О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV-1833 Година 2019, 02 октомври гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на втори октомври година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар
……………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1278 описа за 2019 година
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по подадените от А.П.Р.,
гражданин на Руската Федерация, роден на *** г. в гр.Челябинск, и на София Г.К.,
гражданин на Руската Федерация, родена на *** г. в гр.Челябинск, двамата със представлявани
от пълномощника им адв.Т.П. от БАК,
въззивни жалби против решения, постановени по гр.д.455/2014 г. по описа на
Несебърски районен съд, както следва:
въззивната жалба (вх.№
4216/05.06.2019 г. по описа на НРС)
против решение № 608 от 07.05.2019 г., с което съдът е отказал да допусне по
искане на въззивниците, поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 81/09.06.2017 г. на квотите на страните от по 1/6 ид.ч. за А.Р. и С.К. и 4/6 ид.ч.
за М. Рекманова, на по 1/3 ид.ч. за всеки в решението по допускане на делбата,
както и в решение по чл.247 от ГПК № 143/27.09.2017 г., като до делба вместо ½
ид.ч. от имот 39164.15.297.14 - сграда тип БЗ с РЗП 149,51 кв.м. да бъде
допуснат до делба целият имот; и
въззивната
жалба (вх.№ 6657/27.08.2019 г. по описа на НРС) против решение № 520 от 17.07.2019 г., с което съдът е допуснал поправката на очевидна
фактическа грешка в решение № 68/27.04.2018 г. по гр.д.455/2014 г. по описа на
НРС, като:
в абзац трети от
диспозитива на решението по извършване на делбата стойността на двуетажна
масивна сграда /къща/, тип БЗ с РЗП 149,51 кв.м. с идентификатор
39164.15.297.14, вместо изписаното цифром 54424 лв., следва
да се чете 108 847 лв;
в абзац четвърти от
диспозитива на решението по извършване на делбата, вместо изписаното: ОСЪЖДА за
уравнение на дяловете А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на *** г. в
гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 8 132 лв, следва да се чете: ОСЪЖДА за уравнение
на дяловете А.П.Р., гражданин на Р.Федерация, роден на *** г. в гр.Челябинск да
заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 35 344
лв;
в абзац пети от
диспозитива на решението по извършване на делбата, вместо изписаното: „ОСЪЖДА
за уравнение на дяловете София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на *** г.
в гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 8 132 лв“, следва да се чете: ОСЪЖДА за уравнение
на дяловете София Г.К., гражданин на Р.Федерация, родена на *** г. в
гр.Челябинск да заплати на М.Р. с ЕГН - ********** сумата от 35 344
лв.
Във въззивната жалба
(вх.№ 4216/05.06.2019 г. по описа на НРС) против решение № 608 от
07.05.2019 г., се твърди, че решението на НРС е недопустимо, а по
същество – неправилно и необосновано. По-конкретно се твърди, че решение
№ 81 от 09.06.2017 г. по гр.д.455/2014 г., с
което е била допусната делбата, е било съобразено с влязло в сила решение № V-109/27.11.2015 г. по
в.гр.д.1515/2015 г. на БОС, с което е установено, че по отношение на процесиите
имоти, изградени в ПИ с идентификатор 39164.15.297, преживялата съпруга М.Р. е
собственик на
-
30050/34750 ид.ч. от двуетажна масивна сграда
(къща), тип Г4, с РЗП 150.92 кв.м., с идентификатор 39164.15.297.11; частта над 30050 до 34750
ид.ч. е придобита от съпрузите в режим на СИО.
-
30050/34750 ид.ч. от двуетажна масивна сграда
(къща), тип Г3, с РЗП 150.92 кв.м., с идентификатор 39164.15.297.12; частта над 30050 до 34750
ид.ч. е придобита от съпрузите в режим на СИО.
-
43238/50000 ид.ч. от двуетажна масивна сграда
(къща), тип Б4, с РЗП 149.52 кв.м., с идентификатор 39164.15.297.13; частта над 43238 до 50000
ид.ч. е придобита от съпрузите в режим на СИО.
-
34590/40000 ид.ч. от двуетажна масивна сграда
(къща), тип A3, с РЗП 139.82 кв.м., с идентификатор 39164.15.297.18; частта над 34590 до 40000
ид.ч. е придобита от съпрузите в режим на СИО,
а по отношение на имот с идентификатор 39164.15.297.14
е
било установено, че същият е придобит в
режим на СИО от двамата съпрузи
Твърди се, че това неправилно решение № 81
от 9.6.2017 г. е
поправено с решение № 143 от 27.09.2017 г., с което съдът е приел, че до делба
следва да се допусне „1/2 ид. ч.
от имот представляващ двуетажна масивна сграда
(къща), тип Б3 с РЗП 149,51 кв. м. с идентификатор №39164.15.297.14”, т.
е само тази Vi ид. част от имота, принадлежаща на починалия съпруг
и наследодател на страните. Едновременно е това обаче останалите имоти са
допуснати до делба като придобити в режим на СИО.
Сочи се, че ако волята на
съда е да допусне до делба наследствено имущество (1/2 от имот с идентификатор
39164.15.297.14), делбените квоти следва да бъдат определени по реда на чл. 9
от ЗН - по 1/3 ид. ч за всеки от съделителите, а ако волята на съда е да
допусне до делба имотите в режим на СИО, делбените квоти са определени
правилно, но тогава до делба следва да бъде допуснат целия имот с идентификатор
39164.15.297.14.
Претендира се отмяна на
обжалваното решение и вместо това постановяване на допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 81 от 9.6.2017 г. като ВМЕСТО „....от 1/6 ид.ч. за А.П.Р.,
гражданин на РФедерация, роден на *** г. ; 1/6 ид.ч. за С.Г.К., гражданин на
РФедерация, родена на *** г. и квота от 4/6 ид.ч. за М.А.Р., гражданин на
РФедерация, ЕГН **********” се запише „...от 1/3 ид. ч за _А.П.Р., гражданин на
РФедерация, роден на *** г.; 1/3 ид. ч. за С.Г.К., гражданин на РФедерация,
родена на *** г. и квота от 1/3 ид. ч. за М.А.Р., гражданин на РФедерация, ЕГН **********
Или се
поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в решение №143 от 27.09.2017 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка като вместо „1/2 ид. ч. от имот
представляващ двуетажна масивна сграда (къща), тип Б3 с РЗП 149,51 кв. м. с
идентификатор №39164.15.297.14” се запише „имот представляващ двуетажна масивна
сграда (къща), тип Бз с РЗП 149,51 кв. м. с идентификатор №39164.15.297.14”.
Твърди се, че тези две
решения не могат да съществуват заедно, тъй като определят дял на съпругата от
наследството в размер на 4/6 ид. ч, вместо на 1/3 ид. ч в противоречие с чл.9,
ал.1 от Закона за наследството и в противоречие с изразената в мотивите на
решенията воля на съда.
Във въззивната жалба против
решение № 520 от 17.07.2019 г. (вх.№ 6657/27.08.2019 г. по описа на НРС), се твърди, че решението е неправилно,
тъй като с решението по извършване на делбата - решение № 68/27.04.2018 г.,
съдът е поставил в дял на ищците не допуснатия до делба 1/2 ид.част
от имот с идентификатор 39164.15.297.14, а
целия имот, без да съобрази, че ½ ид. ч от имота не е
предмет на делбата, според решението по допускането й.
С решение № 81 от 9.6.2017 г. съдът е допуснал до делба
17500 ид.ч. от имот представляващ двуетажна масивна сграда (къща), тип Б3 с РЗП
149,51 кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14. Това решение е поправено с
решение № 143 от 27.09.2017 г., като вместо 17500 ид.ч., съдът е допуснал до
делба 1/2 ид. ч. от имот
представляващ двуетажна масивна сграда (къща), тип Б3 с РЗП 149,51 кв. м. с
идентификатор 39164.15.297.14. Както се посочи по-горе, решение № 68/27.04.2018 г., съдът е поставил в дял на ищците не допуснатия до
делба 1/2 ид.част от имот с идентификатор 39164.15.297.14, а целия имот.
Твърди се, че в мотивите на обжалваното решение съдът
приема, че при изчисляване на уравнението в диспозитива погрешно е взел за база
50% от стойността на неподеляемата къща, но всъщност той не би могъл да направи
друго, предвид наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата, с
което е допусната до делба именно 1/2 ид. част от имот с
идентификатор 39164.15.297.14.
В този смисъл действително в решенията по делото е допусната
очевидна фактическа грешка от съда, но тя не е тази, която съдът е поправил в
обжалваното решение, а в неправилно допускане до делба на 1/2 ид. ч от къща Б3,
вместо целия имот, въпреки очевидната му воля да допусне до делба целия имот,
придобит по време на брака на ответника с наследодателя на страните, като се
има предвид определените от съда квоти в размер на 4/6 за преживялата съпруга и
по l/6 за децата. Ако волята на съда е била да допусне до делба само 1/2
ид. част от този имот, тогава преживялата съпруга би следвало да получи дял
равен на дела на всяко дете, предвид разпоредбата на чл. 9, ал.1 от ЗН, т. е по
1/з ид. ч за всяка от страните.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение.
Не са ангажирани нови доказателства.
Въззивните жалби са
подадени против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от
легитимирано лице, поради което са допустими.
Въззиваемата М.А.Р. оспорва подадените жалби като
неоснователни с писмен
отговор в срока по чл.263 от ГПК.
По отношение на въззивната
жалба (вх.№ 4216/05.06.2019 г. по описа на НРС) против решение № 608 от
07.05.2019 г., се твърди, че самата молба по чл.247 от ГПК по своята същност
представлява обжалване на влязъл в сила съдебен акт, тъй като искането за
промяна на квотата на съделител не е от
категорията на очевидната фактическа грешка. Сочи се, че както решение
№ 81 от 09.06.2017 г. по гр.д.455/2014 г., с
което е била допусната делбата, така и решение № 143 от 27.09.2017 г., с което по реда на
чл.247 от ГПК съдът е приел, че до делба следва да се допусне „1/2 ид. ч. от имот представляващ двуетажна масивна сграда (къща), тип Б3 с РЗП 149,51 кв.
м. с идентификатор №39164.15.297.14”, са влезли в сила и не са оспорвани
от въззивниците. Твърди се, че изложените в жалбата доводи са относими само в
процедура по обжалване на решенията, но не и в такава по реда на чл.247 от ГПК.
По съображения, че съдът правилно е оставил молбата за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в решението без уважение, се претендира потвърждаване на
обжалваното решение.
По
отношение на въззивната жалба вх.№ 6657/27.08.2019 г. по описа на НРС,
против решение № 520 от 17.07.2019 г. се твърди, че изложените от въззивниците претенции
са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се, като дори не е посочено
какъв резултат се иска от съда да постанови след отмяна на обжалваното решение.
Посочва се, че в резултат от подадената молба по чл.247 от ГПК, съдът е само е
поправил стойността на двуетажната жилищна сграда от 54 424 лв на
108 847 лв, като съответно е коригирал и стойността на уравнението на
дяловете на всеки един от ищците. Твърди се, че ищците не възразяват срещу
това, че в дял им е поставен целия имот, при положение, че до делба е допусната
само ½ ид.част от него, а възразяват само срещу уравнението, което
следва да заплатят. Сочи се, че ако не са били съгласни с решението за
възлагане, ищците е следвало да оспорят решение № 68/27.04.2018 г., а не
решение № 520 от 17.07.2019 г. На следващо място се твърди, че изложените
доводи за неправилно определяне на квотите не може да бъде предмет на
настоящата въззивна жалба, тъй като квотите са определени с решението по
допускане на делбата - решение № 81 от 09.06.2017 г. и разсъжденията какво е искал съдът да
допусне до делба и при какви квоти, е следвало да бъдат изложени във фазата по
допускане на делбата, а не по извършването й, а решение № 81 от 09.06.2017
г. не е било обжалвано от въззивниците.
Претендира се потвърждаване
на обжалваните решения и присъждане на разноски за въззивното производство.
Също не се сочат нови доказателства.
Съдът констатира, че по
делото е била подадена и въззивна жалба (вх.№ 3710/28.05.2018 г.) от М.А.Р.,
чрез процесуалния й представител – адв.Т.И., против решение № 68/27.04.2018 г. по гр.д.455/2014 г.
по описа на Несебърски районен съд, в частта му, с която е извършил делбата,
поставяйки в общ дял на А.П.Р. и на София Г.К., само 50% от двуетажна масивна сграда (къща), тип
Б3, цялата с РЗП 149,51 кв.м. с идентификатор 39164.15.297.14, със стойност но
посочените проценти – 54424 лв, при квота за А.Р. и на София
К. от по 27 212 лв, като е осъдил последните да заплатят на М.Р. за
уравнение на дяловете, всеки само по 8 132 лв. По разпореждане на съда,
въззивницата М.Р. е внесла по сметката на Бургаски окръжен съд държавна такса в
размер на 1 744,60 лв и е представила по делото платежното нареждане
(л.360 от първоинстанционното дело). С нарочна молба (вх.№ 5965/31.07.2018 г.,
л.362), въззивницата М.Р., чрез процесуалния си представител – адв.Т.И., е
заявила, че оттегля въззивната си жалба.
Съдът констатира, че
заявеното от адв.Т.И. от името на доверителката й - ответницата М.Р. оттегляне
на въззивната жалба е в предоставените й правомощия, съгласно представеното по
делото пълномощно (л.92).
Ето защо, на основание
чл.264, ал.2 от ГПК, подадената от М.Р. въззивна жалба следва да бъде върната,
производството по нея – прекратено, а на въззивницата М.Р. следва да се върне
заплатената от нея по въззивната жалба държавна такса.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба (вх.№ 4216/05.06.2019 г.
по описа на НРС) против решение № 608 от 07.05.2019 г. по гр.д.455/2014
г. по описа на Несебърски районен съд и въззивната
жалба (вх.№ 6657/27.08.2019 г. по описа на НРС) против решение № 520 от 17.07.2019
г. по гр.д.455/2014 г. по описа на Несебърски районен съд, двете подадени от на А.П.Р.,
гражданин на Руската Федерация, роден на *** г. в гр.Челябинск, и на София Г.К.,
гражданин на Руската Федерация, родена на *** г. в гр.Челябинск, двамата със представлявани
от пълномощника им адв.Т.П. от БАК.
ВРЪЩА, на основание
чл.264, ал.2 от ГПК, подадената от М.А.Р. въззивна
жалба вх.№ 3710/28.05.2018 г. по описа на НРС, поради оттеглянето й.
ПРЕКРАТЯВА производството
подадената от М.А.Р. въззивна жалба вх.№ 3710/28.05.2018 г. по описа на НРС.
Препис от определението
да се връчи на страните.
Определението, в частта,
с която е постановено връщане на въззивната жалба на М.А.Р. (вх.№
3710/28.05.2018 г. по описа на НРС), и прекратяване на производството по нея, подлежи
на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването й на страните.
След влизане в сила на
определението за връщане на въззивната жалба на М.А.Р. (вх.№ 3710/28.05.2018 г.
по описа на НРС), и прекратяване на производството по нея, на въззивницата М.Р.
да се върне заплатената от нея по сметката на Бургаски окръжен съд за въззивната
жалба държавна такса в размер на 1 744,60 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.