МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 48/ 06.11.2014г.
ПО НОХД № 248/2014г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД
Производството е по чл.196а, вр. чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194,
ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК- за подсъдимата М.И.Д., и
по чл.196а, вр. чл.195, ал.1, т.4, т.5 и
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК - за подсъдимите
А.Н.С. и К.А.К..
На 20.06.2014г. е
внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура - Стара Загора против подсъдимите А.Н.С. с ЕГН **********, К.А.К.
с ЕГН ********** и М.И.Д., с ЕГН
**********, за това, че в периода 18.02.2013 - 02.03.2013 година в гр.Стара
Загора, в условията на продължавано
престъпление, след предварителен
сговор помежду си, като съизвършители, и чрез използване на технически средства – клещи, гаечни ключове,
ключ „лула” и раздвижен ключ, са отнели
чужди движими вещи: 45бр. функционни вентили, като на 18.02.2013г. - 4 бр.
на стойност 14 400 лева, на 22.02.2013г.- 16 бр. на стойност 57 600 лева, на
23.02.2013г. – 9 бр. на стойност 32 400 лева и на 02.03.2013г. – 16 бр. на
стойност 57 600 лева – всичко на обща
стойност 162 000 лева/ сто шестдесет и две хиляди лева/, собственост на „Х…..” ЕАД-София, от
владението на П.С.П.-МОЛ при „Х.” ЕАД-София – Началник „Вагонно –ревизорски
участък-Стара Загора”, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в
особено големи размери и представлява особено тежък случай, не представлява маловажен случай, и е извършена в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК - за подсъдимите А.Н.С. и К.А.К., и опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.„б” от НК - по отношение на подсъдимата М.И.Д..
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано, и
предлага на съда подсъдимите да бъдат признати за виновни изцяло по повдигнатите
им обвинения като им се наложи предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”.
Взема становище по отношение размера на наказанията прямо подсъдимите, като
предлага същото да бъде им наложено при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК
поради наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства: съдействие на разследването чрез посочване на пункта, в който са
били предадени металите, както и тежкото им материално, социално и семейно
положение, а по отношение на подсъдимия К.К. – и чисто съдебно минало.
Конкретно предлага по отношение на подсъдимата М.И.Д. с оглед богатото и
съдебно минало наказанието да бъде в порядъка на пет години лишаване от свобода,
което същата да изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим. С оглед
наличието на предпоставките на чл.25, ал.1 от НК предлага по отношение на
същата да бъде допуснато групиране на наложеното с присъдата наказание с
осъждането и по НОХД № 2131 /2013г. по описа на РС-Стара Загора, като на
основание чл.25, ал.2 от НК да бъде приспаднато изтърпяното по това дело
наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода. По отношение на
подсъдимата А.Н.С. предлага при същите условия да и бъде определено наказание в
размер на три години и половина лишаване от свобода, а предвид обстоятелството,
че настоящото деяние е извършено от нея в изпитателния срок на предходно
осъждане по НОХД № 203 /2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора, на
основание чл.68, ал.1 от НК счита, че следва да бъде преведено в изпълнение
определеното по това дело наказание от десет месеца лишаване от свобода, което
същата да изтърпи при първоначален „строг” режим” в затвор. По отношение на
подсъдимия К.А.К. предвид по-ограниченото му участие в деянието и
обстоятелството, че е неосъждан /реабилитиран/, предлага неговото наказание да
бъде в размер на три години лишаване от свобода, което наказание същият да
изтърпи при първоначален „общ” режим. По отношение на гражданския иск намира,
че същият е основателен и доказан в пълния му размер и следва да бъде уважен
изцяло. Взема отношение по отношение на веществените доказателства и разноските
по делото.
Представителят на
гражданския ищец „Х.” ЕАД – София
– ст.юрисконсулт С., взема становище във връзка с гражданския иск като моли същия
да бъде уважен изцяло така както е предявен ведно със законните последици от
това.
Служебният защитник
на подсъдимите адв.Л.Л. *** намира, че с оглед начина на протичане на съдебното
следствие и оказаното пълно съдействие на разследващите органи от подсъдимите чрез
даване на обяснения и посочване на изкупвателния пункт, където са предадени откраднатите вещи, както
и с оглед обстоятелството, че същите не са осъзнавали високата им стойност, са
налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което моли наказанието спрямо
тях да бъде определено при условията на чл.55 от НК, както и по-възможност по
отношение на някои от подсъдимите да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК
и наложеното наказание да не бъде изтърпявано ефективно.
Подсъдимите А.Н.С.,
К.А.К. и М.И.Д. в предоставената им дума за лична защита заявяват, че са
извършили деянието, тъй като са нямали средства за прехрана на децата си и не
са знаели, че откраднатите вещи са толкова скъпи. Изразяват искрено съжаление за
извършеното като в последната си дума към съда молят за налагане дори на по-високи
наказания лишаване от свобода, които обаче да са условни.
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Предвид направените
от подсъдимите в съдебно заседание пълни самопризнания по фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и реда
на протичане на съдебното следствие съдът
възприе за изцяло и безспорно установена описаната в него фактическа
обстановка, а именно:
Подсъдимите М.И.Д., А.Н.С. и К.А.К. *** и към датата на
деянието са се познавали като са поддържали
приятелски отношения помежду си.
И тримата подсъдими са осъждани
за престъпления от общ характер.
Подсъдимата М.И.Д. е осъждана многократно, като
две от последните й осъждания са: с определение от 04.07.2008г. по НОХД № 1092/ 2008г. по описа на РС-Стара
Загора за одобряване на споразумение, с което за извършено престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.2 и т.5 вр.чл.26 от НК на подсъдимата Д. е
наложено наказание 7 месеца Лишаване от свобода при първоначален „строг” режим
на изтърпяване, което наказание е
изтърпяно от обвиняемата на 13.02.2009г. и с определение по НОХД № 1077/ 2011г. по описа на РС-Стара
Загора от 16.06.2011г., с което е одобрено споразумение, съгласно което за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК на подсъдимата Д.
е наложено наказание 4 месеца Лишаване от свобода при първоначален „строг”
режим на изтърпяване - изтърпяно на
30.11.2011г..От изтърпяване на наказанията по горните две дела до
извършване на деянието, предмет на настоящото дело не са изминали пет години. Впоследствие подсъдимата Д. е осъдена отново
– по НОХД № 2131 /13г. на РС-Стара
Загора с определение от 31.10.2013г. е одобрено споразумение, с което за
извършено през периода 16- 20.05.2013г. престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 от НК и е
наложено наказание 4 месеца „Лишаване от свобода”. Това наказание е изтърпяно
на 09.04.2014г..
Горното определя извършването на
настоящото и деяние в условията на „опасен”
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.”б” от НК, тъй като подсъдимата Д. е извършила настоящото деяние, след
като е била осъждана два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанията на поне за едно
от тях не е отложено по чл.66 от НК, и от изтърпяването на наказанията по тези
осъждания не са изтекли пет години.
Подсъдимата А.Н.С. е осъждана трикратно за
престъпления общ характер, като със споразумения, одобрени от Районен съд -
гр.Стара Загора на 15.05.2007г. и
15.08.2007г. са й наложени съответно наказание 4 месеца „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, и наказание „Пробация”. Последното
осъждане на подсъдимата С. е със споразумение по НОХД № 203 /2012г. по описа на РС - Стара Загора, като за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр.чл.194 ал.1 и чл.18 от НК
й е наложено наказание десет месеца „Лишаване
от свобода”, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
Определението, с което е одобрено споразумението е влязло в сила на 24.01.2012г. и настоящото деяние на подсъдимата
С. е извършено в изпитателния срок на
горното осъждане. Поради което настоящото и деяние е извършено от
подсъдимата С. при условията на „повторност”,
тъй като е извършила същото след като
е била осъждана с влязла в сила
присъда /споразумение/ за друго такова
престъпление, а именно това по цитираното НОХД, и не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието/изтичане
на изпитателния срок/ по това осъждане.
Подсъдимият К.А.К. е двукратно осъждан за престъпления
от общ характер, като с определение от
05.12.2006г. по НОХД № 1673/2006г.
по описа на РС – гр.Стара Загора е одобрено споразумение, с което за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК му
е наложено наказание 6 месеца Лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години, и с определение от 01.03.2007г. по НОХД №
1940 /2006г. по описа на РС - Стара Загора е одобрено споразумение,с което
за извършено престъпление по чл.197 т.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК му е
наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 години. Настъпилата реабилитация по чл.86, ал.1, т.1 от НК за двете му
предходни осъждания определя съдебния му статус като неосъждано лице. Тъй като обаче настоящото му деяние е извършено
след като е бил осъждан с влязла в сила присъда /споразумение/ за друго такова престъпление, и не са изтекли пет години от изтърпяване
на наказанието /изтичане на изпитателния срок/ по тези му осъждания, въпреки настъпилата реабилитация, е налице „повторност” по смисъла на чл. 28, ал.1 и
чл. 30, ал.1 , пр.2 от НК.
Тримата подсъдими са се
прехранвали чрез събиране на отпадни метали, които са предавали в пунктове за
изкупуване на черни и цветни метали парични средства. Въпреки неколкократните
си осъждания, и то за същите такива
престъпни деяния като настоящото им деяние, не са променили начина си на
живот, не са потърсили друг начин на прехрана, а събирайки метали и предавайки ги на
изкупвателни пунктове, са решили да прибегнат до извършване на престъпление, за
да задоволят нуждите си от материално-битов характер. Видно от приложените към
справките им за съдимост бюлетини, това не е първата им проява от такъв
характер, тъй като и в миналото обект на престъпната им дейност са били преимуществено
държавни предприятия или фирми, разполагащи с активи на по-голяма стойност, с лесен
достъп и трудно осъществима охрана, от което същите многократно са се
възползвали.
Един ден в средата на м.02.2013г.
подсъдимата А.С., търсейки отпадни метали, навлязла в района западно от
Централна Ж.П.Гара - Стара Загора. Там се намирали множество ж.п.коловози, представляващи вагонно депо, и по
коловозите били гарирани вагони, собственост на „Х.” ЕАД-София. Материално
отговорното лице по отношение на същите бил св.Продан Стойчев Проданов -
регионален представител на „Х.” ЕАД-София. В изпълнение на функциите си св.П.
периодично разпореждал извършване на проверки на гарираните товарни вагони,
като последната такава била извършена няколко дни преди първото деяние на подсъдимите
- на 11.02.2013г..
Докато била в района на
гарираните вагони подсъдимата С. видяла свой познат – св.А.Б., който й казал,
че в част, монтирана под вагоните, се съдържа бронз, който може да се извади и
предаде на пункт за изкупуване на метали. Св.Б. й показал частта, представляваща
функционен вентил /с метален железен корпус и множество части , от които и
бронзови с тегло от по 1кг на вентил/, както и къде се намира
същия -монтиран под основата на ж.п. вагоните. Наскоро след това подсъдимата С.
отишла с подсъдимата Д. в района на ж.п.гарата, където били гарираните вагони,
и и споделила за наученото относно вентилите - местонахождението и съдържащия
се в тях бронз под формата на бронзови части. Тъй като били добре информирани,
занимавайки се с тази дейност, че изкупната цена на бронза е значително
по-висока от цената на желязото, двете подсъдими решили да демонтират
функционните вентили от вагони, да извадят бронза от тях и да предадат
последния в пункт за изкупуване на метали. Съгласно намисленото трябвало да се
снабдят с инструменти, с които да демонтират функционните вентили от вагоните и
да извадят бронзовите части от самите вентили. Подсъдимата С. имала
инструменти, които се намирали при подсъдимия Асен К.. Тя отишла при подсъдимия
К., който в този момент бил заедно със св.И.Д.. Подсъдимата С. си поискала
инструментите, като обяснила на подсъдимия К. и св.Д. за какво са й необходими.
Тъй като функционните вентили били със значителна тежест, тя им предложила, и
те да приели да участват в намислената кражба.
На 18.02.2013г. четиримата: подсъдимите Д., С. и К., както и св.Д., отишли до
локомотивното депо, като носили инструментите на подсъдимата С.- гаечни
ключове, ключ „лула”, раздвижен ключ и клещи/ последните, иззети като
веществени доказателства по делото/. Подсъдимата С. им показала функционните
вентили, но св.Д. се отказал да участва в кражбата и си тръгнал. Останалите трима, подсъдими по
настоящото дело, започнали да демонтират
функционните вентили. Този ден подсъдимата С. влязла под един вагон и с
помощта на инструментите демонтирала един функционен вентил, който тежал около 40 кг., поради което тримата подсъдими
заедно го свалили и пренесли настрани –до сметище, където с ключовете и клещите
извадили бронзовите му части. По този начин същия ден тримата подсъдими успели
да свалят 4 броя функционни вентили,
от които извадили бронзовите части. След това занесли бронзовите части, както и
желязо от други части на вентилите в пункт за изкупуване на черни и цветни
метали на ул.”К.ш.”, собственост на „Д.” - ЕООД - гр.Р.. Там като закупчик
работел св.М.Е., на когото бил предаден извадения от функционните вентили бронз
от подсъдимата С., части от които/ в разглобен вид/ той по- късно предал с протоколи за
доброволно предаване на представителя на транспортна полиция. След като св.Енев
претеглил бронзовите части, установил, че същите възлизат на 4,3 кг., за които
били платени 21,5 лева /по 5 лева на килограм/. Подсъдимата С. предала и 53 кг. желязо, оценено на 22,79 лева.
За предадените метали бил съставен договор за покупко-продажба № 005905/18.02.2013г.
и получената по същия от подсъдимата С. парична
сума била разделена между тримата подсъдими.
След три дни на 22.02.2013г. тримата подсъдими отново се уговорили и отишли до
локомотивното депо. По същия начин с носените ключове и клещи демонтирали
последователно от гарираните вагони 16 бр.
функционни вентили, от които извадили бронзовите части. След това занесли
бронзовите части и желязо в същия пункт за изкупуване на метали на
ул.”Калояновско шосе”. Този път извадения бронз – 15,8 кг. и железни части – 184кг. от
функционните вентили били предадени от подсъдимата Д.. Предадения бронз бил
остойностен на 79 лева , а желязото – на 75,12 лева. По договор за
покупко-продажба № 005932 /22.02.2013г. подсъдимата Д. получила паричната сума
от 172,19 лева, която разделила с
другите двама подсъдими.
На следващият ден 23.02.2013г. подсъдимите С., Д. и К.
отново отишли с инструментите до локомотивното депо и по същия начин започнали
да демонтират функционните вентили от вагоните, като подсъдимия С. ги сваляла
от вагоните. След това тримата ги пренасяли
встрани и разглобявайки самите вентили, вадили бронзовите части от тях.
Така през деня свалили от вагоните 9
броя функционни вентили, от които извадили бронзовите части. След това
занесли бронзовите части, както и желязо в пункта за изкупуване на метали на
ул.”Калояновско шосе”. Металите били предадени от подсъдимата Д. и след
претеглянето им бронзовите части се оказали 9,5 кг., а железните 147кг. За
предадените метални бил съставен договор за покупко-продажба № 005940 / 23.02.2013г.
и подсъдимата Д. получила парична сума от 144,46 лв., която тримата подсъдими поделили.
След няколко дни на 02.03.2013г. подсъдимите С., Д. и К.
отново отишли до локомотивното депо и продължили да демонтират по същия начин
функционни вентили от гарираните вагони. За деня успели да демонтират и свалят 16 броя функционни вентили, от които
извадили бронзовите части. След това занесли бронзовите части, както и желязо
от вентилите в пункта за изкупуване на метали на ул.”Калояновско шосе”.
Металите били предадени от подсъдимата С.. Подсъдимата предала 16 кг. бронз и 288 кг. желязо, за което й били
заплатени 183,46 лева–съгласно договор за покупко-продажба № 006034 /02.03.2013г.
След получаване на паричната сума, подсъдимата
С. я разделила с подсъдимата Д. и подсъдимия К..
На 05.03.2013г. била извършена
проверка от служители на „Х.” ЕАД-София на гарираните вагони, собственост
на дружеството. При проверката на вагоните, намиращи се на Ж.П.Гара Стара
Загора, били установени множество липси
по вагоните. Липсвали както R-пълнители,
състоящи се от бронзови части от намиращите се на мястото си функционни
вентили, така и функционни вентили – демонтирани от вагоните. Установявайки
значителните липси, настъпили след
предходната инвентаризация на 11.02.2013г., бил отправен сигнал до органите на
МВР. На 05.03.2013г., бил изготвен и
опис на установените липси.
В резултат на проведените
оперативно - издирвателни мероприятия, части от функционните вентили били
открити в пункта за изкупуване на черни и цветни метали на ул.”Калояновско
шосе”, собственост на „Д.” ЕООД – гр.Раднево със закупчик св.Е.. На
04.03.2013г. св.Е. предал доброволно 43 кг. бронзови части и елементи от
функционни вентили на ж.п. вагони, намиращи се на съхранение в пункта. С
протокол от 06.03.2013г. св.Енчев е предал в РУ „ТП” –Стара Загора 13бр. функционни
вентили с капаци към тях, като същите били в разглобено състояние. С протокол
от 22.07.2013г. множество метални части от функционни вентили /основи за
вентил, реле вентили ,дръжки за R-пълнители/, както и съставни елементи от
различни по вид бронзови детайли за вентили били предадени на св.Проданов.
В резултат на проведените оперативно
- издирвателни мероприятия подсъдимите били установени като извършители на
престъплението.
Видно от приложените по делото договори за покупко-продажба, подсъдимата
С. е предала в пункта за изкупуване на черни и цветни метали на „Д.” ЕООД на св.Е.
на 18.02.2013г. 4,3 кг
бронзови части и на 02.03.2013г. -16 кг бронзови части, а подсъдимия Д.
е предала на 22.02.2013г.- 15,8 кг, и на 23.02.2013г. - 9,5 кг бронзови
части т.е. общо извадените от тримата подсъдими бронзови части и предадените
такива в пункта за изкупуване на черни и цветни метали на „Д.” ЕООД са с тегло 45,6 кг., които са такива от 45 броя функционни вентили.
От
заключението на назначената и изготвена съдебно-икономическа-
оценителна експертиза /л.71-л.76 от т.І
по ДП № 91/13г. по описа на РУ”Транспортна полиция-Стара Загора// за
установяване пазарната стойност на отнетите
движимите вещи – предмет на кражбата, е видно че за 50бр. функционални вентила и 34бр.
пълнители на същите към момента на извършване на деянието /в периода от 11.02.2013г. – 04.03.2013г/
след приспадане на сумата от 250,69лв. на вещите подлежащи на връщане на
собственика е 189.949.31лв. с ДДС, а
видно от съдебно-икономическа-
оценителна експертиза /л.123-125, т.І от ДП/ се установява, че стойността
на 32бр. функционални вентила към момента на извършване на деянието е
115 200 лева. От заключението на допълнителната
съдебно-икономическа- оценителна експертиза /л.20-л.24 от т.ІІІ по ДП № 91/13г. по описа на РУ”Транспортна
полиция-Стара Загора/ е видно, че стойността на отнетите от подсъдимите
функционални вентили според информацията на предадените от подсъдимите М.Д. и А.С.
количества бронз, съгласно договорите за покупко-продажба за предадени вещи в
изкупвателния пункт – фирма „Д.”ЕООД – гр.Раднево е: за подсъдимата М.Д.
причинената щета на 25бр. функционални вентила /3 600 лева единия/ е на обща стойност 90 000 лева, а за
подсъдимата А.С. – нанесената щета на 20бр. функционални вентила /3 600лв.
единия/ е на обща стойност 72 000
лева. От тази експертиза се установява и че количеството бронз, съдържащо се в частите на един функционален
вентил е 1 кг., или общо подсъдимите
са нанесли щета като са повредили 45 броя функционални вентила на стойност
162 000 лева. Подсъдимият К.К. не е участвал при предаването на
извлеченото количество бронз от функционалните вентили, поради което на негово
име няма съставен и подписан договор.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства събраните по ДП № 91 /2013г. по описа на РУ”Транспортна полиция” – гр.Стара Загора, съдържащи факти, имащи значение
за изясняване обстоятелствата по делото, както следва ТОМ І : Постановление за образуване на
ДП /л.1,т.І /; Докладна записка до
Началника на РУ”ТП”- гр.Ст.Загора /л.8,т.І/; обяснения на А.Н.С. /л.14,т.І/;
обяснения на М.И.Д. /л.16,т.І/; обяснения на К.А.К. /л.17,т.І/; обяснения на И.К.Д. /л.18,т.І/; Протокол за доброволно предаване
от 25.03.2013г. /л.19,т.І/; Протокол за доброволно предаване от 04.03.2013г.
/л.20,т.І/; Протокол за доброволно
предаване от 06.03.2013г. /л.21,т.І/; Договор за покупко-продажба от 18.02.2013г.
/л.22,т.І/; Договор за покупко-продажба от 02.03.2013г. /л.23,т.І/; Договор за
покупко-продажба от 26.02.2013г. /л.24,т.І/; Договор за покупко-продажба от
14.02.2013г. /л.25,т.І/; Договор за покупко-продажба от 14.02.2013г.
/л.26,т.І/; Договор за покупко-продажба
от 19.012.2013г. /л.27,т.І/; Договор за покупко-продажба от 17.01.2013г.
/л.28,т.І/; Договор за покупко-продажба /л.29,т.І/; свидетелство за съдимост на
М.И.Д. /л.32, т.I /; свидетелство за съдимост на А.Н.С. /л.35, т.I /; свидетелство за съдимост на К.А.К. /л.37, т.I /;
свидетелство за съдимост на И.К.Д. /л.39, т.I /; протокол за разпит на свидетел-пострадал МОЛ-П.С.П.-/л.47,т.І/;
протокол за разпит на свидетеля Е.С.Я. /л.46, т.І/; протокол за разпит на
свидетеля М.Е.Е. /л.49, т.І/; протокол
за оглед на веществените доказателства с
участието на вещото лице П.Х.Т. от 22.07.2013г. /л.51,т.І/; албум на посетеното
местопроизшествие – оглед на ВД /л.53 – л.58, т.І/; протокол за отговорно
пазене на доброволно предадени движими вещи
от 22.07.2013г. /л.69,т.І/; съдебно
икономическа - оценителна експертиза изготвена от вещото лице Ж.А.Т. /л.71- л.76, т.І/; пълномощно на П.С.П. да
представлява интересите на “Холдинг БДЖ” ЕАД по ДП /л.81,т.І/; длъжностна характеристика на
упълномощеното лице /л.82, т.І/;
документ за собственост на “Холдинг БДЖ” ЕАД /л.84,т.І/; разрешение на “Д.” ЕООД за третиране на отпадъци /л.91,т.І/; справка
от ГД”ИН” –гр.София, относно изтърпените наказания наложени на лицата И.К.Д. и М.И.Д. /л.95,т.І/; справка от ГД”ИН” –гр.София,
относно изтърпяното наказание “Пробация”
наложено на А.Н.С. /л.101,т.І/;
постановление от 07.10.2013г. на РП-Стара Загора за изпращане на ДП № 91 /2013г. по
компетентност на ОП-Стара Загора /л.111, т.І/; постановление на ОП-Стара Загора
за отказ да приеме по компетентност преписката ведно с ДП № 91 /2013г. на
РУ”ТП”-Стара Загора /л.112,т.І/ ; Постановление от Апелативна прокуратура-
гр.Пловдив /л.114, т.І/; протокол за
разпит на свидетеля М.Е.Е. /л.117, т.І/; протокол за разпит на свидетеля А.С.Б. /л.118, т.І/; протокол за разпит на свидетеля
М.И.Д. /л.119, т.І/; протокол за разпит
на свидетеля И.К.Д. /л.120, т.І/; протокол за разпит на свидетеля К.А.К. /л.121, т.І/; допълнителна съдебно икономическа - оценителна експертиза изготвена
от вещото лице Живко Атанасов Тишев /л.123- л.126, т.І /; фактури № 524 от 27.02.2013г. и № 564 от
07.03.2013г. с издадени “Д.” ЕООД- гр.Р. /л.129, т.І/; телеграма за обявяване
на ОДИ на лицето А.Н.С. /л.137, т.І/; мнение за спиране на наказателното
производство от 27.12.2013г./л.138,т.І/ ;
ТОМ ІІ: Постановление за спиране на ДП от 02.01.2014г. /л.2,т.ІІ/; Постановление за възобновяване на ДП от 23.01.2014г. /л.5,т.ІІ/; Писмо от ОП-Ст.Загора за продължаване
срока на разследване /л.6,т.ІІ/; Постановление за назначаване на
сл.защитник от 04.02.2014г./л.8,т.ІІ/; Постановление
за привличане на обвиняемия К.А.К. и вземане на МН от 04.02.2014г. /л.10, т.ІІ/; разпит на обвиняемия К.А.К.
/л.11,т.ІІ/; Постановление за привличане на обвиняемата М.И.Д. и вземане на МН от 04.02.2014г. /л.12, т.ІІ/; разпит на обвиняемата М.И.Д. /л.13,т.ІІ/; Постановление за привличане на обвиняемата А.Н.С. и вземане на
МН от 04.02.2014г. /л.14, т.ІІ/; разпит на обвиняемата А.Н.С. от
04.02.2014г. /л.15,т.ІІ/; разпит на
обвиняемата А.Н.С. от 23.01.2014г. /л.15,т.ІІ/; справка за съдимост на А.Н.С.
/л.20,т.ІІ/; справка за
съдимост на М.И.Д. /л.22,т.ІІ/; справка за съдимост на К.А.К.
/л.25,т.ІІ/; справка за съдимост на
Иван Колев Димов /л.27,т.ІІ/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на М.И.Д. /л.34, т.II /; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на К.А.К. /л.35, т.II/; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на А.Н.С. /л.36, т.II /; мнение - заключително заключение от
25.02.2014г. /л.44,т.ІІ/ и ТОМ ІІІ: Постановление на ОП-Стара Загора от
14.03.2014г. за приемане по компетентност ДП № 91 /2013г. /л.1,т.ІІІ/; Писмо от АП - Пловдив за удължаване
срока на разследването по ДП /л.3,т.ІІІ/;
Постановление за привличане на
обвиняемия К.А.К. и вземане на МН от 12.05.2014г. /л.4, т.ІІІ/; разпит на обвиняемия К.А.К. от
12.05.2014г. /л.5,т.ІІІ/; разпит
пред съдия на обвиняемия К.А.К. /л.7,т.ІІІ/;
постановление за привличане на обвиняемия М.И.Д. и вземане на МН от 12.05.2014г. /л.9, т.ІІІ/; разпит на обвиняемия М.И.Д. от
12.05.2014г. /л.10,т.ІІІ/;
разпит пред съдия на обвиняемия М.И.Д. /л.12,т.ІІІ/; Постановление за привличане на обвиняемата А.Н.С. и вземане на
МН от 12.05.2014г. /л.14, т.ІІІ/; разпит на обвиняемия А.Н.С. от
12.05.2014г. /л.15,т.ІІІ/; разпит пред съдия на обвиняемия А.Н.С. /л.17,т.ІІІ/; съдебно икономическа - оценителна експертиза изготвена от вещото
лице Живко Атанасов Тишев/ л.20- л.24,
т.ІІІ /; справка за съдимост на М.И.Д. /л.29,т.ІІІ/; Справка за съдимост на К.А.К. /л.32,т.ІІІ/; справка за съдимост
на А.Н.С. /л.35,т.ІІІ/; справка за
съдимост на Иван Колев Димов /л.27,т.ІІ/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на А.Н.С. /л.37, т.IIІ /; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на М.И.Д. /л.38, т.ІII /; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на К.А.К. /л.39, т.ІII/ и мнение –
обвинително заключение от 20.05.2014г. /л.43, т .ІІІ/, както и изисканите служебно и представени по настоящото дело доказателства: актуални справки за съдимост на подсъдимите, както
следва: справка за съдимост рег.№ 525 от 01.08.2014г. за подсъдимата М.И.Д. издадена от Районен съд – гр.Нова
Загора ведно с 10 бр. бюлетина за
съдимост и Определение № 71 постановено по НОХД № 1147 /2001г. по описа
на РС-гр.Стара Загора; справка за
съдимост рег.№ 2794 от 31.07.2014г. за подсъдимата А.Н.С. издадена от Районен съд –
гр.Стара Загора ведно с 3бр. бюлетина за
съдимост и справка за съдимост рег.№ 2795 от 31.07.2014г. за подсъдимия К.А.К. ***, ведно с 2бр. бюлетина за съдимост; както 3
бр. справки Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република
България към дата 19.06.2014г. относно неприключилите ДП спрямо подсъдимите.
Разпитани в хода на
досъдебното производство след установяването им като извършители в резултат на
проведените ОИМ подсъдимите се признават за виновни, а в съдебно заседание и
тримата подсъдими и техния защитник са направили искане за предварително
изслушване по реда на чл.370, ал.1 от НПК. Съдът с определение и поради това,
че с оглед разпоредбата на чл. 370, ал.2, във връзка с чл.369а от НПК няма
право да откаже такова предварително изслушване, когато са налице условията за
това, както и с оглед изявленията на подсъдимите, че признават изцяло фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт като изразяват съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, е допуснал
такова изслушване. След разясняване на правата на подсъдимите по чл.371 от НПК
и преценка след служебна проверка на доказателствата, събрани по ДП, че същите
подкрепят направените самопризнания, съдът е дал ход на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК. Съдът
с определение на основание чл.372 ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК, е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания от
подсъдимите без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Предвид гореизложеното както и във връзка с
направените от подсъдимите пълни самопризнания на фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт, съдът прие, че по
безспорен начин е установена описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка.
Самопризнанията на
подсъдимите се подкрепят напълно от събраните по ДП доказателства, посочени по-
горе, и най- вече от показанията на свидетелите М.Е.Е. /закупчик във фирма „Д.”
ЕООД- гр. Р./, А.С.Б., И.К.Д., както и от писмените и веществените доказателства
по делото, и заключенията на назначените по ДП три СИОЕ.
С оглед на което следва да бъде прието за установено
по безспорен начин, че по гореописания
начин с деянието си подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196а, вр. чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.”б” от НК /за подсъдимата М.Д./ и чл.196а, вр. чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК /за подсъдимите А.Н.С. и К.А.К./, като в
периода 18.02.2013 - 02.03.2013 година в град Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си като
съизвършители, и чрез използване на технически средства – клещи, гаечни
ключове, ключ „лула” и раздвижен ключ, са отнели чужди движими вещи: 45бр.
функционни вентили, като на 18.02.2013г. - 4бр. на стойност 14 400 лева, на
22.02.2013г. - 16 бр. на стойност 57 600 лева, на 23.02.2013г. – 9 бр. на
стойност 32 400 лева и на 02.03.2013г. – 16 бр. на стойност 57 600 лева –
всичко на обща стойност 162 000 лева/ сто шестдесет и две хиляди лева/,
собственост на „Х.” ЕАД-С., от владението на П.С.П.-МОЛ при „Х.” ЕАД-София –
Началник „Вагонно – ревизорски участък-Стара Загора”, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай, не представлява маловажен случай,
и е извършена в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК - за
подсъдимите А.Н.С. и К.А.К., и опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б”
от НК - по отношение на подсъдимата М.И.Д..
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че с горепосоченото
си поведение в периода 18.02.2013-02.03.2013 година в град Стара Загора подсъдимите
С., Д. и К., в условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор помежду си като съизвършители, и
чрез използване на технически средства/клещи, гаечни ключове, ключ „лула” и
раздвижен ключ/, са отнели чужди движими вещи - 45 бр. функционни вентили, като
на 18.02.2013г. - 4 бр. на стойност 14 400 лева, на 22.02.2013г. - 16 бр. на
стойност 57 600 лева, на 23.02.2013г. – 9 бр. на стойност 32 400 лева и на
02.03.2013г. – 16 бр. на стойност 57 600 лева – всичко на обща стойност
162 000 лева/ сто шестдесет и две хиляди лева/, собственост на „Х.”
ЕАД-София, от владението на П.С.П. - МОЛ при „Х.” ЕАД-София – Началник „Вагонно
–ревизорски участък-Стара Загора”, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай, не представлява маловажен случай, и е
извършена в условията на повторност/ за подсъдимите С. и К./ и в условията на
опасен рецидив/ за подсъдимата Д./- престъпление
по чл.196а, вр. чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.”б”
от НК /за подсъдимата М.Д./ и чл.196а, вр. чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК /за подсъдимите А.Н.С. и К.А.К./, и същото е безспорно установено и доказано.
Касае се до престъпление срещу собствеността, като
пострадалия в случая е Държавата /чрез държавното дружество „Х.”- С./. Налице е квалифицирана
кражба с няколко квалифициращи признака, някои от които общи, а други-
различни- по отношение на всеки от подсъдимите.
По отношение и на
тримата подсъдими са налице следните общи квалифициращи признаци на деянието:
”предварителен сговор”, „техническо средство”, както и „особено големи размери,
представляваща „особено тежък случай”.
При така установената
и приета по-горе фактическа обстановка съдът намери, че тъй като по безспорен
начин е установено, че тримата подсъдими са се познавали помежду си и преди
извършване на деянието в една сравнително спокойна обстановка са взели решение
за извършването му, което са направили в периода 18.02.2013 - 02.03.2013 година/
като на четири пъти са отнели от
товарните вагони, съхранявани в локомотивно депо към ЖП гара – гр.Стара Загора,
монтираните върху тях 45бр. функциони вентили, от които чрез разглобяване са
отнети съдържащите се в тях 45,6 кг бронз, които са от 45бр. функционни
вентили, възлизащи на обща стойност в размер на 162 000 лева/ в случая деянията им са извършени в условията на
„предварителен сговор”. След
отнемането на вещите подсъдимите са ги предали на пункта за изкупуване на
метали, като по този начин са прекъснали владението върху вещите на органите за
управление на ощетеното юридическо лице и са установили свое такова, без тяхно
съгласие. След първото отнемане, още три
пъти, подсъдимите са демонтирали, пренасяли и разглобявали и предавали в пункта
за метали извлеченото във вентилите съдържание на бронзови части, където вещите са били закупени от свидетеля М.Е. и
заплатени.
Не се касае до
обикновено съучастие по смисъла на чл.93, т.12 от НК, което е налице, когато
престъплението е извършено от две или повече лица, когато в самото му
изпълнение са участвали най-малко две лица. Според постоянната съдебна практика
/ППВСР № 3 /70г. и др./
квалифициращият признак „предварителен
сговор” е налице, когато съгласието и решението да се отнемат вещите е
постигнато в един по-ранен момент и участниците предварително са се споразумели
за плана, средствата, начина на извършване на деянието, разпределили са си
ролите, налице е предварително взето решение за осъществяване на кражбата и
след това тя е реализирана. Касае се за
предварителна престъпна дейност, разкриваща наличието на по-висока степен
на обществена опасност в сравнение
на обикновените случаи на кражба. В случая съдът също прие, че не се касае за
обикновено съучастие, а за предварителен сговор м/у подсъдимите, поради което е
без значение кой точно е демонтирал вентилите и кой е участвал в пренасянето до
изкупвателния пункт, предаването и получаването на парите. Предвид направените
самопризнания, че и тримата са получили пари за предадените от тях
инкриминирани вещи, наличието на този квалифициращ признак е безспорно
установено.
По отношение на
деянията и на тримата подсъдими е налице и квалифициращият признак по чл.195, ал.1,т.4, предл. ІІ-ро, а именно „техническо
средство”, тъй като при отнемане на вещите са използвани технически средства,
а именно посочените по-горе инструменти: 1бр.
клещи, 1 бр. ключ тип „лула”, 1 бр. раздвижен гаечен ключ, 3бр. гаечни ключа /ВД
по делото/, с което са демонтирани въпросните вентили.
Престъплението е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като подсъдимите са отнели инкриминираните вещи на четири пъти в
периода 18.02.2013 - 02.03.2013г. и всяко едно от извършените деяния
осъществява поотделно състава на едно и също престъпление през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Предвид начина на
извършване на деянието, а именно демонтиране с помощта на технически средства
/1бр.клещи, 1бр.ключ тип „лула” , 1 бр.раздвижен гаечен ключ, 3бр. гаечни
ключа/ и чрез разрушаване на имущество, което е на значителна стойност съдът
прие, че случая не е маловажен по
отношение на подсъдимите А.С. и К.К. и деянието
им е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.7 от НК. Същото не представлява
„немаловажен случай”, тъй като
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици, не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи /по аргумент за противното на чл.193, т.9 от НК/. Освен
това с оглед предишните им осъждания/ въпреки настъпилата за подс.К.
реабилитация по право/ е налице повторност.
Поради което в случая по отношение на
тези подсъдими съдът прие, че е налице
квалифициращия признак на чл.195, т.7 от НК – „в немаловажен случай, ако е
извършено повторно”.
Досежно подсъдимата
М.Д. е налице квалифициращият признак на
деянието, с оглед субекта „опасен
рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като в случая
подсъдимата Д. е извършила настоящото си деяние след като е била осъждана два и
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
изпълнението на наказанията по които поне за едно от тях не е отложено по чл.66
от НК, и от изтърпяването на наказанията най-малко на две от предишните присъди
не са изтекли пет години /чл.30 от НК/. Поради което за нея деянието правилно е
квалифицирано по чл.196а, вр. с чл.196, ал.1 т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.4 и
т.5, но не и във вр. с т.7 от НК.
За квалификацията
на деянието по чл.196а от НК е
необходима кумулативната наличност на признаците „особено големи размери”, представляваща „особено тежък случай. В
случая тя е налице по отношение и на тримата подсъдими.
Съдът прие, че в
случая се касае за кражба в „особено
големи размери”, тъй като размера на вредите превишава неколкократно стойността
на 140 минимални работни заплати към момента /310лв. към момента на извършване
на деянието/. Освен това случаят е „особено
тежък”, не само защото размера на
кражбата надхвърля няколко пъти размера на особено големите размери, а и
предвид предмета на престъплението - функционни вентили и пълнители за тях, чието
отнемане води до настъпване на изключителни вредни последици, и с оглед на другите
отегчаващи обстоятелства по делото разкрива
изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Същите
представляват основна част от пневматиката на спирачната система на вагоните и
отнемането им води освен до значителни и трудно възстановими материални щети за
държавата, и до поставяне в опасност на
живота и здравето на хората. Въпреки че са съзнавали този очевиден факт /който
не подлежи на доказване, а и подс.Д. и С. не са неграмотни, а са с основно
образование/, последните на няколко пъти са осъществили деянието в условията на
продължавано престъпление. Поради което
деянието им е с изключителна висока
степен на обществена опасност. Последната според съдебната практика винаги е
налице, когато по начин на
извършване и вредни последици обстоятелствата разкриват изключителна тежест на извършеното,
което го отличава от обикновените квалифицирани състави от обикновените
квалифицирани състави на съответния вид престъпления. Наред с това, случая се
квалифицира като „особено тежък” и с оглед личностните характеристики на
извършителите – и тримата подсъдими са
осъждани за престъпления от общ характер и то и такива срещу собствеността,
като кражбата е извършена от подсъдимите С. и К. в условия на повторност съгласно чл.28 ал.1 вр.чл.30 от НК, а от
подсъдимата Д. в условията на опасен
рецидив съгласно чл.29 ал.1 б.„б” от НК. Въпреки наложените им преди това ефективни или условни наказания
лишаване от свобода, с тези осъждания не са постигнати целите на наказанието и те
не са имали съответния поправителен и възпиращ ефект върху подсъдимите. Видно
от бюлетините към справките им за съдимост, същите са извършвали и продължават
да извършват кражби на обществено или частно имущество на места, където същото
е лесно достъпно и не е под необходимия контрол, като същевременно е на
по-висока стойност, като и извършването им е в условията на продължавана
престъпна дейност. Предвид което съдът намери за напълно обоснована и правилна
правната квалификация, дадена от прокурора в обвинителния акт.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
При така
изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че дейците – подсъдимите
С., Д. и К. са съзнавали обществено опасния
характер на деянието, предвиждали са
настъпването на обществено опасните последици, като са искали и са целели
настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието са
действали умишлено /при наличие на пряк
умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. Съдът намира за недоказан
довода на защитника, а и на самите подсъдими, че не са знаели какво отнемат,
както и, че не биха извършили деянието, ако са съзнавали изключително високата
му стойност, като намира същата за една защитна позиция. С оглед реда на
протичане на съдебното следствие като съкратено такова с признание на всички
факти и обстоятелства по обвинителния акт, включително тезата на прокуратурата,
че са извършили деянието при пряк умисъл, дори намира тези им изявления за
недопустими. Мотиви в тази насока бяха
изложени по-горе. Освен това според настоящия съдебен състав с оглед очевидния
факт на трайна прикрепеност на отнетите вещи, представляващи здраво монтирани
елементи върху железопътен състав /товарни вагони/, при управлението на който
обективно биха могли да бъдат извършени деяния с изключително висока обществена
опасност, засягащи здравето и живота на много хора, факта на знанието за това дори не подлежи на
доказване. Дори и да се приеме, че поради техническа неграмотност подсъдимите
не са съзнавали точното им предназначение, не може да бъде изключено очевидно налагащото
се житейски предположение, достъпно за лица с нормална психика /каквато са
подсъдимите/, относно евентуалните последици от демонтирането им, т.е.
допускането на обществено-опасните последици.
Поради което съдът
обаче прие, а и с оглед направените пълни самопризнания на фактите по
обстоятелствената част на ОА, за безспорно установено, че подсъдимите С., Д. и К. са осъществили състава на престъплението, за което съдът ги призна за виновни, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието
на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл.196а вр.
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.194 ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б. ”б” от НК - за подсъдимата М.И.Д., и по чл.196а, вр. чл.195,
ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК-
за подсъдимите А.Н.С. и К.А.К..
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на
процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът
е длъжен да определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, дори и да не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
При налагане
наказанията на подсъдимите съдът изходи от целите на чл.36 от НК: да се поправи
и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави; да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления; както и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Разпоредбата на чл.196а от НК предвижда налагането на
наказание в размер от десет до двадесет
години „Лишаване от свобода” и
кумулативно- конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния. Видно
от приложената по дознанието декларация за СИМС, и тримата подсъдими са с тежко семейно, имотно и материално
положение, тъй като са безработни, не
притежават недвижими имоти и МПС, имат семейства и деца, за които по закон
следва да полагат грижи и да дават издръжка. С оглед на което съдът прецени, че
не е целесъобразно налагането на другото комулативно предвидено
наказание-„конфискация на цялото или на част от имуществото”. Посочените
обстоятелства могат да се считат и като
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства в случая. Освен това кумулативно
предвиденото в чл.199, ал.1 т.4 от НК
заедно с лишаването от свобода, по-леко
наказание „конфискация” при приложението на чл. 55 от НК с оглед
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК е по
преценка на съда, и в предвид гореизложеното на това основание не следва да бъде налагано. Поради
което съдът не наложи на подсъдимите това наказание.
Освен това и
тримата подсъдими още от самото начало на разследването след установяването им са оказали съдействие на разследващите
като са посочили изкупвателния пункт, където са предали отнетите вещи, направили са пълни и подробни самопризнания
относно всички факти по обвинението, които не са променили от първия момент
на разследването, и изразяват искрено
съжаление за стореното като заявяват, че в бъдеще няма да извършват подобни
деяния. За подс.К. /по отношение на
който с оглед осъжданията му е настъпила реабилитация по право/ е налице и допълнително
смекчаващо вината обстоятелство, а именно чистото
му съдебно минало.
Поради
което съдът прие, че по отношение и на тримата подсъдими са налице многобройни смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства. Поради което с оглед едновременната наличност на условията по чл.58а, ал.1 от НК и
чл.55 от НК, при определяне на наказанията на подсъдимите в съответствие с
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК съдът
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1
от НК. С оглед на което определи наказанията на тримата под минимума на
предвиденото в закона наказание за извършеното от тях престъпление по чл.196а от НК, а именно- под десет години лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанията на подсъдимите
съдът взе предвид следните общи и за тримата подсъдими обстоятелства:
- изключително висока степен на обществена
опасност на извършеното от тях деяние, което се отличава освен по своя характер и начин на извършване, така и с
оглед стойността на предмета на
отнетото имущество, и надхвърля
неколкократно квалифициращия признак за „особено големи размери”.
- обстоятелството, че деянията и на тримата са извършени в
условията на продължавана престъпна дейност, и то с четири деяния.
Въпреки че прие
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът индивидуализира наказанията на тримата
подсъдими в границите до предвидения в закона минимум като взе предвид
следните обстоятелства, които разграничават отговорността им:
По отношение на подсъдимите М.И.Д. и А.Н.С.
съдът прие, че тъй като същите са
осъждани преди това /като подс.Д. е осъждана многократно и е търпяла и
ефективни наказания лишаване от свобода, макар и за някои от деянията и извън
това по правната квалификация на настоящото деяние да е настъпила
реабилитация/, а подсъдимата С. е осъждана трикратно за престъпления общ
характер/, като те са главно против
собствеността – квалифицирани кражби, и наложените им наказания не са изиграли
своята поправяща и превъзпитаваща роля, и по отношение на подс.Д. да са
налагани ефективни наказания лишаване от свобода, /което е видно от справките
им за съдимост с приложени към тях бюлетини/, тези обстоятелства ги
характеризират като личности с по-висока
степен на обществена опасност /изобщо, както и за този вид престъпления/.
Освен това подс.С. пък има и по-голямо
участие в извършване на деянието /тъй като е била инициатора, осигурила е
техническите средства и е участвала от началото до края на деянието/.
Посочените по-горе обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които
допълнително задължават съда да определи наказанието на подсъдимите С. и Д. в
размер, който макар и под минимума за самото деяние /10 години/, следва се
доближава до него. Поради което прие, че на
същите следва да бъде наложено по- високо по размер наказание от това на подс. К..
Конкретно съдът прецени, че с оглед по-голямото
участие на подсъдимите С. и Д. в отнемането/ демонтиране, пренасяне,
разглобяване на вентилите, предаването на изкупвателния пункт/ както и в реализиране на печалбата, на същите следва да
бъде наложено по-високо наказание от това на подс.К., а именно в размер на 7/седем/ години лишаване от свобода- за подс.М.Д.,
и 6/шест/ години ЛС - за подс.А.С.. Предвид което съдът счете, че един
по-нисък от посочения размер наказание ЛС не би удовлетворил целите на чл.36 от НК.
По отношение на подсъдимия К.К. съдът прецени, че макар и реабилитиран по право за двете
му осъждания/, за които са налице условия за групиране, поради което същият се
счита осъждан еднократно, и за което е настъпила реабилитация по чл.86, ал.1
т.1 от НК/, с оглед на горното са налице
лоши характеристични данни, каквито са налице и за останалите подсъдими. Тъй
като обаче неговото участие в деянието е най-малко,/ тъй като той е участвал само в пренасянето и в
разглобяването, но изобщо не е
участвал в предаването на вещите в пункта за метали/, съдът прецени, че
целите на наказанието по отношение на него могат да бъдат постигнати и с един по-малък размер наказание.
Поради което определи наказанието на този подсъдим под минимума на предвиденото в закона
наказание, в размер на 4/четири/ години
лишаване от свобода. Последният размер според съда е най- подходящ и
целесъобразен в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прецени, че по отношение на подсъдимите Д. и С. с оглед
липсата по отношение на тях на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК/ многократни
ефективни осъждания, извършване на настоящото деяние в условията съответно на опасен рецидив и повторност, налагането им
на наказания над 3 години ЛС/, и преди всичко за поправянето и превъзпитанието
на осъдените, е необходимо същите да
изтърпят ефективно наложеното им наказание.
Поради наличието на
основанията по чл.25, ал.1, във вр. с
чл.23, ал.1 от НК /тъй като настоящото деяние на подс. Д. е извършено в
условия на реална съвкупност с деянието по НОХД № 2131/ 2013г. по описа на РС-
Стара Загора /и по това дело подс.Д. е извършила деянието си, както и това по
настоящото дело преди да е имало влязла в сила присъдата по което и да е от
тях/, съдът комулира наказанието,
наложено по настоящата присъда на подсъдимата М.И.Д. с наказанието,
наложено на същата по НОХД № 2131/ 2013г. по описа на РС- Стара Загора като определи за изтърпяване едно общо най-тежко
наказание по горната съвкупност до размера на по- тежкото от тях, а именно-
в размер на 7/седем/ години „лишаване от
свобода”, което наказание определи същата да изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от
„закрит тип” на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС. На
основание чл.25, ал.2 от НК
съдът приспадна изтърпяното от същата
наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца по НОХД № 2131/ 2013г.
по описа на РС - Стара Загора.
Поради наличие по отношение на подсъдимата А.Н.С. на основанията на чл. 68, ал.1 от НК, а именно- извършване
на настоящото деяние в изпитателния срок на предходното и осъждане, съдът
приведе в изпълнение наложеното и по
НОХД № 203/ 2012 г. по описа на РС -
Стара Загора
наказание лишаване от свобода в размер
на 10/десет/ месеца, което определи да бъде изтърпяно от нея отделно от наказанието по настоящата
присъда.
Макар и неосъждан/
реабилитиран по право/ подс.К. също
като подс.С. е извършил настоящото си деяние в условията на повторност, наложеното му наказание е над 3 години, поради
което съдът прецени, че и по отношение на него приложението на чл.66, ал.1 от НК не би било подходящо. С оглед на което, а и след преценка, че преди всичко
за поправянето и превъзпитанието му също е необходимо да изтърпи ефективно
наложеното му наказание, съдът определи същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Тъй като реабилитацията
заличава осъждането не само по смисъла на НК, но и по смисъла на ЗИНЗС, лицето
се смята за осъдено за първи път на лишаване от свобода, налице са основанията подс.К. следва да изтърпи наказанието си
при „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и
приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск от
пострадалия- ощетеното ЮЛ - „Х.” ЕАД – С.,
конституиран в производството по делото като граждански ищец, за претърпени
вследствие на деянието на подсъдимите имуществени
вреди намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената по-горе фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимите,
причинени на гр.ищец имуществени вреди в претендирания от размер с оглед
заключението на СИОЕ, и причинна връзка между тях, поради което и съдът уважи гражданския
иск изцяло, като изцяло основателен и
доказан. Поради което осъди подсъдимите А.Н.С., К.А.К. и М.И.Д., да заплатят солидарно на „Х.” ЕАД- С., с едноличен собственик на капитала
Министерството на транспорта на РБългария, представлявано от Изпълнителния
директор Х.Б.К., сумата от 162 000
лева, представляваща претърпени имуществени
вреди от деянието, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на довършване на деянието -
02.03.2013 година до окончателното и изплащане.
Съдът
осъди подсъдимите да
заплатят на
Държавата по бюджетната сметка на ОС - Стара Загора и сумата от 6 480 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.53, ал.1, б.„а” от НК съдът отне в
полза на Държавата веществените доказателства
по делото: 1 бр.клещи, 1 бр. ключ тип „лула”, 1бр. раздвижен гаечен
ключ, 3бр.гаечни ключа, оставени на съхранение в РУ”ТП”-Стара Загора /приети с
квитанция л.102,т.І от ДП/, като разпореди след влизане в сила на присъдата
същите да бъдат унищожени поради тяхната малоценност и негодност за употреба, а
веществените доказателства по
делото, собственост на „Х.”
ЕАД - София: части от
функционни вентили: 7 бр.основа, 7 бр.реле, 4 бр.дръжки за r-пълнител и 15бр.
различни по вид бронзови детайли, оставени на доброволно пазене и съхранение
при П.С.П., регионален представител на „Х.” ЕАД – С. с протокол от 22.07.2013г.
/л.69 т. І от ДП/, да се предадат
на „Х.” ЕАД- СОФИЯ.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй
като подсъдимите С., Д. и К. са признати за виновни и са им наложени
съответните наказания по НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188,
ал.1 и чл.189, ал.1 от НПК същите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно в полза на Държавата по
бюджетната сметка на МВР направените
на ДП разноски в размер на сумата от
185,04лв., от които 160 лв.- за възнаграждение
на вещо лице, и 25,04 лв.- за НТЛ при РУ „ТП”- Стара Загора.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва
да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимите, незачитане нравствените
устои и законите на обществото, и желание да се облагодетелстват по неправомерен
начин.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: