РЕШЕНИЕ
№ 2500
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110125627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 266,
ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ХР. Г. К. срещу „Д.Е.“ ООД, за заплащане на сумата от 6000,00
лв., представляваща възнаграждение по договор от 01.01.2020 г. с предмет услуги по
подготовка и представяне на бизнес план, свързан с инвестиционни намерения, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
07.05.2021 г. до окончателното плащане, и сумата от 640,00 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
19.03.2020 г. до 05.05.2021 г. Твърди се, че страните по спора са сключили на 01.01.2020 г
договор, съгласно който ищецът, в качеството на консултант-изпълнител предоставя на
ответното дружество, в качеството на клиент-възложител, услуги по подготовка и
представяне на бизнес план, свързан с инвестиционни намерения на клиента, срещу
възнаграждение от 6000 лв., платимо при условията на т. 5.1 от договора. Ищецът е
предоставил уговорените услуги. Ответното дружество не е платило възнаграждението в
срок, поради което се претендира и обезщетение за забава. Претендират се съдебни
разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ищецът да е изправна
страна по договор с довод за липса на пълно и точно изпълнение. Счита претенциите за
недоказани.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между страните по спора са сключени два договора – първият през 2019 г.
1
и втори от 01.01.2020 г., като по последния се претендира правото на парично вземане за
възнаграждение на ищеца.
От Договор от 01.01.2020 г., приложен по приетото ч.гр.дело №19044/2021 г. по
описа на СРС, за което ищецът е направил с искова молба искане по чл. 86, ал.3 от ПАС, се
установява, че ХР. Г. К., в качеството на консултант, и „Д.Е.“ ООД, действащо чрез законен
представител М.З., в качеството на клиент, сключват с предмет предоставяне на услуги по
подготовка и представяне на бизнес план свързан с инвестиционни намерения на клиента.
Според чл.4.1 и чл. 4.2. от договора, клиентът се задължава да заплати на консултанта
възнаграждение в размер на сумата 6000,00 лева, платимо по банков път по посочена в
договора банкова сметка или на ръка, като 3000 лв. (50% от възнаграждението) се заплащат
с изтичане на пет седмици от срока на договора и останалите 3000 лв. при изтичане срока на
договора. Според изречение II на чл. 4.2. изпълнение на заданието се счита представяне на
бизнес плана към дадения момент от консултанта на клиента извършено по електронен път.
В чл. 5.1. е уговорен срока за изпълнение на възложената работа – единадесет седмици,
считано от датата подписването му, съответно до 18.03.2020 г.
Видно от електронно писмо от 09.12.2020 г. на Х.К. до управителя М.З., изпратено от
електронен адрес „имейл“ до електронни адреси „имейл“ и „имейл“ относно „остатъци по 2-
та договора“ ищецът уведомява управителя, че по втория договор, който е приключил през
м.03.2020 г. няма получен превод за сумата 6000 лв. От електронно съобщение от 04.01.2021
г.-отговор на предишното съобщение под същата тема, изпратен от електронен адрес
„имейл“ до „имейл“ ищецът е уведомен, че ответното дружество има финансови
затруднения и при първа възможност ще бъде платено (л. 9-10 на ч.гр.дело № 19044/2021 г.
по описа на СРС). От писмените доказателства се установява, че по-рано на 29.10.2020 г. е
отправена идентична покана за плащане, съобразно електронно съобщение от „имейл“ до
„имейл“(л. 27 от гр. дело №25627/2021 г. по описа на СРС) От електронно съобщение от
21.02.2020 г. на Х.К. до управителя М.З., изпратено от електронен адрес „имейл“ до
електронни адрес имейл, относно „план“ се установява, че Х.К. уведомява и изпраща версия
на плана с нов бюджет за 1-16 месец. Видно от електронно съобщение от 01.09.2021 г. на
Х.К. до управителя М.З., изпратено от електронен адрес „имейл“ се отправя окончателна
покана за плащане по втория договор до 17.09.2021 г. като в отговор, изпратен на 01.09.2021
г. от М.З. от електроенен адрес „имейл” се заявява, че ще се договорят, но поради
обстоятелства и проблеми нещата са много трудни (л.22-31 от гр. дело №25627/2021 г. по
описа на СРС).
Гореописаната електронна кореспонденция, представена от ищеца по реда на чл. 184
от ГПК, е допустимо писмено доказателства, спрямо което не е настъпила процесуална
преклузия по смисъла на чл. 147 от ГПК. По арг. от чл. 146, ал.3 от ГПК доказателството е
представено в първото съдебно заседание и във връзка с дадените от Съда указания и доклад
по делото, поради което възражението за противното на ответника е неоснователно.
Ответникът оспори електронната кореспонденция по авторство, съдържание, вкл.
дата, и с оглед на обстоятелството, че посочените имейли и техните разширения след „@”
индикират на различни дружества, но нито едно не съвпада с фирменото наименование на
ответника. Ответникът не оспорва, че посочените електронни адреси се ползват от
управителя на ответното дружество.
От справка от Търговски регистър на Р България относно вписани обстоятелства за
Максим Веселинов Заяков, които на основание чл. 7 и чл. 10 от ЗТР се считат за настъпили,
а самото обявяване се ползва с доказателствената стойност на официален удостоверителен
документ, се установява, че е управителят на „Делтакомелектроникс“ ООД е законен
представител на „България Сат“ ЕАД и „Неосат“ АД, и действителен собственик-
физическо лица, участващо пряко или косвено в дружеството „Булсатком“ ЕАД (заличен
търговец през 2021г.).
По реда на чл. 176 от ГПК съдът задължи управителят на ответното дружество да се
яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпросите – използва ли електронен адрес
за кореспонденция - имейл, имейл, имейл; и предоставил ли е на ищеца К. ел. адрес -
2
имейл. Указани са неблагоприятните правни последици при процесуално бездействие,
съгласно чл. 176, ал. 3 от ГПК, а именно, че при неявяване или отказ да отговори на
въпросите без основателна причина, включително даде уклончиви или неясни отговори, на
така поставения въпрос фактите, от които ищецът черпи благоприятни правни последици,
предмет на въпросите, съдът може да приеме за доказани. Законният представител на
ответника, уведомен за указанията на Съда по чл. 176 от ГПК, не се яви в съдебно заседание.
За правилното решаване на спора, във вр. чл. 193 от ГПК, във вр. чл.184 от ГПК, е
допусната съдебна техническа експертиза, преценена от Съда по реда на чл. 202 от ГПК, по
която вещото лице изяснява, че всеки един имейл адрес се състои от две части, разделени от
символа „@“. Отляво на символа се намира т.нар. „име на потребител“, а отдясно - домейн.
В случая домейн, домейн и домейн са домейни, които са настроени да получават и изпращат
имейл съобщения. Собственик на dce.bg е „Д.Е.“ ООД с управител М. В. З.; собственик на
домейн е „Б. С.“ ЕАД с управител М. В. З.; собственик на домейн е „Н.“ с представител М.
В. З.. И трите сайта, интернет услуги, се намират на един и същи IР адрес: 95.214.71.28,
собственост на „Д.Е.“ ООД. Пояснява, че IP адресите са крайна дестинация в глобалната
мрежа интернет и отговарят най-често на физическа компютърна машина (мобилен телефон,
компютър, сървър, рутер). Собствеността на IP адресите е установена чрез публична
информация, съхранявана в интернет регистъра Ripe. Посочва, че лице с достъп до сървъра
и имейл системите на neosat.net (собственик, служител или системен администратор) може
да създава имейл адреси в neosat.net. Без необходимия достъп никой друг не може да
създава пощенски кутии и имейл адреси, завършващи на @neosat.net, в т.ч. адреса имейл. От
страна на електронния адрес имейл, съобщения в пощенската кутия могат да бъдат
изтривани, както от хората с достъп до самия адрес имейл, така и от собственика и
системните администратори на neosat.net. От страна на другите горепосочени адреси,
съобщения в съответните пощенски кутии могат да бъдат изтривани, както от самите хора с
достъп до конкретни имейл адреси, така и от собствениците и системните администратори
на d..bg, b..com и n..net.
Представените по реда на чл. 184 от ГПК електронни документи на хартиен носител,
възпроизвеждащ кореспонденция между ищеца и управителят на ответното дружество –
М.З., по своята правна същност са неподписани частни документ, тъй като са изявления
неподписани с квалифициран електронен подпис. Тези писмени доказателства са съставени
от ищеца, явяват се частни свидетелстващи документи и удостоверяват изгодни за издателя
факти. Следователно, те не се ползват с материална доказателствена сила, съдът ги цени по
вътрешно убеждение съвкупно с останалия доказателствен материал, и необходимо е
удостовереното в тях да се подкрепя от други доказателства, за да послужи за пълно и
главно доказване на правнорелевантните факти за възникване на спорното право.
Безспорно е по делото наличието на облигационно правоотношение между страните.
Законът с чл. 258 и сл. ЗЗД свързва вземането за възнаграждение по договор за изработка,
чийто подвид е договора за услуга, с приемане от възложителя на действително
изработеното. В конкретния случай не се твърди и не се доказва ответникът да е заявил
възражения по смисъла на чл. 264, ал. 2 от ГПК, а като не е направил възражения за
качеството на изработеното се счита работата за приета. Установяването на изпълнената и
приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени
доказателства, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. В конкретния случай и
в изпълнение на уговореното, че бизнес плана се представя по електронен път ищецът
представя електронна кореспонденция между страните. Съдът, след анализ и преценка на
писмените доказателства и заключение на СТЕ, съобразно наведените от страните доводи по
спора, съпоставени заедно и поотделно тези доказателства, приема, че при условията на
последователна верига от косвени доказателства, се доказа електронната идентичност на
страните относно извънсъдебните им писмени изявления. Автор на електронното
изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното
изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Изясни се, че електронните адреси,
до и от които ищецът е получавал електронни писма се ползват от ответното дружество, защото то предоставя
интернет услугите, има достъп до сървъра и имейл системите на съответния домейн. Това
3
обстоятелство ценено с процесуалното поведение на законния представител на ответното
дружество, а именно – неявяването и недаването на отговор на поставените въпроси по реда
на чл. 176 от ГПК, дава основание на съда да приеме за доказани фактите, предмет на
въпросите – ответникът, чрез упраителя Заяков е използвал електронен адрес за
кореспонденция - имейл, имейл, имейл; и предоставил на ищеца електроене адрес - имейл.
Съдът счита, че електронната кореспонденция възпроизвежда вярно относимите са спора
факти, който извод съдът прави от установения от нея контролен факт, че страните
потвърждават наличието на облигационно правоотношение по договор от 01.01.2020г.,
както и че не е заплатено уговореното възнаграждение. Съдът приема, че автор на
изявленията, изпратени от имейл, имейл, имейл, е управителят на ответното дружество. Този
извод се потвърждава от т. нар. „име на потребител“, ползвано за наименование на
електронния адрес, като видно е от последните два адреса, че е вписана фамилията на
управителя, а в първия неговото съкратено лично име. Поради това титуляр и автор на
електронното изявление е именно той, а съдът отчита, че не се твърди и не се доказва
възражение по чл. 301 от ТЗ. По същество от електронната кореспонденция, анализирана
хронологично и по съдържание, се установява извънсъдебно признание на ответника, което
съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, за това, че ищецът, като консултант-изпълнител, е
предал изработеното, а ответникът възложител-клиен, одобрил, чрез своето писмено
признание, че при първа възможност ще бъде платено възнаграждението. Ето защо съдът
намира, че ищецът е изправна страна по договора за услуга и има право да получи
уговореното възнаграждение. Паричното вземане е изискуемо, тъй като падежът за плащане
е настъпил на 18.03.2020 г. и след тази дата възложителят е в забавено изпълнение- арг. от
чл. 84, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелството, че паричните задължения на ответника са изпълнени, подлежи на
пълно и главно доказване от него по правилата на чл. 154 ГПК. Съгласно чл. 77 ЗЗД, при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено
доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно
задължение. Този правнорелевантен факт не се установи от ответното дружество, поради
което за съдът се явява ненастъпил. При това положение, предявеният главен иск е изцяло
основателен. Тъй като паричното задължение е дължимо и изискуемо, то като законна
последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва, считано от
датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на вземането.
С оглед основателността на иска за главното вземане, подлежи на уважение
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава по основание. Съдът,
съобразно правомощието си по чл. 162 от ГПК, като взе предвид определения от БНБ
основен лихвен процент за процесния период на забава с нормативно установената надбавка
от 10 пункта, без да се използва ССчЕ, и при служебно прилагане на изчислителна система
за лихвен калкулатор, установи, че обезщетението за забава за периода от 19.03.2020 г. до
05.05.2021 г. (ответникът не е навел в срок конститутивно възражение по чл. 6 от ЗМДВИП)
възлиза на сумата 688,39 лв., поради което искът за лихва е основателен в предявения
размер за сумата 640,00 лв.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените деловодни разноски общо за сумата 2062,60 лева за платени
държавни такси, възнаграждение на адвокат и на вещо лице, като ответникът отговоря и за
разноските, направени от ищеца в обезпечителното производство по чл. 390 от ГПК,
съгласно разясненията по т. 5 от ТР № 6/6.11.2013г. на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Д.Е.“ ООД, с ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС),
да заплати на ХР. Г. К., с ЕГН:**********, с адрес: (АДРЕС), на основание чл. 266, ал.1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 6000,00 лева за главница, представляваща възнаграждение по
Договор от 01.01.2020 г. за услуги по подготовка и представяне на бизнес план, свързан с
инвестиционни намерения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.05.2021 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 640,00 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
19.03.2020 г. до 05.05.2021 г.
ОСЪЖДА „Д.Е.“ ООД, с ЕИК:ЕИК, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС),
да заплати на ХР. Г. К., с ЕГН:**********, с адрес: (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 2062,60 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Д.Е.“ ООД по банкова сметка на ХР.
Г. К. № IBAN: BG......, BIC: ......
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5