Решение по дело №6740/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264946
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20181100106740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 21.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

                                                               

при участието на секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6740 по описа за 2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е от Л.Б.З. срещу „А.Д.И.к.“ АД със седалище в Република Гърция, гр.Атина, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.                                                                                                                   

            Ищецът твърди, че пострадал на 23.05.2013 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по  вина на водача на т.а влекач „Мерцедес“ с рама № WDB9522411K734288 с рег. № ******с прикачено към него ремарке с рама №W09ММ10218Х0D04715. Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните телесни повреди фрактура на лява тазобедрена става, фрактура на дясна подбедрица, фрактура на десен глезен, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е 100 000 лв. Наред с това претърпял и имуществени вреди, изразили се в разноси за лечение, на стойност 950.83 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 23.05.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 950.83 лв./обезщетение за имуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014г. до окончателното изплащане.

            Ответникът – чуждестранно юридическо лице „А.Д.И.к.“ АД със седалище в Република Гърция, гр.Атина, не е подал отговор на исковата молба.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                 По пасивната легитимация по иска:

            Ответникът е насочил иска си срещу чуждестранно юридическо лице „А.Д.И.к.“ АД със седалище в Република Гърция, гр.Атина.

            Посочил е адрес в България, на който да се връчват книжа за чуждестранното юридическо лице, а именно – адресът на неговия кореспондент за уреждане на претенции в България /“ЗАД “А.Б.“ АД/. Именно на адреса на кореспондента е изпратен препис от ИМ с приложенията, като в съобщението ясно е указано, че ответник по иска е  „А.Д.И.к.“ АД /л.65/, което по недвусмислен начин е заявено и в самата искова молба.

            По делото е подаден отговор от кореспондента „ЗАД „А.Б.“ АД на 28.12.2018г./л.77/, което дружество не е страна по делото, поради което съдът не разглежда този отговор.   

            В подадения отговор кореспондентът за доброволно уреждане на претенции „ЗАД “А.Б.“АД сам е заявил, че е представител на чуждестранното дружество за доброволно уреждане на претенции, но не може да го представлява в започналото съдебно производство, тъй като не е клон на чуждестраннното юридическо лице по смисъла на чл.17 а от ТЗ. Същевременно е изложил и доводи за неоснователността на иска.

            Следва да се посочи, че ищецът в нито един момент от делото не е насочвал иска си „ЗАД “А.Б.“АД, нито съдът е конституирал „ЗАД “А.Б.“АД като ответник. В съобщението по чл.367, ал.1 от ГПК ясно е посочено, че ответник по делото е чуждестранното юридическо лице. Изпратени са единствено книжа до чуждестранното юридическо лице на адреса на неговия кореспондент в България.     

           Настоящият състав счита, че подобно връчване на книжа е допустимо. В тази насока е и решение на СЕС от 10 октомври 2013 година по дело С-306/2012 г., постановено по преюдициално запитване, отправено от съд в Германия в рамките на спор между Spedition Welter GmbH - транспортно предприятие със седалище в Германия, и Avanssur SA - застрахователно предприятие със седалище във Франция, по повод на обезщетяване за вреди по застраховкаГражданска отговорност. В диспозитива на решението на СЕС по дело С-306/2012 г. е посочено, че: 1/ чл.21, параграф 5 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховкатаГражданска отговорностпри използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че сред достатъчните правомощия, които трябва да има представителят, натоварен с уреждане на претенции, е и упълномощаването му да получава валидно съдебните документи, които са необходими за започването на производство по обезщетяване на вреди пред компетентната юрисдикция; 2/При обстоятелства като тези по главното производство, при които националният законодател е възпроизвел текста на член 21, параграф 5 от Директива 2009/103/ЕО, запитващата юрисдикция е длъжна, като вземе предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложи признатите от него методи за тълкуване, да тълкува националното право в смисъл, който съответства на тълкуването, което е дал Съдът на Европейския съюз на тази директива

            С исковата молба са предявени и евентуални искове срещу „З.К.О.“ АД/уточняваща молба от 27.02.2018 г. – л.53/ с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.

           По искане на ищеца, с определение от 21.07.2020 г. производството по тези искове е прекратено, на основание чл.232 от ГПК./ л.116/.         

            Така предмет на делото са единствено исковете, предявени срещу чуждестранно юридическо лице „А.Д.И.к.“ АД със седалище в Република Гърция, гр.Атина.       

            По основателността на исковете:

           Предявените искове за неимуществени и имуществени вреди са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.

            По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

            За да бъде уважен този иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.                                                                          Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.05.2013г. пред длъжностното лице е представена застрахователна полица № 07482787 за застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 07.03.2013г. до 06.09.2013г., издадена от „Алианц“ – Гърция, сключена за ППС „Мерцедес“ с рег. № ******с рама № WDB9522411K734288 с прикачено към него ремарке с рама №W09М10218Х0D04715.

            Видно от присъда от 12.02.2019 г. по НОХД № 416/2017 г. на Районен съд – Благоевград, частично изменена с решение от 15.10.2019 г. по ВНОХД № 192/2019г. на Окръжен съд-Благоевград, подсъдимият Х.Н.С.е признат  за виновен в това, че на 23.05.2013 г., около 07,10 часа, в района на с. Градево, общ. Симитли, на път II - 19, км 9+900, в посока на движение от гр. Разлог към гр. Симитли, като правоспособен водач на МПС, управлявайки товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег, №*******е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно: чл.21, т.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50 км/ч. в населено място за МПС – „категория С+Е“; чл.24, ал.2, изр. 1 от ЗДвП - „Преди да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение“; чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни“, като движейки се със скорост от 79 км/час и излизайки от десен завой, е възприел насрещно движещ се (в дясната лента в посока от гр. Разлог към гр, Симитли) лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ******, управляван от Б.К.Т., който е извършвал маневра изпреварване, поради което е предприел рязко аварийно спиране на управлявания от него товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № РМТ - 7792, в следствие на което полуремаркето е поднесло и е навлязло в насрещната лента на посоката на движението му и е ударило движещия се в обратна посока автобус марка „Сетра“ с рег. № ******, управляван от Л.Б.З., при което по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Б.К.Т., е причинил средна телерна повреда на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на Л.Б.З., изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни и счупване на лявата  бедрена кост, довело до трайно затрудняване в движението на долен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни;         средна телесна повреда на Б.С.А.изразяваща се в счупване на латералния кондил на десния голям пищял, довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за срок по-голям от 30 дни и счупване на носните кости, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и значителни имуществени вреди на „Пътнически превози“ ЕООД - Благоевград в размер на 5 800 лева, представляващи парична равностойност на повредения при ПТП автобус марка „Сетра“ с рег. № Е ****** - престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“ пр.1 във вр. с чл. 343, ал.З, вр.2, вр. с ал. 1, б.“б“, пр.2, вр. с чл. 342, ал.1, пр.З от НК във вр. с чл.21, ал.1, чл.24, ал.2, изр.1 и чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като на основание същия законов текст, вр чл.78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание “глоба“ в размер на 3000 лв.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Районен съд – Благоевград, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Х.Н.С.неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/причинените телесни повреди на Л.Б.З./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е изслушана медицинска експертиза, чието заключение съдът приема. Експертизата установява същите телесни повреди при ищеца, които вече са установени и от наказателния съд – счупване на лява бедрена кост в горния й край - пертрохантерно счупване, довела до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, и  счупване на дясна подбедрица в долната половина, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни. Претърпените телесни повреди са в причинно-следствена връзка с катастрофата.  Пострадалият е търпял болки и страдания от телесните повреди за период от около 14 месеца, като първите 6-7 месеца болките са били с по голям интензитет. С Експертно решение на ТЕЛК № 1198/063/21.04.2015 г. при ищеца е установено скъсяване на левия долен крайник с 4 см, което има траен характер. Според вещото лице, направените от ищеца разходи за лечение по представените от него фактури и касови бонове са били необходими за неговото възстановяване. Експертът заявява, че травмите, които е получил З., нямат характер на увреждания, получени от въздействието на поставен предпазен колан. Крайниците на пътниците не са фиксирани от предпазните колани по време на движение на автомобила, поради което биха могли да бъдат травмирани, независимо от това, дали пострадалият е пътувал с поставен или без поставен обезопасителен колан. Вещото лице е обсъдило констативния протокол за ПТП, описаните в него деформации по предната лява част на  автобуса, както и травмите на ищеца, при което е приело, че най-вероятно телесните повреди по долните крайници на З. са от контакт с деформираните части на автобуса.                                                                                                                                                          Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия състав и чрез нея е доказано по делото противоправното поведение на водача на т.а влекач „Мерцедес“ с рама № WDB9522411K734288 с рег. № ******- Х.Н.С.причинените на ищеца телесни повреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях, а от медицинската експертиза се установяват претърпените от З. неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с катастрофата.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие - 32 г.; вида и характера на претърпените телесни повреди – средни телесни повреди, изразили се в счупване на лява бедрена кост в горния й край - пертрохантерно счупване и  счупване на дясна подбедрица в долната половина.  Спрямо ищеца е проведено оперативно лечение. Извършени са няколко операции. Първоначално З. е постъпил на лечение в МБАЛ – Благоевград, където е останал 15 дни през периода 23.05.2013 г. до 05.06.2013 г. На 23.05.2013 г. е извършена първата операция, направен е разрез и по остър и  тъп начин е достигнато до счупването, като е извършена репозиция и фиксация с 1 бр. плака и 4 бр. кортикални винта. На 27.05.2013 г. е извършена втора операция на второто счупване – направен е разрез  и по остър и тъп начин е достигнато до счупването, извършена е фиксация с 2 бр. тел и секлаж, 2 бр. канюлирани винта, 3 бр. корт.винта, 2 бр. К – игли./Епикриза от 05.06.2013 г. от „МБАЛ – Благоевград“ АД/. През периода  25.02.2014 г. - 28.02.2014 г. ищецът отново е постъпил в  МБАЛ – Благоевград за оперативно лечение. На 25.02.2014 г. под спинална анестезия е направен разрез и са отстранени 1 бр. плака и 4 бр. кортикални винта./Епикриза от  28.02.2014 г. от „МБАЛ – Благоевград“ АД/. През продължителен период от време от 23.05.2013 г. до 23.07.2014 г.– ищецът е бил неработоспособен. Според вещото лице, възстановителният период е продължил около 14 месеца, през които пострадалият е търпял болки и страдания, като  през първите 6-7 месеца болките са били с по-голям интензитет. Съдът отчете обстоятелството, че през периода на лечение и възстановяване ищецът е бил безпомощен и  е зависел от помощта на близките си за хигиенното и битовото си обслужване. Първоначално пострадалият е спазвал постелен режим, в последствие е проходил с проходилка, провел е рехабилитации за раздвижване./заключение на медицинската експертиза – „Изложение“, данни от епикриза от 28.02.2014 г. от МБАЛ – Благоевград/. С ЕР на ТЕЛК  № 63/21.04.2015г. на ищеца е определена 21 % трайно намалена работоспособност за период от три години, считано от 01.04.2018 г., в следствие на петрохантерното счупване. Съдът отчете силния стрес, който е преживял З., както и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания. По делото е установено, че са останали трайни последици за здравето на ищеца - походката му е накуцваща, поради скъсяване на левия долен крайник с 4 см. Вещото лице е установило и ограничени движения в лява тазобедрена става за сметка на свиването и ротацията. При прегледа на ищеца експертът от медицинската експертиза е установили и трайни белези от счупванията и операциите – по външната страна на лявото бедро в горния край са останали два оперативни белега с надлъжен ход и дължина съответно 19 см и 15 см. По предната повърхност на дясна подбедрица е останал оперативен белег с надлъжен ход с променен по тъмен цвят на кожата и дължина 12 см. Навътре от него в средната част е останал кръгловат белег от разкъсно-контузна рана с размери 4 см./2 см. и наличие на малка мускулна херния по предната повърхност на дясна подбедрица./медицинска експертиза, раздел “Изложение“/.

Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2013 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 80 000 лв.

По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 950.83 лв.:                                             В тежест на ищеца е да докаже, че в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие е претърпял имуществени вреди, както и какъв е техният действителен размер.

От представените по делото фактури и касови бонове, издадени през периода 06.06.2013 г. – 24.10.2014 г. се установява, че ищецът  е направил разходи за лечение на обща стойност от 1020.63 лв.

Според медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, направените разходи са били необходими за лечението на ищеца от процесните травми. Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в по-малък размер – 950.83 лв., поради което предявеният иск  следва да бъде уважен изцяло.

По законната лихва:

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, лихва се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане, поради което претенциите за законна лихва следва да се уважат изцяло, съобразно искането на ищеца.

По разноските:      

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л.С.Л., ЕГН **********, от АК – София, адрес за призоваване: гр.София, ул.“*******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2 372.38 лв., съразмерно уважената част от исковете.                                                                        Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер 3250 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 280.65 лв., съобразно уважената част от исковете. 

Мотивиран така, съдът

   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                        ОСЪЖДА „А.Д.И.к.“ АД /“А.G.I.С.“- SA-Greece/ със седалище и адрес на управление: Република Гърция 10442, гр.Атина, „*******сграда “С“, с адрес за връчване на книжа в България чрез кореспондента „ЗАД „А.Б.“ АД: гр. София, бул. „********, да заплати на Л.Б.З., ЕГН **********, съдебен адрес ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 80 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните средни телесни повреди: счупване на лява бедрена кост в горния й край - пертрохантерно счупване и  счупване на дясна подбедрица в долната половина, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.05.2013 г., по вина на водача Х.Н.С.при управление на т.а „Мерцедес“ с рег. № ******с рама № WDB9522411K734288 с прикачено към него ремарке с рама №W09М10218Х0D04715, по време на действие на застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2013 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

                        ОСЪЖДА „А.Д.И.к.“ АД /“А.G.I.С.“- SA-Greece/ със седалище и адрес на управление: Република Гърция 10442, гр.Атина, „*******сграда “С“, с адрес за връчване на книжа в България чрез кореспондента „ЗАД „А.Б.“ АД: гр. София, бул. „********, да заплати на Л.Б.З., ЕГН **********, съдебен адрес ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 950.83 лв. / обезщетение за имуществени вреди, изразили се в  разходи за лечение по  фактури и касови бонове, издадени през периода 06.06.2013 г. – 24.10.2014 г./, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2014 г. до окончателното изплащане.

 

                                                                                                                                                                                  ОСЪЖДА „А.Д.И.к.“ АД /“А.G.I.С.“- SA-Greece/ да заплати на адвокат Л.С.Л., ЕГН **********, от АК – София, адрес за призоваване: гр.София, ул.“*******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2 372.38 лв., съразмерно на уважената част от исковете.      

                                   

                        ОСЪЖДА „А.Д.И.к.“ АД /“А.G.I.С.“- SA-Greece/ да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 3250 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 280.65 лв., съобразно уважената част от исковете. 

 

                        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                                                                                      СЪДИЯ: