Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260155 20 май 2021 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
осми граждански състав на …28 април 2021…………………………… година, в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
секретар….. Катерина Маджова…………………….………………..…при
участието на прокурора…..Петя Драганова ….
разгледа докладвано от… съдията
МИШОВА………гр. дело № 3149 по описа за 2020 година и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди.
Ищцата Т.Р.Г. твърди, че с присъда № 14
от 28.03.2015 г. по НОХД №152/2013 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора е
била призната за невинна и оправдана по обвинение за извършено престъпление по
чл.123, ал.1, пр.2 НК. След подадена въззивна жалба Апелативен съд Пловдив
постановил решение № 95 от 03.08.2015 г. по ВНОХД № 141/2015 г. по описа на
същия съд, с което присъдата била потвърдена. След подадена касационна жалба
ВКС по к.д. № 1376 по описа за 2015 г. постановил решение №434 от 30.11.2015
г., с което оставил в сила въззивно решение. Така присъдата, с която била
призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение влязла в законна
сила на 30.11.2015 г.
Първоначално досъдебното производство №
СЗ-ЗМ-407/2010 г. по описа на ІІ РУП Стара Загора било образувано с
постановление от 18.02.2010 г. на РП Стара Загора по прокурорска преписка
№5578/08.12.2009 г. поради достатъчно данни за причинена поради непредпазливост
смърт на С.С.Д.по чл.122 ал.1 НК. Ищцата
твърди, че е била призована по това досъдебно производство и разпитана в
качеството на свидетел на 12.10.2011 г. и на 06.02.2012 г. С постановление от
26.03.2012 г. по пр.пр. №5578/2009г. на Районна прокуратура Стара Загора
досъдебното производство е прекратено в частта, с която същото е водено за
престъпление по чл.122 ал. НК, и материалите са изпратени на ОП Стара Загора, с
оглед извършване на проверка за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. С
постановление от 02.04.2012 г. по прокурорска преписка 1276/02.04.2012 г. то е
прието по компетентност. С постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение, утвърдено по реда на 219, ал.1 НПК от прокурор в ОП
Стара Загора, на 01.08.2012 г. по ДП № сз-2зм-407/2010г., след като било
установено, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето,
ищцата твърди, че е привлечена в качеството на обвиняема за това, че на
06.11.2009 г. в *** в Родилно отделение към МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД,
поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност, като лекар акушер-гинеколог не е установила своевременно
вътрематочна асфикция на плода на пострадалата Д.К.Д.и не е предприела
необходимите мерки за ускоряване на периода на изгонване на плода, като с това
е нарушила виновно чл.79, чл.81, ал.2,т.1 и чл.174, ал.2, т.3 ЗЗдр и по
непредпазливост е причинила смъртта на новородения С.С.Д.на 25.11.2009 г. - престъпление
по чл.123, ал.1 НК. Със същото постановление й е определена мярка за
неотклонение „подписка“. На същата дата, 01.08.2012 г., е проведен и разпитът й като обвиняема.
Материалите по досъдебното производство й били предявени на 06.08.2012 г. На
17.08.2012 г. Окръжна прокуратура Стара Загора е внесла обвинителен акт от
17.08.2012г., след което било образувано НОХД 448/2012г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Делото е било
върнато за допълнително разследване, поради допуснати в стадия на ДП
съществени процесуални нарушения при повдигане на обвинението и при съставяне
на обвинителния акт довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемата.
С постановление от 17.10.2012 г. наблюдаващият прокурор е изпратил делото на
органа на ДП за изпълнение на указанията на съда. С ново постановление за
привличане на обвиняем и вземане на вярка за неотклонение от 29.01.2013 г.
ищцата била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.
Взета е мярка за неотклонение „подписка“ и е внесен на 12.03.2013 г. нов
обвинителен акт, по който е образувано НОХД 152/2013 г. Делото е било насрочено
за о.с.з. за 22.05.2013 г. Последното съдебно заседание било проведено на
20.03.2015 г., на която дата съдът е постановил оправдателна присъда.
Ищцата твърди, че били определяни 16 дати за провеждане на о.с.з., на 12 от
които реално е било проведено с.з. ищцата твърди, че лицата Д.К.Д. и С.Ж.Д.били
конституирани като частни обвинители. Те предявили срещу нея граждански иск за
неимуществени вреди, за което било образувано гр.дело № 2710/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Делото
впоследствие е прекратено с определение от 29.06.2016 г. Ищцата твъди, че срещу
присъдата била подадена въззивна жалба от посочените лица. С решение №95 от 03.08.2015 г. въззивната
инстанция потвърдила присъдата. Срещу решението била подадена касационна жалба и с
решение № 434 от 30.11.2015 г. въззивното решение било потвърдено.
Ищцата твърди, че в резултат от
воденото срещу нея наказателно производство е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в психически, емоционални и физически болки и страдания, загуба
на самочувствие, безпомощност, притеснение, злепоставяне, несигурност,
неспокоен сън, промяна на мястото работата, понижаване нивото и размера на
доходите, преграждане възможността за развитие и професионален растеж. Били
разпитвани нейни колеги от отделението, в което работела в болницата, вкл.
началника на Родилно отделение д-р Д.Д., както и началника на „Неонатологично
отделение“ д-р Х.М.. Тези обстоятелства довели до емоционален срив. За нея било
мъчително да отива на работа, да изпълнява служебните си задължения и да се
вижда почти ежедневно с лекари, мед.сестри, акушерки от същото отделение, както
и лекари от други отделения, които били разпитвани и имали отношения по случая.
Поради притеснението и нараняване на личното й и професионално достойнство,
самочувствието на човек и лекар, тя подала молба с искане за прекратяване на трудовия
й договор по чл.325 т.1 от КТ - по взаимно съгласие, която молба била
удовлетворена. Впоследствие започнала
работа в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ Стара Загора. Още от момента, в който
започнало разследването, тя считала, че е неправилно обвинена и това я
измъчвало. Чувствала се унизена. Продължителността на разследването и на съдебния процес като цяло
оказало влияние върху психиката и начина й на живот. Изпаднала в депресия и във
всяка пациентка, която идвала на преглед, виждала човек, който се съмнява в
качеството на нейната работа. Освен работата в МБАЛ същата имала и кабинет за
прегледи в Медицински център „Медищит консулт“ ЕООД. Обстоятелството че има
висящ съдебен процес срещу нея станало известно на голям кръг хора от града,
колеги-лекари, вкл. пациенти, които започнали да избягват посещение в кабинета.
Постепенно пациентите намалели като бройка значително. Обстоятелствата по
разследването и водене на съдебен процес станало известно и разпространено от
медиите, представители на които присъствали в съдебно заседание на 29.09.2014
г.
Твърди, че съдебният процес бил тежък, били извъшвани
множество процесуални действия, вкл. и очна ставка с частната обвинителка, били
изслушвани няколко експертизи. Всички тези обстоятелства свързани с тежестта на
съдения процес призовки, връчвани в дома на ищцата, включително на нейната
дъщеря и на съседи, довел до силен емоционален и психически стрес и отражение
върху нейното здравословно състояние. За лечение потърсила помощ и били
осъществени прегледи при невролог и кардиолог
с оплаквания от сърцебиене, главоболие, напрегнатост безсъние, тежест в
стомаха, с предписани медикаменти, които ищцата приемала през периода м.09.2014
г. до м.10.2015 г. По време на досъдебното производство ищцата подготвяла
документи за работа като лекар във Франция, но заминаването не било
осъществено, тъй като наложената мярка ограничила възможността за пътуване.
Извън това пак по същите причини, тя нямала възможност за допълнителна
квалификация и подготовка извън страната. Повдигнатото обвинение повлияло върху
социалния живот и контакти, личния живот и семейните отношения. Тя се променила
като човек, като майка, която се чувствала виновна пред подрастващата си
дъщеря, като лекар. Получавала често главоболие и страдала от безсъние. Това
повлияло върху социалните й контакти, отношенията с пациентите било уронено
нейното достойнство, професионалния й, и личен авторитет. Дълго време и след
окончателното съдебно решение на ВКС не можела да се освободи от преживения
стрес и да повярва, че агонията в продължение но 5 години е имала желания от
нея резултат. За тези неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на
100 000 лв. Претендира и за имуществени вреди, тъй като в хода на воденото
наказателно производство тя изплатила възнаграждение за адвокатска защита общо
в размер на 5300 лв.
Ответникът Прокуратурата на Р България
счита, че предявеният иск за погасен по давност - не били представени доказателства за входиране на исковата молба,
а към настоящия момент бил изтекъл 5-годишният давностен срок от влизане в сила
на съдебния акт - 30.11.2015 г. В случай, че съдът приемете иска за допустим,
то възразява срещу неговата основателност и доказаност, както по основание,
така и по размер. Не били налице доказателства, които да установяват действително
търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева било
изключително завишено и не съответствало на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, на икономическия стандарт в РБ, нито на трайната съдебна практика по
аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ). Спрямо ищцата било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление и въпреки това спрямо нея е била взета най-леката мярка за
неотклонение - „подписка“, което в най-ниска степен е нарушило ритъма на
ежедневието й и не е довело до ограничаване на правата й в значителна степен.
Спрямо ищцата не са били прилагани други мерки за процесуална принуда.
Прокуратурата не е налагала процесуални ограничения, като отстраняване от
работа, във връзка с воденото наказателно производство и повдигнатото
обвинение, нито забрана за напускане на пределите на Република България.
Досъдебното производство протекло в
разумни срокове и в рамките му е упражнена минимум процесуална репресия спрямо
ищцата. Възразява срещу ангажирането на
отговорността на Прокуратурата на РБ за продължителността на целия период на
наказателното производство, тъй като след внасяне на делото с обвинителен акт в
съда, друг вече е ръководно решаващият орган и от неговите действия зависи до
голяма степен продължителността на тази фаза. След постановяване на
първоинстанционната оправдателна присъда, прокуратурата не е протестирала. Производството продължило по
жалби на частните обвинители. Твърди, че прокуратурата не е разпространявала
данни от разследването и не следва да отговаря за отзвука му сред колеги и
пациенти на ищцата.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, становищата на страните, въз основа на приложимото
право намери за установено следното:
По
делото не е спорно, че ищцата Т.Р.Г. е била е била обвиняема по ДП, както и
подсъдима по по НОХД № 152/2913 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора. Безспорно е, че наказателното производство
срещу нея е за извършването на престъпление по чл.123, ал.1 пр.2 НК и е
приключило с оправдателна присъда, потвърдена от въззивния и от касационния
съд, като първоинстанционният съдебен
акт е бил обжалван от частните обвинители. Безспорно е, че отношение на ищцата
е била взетата мярка за неотклонение „подписка“ и че срещу нея е бил предявен
граждански иск пред Районен съд – Стара Загора.
С
постановление от 08.12.2009 г. прокурор от Районна прокуратура Стара Загора е
възложил предварителна проверка по повод постъпила жалба от Д.К.Д.против
Родилно отделение при МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович и д-р Т.Г.. Във връзка с
извършването на тази предварителна проверка е изискана цялата медицинска
документация, както и са снети обяснения от медиците, които са участвали в
израждането, в т.ч. и от д-р Г.. Срокът на предварителната проверка е бил
продължен веднъж. Досъдебното производство е било образувано с постановление на
Районна прокуратура Стара Загора срещу неизвестен извършител за това, че на
25.11.2009 г. в *** той е причинил смърт по непредпазливост на новородения С.С.Д.–
престъпление по чл.122, ал.1 НК. Разследването е възложено на дознател Н. Р..
Срокът на разследването е бил продължаван няколко пъти. Наказателното производство
е спирано няколко пъти и веднага след това възобновявано за извършване на
действия по разследването. Ищцата е била разпитана за първи път в качеството на
свидетел на 12.10.2011 г. На 06.02.2012 г. отново е разпитана в същото
качество. В хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза с
постановление на разследващия полицай от 11.11.2011 г. С постановление от
26.03.2012 г. наказателното производство по ДП № ЗМ 407/2010 г. по описа на ІІ
РУП Стара Загора е прекратено в частта за престъпление по чл.122, ал.1 НК. ДП е
изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура Стара Загора за извършване на
преценка за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК. Делото е прието по
компетентност с постановление от 02.04.2012 г. на прокурор от ОП Стара Загора.
Изготвена е допълнителна медицинска експертиза и с постановление от 01.08.2012
г. ищцата Т.Р.Г. е привлечена като обвиняем
за това, че на 06.11.2009 г. в ***поради незнание и немарливо изпълнение
на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като лекар
акушер-гинеколог не е установила своевременно вътрематочната асфикация на плода
и не е предприела необходимите мерки за ускоряване на периода на изгонване на
плода, като с това е нарушила чл.79, чл.81, ал.2, т.1 и чл.174, ал.2, т.3 ЗЗдр
и с това по непредпазливост е причинила смъртта на новороденото – престъпление
по чл.123, ал.1 НК. На ищцата е взета
мярка за неотклонение „Подписка“ и на същия ден – 01.08.2012 г. е разпитана
като обвиняема. Разследването й е предявено на 06.08.2012 г. и е приключило със
заключително мнение за предаване на съд от 08.08.2012 г. Изготвен е обвинителен
акт, който е внесен в Окръжен съд Стара Загора на 17.08.2012 г. Образувано е
НОХД № 448/2012 г., което е било прекратено с разпореждане на съда от
21.09.2012 г., а делото – върнато на прокурора за допълнително разследване.
Такова разследване е било проведено. Ищцата отново е била привлечена като
обвиняема за същото престъпление и разпитана в това качество. Разследването й е
предявено на 01.02.2013 г. и на 12.03.2013 г. е внесен нов обвинителен акт.
Образувано е НОХД 152/2013 г., по което са били проведени общо 13 о.с.з. – на
22.05.2013 г., 16.07.2013 г., 17.10.2013 г., 02.12.2013 г., 29.04.2014 г.,
29.07.2014 г., 29.09.2014 г., 02.12.2014 г., 05.12.2014 г., 12.01.2015 г.,
10.03.2015 г., 12.03.2015 г. и 20.03.2015 г., когато с присъда № 14 ищцата е
била призната за невинна и оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение за
извършено престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 второ НК. По време на посочените
по-горе с.з. са били разпитвани множество свидетели, голяма част от които
са колеги на ищцата. На с.з. от
29.09.2014 г. в залата на присъствали журналисти, което е отразено в съдебния
протокол. Впоследствие процесът е отразен в електронните медии, в т.ч. е
отразена и постановената оправдателна присъда.
Присъдата
не е била протестирана от прокуратурата, но по въззивна жалба от частните
обвинители е образувано ВНОХД № 141/2015 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив. По това дело е проведено едно с.з. – на 25.06.2015 г., на което ищцата
се е явила лично. С решение № 95 от 03.08.2015 г. постановената от ОС Стара
Загора присъда е потвърдена.Това решение също не е протестирано от
прокуратурата, но по касационна жалба на частните обвинители е образувано
к.н.д. №1376/2015 г. по описа на ВКС. С решение № 434 от 30.11.2015 г. състав
на ВКС оставя с сила решението на АС – Пловдив.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Н.Г., Д.К.Г. и М.С.З.-А.се установява, че във
връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство тя е била подложена на
силен стрес, загубила е самочувствие, чувствала е безпомощност и притеснение,
злепоставена пред колегите си, срамувала се, била е несигурна, имала е
неспокоен сън, оплаквала се е от главоболие, настроението й се меняло,
започнала да вдига кръвно, имала сърцебиене. Случилото се се отразило
отрицателно на целия й семеен живот. Преди с.з. атмосферата в дома й била
непоносима – така свид. Г.. Преди това тя
била спокоен и ведър човек, уверен в себе си и отговорен, добър
професионалист. След започване на делото се променила, станала затворена и
отказвала да излиза, не празнувала професионалния празник, престанала да ходи
на семинари и конгреси – свид. Д. Г. и свид. М.З.-А..
По
делото е назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че воденото наказателно производство срещу ищцата е
представлявало стресогенно събитие за нея, което е предизвикало разстройство в
адаптацията (тревожно-депресивна реакция), продължило около 5 години. Налице е
негативно отражение на делото върху всички аспекти в живота й. Разстройството в
адаптацията е затруднило значимо нейното нормално социално, семейно и
професионално функциониране. Вещото лице приема, че са налице данни за белези на промяна на
личността на ищцата, причинена от преживения продължителен стрес, изразяващи се
в средно изразена личностна тревожност и нарушение на съня, както и известна
несигурност и липса на свобода в социалните контакти, което е довело до
трайното им ограничаване. Вещото лице е установило и данни за типичните за
стресовите състояния телесни реакции главоболие, повишено артериално налягане и
сърцебиене.
По
делото е установено още, че на 31.01.2013 г. трудовото правоотношение между
ищцата и МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД е прекратено по взаимно съгласие.
Тя е постъпила на Работа в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД. Видно от представените
отчети, извършената от нея специализирана извънболнична медицинска помощ е
намаляла за годините от 2012 до 2015 г. в сравнение с 2009 г., т.е. преди
започването на наказателното производство и то почти двойно.
Предвид на така установеното от фактическа
страна съдът намира, че предявеният иск е частично основателен. Съображенията
за това са следните:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. По делото не е спорно, че ищцата е оправдана по повдигнатото срещу
нея обвинение. В обвързващата съдилищата съдебна практика (Р-388-2012, ІV г.о.;
Р-3-2014, ІV г.о.) ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на
обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
При разглеждания случай е
безспорно, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от воденото срещу нея
наказателно производство, което е завършило с оправдателна присъда. Без
съмнение тя е изпитала притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек,
подложен на наказателна репресия. Това се установява и от свидетелските
показания -ищцата е изпитала
притеснения, тревога и страх. Тя се е срамувала от колегите си, защото
служебната й репутация на добър лекар с дългогодишен стаж е нарушена. Променила
е местоработата си. Пациентите са се отдръпнали. Стресът се е отразил негативно
на психологическата й годност да изпълнява ежедневните си задължения в
професионален, личен и семеен план в какъвто смисъл са показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и заключението на съдебно-психологичната
експертиза. Случилото се съвпада с най-активния период от професионалната й
реализация, когато натрупаният опит и знания й позволяват да бъде утвърден
специалист, високо ценен от пациенти и колеги. С други думи може да се приеме,
че ищцата естествено е претърпяла
неудобства и притеснения, чувство за унизеност и срам. Затова съдът приема за
неоснователно възражението на ответника, че по делото не се установяват
действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението.
Основателността на иска предпоставя задължение на съда да разгледа другото
възражение на ответника – относно погасяването на иска по давност.
Вземането за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди се погасяват
с изтичането на общата 5-годишна давност, тъй като законът не предвижда друг
срок. Когато срокът се брои по години, той изтича в съответния ден на
последната година. Началният момент на изчисляване на сроковете е различен в
различните хипотези на чл.2, ал.2 ЗОДОВ. При обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто е настоящият случай, срокът се
брои от влизане на решението, с което лицето е оправдано, в сила. Решението
влиза в сила, когато не подлежи на обжалване, не е обжалвано или когато е
изчерпан реда на обжалването. В случая окончателният съдебен акт, с който е
потвърдена оправдателната присъда, е решението на ВКС от 30.11.2015 г.
Следователно 5-годишният давностен срок е изтекъл на 30.11.2020 г. Исковата
молба е подадена преди тази дата – на 25.11.2020 г.
Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия
вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др.
фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.
С оглед това разбиране, при определяне на този размер, съдът следва да вземе
предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди, защото принципът за справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице (Р-237-2011, ІІІ г.о.;
Р-324-2013, ІV г.о.). При определяне на обезщетение за вреди от незаконно
обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за което е било повдигнато
незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на
извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. фактори, които
следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен
случай (Р-57-2016, ІV г.г.; Р-358-2015, IV г. о.; Р-311-14.03.2018 г., ІV г.о.).
В случая, както бе посочено по-горе,
ищцата е
претърпяла неудобства и притеснения, чувство за унизеност и срам. От друга
страна обаче през времетраенето на наказателното производство тя не е била
лишена от възможността да полага труд по специалността си. По делото не е
установено, че пред нея е имало демонстрация на неуважително отношение от
страната на колегите й, както и данни за промяна на отношението към нея. Тя не
е била отхвърлена от близките си, нито от приятелите си. Напротив. Намерила е пълна
подкрепа в тяхно лице.
Наказателното производство е било
образувано за престъпление по чл. 122 НК първоначално, и по чл.123, ал.1 НК
впоследствие, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет
години в редакцията на текста към датата на деянието. Според нормата на чл.93,
т.7 НК това не е тежко престъпление, но от гледна точка на обществения морал -
много укоримо. Самото наказателно преследване е продължило и приключило за 5
години и три месеца. В тази връзка е неоснователно възражението на ответника,
че отговорността му не може да бъде ангажирана за целия период на наказателното
производство, тъй като след внасяне на делото с обвинителен акт в съда,
ръководният решаващ орган е друг и от неговите действия в голяма степен зависи
продължителността на съдебната фаза, както и че производството е продължило по
жалби на частните обвинители, а не по протест на прокуратурата. Обезщетението
се определя глобално за всички вреди и никой друг, освен прокуратурата, не е
процесуално легитимиран да представлява държавата в производството по
присъждане на обезщетение по чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото
прокуратурата е повдигнала неоснователно обвинение, без което не би се стигнало
до образуване на наказателно дело. Останалите участници в наказателния процес
упражняват свои законоустановени права и поведението им не е неправомерно.
Посоченият
по-горе срок, в който е проведено и приключило наказателното преследване срещу
ищцата може да се приеме, че е разумен с оглед фактическата сложност на делото,
изискваща назначаването и изслушването на няколко съдебномедицински експертизи,
изготвени на републиканско ниво, което на практика е довело до увеличаване на
продължителността на наказателното преследване. В тази връзка следва да се има
предвид и че наказателното преследване срещу ищцата е преминало през всички
фази на наказателното производство. Били са проведени 13 съдебни заседания в
първата инстанция и по едно пред апелативния съд и ВКС.
Освен
горното, във връзка с определянето на размера на
обезщетението, следва да се има предвид, че по отношение на ищцата е била взета
най-леката мярка за неотклонение, от която на практика тя не е търпяла вреди.
При
определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и посоченото
по-горе обстоятелство, че в новинарските интернет-сайтове са се появили
публикации за делото, но и съобщение да постановената оправдателна присъда.
При определянето на справедливия размер на обезщетение
според съдебната практика следва да се има предвид и обществено-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането (Р-199-2018,
ІV г.о.; Р-162-2018, ІV г.о.). За 2015 г., когато наказателното производство е
приключило окончателно, средният годишен доход за едно лице, съгласно
официалните данни на НСИ, е 4 886 лв., а средният годишен разход – 4 605 лв.
Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване
(Р-162-2018, ІV г.о.).
Не на последно място при
определянето на размера на обезщетението, предвид моралния, а не имуществен
характер на вредите, съдът взема предвид
както обстоятелството, че самото осъждане на Прокуратурата като процесуален
субституент на държавата да заплати
обезщетение, така и обстоятелството, че още при разглеждането на делото
пред първоинстанционният съд прокурорът не е поддържал обвинението и е пледирал
за оправдателна присъда, които обстоятелства имат основно репариращо
действие.
Предвид на изложеното по-горе и предвид на
тежестта на повдигнатото обвинение, дългия период от време, през който
наказателното преследване е продължило, възрастта (53 г.) и социалното
положение на ищцата и данните за личността й, в т.ч. и съдебното й минало,
което е чисто, както и преди всичко на обстоятелството, че негативното влияние
на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищцата
надхвърля в известна степен рамките на обичайното и е дало сериозно и трайно
отражение върху личния живот и здравето
й, прилагайки обществения критерия за справедливост, установен в нормата на
чл.52 ЗЗД, съдът намира, че за репариране на неимуществените вреди, които
ищцата е претърпяла от незаконното наказателно преследване, справедливият
размер на обезщетението не би могъл да бъде по-нисък от 30 000 лв. Размерът е
завишен в сравнение с обезщетенията присъждани при обичайните за причиненото от
незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх, защото
ищцата е лекар, което определя особеното й положение в обществото на уважаван,
почитан и високообразован човек, упражняващ трудна и благородна професия, и
незаконното обвинение е свързано именно с нейната работа като акушер-гинеколог.
Така определената сума от 30 000 лв. се дължи, заедно със
законната лихва, считано от 30.11.2015 г. – момента на влизане в сила на
оправдателната присъда. Искът в останалата част - до размера на сумата от
100 000 лв. - следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на имуществените вреди:
Искът е основателен. НПК урежда
отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по
реда на чл. 301, т. 12 НПК, без обаче да предвижда възможност за лицето, което е
признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено да
претендира за направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски.
Съгласно чл. 187, ал. 1 НПК, разноските по наказателното производство се посрещат от
сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение. Когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати тези разходи. Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата. Това са разноските, извършени от бюджета на
съда или на съответния орган на досъдебното производство, без разноските,
извършени от подсъдимия. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните
средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда
или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т.
2 ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение
на основание чл. 4 ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че ищцата е била защитавана по време на досъдебното производство от адв. П.С.Г. – договор за правна помощ и съдействие от 21.05.2012 г. Уговорено е възнаграждение в размер на 500 лв., които са платени. За осъществената защита по НОХД № 152/2013 г. на ОС Стара Загора ищцата е заплатил в брой на адв. Г. 3000 лв. – договор за правна защита и съдийствие от 21.05.2013 г. За осъществената защита по ВНОХД № 141/2015 г. на АС Пловдив ищцата е заплатила на адв. Г. 1000 лв., а за осъществената защита по к.д. 1376/2015 г. на ВКС – 800 лв. В договорите за правна помощ е указан видът на плащане. Последните две плащания са извършени по банков път. Тези плащания са документално установени със съответните банкови документи – платежни нареждания. При първите два договора, при които възнаграждението е платено в брой, този факт е отразен в самия договор. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Така уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения не следва да бъдат намалявани. В случая престъплението, за което ищцата е била е привлечена като обвиняема е наказуемо с лишаване от свобода до пет години. Минималния размер на адвокатското възнаграждение по такива дела е уреден в разпоредбата на чл. 12 и чл.13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2001 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За времето на наказателното производство разпоредбата на чл.12 е претърпяла редакция с ДВ бр. 28/2014 г. Действащата към момента на сключването на договорите сума е 500 лв. за защита на подсъдим по дела, при които за престъплението се предвижда лишаване от свобода до 5 години. Съдът обаче не е обвързан във всички случаи с този размер и не е задължен всякога да намалява заплатеното адвокатско възнаграждение до предвидения в наредбата минимум. Наредбата определя минимално допустимия размер на адвокатското възнаграждение за съответния вид дело с незначителна правна и фактическа сложност. Адвокатът обаче може, съобразявайки се с действителната фактическа и правна сложност на делото, да уговори по-висок размер на възнаграждение, като в този случай намаляването ще се извърши, само ако превишаването е прекомерно, т. е. уговореното възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, ако е видно, че извършените от процесуалния представител действия са минимални, а и самото дело не е сложно както от фактическа, така и от правна страна. В случая е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което надвишава установения в чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, но не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и това е видно от хода на наказателното производство, от положената от защитника дължима грижа, усилия и труд при осъществяването на цялостната защита. Затова ответникът следва да обезщети ищеца за тази имуществена вреда общо в размер на 5300 лв., заедно със законната лихва считано от 25.11.2017 г. – три години назад от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат и платена
държавна такса, съобразно с уважената част от иска в размер на 1 120 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Р.Г. *** ***, ЕГН **********, сумата от 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева) за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания, причинени на ищцата в резултат на неоснователно повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал.1 НК по ДП № 407/2010 г.
по описа на ІІ РУП Стара Загора, за което е призната за невинна и оправдана с
присъда № 14 от 20.03.2015 г., постановена по НОХД № 152/2013 г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора, потвърдена с решение № 95 от 03.08.2015 г. по ВНОХД №
141/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 434 от
30.11.2015 г. по КНОХД № 1376/2015 г. по описа на ВКС, заедно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск в останалата му част –
над присъдените 30 000 лв. до претендираните 100 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Р.Г.
*** ***, ЕГН **********, сумата от 5300 лв. (пет хиляди и триста лева) за обезщетение
на претърпени имуществени вреди, представляващи заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение за осъществената защита в наказателното производство,
които вреди са й причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 123, ал.1 НК по ДП № 407/2010 г. по описа на
ІІ РУП Стара Загора, за което е призната за невинна и оправдана с присъда № 14
от 20.03.2015 г., постановена по НОХД № 152/2013 г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора, потвърдена с решение № 95 от 03.08.2015 г. по ВНОХД № 141/2015 г.
по описа на Апелативен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 434 от 30.11.2015
г. по КНОХД № 1376/2015 г. по описа на ВКС, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Р.Г.
*** ***, ЕГН **********, сумата от 1 100 лв. (хиляда и сто лева),
представляваща заплатеното от ищцата възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска, и сумата от 10 лв. за платената от ищеца държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: