Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 710 04.06.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на 30.05.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Иванов
при секретаря Снежана Петрова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.Иванов
НАХ дело № 1098 по описа на БРС за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. с чл. 59-63 ЗАНН и
е образувано по повод жалбата на М.Н.П., ЕГН:********** *** против Наказателно
постановление № 18-0346-000188 от 14.07.2018г. на Началник група РУ Созопол, към
ОД МВР-гр.Бургас, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание 175, ал.1, т.4 ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер
на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца и за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание 183, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
10лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП като се оспорва
извършването на тези нарушения.
В съдебно заседание адв.Хр.К.,упълномщен
от жалбоподятеля, поддържа жалбата, не ангажира доказателства
и излага доводи за несъставомерност от обективна и
субективна страна на деянието на П. по чл.103 ЗДвП.
Представителят на административнонаказващият орган не се явява в съдебно
заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите
реквизити, а като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2018 г. около 09:45 часа по Общински път № BGS1211 от гр.С. в посока гр.Ч., М.Н.П. управлявал лек автомобил – М.П. без
регистрационни номера. Той бил забелязан
от св.Д.Д. и Р.К.-***, които се намирала на разклона
за с.Равадиново. Те незабавно подали звуков и светлинен сигнал за да спре и го
последвали със служебния си автомобил. П. увеличил скоростта и успял да се скрие от погледите на служителите на
РУП Созопол. По-късно след проведени издирвателни
мероприятия от всички служители на РУП Созопол
лекият автомобил – М.П. без регистрационни номера и с две пукнати гуми
бил установен в близост до плажа, както и самия П., който почиствал с багер
плажната ивица в близост до паркирания джип. Пред св.К. той признал, че е
управлявал джипа. Св.Т.С. му съставил АУАН за нарушения на чл.103 и чл.100,ал.1,т.1
от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на същата дата - за
запознаване, и подписан от последния без възражения. Впоследствие въз основа на
така съставения АУАН наказващият орган е издадал обжалваното понастоящем Наказателно
постановление № 18-0346-000188 от 14.07.2018г. на Началник група РУ Созопол,
към ОД МВР-гр.Бургас, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.103
от ЗДвП, на основание 175, ал.1, т.4 ЗДвП са му наложени наказания глоба в
размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание 183, ал.1, т.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
10лв.
Изложената фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на настоящото производство доказателства. Показанията
на св.Д.Д. и Р.К. потвърдиха фактическите
констатации, обективирани в АУАН.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и
като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84,ал.1 ЗАНН вр.
с чл.314,ал.1 НПК, намира следното:
При извършената от съда проверка на АУАН и
издаденото въз основа на него НП, не се констатираха нарушения на разпоредбите
на ЗАНН. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
накърняване на правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно-наказателното производство против него.
Видно от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, обективирани в показанията на разпитаният служител на сектор ПП
ОД МВР Бургас, се установява, че в конкретния случай полицейските органи са се намирали в служебен автомобил. При възприемане на
нарушение на ЗДвП, те подали звуков и светлинен сигнал и са карали след МПСто, управлявано от П.. От събраните по делото
доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране
със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал.
3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и
светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от
контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно
ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинния сигнал не
може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка, тъй като
този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава
другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този
автомобил със специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен
и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде
приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. При подаване на такъв
сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на
безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал.
1 от ЗДвП), а за пешеходците възниква задължение да освободят
платното за движение (чл. 115, ал.
2 от ЗДвП). Всички тези задължения обаче са различни от тези, възникващи
при подаден сигнал за спиране по силата на чл. 103 от ЗДвП. С оглед на това подаването на светлинен и звуков сигнал от
автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал
за спиране по смисъла на ЗДвП. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП сигнал за спиране от движещ се полицейски
автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис
"Полиция-Спри!", какъвто от доказателствата по делото не се
установява да е подаден. По аргумент за противното подаването на светлинен и
звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния
режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на
водача за това. В този
смисъл е Решение № 122 от 30.01.2019 г. по к.а.н.д. №
3301 по описа на Адм.Съд-гр.Бургас за 2018 година по
идентичен казус. С оглед на всичко изложено по-горе и видно от събраните по
делото, се налага извода, че след като на П. не е подаден своевременно ясен
сигнал за спиране, същият не е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение на чл.103 ЗДвП. АНО не ангажира доказателства и за
другото вменено на П. нарушение,че не е носил контролния талон към СУМПС.Никой от разпитаните свидетели не
удостовери този факт в показанията си.
Воден от изложеното и на осн. чл.
63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0346-000188
от 14.07.2018г. на Началник група РУ Созопол, към ОД МВР-гр.Бургас, с което за
извършено от М.Н.П.,ЕГН:********** *** нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
основание 175, ал.1, т.4 ЗДвП са му наложени наказания глоба в размер на 50лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание 183, ал.1,
т.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в
размер на 10лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/П/
Вярно с оригинала!
С.П.