ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
гр. Бургас , 18.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно частно гражданско
дело № 20212000500126 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е частна жалба от адв. П.В. в качеството му на процесуален
представител на М. К. К., ЕГН **********, срещу определение №
260160/21.01.2021 год. по гр. д. № 1035/2020 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. П.В., в
качеството му на процесуален представител на ищеца по гр. д. № 1035/2020
год. за изменение на решение № 362/17.11.2020 год. по описа на Окръжен
съд-Бургас, в частта за разноските и е оставена без разглеждане молбата за
изменение на решението в частта да бъдат присъдени разноските в полза на
адв. В.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното
определение. Сочи се, че съдът неправилно е счел, че искането за присъждане
на разноски за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца е направено
за първи път с молбата по чл. 248 от ГПК, тъй като такова искане присъства
още в исковата молба, а в хода на процеса е представен и списък за
разноските. Цитирана е практика на ВКС, че в случай на оказана безплатна
адвокатска помощ на ищец, дължимото адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска се присъжда в полза на адвоката, а не на страната.
1
Изложени са подробни съображения относно приложимата редакция за
определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение, дължимо
в случая в полза на адв. В., съгласно Наредба № 1 за МРАВ. Твърди се, че
общият размер на дължимото възнаграждение е 1654, 29 лв. Поискана е
отмяна на обжалваното определение.
В дадения срок е постъпил отговор от Гаранционен фонд-София, чрез
процесуален представител адв. П.Ч., с който е направено искане за
потвърждаване на обжалваното определение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда за
който е предвидена възможност за въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С решение № 362/17.11.2020 год. по гр.д.№ 1035/2020 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъден Гаранционен фонд, Булстат *********, с
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от:
Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, чрез
пълномощника юрисконсулт Н. П. при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника П. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „Т.“ № *,
да заплати на М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. В., чрез
пълномощника адв. П.В., АК-Б.ас, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. А.“ № **,
ет. *, офис *, обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 06.02.2019 г. от МПС с д.к. № А 8679 МК
без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“: 30 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинените
телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на отказа -
27.02.2020 г. до окончателното й изплащане; 257 лв. за имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както
и сторените по делото разноски в размер на 872,70 лв., като са отхвърлени
претенциите над уважения размер, като неоснователни. Осъден е М. К. К.,
2
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. В., чрез пълномощника адв. П.В., АК-Б.,
със съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. А.“ № **, ет. *, офис *, да заплати на
Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от: Стефан Г еоргиев Стоилков и
Борислав Иванов Михайлов, чрез пълномощника юрисконсулт Н. П. разноски
по делото в размер на 49,50 лв.
В срока по чл.248 от ГПК е подадена молба от адв. П.В. в качеството
му на процесуален представител на М. К. К., ЕГН ********** – ищец по
делото, с която е поискано изменение на решението в частта за
разноските, с осъждане на ответното дружество да заплати на адв. П.В.
сумата от общо 1654,29 лв., представляваща дължимото адвокатско
възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ на ищеца,
съобразно уважените части от исковете.
Постъпило е становище от насрещната страна - Гаранционен фонд-
София, в което са изложени съображения за неоснователност на молбата.
За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че
искането за адв. В. за присъждане на адвокатско възнаграждение в негова
полза е направено за първи път с молбата по чл.248 от ГПК, поради което
като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане. Приел е, че
правилно са определени като размер и са присъдени в полза на ищеца по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, поради което е оставил
молбата за изменение на решението в частта за присъдените в полза на ищеца
разноски без уважение.
На първо място настоящият съд намира за порочно схващането на
окръжния съд, че подадената пред него молба по чл.248 от ГПК обективира
две отделни искания за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, по всяко от които се дължи отделно произнасяне. Както е
разяснено в Определение № 289 от 27.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 992/2020
г., I т. о., ТК, адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се дължи
директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него
страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от
ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на
3
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ето защо настоящият съд намира, че с молбата по чл.248
от ГПК подадена до окръжния съд адв.В. е направил едно сезиращо съда
искане - за изменение на решението в частта за разноските. Изложените в
молбата обстоятелства относно това в чия полза е дължимо възнаграждението
/на страната защитавана при условията на чл.38, ал.1 от ЗА или на адвоката/
касае съществото на спорния въпрос и по него съдът не дължи произнасяне с
отделен диспозитив, а следва да го обсъди в мотивите към съдебния акт. Като
се е произнесъл с отделен диспозитив по въпрос, който е по същество,
оставяйки частично молбата по чл. 248 от ГПК без разглеждане, Бургаският
окръжен съд е постановил недопустимо определение в тази част, поради
което в тази част обжалваното определение следва да бъде обезсилено от
настоящия съд.
В останалата част, с която окръжният съд е отказал да измени
постановеното решение в частта за разноските, определението е
неправилно.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на материално затруднени лица. Разпоредбата на ал.2 сочи, че в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Чл. 36, ал. 2 от ЗА предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Тълкуването на европейското право направено по
дело С-57/15, допуска в зависимост от конкретните обстоятелства,
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение под предвидения в
националната нормативна уредба минимум, при съблюдаване на принципите
на разумност, справедливост и пропорционалност, но в случая не се твърдят и
не се установяват обстоятелства мотивиращи такова намаляване.
Както става ясно от горепосочените разпоредби, а и непротиворечиво в
актуалната съдебна практика на ВКС, която включва както цитираното по-
4
горе определение, така и много други, се приема, че, адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се дължи директно на адвоката. То
не представлява реално направен разход на представляваната по чл. 38,
ал. 1 от ЗА страна, поради което не следва да се присъжда в полза на
страната.
В случая искането за присъждане на разноски, включително за
адвокатско възнаграждение е направено още с исковата молба, към която е
приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
адвокат П.В. оказва безплатна правна помощ на ищеца като материално
затруднено лице, съгласно чл.38, вр. чл.36 от ЗА. По делото адв. В.
своевременно е представил и списък за разноските по чл. 80 от ГПК, с който
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение за двата обективно съединени иска /за
неимуществени и имуществени вреди/, както следва - за предявения иск за
неимуществени вреди – 1580 лв. и за предявения иск за имуществени вреди -
300 лв.
Поради наличие на изискуемите процесуални предпоставки, молбата по
чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските е
допустима, а предвид установените по делото обстоятелства е и основателна.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за МРАВ сочи, че
възнагражденията се определят поотделно за всеки от исковете.
Съгласно редакцията на чл.7, ал.2, т.4 /изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28
от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.; отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с
Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2017 г., в сила от
23.05.2017 г./ от Наредба №1 за МРАВ към момента на сключване на
конкретния договор за правна защита и съдействие – 13.05.2020 год., при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. Ето защо при заявен интерес на претенцията за
неимуществени вреди от 35 000 лв. дължимото възнаграждение при цялостно
уважаване би било 1580 лв. Чл.78, ал.1 от ГПК предвижда, че заплащането
става съразмерно с уважената част от иска, поради което при уважена
претенция в размер на 30 000 лв., съразмерно в полза на адвоката е
5
дължимо възнаграждение в размер на 1354,29 лв.
Съгласно редакцията на чл.7 , ал.2, т.1 /изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28
от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г. при интерес до 1000 лв.
възнаграждението е 300 лв. При заявен интерес на претенцията за
имуществени вреди от 257 лв., която е изцяло уважена, се дължи
възнаграждение в пълен размер от 300 лв.
Горното сочи, че общият размер на дължимото в полза на адв. П.В.
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца
по делото, съобразно уважените части от предявените искове е 1654,29 лв. –
толкова колкото е поискано с молбата за изменение на решението в частта за
разноските.
Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските, с
която е бил сезиран окръжния съд е изцяло основателна, поради което, в
частта, с която я е оставил без уважение първоинстанционният съд е
постановил неправилно определение в тази част – постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Определението в тази
част следва да бъде отменено, а спорът решен по същество от настоящия
съд, с уважаване на молбата по чл.248 от ГПК и изменение на решението
постановено от Бургаския окръжен съд в частта му за разноските.
Изменението в случая е в смисъл, че на осн. чл.38, ал.2 от ЗА се определя
възнаграждение в полза на адв.П.В. общо в размер на 1654,29 лв., че
присъдените с решението разноски в полза на ищеца М. К. К. и в тежест на
ответника Гаранционен фонд-София, в размер на 872,70 лв. следва да се
считат присъдени в полза на адв.П.В., като в полза на адвоката се
присъди и разликата до общо дължимия размер от 1654,29 лв. – т.е. сумата
от още 781,59 лв. Разноските следва да се поемат от ответника по
предявените искове - Гаранционен фонд-София.
С оглед изхода от настоящото производство, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК
Гаранционен фонд-София следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Бургаския апелативен съд сумата от 15 лв. – дължима държавна такса по
частната жалба.
6
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 260160/21.01.2021 год. по гр. д. №
1035/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е
оставена без разглеждане молбата за изменение на решението в частта да
бъдат присъдени разноските в полза на адв. В..
ОТМЕНЯ определение № 260160/21.01.2021 год. по гр. д.№ 1035/2020
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е
оставена без уважение молбата на адв. П.В., в качеството му на процесуален
представител на ищеца по гр.д.№1035/2020 год. за изменение на решение №
362/17.11.2020 год. по гр.д.№ 1035/2020 год. по описа на Окръжен съд-
Бургас, в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 362/17.11.2020 год. по гр. д. № 1035/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ ,
КАТО:
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат П.В. АК-Б., със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. А.“ № **, ет. *, офис *, в качеството му на
процесуален представител на ищеца М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
кв. В., възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, съобразно
изхода от делото, в общ размер на 1654,29 лв. /хиляда шестстотин петдесет
и четири лева и двадесет и девет стотинки/, поради което:
ПОСТАНОВЯВА присъдените с решението разноски в полза на
ищеца М. К. К. ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. В. и възложени в тежест
на Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано заедно от Стефан Георгиев Стоилков и
Борислав Иванов Михайлов, в размер на 872,70 лв. /осемстотин седемдесет
и два лева и седемдесет стотинки/, да се считат присъдени в полза на
адв.П.В., АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. А.“ № **, ет. *, офис
*.
7
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано заедно от: Стефан Георгиев
Стоилков и Борислав Иванов Михайлов да заплати на адв.П.В., АК-Б., със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „В. А.“ № **, ет. *, офис *, разликата до пълния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение от общо 1654,29 лв. – т.е.
сумата от още 781,59 лв. /седемстотин осемдесет и един лева и петдесет и
девет стотинки/.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат *********, с адрес: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано заедно от Стефан Георгиев
Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса в размер на
15 лв./петнадесет лева/.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред
ВСК в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните /чл. 248,
ал. 3 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8