванията на чл.42 и
сл. и чл.52 и сл. от ЗАНН и не са налице
основанията за отмяната им .
Описанието в АУАН и НП на извършеното нарушение и
обстоятелствата ,свързани с него са достатъчно изчерпателно,ясно и конкретно
посочени,което позволява
индивидуализация както относно нарушението-това по чл.64,ал.4 от ЗМВР
,така и относно наказанието-съгл.чл.257,ал.1 от ЗМВР.
В случая между описаното в АУАН и вмененото в НП съществува
единство и яснота ,кореспондира с релевантните елементи от фактическия състав
на нарушението,както и именно е посочено възпроизвеждането на конкретните
действия отправени от полицейските служители към Д. и обстоятелството , че
същия е отказал да изпълни разпорежданията. Ясно е посочено,че разпорежданията
са били отправени устно,следва да се посочи ,че последните са били възприети и
лично от Д.,като независимо от това същият не ги е изпълнил ,за което му е
съставен и АУАН.
Тук съдът следва да посочи,че е недвусмислено,че
отправеното разпореждане е извършено от полицейски служител ,в кръга на
службата му,при нейното изпълнение,съгл.ЗМВР ,облечени в полицейска
униформа,изпратени по повод получен сигнал за ПТП,по повод което е следвало да
извършат проверка,за която е било необходимо идентификация на лицата,участващи
в транспортното произшествие,вкл. и на Д.,чийто автомобил е бил паркиран в
двора на Автомивка Феникс с видими следи от претърпян пътен инцидент.
Жалбоподателя е бил запознат с издаденото по отношение
на него устно полицейско разпореждане,същото не е застрашавало нито живота му
нито здравето му или това на близките му,нито е осъществявало състав на
нарушение ,за да не бъде изпълнено.Като не е изпълнил указаното му ,му е бил
съставен и АУАН.
Липсва и противоречие между фактическите обстоятелства
и изведената правна квалификация на наказанието,т.к.приетите за установени
факти изцяло кореспондират и покриват обективните признаци на деянието
,санкционирано съгл.чл.257,ал.1 от ЗМВР.
Издаденото полицейско разпореждане ,съгл.нормата на
чл.64,ал.4 от ЗМВР е задължително за субектите по отношение на които е
отправено и е задължително за тях,като неспазването му се санкционира по реда
на чл.257,ал.1 от ЗМВР.
Тук следва да се отбележи също така ,че към момента на
деянието е била в сила редакцията на чл.64 от ЗМВР,след изменението на Закона с
ДВ ,бр.14/20.02.2015г.,според която Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за държавните органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции и се издават писмено разпорежданията,като могат да се
издават и устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или застрашават живота или здравето му.В случая не е било налице
основание за издаване на писмено разпореждане,предвид мястото и времето на
проверката.
От всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства-гласни,показанията
на разпитаните свидетели ,както и от
писмените такива приложени по делото
съдът прави извод,че деянието е
осъществено по несъмнен и безспорен начин ,а именно че наказаното лице е
осъществило състава на вмененото му нарушение.
От което следва извода,че правилно наказващият орган е
ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя Д..
По несъмнен начин,както бе посочено по-горе се
установява,че жалбоподателя е бил адресат на устно отправено до него разпореждане
от полицейски служител,което същият има правомощие да направи по смисъла на ЗМВР .
Отправеното предупреждение не е имало нито унизителен
характер както по отношение на него така и на негово близки,не са му
предписвани действия които да унижават здравето и физическата му цялост ,негова
или на близките му ,нито налагат очевидно извършване на престъпление.Единствено
отправянето на такива действия би било причина за отказ от изпълнение ,като случая не е такъв,поради
което и съдът следва да посочи,че всички останали случаи разпорежданията на
съда са задължителни за гражданите ,след като са отправени от полицейски
служители при или по повод изпълнение на
служебните им задължения и функции .Даденото разпореждане с конкретно
съдържание следва да бъде изпълнено от субекта до когато е отправено при това
незабавно.Неизпълнението му съставлява нарушение по чл.64,ал.4 от ЗМВР и влече като последица налагане на
административно наказание по реда на чл.257,ал.1 от ЗМВР.
Съгласно нормата на чл.257,ал.1 от ЗМВР ,който не
изпълни разпореждане на орган на
МВР,направено в изпълнение на функциите му ,ако извършеното не съставлява
престъпление се наказва с глоба от 100 до 500 лева.
В случая наказанието съответства на нарушението ,за
което нормата на чл.257,ал.1 от ЗМВР е приложена правилно.
При определяне на размера на наказанието ,наказващият
орган е взел предвид разпоредбата на чл.27,тежестта на
нарушението,семейното,имотното състояние на нарушителя,както и смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства и правилно е определил размера на наказанието
му към средния предвиден в закона. Този извод на наказващият орган изцяло се
споделя и от настоящият състав на съда,който счита,че с така определеното по
вид и размер наказание биха се постигнали целите на закона.
Тук съдът следва да отбележи,че нарушението не би
могло да се квалифицира като маловажно,съгл.чл.257,ал.2 от ЗМВР,предвид
обстоятелствата при които е извършено,като не може да приеме,че това нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид.Очевидно такава преценка е направена и от наказващият
орган,дало му основание да приложи разпоредбата на чл.257,ал.1 от ЗМВР, а не
тази по ал.2.
Предвид всичко изложено по-горе,съдът счита,че
издаденото по отношение на Д. НП се явява законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Водим
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2/15.08.2017г. на Началник група
в сектор ПП ОДМВР Видин ,с което на Д.К.Д. ***, за нарушение по чл.64,ал.4 от ЗМВР,
на осн.чл.257,ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300,00/триста/лева,като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен Съд гр.Видин в 14-дневен срок от получаването му от страните,на
основанията ,предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административно -процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :