Р
Е Ш Е
Н И Е
№
262006 16.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в
публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13807 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от С.К.Д. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищецът не
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 488
лева – разноски, която сума представлява част от вземане в размер на
1808.10 лева, вписано като дължимо в Централен кредитен регистър, което вземане
произтича от Договор за потребителски кредит, сключен между С.К.Д. и „Провидент
Файненшъл България“ ЕООД от 16.12.2015 г., вземанията по който са прехвърлени в
полза на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2015 г. бил сключен договор за
потребителски кредит между С.Д. и „Провидент Файненшъл България“ ЕООД, със
сегашно наименование „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ищецът
получил в паричен заем 1150 лева, при уговорена възнаградителна лихва от 31.82
%, формираща 226.84 лева. Била уговорена такса за оценка „Оценка на досие“ от
57.50 лева. Освен посочените суми ищецът следвало да заплати и сумата от 980.82
лева за такса „кредит у дома“, която се изразявала в това, че заемната сума и
събирането на задълженията по договора щели да се извършват от дома на ищеца.
На 21.12.2016 г. вземанията по процесния договор били прехвърлени с договор за
цесия на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Размерът на прехвърленото вземане било 1808.10
лева, което включвало неплатена главница от 1150 лева, начислена лихва от
169.82 лева и 488.20 лева разноски. Ищецът твърди, че не е налице правно
основание за начисляване на сумата от 488 лева, като в договора нямало
предвидена клауза за заплащане на разноски по договора. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Посочва, че на
16.12.2015 г. бил сключен Договор за потребителски кредит между ищеца и
„Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който били прехвърлени с договор
за цесия в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Счита, че не е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск, тъй като ответникът не бил предприемал никакви
действия по събиране на вземането. Твърди се, че за ответника било налице
задължение да подава информация към Централния кредитен регистър относно
текущото състояние на кредитите. Посочва, че сумата от 488 лева, посочена в ЦКР
не била разноски, а представлявала такси по договор. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Съдът намира изложените в отговора
на исковата молба възражения за недопустимост на предявения иск за
неоснователни, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да установи, че не съществува едно правно
отношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящия случай,
доколкото ответникът е изразил становище за неоснователност на предявения иск е
налице спор относно съществуването на процесното вземане, което обуславя и
правния интерес на ищеца, респ. допустимостта на настоящото производство.
Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е
допустим.
Относно неговата основателност, съдът намира
следното:
В тежест на ищеца е да докаже твърдените от него
положителни факти, че в полза на ответника е начислено вземане от 488 лева по
Договор за потребителски кредит от 16.12.2015г., сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ответника.
В тежест на ответника е да установи наличието
на валидно правно основание, на което му се дължи процесната сума от страна на
ищеца.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът приема установителния иск за основателен и доказан, по следните
съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: на 16.12.2015 г. е сключен между ищеца С.К.Д. и
„Провидент Файненшъл България“ ООД, Договор за потребителски кредит, който е
прехвърлен с договор за цесия, сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД
на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД; както и че в Централния кредитен регистър е
вписана сумата от 480 лева – представляваща задължение на ищеца С.К.Д. по
Договора за потребителски кредит от 16.12.2015 г. /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 262182/05.04.2021 г./.
Съдът приема
тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени
доказателства – договора за кредит и цесия, както и справка от ЦКР на БНБ за
задълженията на кредитополучателя - ищец.
Видно от
представената справка от ЦКР на БНБ за задълженията на С.К.Д., се установява,
че ищецът има текущо задължение по кредит, към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, придобито
въз основа на договор за цесия от 21.12.2016 г., която е посочена като дата на
откриване, с усвоен кредит в размер на 1808 лева, с дължим остатък по просрочена
главница 1 150 лева и 480 лева – такси и други разходи.
Страните по
делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство, договор за кредит
за потребителски кредит, се установява, че на 16.12.2015 г. е сключен между
ищеца С.К.Д. и „Провидент Файненшъл България“ ООД, Договор за потребителски
кредит № ***, който е прехвърлен с договор за цесия от 21.12.2016 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България“ ООД на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
С процесния Договор за кредит, на
ищеца е предоставена сума в размер на 1150 лева, при уговорена възнаградителна лихва от 31.82 %, формираща 226.84 лева, а ГПР е 48 %. Уговорена е също „такса за
оценка на досие“ в размер на 57.50 лева, както „такса за услугата Кредит у дома“
в размер на 980.92 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, от
които 59 вноски в размер на 40.26 лева всяка и последната 1 вноска в размер на
39.92 лева, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на
2415.26 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Провидент
Файненшъл България“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Сключеният договор
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато
не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл.
12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на
тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той
бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С оглед изявлението на ответника,
съдържащо се в отговора на исковата молба, чиято е и доказателствената тежест
да установи наличие на валидно правно основание, на което му се дължи
процесната сума от ищеца, съдът приема, че процесната сума от 488 лева, представляваща
задължение на ищеца по Договора за потребителски кредит от 16.12.2015 г., е за
„такси“ по договора.
Видно от приложения договор, предвидените в същия „такси“, са за „такса за
оценка на досие“ – в размер на 57.50 лева и за „такса за услугата кредит у
дома“ в размер на 980.92 лева, чийто сбор (1038.42 лева) представляват почти,
колкото предоставения заем от 1150 лева. В договора е посочена, че „услугата
Кредит у дома“, представлява допълнителна услуга, представляваща домашна
доставка на заетата сума в брой по местоживеене на клиента и седмично домашно
събиране на вноските по кредита.
Разпоредбите на чл.10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава
такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка
с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и
нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж.
С допълнителното плащане на „такса
за оценка на досие“ се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението
между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е налице
неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика
и потребителя – чл. 143 ЗЗП. Нещо повече - задължение на кредитодателя е да
осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се
предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в
противоречие с добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника такса за
оценка на кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя,
който, въз основа на оценката, взима информирано решение за кредитиране на
длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане на
съгласие на страните.
Таксата за услуга „кредит у дома“
- освен, че вземането за нея е абсолютно недоказано /сумата да е предоставена
по местоживеене на кредитополучателя, както и седмично да са извършвани
посещения за събиране на вноските/ клаузата за дължимостта й - противоречи на
добрите нрави; представлява 85.30 %
от размера на предоставената сума /(980.92/1150)*100/; води до неоснователно
обогатяване за кредитора, като предвижда допълнително възнаграждение за същия,
което обаче е недължимо на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена
в ГПР, като при това положение - заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК;
чрез нея се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП. Клаузата, предвиждаща плащане
на такси „кредит у дома“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не
може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разходите за предоставяне на отпуснатия
финансов ресурс по местожителството на длъжника и тези за събиране на дължимите
погасителни вноски по местожителството на длъжника, т.е. такива свързани с
изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление
на договора.
Следователно, в конкретния
случай, ищецът не дължи на ответника, сумата от 488 лева, представляваща
задължения на ищеца за такси по Договора за потребителски кредит от 16.12.2015
г.
Предвид изложеното, искът е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
За пълнота, с оглед релевираното
в исковата молба възражение от ищеца, съдът намира и, че претендираното вземане
е погасено по давност. Доколкото същото се отнася за такси, то според
разпоредбата на чл. 111 ЗЗД, вземането се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Падежът на претендираното вземане е от 2016 г., поради което към
датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г., същото е погасено
по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – държавна такса.
Ищецът,
освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 2-3) е
посочено, че той се представлява безплатно от АД „Г.“, поради затрудненото си
материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява
основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева. Посочената сума
следва да се присъди в полза на Адвокатското дружество, а не на ищеца, с оглед
на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход. От приложеното
по делото Удостоверение за регистрация по ЗДДС, се установява, че АД „Г.“ е
регистрирано по ЗДДС. Ето защо и, върху адвокатското
възнаграждение се дължи ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. с пар. 2а от ДР на Наредба № 1 за МРАВ и чл. 66 ЗДДС.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.К.Д., ЕГН **********
не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 488 лева
(четиристотин осемдесет и осем лева) -
разноски за „такса за оценка на досие“ и „такса за услугата Кредит у дома“, по
Договор за потребителски кредит № *** от 16.12.2015 г., сключен с „Провидент
Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс”
ЕООД с договор за цесия от 21.12.2016 г..
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров –
Казанджията“ № 4-6, да заплати на АД
„Г.“, Булстат *********, с адрес – гр. П. ***, сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ с ДДС – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С.К.Д., по настоящото гр.д.
№ 13807/2020 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ