МОТИВИ към присъда №66/11.07.2019г. по НОХД№136/2019г.,
по описа на Окръжен съд – Видин.
С присъда №10/09.11.2018г. по НОХД№78/2018 по на Районен
съд - Кула, подсъдимият В.Л.М. с ЕГН **********, е признат за виновен, за това че на 22.09.2018г., около
03.20часа, в град Грамада, област Видин, по
ул. „Никола Вапцаров“ пред дом №4 и №6, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ , собственост на Д. Б. Н., от град Горна Оряховица,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила
на хиляда, а именно - 2,02 на хиляда, установено по надлежния ред
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с индивидуален номер АЯВВ-0047, регламентирано в Наредба №1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози на
Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи
и Министерството на правосъдието, след като е осъден със
Споразумение №142/04.08.2009г. по НОХД №170/2009г. на РС-Белоградчик, влязло в сила на
04.08.2009г. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, за което и на основание чл.343б,
ал.2 от НК, подсъдимия е осъден и му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от една година, при първоначален „строг“ режим, с оглед
чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 500лева. На основание
чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т. 1 от НК, е приспаднато времето, пред което
подсъдимият В.Л.М. е бил задържан по Закона за МВР за срок от 24 часа на
22.09.2018година.
Против
присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия М., чрез защитника му адвокат Г.Г..
В жалбата се развиват съображения, че присъдата е незаконосъобразна и
необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и че са нарушени разпоредбите на материалния закон, а
постановеното наказание е завишено с оглед разпоредбите на закона. Иска се да
бъде изменена атакуваната присъда, като се намали наказанието до минимум,
съгласно чл.55 от НК, ИЛИ подсъдимият бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение ИЛИ делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Видин даде заключение, че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.
От доказателствата по делото, преценени по отделно и в
съвкупност, настоящия състав на ВОС прие за установена следната фактическа
обстановка:
Около 03 часа на 22.09.2018г., подсъдимият М. управлявал МПС марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег.№*., собственост на Д. Б. Н., криволичейки по улиците на град
Грамада. Автомобилът бил забелязан от контролните органи- М. Е. М. и Л. С. К., а впоследствие и от Б. Й. И. и Н. Н, всичките служители на РУ-МВР-град Кула. Те били в екип по двама в два
служебни автомолиба. Спрели подсъдимия М. за проверка. Същият лъхал на алкохол
и се държал неадекватно. Тествали го за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, №01588 в 03.24 часа. Техническото средство
показало наличие на алкохол в издишания въздух 2,02 на хиляда. На подсъдимият М.
бил предоставен талон за изследване № 0007431 в 03.50часа на 22.09.2018г. Видно
от талона в него е визиран резултана от теста с техническото средство, като до
„Подпис на проверяваното лице:“ е отразено „отказва“. По надолу е визирано, че
лицето трябва да се яви в ФСМП-гр.Кула до 1 час, като отново до „Подпис на
проверяваното лице:“ е отразено „отказва“. Оказът е удостовелен с подпис на
служителя на РУ-Кула Н. Н. Подсъдимият бил задържан, транспортиран в град Кула. Там го закарали
във ФСМП-Кула. М. били съпроводен от свидетелите М. и К.. Там бил освидетелстван, с оглед задържането му. Свидетелите М. и К. са заявили, че в ФСМП-Кула пред тях подсъдимия е отказал да даде кръвна
проба. След това М. бил върнат в РУ-Кула, където му бил връчен срещу подписа АУАН,
съставен от свидетеля Б. И..
Първоинстанционният съд е изискал следните медицински документи, които са
приети като писмени доказателства: писмо № 05-2-1/06.11.2018г. от ЦСМП-Видин,
подписамо от Директора на ЦСМП-Видин- д-р П., с приложени към писмото копия на страници от
амбулаторен журнал от 21/22.09.2018г. на ФСМП-Кула и фиш за спешна медицинска
помощ № 1613/22-09.2018г./за освидетелстване/ подписан от д-р М. М.. Видно от преписите на страниците от амбулаторния журнал на ФСМП-Кула, М.
е освидетелстван от персонала на филиала два пъти на 22.09.2018г., съответно в
04.10ч. от д.р М. И. М. /при задържането му/ и в 18.40часа от д-р Е.Т. Л. /при освобождаването му/. Лицето е
преглеждано за освидетелстване и не е искано да му се взема кръв за изследване
наличие на алкохол в кръвта. Видно от фиш за спешна медицинска помощ №
1613/22-09.2018г., при прегледа на М. е констатирано, че е в съзнание, няма
отпадни симптоми, зеници нормални, ориентиран вербален отговор, двигателни
реакции – подчинява се, няма гадене и повръщане. Видно от показанията на свидетелката
д-р М.И. М., в посоченото по-горе време, респ. в ранните часове на 22.09.2018г., двама
полицаи довели лицето М. за освидетелстване за задържане. Не и били дадени
обяснения в каква връзка е задържано лицето, като само я уведомили, че е за
освидетелстване и тя го извършила. Свидетелката М. е категорична, че нито тя, нито нейни колеги са канили
лицето М. да даде кръвна проба за извършване на химическо изследване за наличие
на алкохол или наркотични вещества в кръвта. Д-р М. е посочила, че не знае дали полицаите са подканяли М. да
даде кръв, но в нейно присъствие не са го сторили. Свидетелката ясно е заявила,
че М. видимо не е изглеждал като употребил алкохол. Свидетелката, също така е
описала начина на удостоверяване на отказ на лице да даде кръвна проба:
оторизирания медик от пресонала на СМП вписва имената на лицето, което при
отказ да даде кръвна проба, се подписва срещу направения отказ. В конкретния
случай не е поставян въпрос за вземане на кръвна проба. При водене на задържано
лице, документите се представят от полицеиския служител- лична карта, фиш в
който е отразено тестването на лицето с техническо средство и талон за
медицинско изследване. При непредставяне от полицаите на искане и талон за медицинско
изследване, свидетелката е посочила, че няма право да вземе кръвна проба. Видно
от показанията на свидетеля д-р Е. Т. Л, той е освидетелствал лицето при
освобождаването му и не е разбрал причините, поради които е било задържано.
Видно от обясненията на подсъдимия М., никой не го е канил да даде кръвна
проба и не му е показван талон за изследване на кръвна проба.
Независимо
от показанията на свидетелите М. и К., че пред тях М. е отказал
да даде кръв, се налага извода, че подсъдимия М. пред компетентните органи-
медицински кадри в медицинското заведение, не е направил надлежен отказ да даде
кръвна проба за медицинско изследване, за концентрацията на алкохол в кръвта му.
Нещо повече, в медицинското заведение пред здравните работници не е поставян
въпроса за медицинско изследване на М. и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване. В крайна сметка, по делото не е
установено надлежно, че подсъдимия М. на процесните дата и място е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Горната фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия М., показанията на посочените
по-горе свидетели, както и от документ за извършена проверка на Дрегер 7510
DRBB0047, заповед за задържане на лице, справка в централна база КАТ за
собственост на МПС, и останалите цитираните по – горе документи, приети като
писмени доказателства по делото. Няма противоречия между тези доказателства.
Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което Съдът ги
кредитира.
От така установената фактическа обстановка, ВОС намира, че от обективна и субективна
страна подсъдимия М. не е осъществил състава на чл. чл.343б, ал.2 от НК. За съставомерност по посочения текст от НК е необходимо от
обективна страна подсъдимия да е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е
осъден с влязла в сила присъда за деянието по алинея първа. В случая не може да
се приеме, че М. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, установено по надлежния ред. В конкретния казус е приложим регламента
по чл.7 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /редакция към
22.09.2018г., пред изменението с ДВ бр. 81 от 02.10.2018г./. По смисъла на
цитираната норма, когато с техническото средство е установена концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда, полицейския орган отвежда лицето до мястото за
извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.
От доказателствата по делото е установено, че полицейските органи са завели
подсъдимия в ФСМП-Кула, но единствено за освидетелстване за задържане, а не за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване. Във ФСМП-Кула,
където с оглед чл.11 от Наредбата е следвало да се извърши медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване, такъв въпрос не е поставян, а още по-малко това е
сторено пред компетентния орган по чл.12, ал.1 от Наредбата. М. е бил доведен
от полицейските органи, бил е с установена самоличност, но не е извършено медицинско
изследване, с оглед чл.7 от Наредбата, не е съставен протокол за извършване на
такова изследване, не е документирана и причина за неизвършването му. Видно от
медицинския жулнал на ФСМП-Кула и поктазанията на свидетелите М. и Л, лицето М. е
освидетелствано съответно за задържане и впоследствие- при освобождаване. Видно от същия този медицински жулнал на ФСМП-Кула, в него не е изпълнена формата
уредена в чл.13 от Наредбата, респ. не са записани номер и дата на издаване на
талон за изследване и контролния орган,който го е издал. Също така не е
документирано медицинско изследване с оглед чл.14, ал.1 от Наредбата, а в
крайна сметка не е отразен оказ за изследване, по смисъла на чл 15, ал.7 от
Наредбата. Съобразно посочената норма, отказът на лицето да бъде изследвано се
отразява от медицинския специалист по чл.
12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл.
14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на изследваното лице. С оглед
неизпълнението на процедурата по чл.7 и следващите норми /цитирани по-горе/ от
Наредбата, не може да се приеме, че показанията на техническото средство
доказват действителната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и
най-вече това, М. на процесните дата и място е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Доколкото КРС е стигнал до други
фактически и юридически изводи, то присъдата му е неправилна и следва да бъде
отменена. В случая деянието на
подсъдимия не е престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и не са налице
доказателства, че поведението му е престъпление от общ характер. По посочените
по-горе съображения ВОС намира, че КРС неправилно е приел, че за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, са достатъчни показанията
на техническото средство.
Предвид горното и на основание
чл.336, ал.1, т.3 от НПК, атакуваната присъда на КРС следва да бъде отменена.
ВОС следва да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия М. за
невинен по чл.343б, ал.2 от НК и на основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.1 от НПК да го оправдае по повдигнатото срещу него обвинение.
Водим от горното ВОС постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
09.08.2017г.