РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1450/13.7.2021г.
гр. Пловдив, 13.07.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 935 по описа за 2021год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата.Производството
е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на „ТЕХНО-СИМ БГ“
ЕООД, ЕИК *********, гр.Раковски, ул.“Ал.Стамболийски“ № 1, чрез адв. Т.,***, офис
11, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0438-000094/31.03.2021г.,
издадена от началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ 03на Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с която е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б."а" от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № *** и 2бр. рег.
табели ***.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна, немотивирана и
издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че
водачът не е знаел,че е лишен от право да управлява МПС, заповед за това не му е била връчвана. Позовава се на
обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, на основание на която била издадена заповедта за отнемане на СУМП на
водача. Иска се отмяна на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата началник РУ към ОД
на МВР Пловдив, РУ 03на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
Сектор Пътна полиция- Пловдив, оспорва жалбата. Твърди, че е напълно
изяснена фактическата обстановка и оспорваната заповед е законосъобразна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото,намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат
на заповедта. Заповедта е връчена на 02.04.2021г. (видно от направеното в нея
отбелязване), а жалбата е подадена на 09.04.2021г. в рамките на преклузивния
срок. Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С процесната заповедНачалник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив е наложена
принудителна административна мярка по отношение на собственика на МПС „Фиат
диабло“, рег.№ ***, изразяваща се в "прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство за срок от шест месеца“. Като правно основание за
издаването й административният орган е посочил разпоредбата на чл.171, т.2а,
б.“а“ от Закон за движение по пътищата.
За да наложи на тази мярка, ответният
орган е приел, че на 31.03.2021г., около 22 часа в гр.Пловдив, бул.България №
146, автомобилът е управляван от лицето С.Й.Р., който е неправоспособен водач,
след като е лишен по административен ред. По-надолу в заповедта се посочва,че управлява
МПС, след като СУМПС е отнето по реда на чл.171,т.1 от ЗДвП в срока на
изтърпяване на ПАМ и виновно е нарушен чл.150а,ал.1 от ЗДвП.
Така мотивираната заповед е незаконосъобразна
на формално основание поради липсата на ясни мотиви. Смесени са три от възможните
хипотези на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП. Принудителната административна мярка
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство визира хипотези на
управление на МПС без водачът да е правоспособен, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс. В случая се посочват и хипотезата на
неправоспособен водач, и хипотезата на лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, и хипотезата на водач,на
когото свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.
1 от ЗДвП. Никъде в заповедта не се посочва номер на акта, с който е било отнето
СУМПС. Същевременно, с представената по делото Заповед за прилагане на ПАМ №
19-1030-000386 от 11.03.2019г. е приложена мярка по ч.171,т.1,б.Д от ЗДвП, но
едновременно с това е посочено, че СУМП е с изтекъл срок на валидност. От тук,
остава неизяснен въпросът дали процесната мярка е приложена защото СУМПС на
водача е с изтекъл срок на валидност или защото е налице ПАМ-временно отнемане
на СУМПС. Тази неяснота в мотивите на оспорвания административен акт е
еднозначна с липса на мотиви и е основание за неговата отмяна. Отделно от това,
в описанието на нарушението е пропуснато да се посочи рег.№ на управлявания
автомобил. Това е направено едва в диспозитивната част на заповедта при
разпореденото отнемане на 2бр. рег. табели. Но отнемането на рег.табели не може
да замести и да поправи непълнотата в описанието на нарушението, в което липсва
ясна и точна индивидуализация на управляваното МПС.
Налага се извод за незаконосъобразност
на приложената мярка.
Отделно от това, с оглед разпоредбите на
чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК и регламентирания принципа за съразмерност, административните органи трябва да упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето. В случая прилагането на оспорената
ПАМ не е обосновано с каквито и да е обстоятелства, свързани с поведението на
собственика на МПС-то, и предвид наличието на проведено наказателно
производство по отношение на водача и последващото ограничаване на правото му
да управлява МПС, прилагането на мярката се явява несъразмерно.
Ето защо заповедта ще се отмени.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатена
държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Предвид възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото ще следва да се намали от
договорения и заплатен размер от 600лв. до определения в чл.8,ал.3 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер
от 500лв. или общо 550лв.По изложените съображения, съдът
намира жалбата за неоснователна, съответно оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП за
законосъобразна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „ТЕХНО-СИМ
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Раковски, ул.“Ал.Стамболийски“ № 1, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 21-0438-000094/31.03.2021г., издадена от началник РУ
към ОД на МВР Пловдив, РУ 03на Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с която е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б."а" от Закон за
движение по пътищата- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № *** и 2бр. рег. табели ***.
ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на
„ТЕХНО-СИМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Раковски, ул.“Ал.Стамболийски“ № 1,
сумата от 550/петстотин и петдесет/ лева разноски.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: