№ 798
гр. Варна, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100502380 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 253 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2090 от 25.01.2023 г., депозирана от Х.
Т. И. и И. Х. Д., чрез адв. Е. Стратиева за поправка на техническа грешка в
диспозитива на Решение № 1677 от 23.12.2022 г., постановено по в. гр. д. №
2380/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, в която е посочено,
че същото не подлежи на обжалване. В молбата се сочи, че въззивното
решение подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
независимо от цената на иска.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
„Термо Лидер“ ООД, чрез адв. Л. Б., в който се излагат доводи за
допустимостта и неоснователността на молбата.
За да се произнесе, съставът на Окръжен съд - Варна съобрази следното:
Настоящият съдебен състав, предвид изложеното в молбата намира, че
същата следва да бъде квалифицирана като такава по реда на чл. 253 ГПК.
Този извод следва от обстоятелството, че в относимата практика на
касационната инстанция се приема, че решението, с което се решава правния
спор по гражданско дело има за обект предметът на спора, включително
страните, съдебният състав, описанието на гражданското дело и датите, на
които е приключило последното открито съдебно заседание и е постановено
решението. Обжалваемостта на решението не е сред тях /в този смисъл
Решение № 17 от 7.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6323/2013 г., I г. о., ГК,
Определение № 60358 от 19.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3667/2021 г., III
г. о., ГК, Определение № 596 от 23.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4333/2015
г., IV г. о., ГК, Определение № 21 от 9.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
720/2012 г., IV г. о., ГК и други/.
Указанията за реда за обжалване на решението не съставляват част от
формираната от съда воля по спорното право, нито имат задължителен за
страните характер. Погрешните указания на съда по чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК не
1
рефлектират върху обжалваемостта на решението, която се определя от
закона. Тези указания не са част от формираната воля по спорното право,
нито пък имат задължителен характер. Проверката дали съдебният акт
подлежи на обжалване се извършва при подадена от страната жалба срещу
акта, която при липса или неправилни указания по чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК
следва да се счита подадена в срок.
Отделно от това, следва да бъде съобразена и съдебната практика на
касационната инстанция, в която се приема, че в частта за обжалваемостта,
съдебният акт има характер на разпореждане, което е оттегляемо, поради
което ако е налице грешка може да бъде отстранена по реда на чл. 253 ГПК,
без да се провежда процедурата по чл. 247, ал. 2 ГПК /така Определение №
442 от 8.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2820/2013 г., IV г. о. и Определение
№ 88 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2020 г., IV г. о./.
Настоящият съдебен състав, намира молбата по чл. 253 ГПК за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска
под 5 000 лв. Посоченият критерий съставлява абсолютна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на обжалване пред касационния съд.
В разглеждания случай, се касае за предявен конститутивен иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен
предварителния договор, сключен между страните на 16.05.2018 г. по
отношение на паркомясто № А7 /А седем/, представляващо 13.50 кв. м. ид. ч.
от поземлен имот с идентификатор № ************.532, находящ се в гр.
Варна, р-н „Приморски“, м. „*********“, м-ст „*****“. Данъчната оценка за
целия поземлен имот с идентификатор № ************.532 с обща площ от
962 кв. м. възлиза на 25 680.60 лева. Доколкото искът, предмет на
производството, не е за собственост, или за вещно право върху недвижим
имот, а за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред,
следва да се приеме, че цената на същия се определя съобразно данъчната
оценка на имота по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК /така Определение
№ 60813 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2587/2021 г., III г. о., ГК,
Определение № 723 от 1.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2019 г., III г. о.,
ГК и др./. Затова и цената на иска за процесното паркомясто № А 7 с площ от
13.50 кв. м. възлиза на 360.38 лева, поради което същата е под минимално
определения праг по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Дори и да бъде възприета
сочената от страните цена на иска в размер на 1 000 лева, същата отново не
покрива критериите за допустимост на касационното обжалване. Ето защо,
следва да се приеме, че не е налице допуснат пропуск в диспозитива на
съдебното решение, в частта, имаща характер на разпореждане, в която е
посочено, че въззивното решение не подлежи на обжалване.
С оглед на горното, молбата по чл. 253 ГПК за изменение на
диспозитива на решението в частта относно обжалваемостта на въззивното
решение, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2090 от 25.01.2023 г.,
2
депозирана от Х. Т. И., ЕГН: ********** и И. Х. Д., ЕГН: **********, чрез
адв. Е. Стратиева за поправка на техническа грешка в диспозитива на
Решение № 1677 от 23.12.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2380/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, в частта относно обжалваемостта на
решението, на основание чл. 253 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3