№ 164
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Елена Й. Захова
Миглена Р. Маркова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20215300601088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С Присъда № 260058/05.03.2021 г., постановена по НЧХД №6937/2019
г. на Пловдивския районен съд, VIII-ми н.с., подсъдимият П.А.Г. е признат за
за невиновен в това, на 24.10.2019 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, публично
да е разгласил позорно обстоятелство или да е приписал престъпление по
отношение на частния тъжител Б. Г. З., в качеството му на длъжностно лице и
e оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
Като неоснователен е отхвърлен предявеният от частния тъжител З. против
подсъдимия Г. граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер
на 3000 лв. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, в тежест на частния тъжител
З. са възложени всички направени по делото разноски.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от частния тъжител З.,
чрез повереника му – адв. И., с която се излагат твърдения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Сочи се присъдата да е постановена
в противоречие с материалния закон и при нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска се отмяната й и постановяване на нова,
1
осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да
бъде осъден да заплати направените от частния тъжител разноски. В срока по
чл. 320 ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително изложение от адв. И., в
което са развити съображения за неправилност и необоснованост на
атакувания съдебен акт, тъй като в депозираната жалба от подс. Г. в ПГ
„П.П.“ са изложени клеветнически твърдения конкретно спрямо частния
тъжител З.. Изразява се несъгласие със становището на първоинстанционния
съд, че с жалбата си подс. Г. е изложил своя лична оценка за действията на
частния тъжител. Подсъдимият Г. е бил наясно, че твърдените от него
обстоятелства по отношение на тъжителя са неистински и въпреки това ги е
разгласил, действайки с пряк умисъл, приписвайки на частния тъжител
престъпление по чл. 143 от НК. Обжалващата страна счита за несъмнено
установени причинени неимуществени вреди, които подлежат на репариране
в пълен размер. Поддържа се направеното с въззивната жалба искане за
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова – осъдителна.
Пред въззивния съд жалбата и допълнението към нея се поддържат
изцяло от частния тъжител З. и повереника му адв. И., със същите оплаквания
и същото искане.
Подсъдимият Г. и защитникът му – адв. К. изразяват становище, че
жалбата следва да се остави без уважение, ПдРС е събрал всички релевантни
по делото доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност и е
постановил правилна и законосъобразна присъда.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата,
допълнението към нея и изразеното от страните пред настоящата инстанция и
след като провери атакувания съдебен акт изцяло, и извън наведените от
жалбоподателя оплаквания съобразно правомощията и задълженията си по
чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има
процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Атакуваната присъда
следва да бъде отменена, макар и по незаявени от обжалващата страна
съществени нарушения на процесуалните правила, реализирани в хода на
2
производството пред районния съд.
Наказателното производство от частен характер е инициирано от
частния тъжител Б.З. на 05.11.2019 г. Той е поискал съдебна защита за
твърдения, материализирани в депозирана жалба от подсъдимия по делото
П.Г. до Директора на ПГ „П.П.“- гр. Раковски. Видно от съдържанието на
частната тъжба, в нея са посочени множество заявени от подсъдимия
обстоятелства, които според частния тъжител са клеветнически.
В правната теория тъжбата се определя като "форма за сезиране на
съда с искане за наказателно правна защита и за повдигане на обвинението в
наказателното производство от частен характер“ или с други думи като
"процесуален документ, който води до образуване на дело от частен характер
и обективира частното обвинение" .
Съобразно разпоредбата на чл. 247 б ал. 2 т. 2 от НПК, когато
съдията-докладчик по наказателно дело от частен характер намери, че делото
е подсъдно на съда, осъществява правомощията по чл. 250 – 252 от НПК. В
чл. 252 ал. 4 от НПК е въведено императивно задължение препис от
разпореждането за насрочване на делото и от тъжбата да се връчат на
подсъдимия. В седемдневен срок от връчването на книжата той може да даде
отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания. Не
съществува спор в съдебната практика, че тъжбата, с посоченото в чл. 81, ал.1
от НПК съдържание за заявени съставомерни факти не е задължително да
съдържа правна квалификация на извършеното, а ако такава е посочена- тя не
е обвързваща за съда ( вкл. Определение № 61/19.04.2017 г. на ВКС по ч.н.д.
370/2017 г.; Р №9/28.01.2015 г. по дело № 1805/2014 г. ВКС, н.о.; Р № 93 /
16.02.1973 г. по н.д. № 28/73 г. на ВС). Преценката за какво обвинение и с
каква правна квалификация следва да се проведе наказателния процес е
дължимо действие за съдията- докладчик още в този начален (съобр. чл. 247 б
ал. 2 т. 2 от НПК) процесуален етап. Двете в своята цялост- тъжбата и
разпореждането по чл. 252 ал. 4 от НПК, определят предмета на доказване по
делото и гарантират правото на подсъдимия да научи в какво се обвинява.
Видно е от материалите по първоинстанционното дело, че такава
преценка не е била правена в нито един момент, вкл. и при постановяване на
присъдата.
Липсва изразено становище на съдията- докладчик в разпореждането
3
за насрочване на делото, не е налично такова преди или в началото на
съдебното следствие.
От мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт също не може
да се установи еднозначно този основен за делото въпрос. В диспозитива се
сочи подсъдимият да е оправдан за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2,
пр. 1, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, т.е. предмет
на делото да е била клевета, реализирана и в двете й проявни форми.
Същевременно текстово е описано съдебният процес да е протекъл в
рамките на обвинение клеветата да е реализирана при условията на
алтернативност измежду на двете, тъй като подсъдимият е оправдан „ да е
разгласил позорно обстоятелство или да е приписал престъпление“. Вече
беше посочено, че още в разпореждането за насрочване на делото съдията-
докладчик е дължал произнасяне какви са разгласените обстоятелства, за
които ще се води наказателния процес, ако делото ще се води за клевета-
при каква форма на изпълнително деяние е реализирана тя, респ. дали и при
двете предвидени в НК, за какво престъпление е бил наклеветен частния
тъжител.
Видно е от диспозитива на обжалваната присъда, че
първостепенният съд е признал подсъдимия за невинен в това „ да е
разгласил позорно обстоятелство или да е приписал престъпление по
отношение на частния тъжител“. Конкретно сочените в частната тъжба
деяния не са намерили никакво отражение. Диспозитивът на присъдата не
съответства на възприетия от съдебната практика стандарт, указан в т. 4 от
ППВС № 1 от 13.VІІ.1953 г.
Той не е спазен и в съответствие с визираните в т. 3 от същото ППВС
изисквания за мотивите. Наведените в допълнението към въззивната жалба
оплаквания за необоснованост на съдебния акт, макар и с друго съдържание,
са основателни.
Следва да се констатира липсата на анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Проверяваният съд се е задоволил да
обсъди само показанията на св. Б. и св. З. и то единствено с оглед
достоверността им. Липсва становище на съда какви факти е приел за
установени от тези доказателствени източници. Показанията на останалите
разпитани по делото свидетели- П.А., М.М., П.К. са игнорирани, чрез
4
необсъждане.
За дискредитиране на заявеното от св. Б., че за възложената му
работа е получил заплащане от частния тъжител, са използвани недопустими
доказателствени източници. ПдРС се е позовал на липсата на такива
твърдения в снетите саморъчни обяснения от същия свидетел, от Т.И. и от
частния тъжител в хода на образуваната за събитията на 23.10.2019 г.
полицейска проверка (за които събития е била депозирана жалбата,
съдържаща според ч.т. З. инкриминираните по делото изрази). Съдебната
практика е непротиворечива и последователна във виждането си, че
информацията, събрана не по правилата на НПК, не е годен източник на
доказателства. Установеното от полицейските органи в този вид проверки,
вкл. и писмените обяснения на лицата при тях, нямат доказателствена
стойност. Фактическите изводи на решаващия съд следва да бъдат
формирани само на базата на надлежни доказателства, събрани по реда и със
способите на НПК, като аргументите в полза на кредитираните е необходимо
да почиват на обективна основа и да са съобразени с изискванията на
процесуалния закон.
Не са дори назовани в мотивите на съдебния акт и приложените пред
първостепенния съд писмени доказателства.
При правната оценка на извършеното съдът е възпроизвел и бегло
анализирал само част от заявеното в частната тъжба инкриминирано по
делото поведение на подсъдимия. Приел е неаргументирано, че то не
осъществява състава на престъплението, за което е водено наказателното
производство. Следва да се констатира, че с изключение на изразите, за
които, макар и по неубедителен начин, е приел да са безадресатни, не е
изложил мотиви относно наличието/липсата на обективна и субективна
съставомерност за друга част от инкриминираната деятелност, изразила се в
твърдение на подсъдимия, че частният тъжител „ абсолютно недобросъвестно
се е възползвал от служебното си положение- *** и е упражнил въздействие
върху свои ***, превишил властта си и грубо е нарушил задълженията си,
предвидени в качеството му на ***“. Първостепенният съд е приел е, че се
касае за лична оценка на подсъдимия, без да анализира дали наличието на
такава „лична оценка“ в жалба, адресирана до административния
ръководител на частния тъжител е обществено приемлива и допустима, при
5
положителен отговор- защо. Не е обсъдено дали отправените за дейността на
частния тъжител изрази са по отношение на длъжностното му качество и
доколко се вместват в границите на приемливите критики в този случай. В
този смисъл не са намерили дължимия отговор заявените с частната тъжба
оплаквания, че именно от тези изрази частният тъжител се счита за
оклеветен.
Описаното съдържание на мотивите на атакуваната присъда сочи на
липса на съществени елементи – възприети факти, съображения от правна
страна, както и обективира непълноценен доказателствен анализ.
Мотивирането на съдебния акт, освен че прави видима волята на съда по
фактите и по правото, обективира процеса на формиране на вътрешното му
убеждение, като също така дава възможност на страните в процеса да
разберат фактическите и правни основания за взетото решение и съответно на
това да упражнят процесуалните си права. Спазването на процесуалните
правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и
съответността на правните му изводи на установената фактология са предмет
на проверка при въззивен контрол, но той може да бъде реализиран само при
наличие на обективирани изводи на съда по същество по въпросите, посочени
в чл. 305 ал. 3 от НПК. Поради това и липсата на мотиви на съдебния акт е
предвидено от закона като абсолютно процесуално нарушение, обуславящо
отмяна на постановения съдебен акт. Налице е съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, което е неотстранимо от
настоящия съд, но отстранимо при повторно разглеждане на делото.
Обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато на
Районен съд- Пловдив за разглеждането му от друг състав на същия съд, от
стадия на подготовката на съдебното заседание.
Воден от горното и на осн. чл. 335 ал. 2 от НПК, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260058/05.03.2021 г., постановена по НЧХД №
6937/2019г. на Пловдивския районен съд, VIII-ми н.с.
6
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от
стадия на подготовката на съдебното заседание.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7