и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. С Определение № 51/17.09.2007 год. по ч.н.дело № 212/2007 год., в производство по чл. 243, ал.3 и сл. от НПК, Момчилградският районен съд е отменил Постановление от 16.08.2007 год. на Районния прокурор при Районна прокуратура – Крумовград за прекратяване на досъдебно производство № 81/2006 год. по описа на РПУ – Крумовград, образувано срещу Стоян Иванов Балтаджиев от гр.Момчилград, за извършено престъпление по чл.129 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и е върнал досъдебното производство на РП-Крумовград за продължаване на действията по разследването. Срещу определението на съда е подаден протест от Районния прокурор при Районна прокуратура – Крумовград, в който се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. В протеста се сочи, че два пъти досъдебното производство е било прекратявано с постановление на наблюдаващия прокурор и съответно тези постановления са били отменявани с определяния постановени от съдия при Районен съд-Момчилград и съответно потвърдени с определения на Окръжен съд – Кърджали. Твърди се, че въпреки точно и безспорно установената фактическа обстановка, а също и изпълнението на всички указания на РС-Момчилград до този момент, отново било отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП-Крумовград от 16.08.2007 г., въпреки, че същото било мотивирано с оглед установената фактическа обстановка и събраните доказателства. Съдът след анализ на доказателствата по делото приел, че не споделя тезата на наблюдаващия прокурор за безспорно установени действия на пострадалия Пашов, провокирали реакцията на обвиняемия, довела до инкриминирания резултат на действията му. Обвиняемият Стоян Балтаджиев по досъдебното производство бил син на служителка в РП – Момчилград, която се помещавала в сградата на съда и неминуемо съдиите и служителите от двете институции контактували многократно, както професионално така и чисто в житейски и битов облик. Поради тази причина всички прокурори от РП – Момчилград си направили своевременни самоотводи и производството били възложено на РП-Крумовград. Необяснимо било защо и съдия Амбарева, произнесла се по протестираното постановление не била сторила това. По този начин се твърди в протеста, била нарушена разпоредбата на чл.29, ал.2 от НПК. Твърди се също, че първоинстанционният съд приел едни от доказателствата, а други отхвърлил без обаче да се мотивира и без да съпостави доказателствата. В хода на разследването били събрани всички възможни писмени и други доказателства за разкриване и установяване на фактическата обстановка. Безспорно било установено, видно от заключението на съдебно психиатрично-психологичната експертиза №185/20.12.2006 г., че към момента на извършване на деянието обв.Стоян Балтаджиев е бил вменяем, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като при извършване на деянието налице бил елемента на лекомислие. Същият бил психически годен правилно да възприема фактите и събитията, имащи значение за даваните от него обяснения на досъдебното производство. Освидетелствания бил в състояние на физиологичен афект, предизвикан от пострадалия, като според експерта и вещо лице, в конкретния случай били ограничени възможностите за оценка на ситуацията, в която да се търси избор на алтернативни решения. Заключението на психиатрично-психологичната експертиза №185/20.12.2006 г. било последователно, мотивирано, стабилно и обосновано, видно от логичните заключения на вещото лице. Същото, за да даде такова твърдо и непоколебимо заключение било сметнало, че са налице всички предпоставки за такова заключение, респективно стабилен доказателствен материал и безспорно установена фактическа обстановка. Самото произнасяне на вещото лице по този начин, наред с анализ на останалия събран доказателствен материал било достатъчно основание наблюдаващия прокурор да се произнесе с едно обективно и законосъобразно заключение за прекратяване на производството. Експертизата в нито един момент от разследването не била оспорвана и било необяснимо произнасянето на съда по отношение законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство. С протеста се предлага да бъде отменено определение №51/17.09.2007 г. постановено по ч.н.д.№212/2007 г. по описа на РС-Момчилград като немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243, ал.7 от НПК, съобрази следното: Досъдебно производство № 81/2006 г. по описа на РПУ – Крумовград е образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Крумовград от 30.05.2006 г. срещу Стоян Иванов Балтаджиев от гр.Момчилград с ЕГН **********, за това, че на 20.04.2006 г. около 21.30 – 22.00 часа в гр.Момчилград, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си, причинил на Димитър Валентинов Пашов от гр.Момчилград с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на втори и трети долни десни зъби и в областта на левия й ъгъл, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК. С постановление от 23.05.2007 г. на Районния прокурор при Районна прокуратура – Крумовград, на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК е прекратено досъдебно производство № 81/2006 г. по описа на РПУ – Крумовград, водено срещу Стоян Иванов Балтаджиев от гр.Момчилград за престъпление по чл.129, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК. В постановлението си прокурорът е приел, че се касае за извършено престъпление по чл.132 от НК, тъй като видно от заключението на психиатрично-психологичната експертиза №185/20.12.2006 г., се касаело за установено по категоричен начин състояние на физиологичен афект по отношение на обв.Балтаджиев, предизвикано и в следствие на поведението на пострадалия Пашов. Съгласно разпоредбата на чл.161 от НК, за средна телесна повреда при условията на чл.132 от НК, наказателното преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия пред съответния първоинстанционен съд и спора се решавал чрез способите на гражданското съдопроизводство, поради което били налице основания за прекратяване на досъдебното производство, тъй като липсвали данни за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК. С определение № 30 от 12.06.2007 г. по ч.н.д.№ 150/2007 г., Момчилградският районен съд е отменил постановлението от 23.05.2007 г. за прекратяване на досъдебното производство, водено срещу Стоян Иванов Балтаджиев за престъпление по чл.129, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като е приел, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано. Счел е, че наблюдаващия прокурор не е изпълнил задължението си да установи в какво се изразява приносът на пострадалия за състоянието на обвиняемия към момента на деянието, дали не е осъществено някое от действията по закон, тъй като състоянието на физиологичен афект има правно значение само в изрично предвидените от закона случаи – чл.118 и чл.132 от НК, и когато е предизвикано от пострадалия с посочените в закона действия. Съдът е посочил също, че тези фактически обстоятелства следва да се установят по несъмнен начин и изследват във връзката, която правната норма изисква. С определение №247 от 06.07.2007 г. постановено по ВЧНД №176/2007 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, определението на първоинстанционния съд е било потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано. С постановление от 16.08.2007 г. на Районния прокурор при Районна прокуратура – Крумовград, на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК отново е прекратено досъдебно производство №81/2006 г. по описа на РПУ – Крумовград, водено срещу Стоян Иванов Балтаджиев от гр.Момчилград за престъпление по чл.129, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като мотивите са идентични с описаните по-горе. Постановлението е било обжалвано от пострадалия Пашов и с определение №51/17.09.2007 г. по ч.н.дело № 212/07 г., Момчилградския районен съд отново с идентични на описаните по – горе мотиви е отменил постановлението и е върнал досъдебното производство на РП-Крумовград за продължаване на действията по разследването. Протестираното определение е законосъобразно, правилно и обосновано. Както вече многократно е указвано на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, не е достатъчно да се посочи в постановлението, че деецът е изпаднал в състояние на физиологичен афект „предизвикано и в следствие на поведението на пострадалия Пашов”, а следва точно и недвусмислено да се посочи както изисква разпоредбата на чл.132 от НК, състоянието на силно раздразнение на обвиняемия, с кои точно от изброените в цитирания текст хипотези – с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, е предизвикано от пострадалия, от което са настъпили или е било възможно са настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Още повече, че това са част от съставомерните признаци на престъплението по чл.132 от НК и е недопустимо те да не бъдат посочени, още повече, че именно това е основният мотив на прокурора досъдебното производство за извършено от обвиняемия престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК да бъде прекратено. Неоснователно се твърди в протеста, че в първоинстанционния съдебен акт не било посочено защо се приемат едни, а се отхвърлят други доказателства събрани по делото. Настоящият съдебен състав при извършената проверка констатира, че районният съд е изложил подробни съображения защо счита, че едни доказателства следва да се приемат, а други не при това именно в контекста на изводите му за приложимост на правната квалификация по чл. 132, ал.1 от НК. Напълно обосновани и правилни са изводите на решаващия съд, че не е достатъчно субективното убеждение, че се извършва противозаконно действие по отношение на правнозащитени права, а то трябва обективно да съществува. Не всяко противозаконно действие може да бъде основание за прилагане на цитирания привилегирован състав, а само онова, от което са настъпили тежки последици за виновния или неговите близки или е било възможно да настъпят такива. Трябва също така, както е посочил първоинстанционния съд да съществува причинна връзка между деянието и последиците. В отмененото прокурорско постановление липсва подобно описание. Още повече, че то следва да се извлече от установената фактическа обстановка по делото, което не е сторено, а единствено следва да се предполага, което е недопустимо и което безспорно накърнява правото на пострадалия да разбере, какво конкретно от поведението му /думи или действие/ е предизвикало състоянието на силно раздразнение у обвиняемия и съответно изпадането му във физиологичен афект, за да може той /пострадалия/ да реализира правото си на защита. За да приеме, че при извършване на деянието обв.Балтаджиев е бил в състояние на физиологичен афект предизвикан от поведението на пострадалия Пашов, прокурора се е позовал на събраните гласни доказателства и заключението по извършената съдебно психиатрично-психологична експертиза. В тази връзка следва да се отбележи следното: Експертите в заключението си са дали професионален отговор на поставените им задачи, но по същество не експертът, а прокурора е този, който следва да направи оценка на установените правнорелевантни факти. Още повече, че експертизата сама по себе си не е достатъчна, за да се даде напълно обосновано и несъмнено заключение, каквото е направил прокурора за изпадането на обвиняемия в състоянието на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, при това без да се посочи по какъв начин или с какво е било предизвикано това състояние. От съществено значение за състоянието на дееца при извършване на инкриминираното деяние е въз основа на какви първични данни са изградени експертните изводи и доколко тези данни са съответни на останалите доказателства, събрани по делото. Така в експертизата е посочено: „…Конкретния повод за инцидента е заплаха отправена към приятелката на осв. от бивш неин приятел за саморазправа, заради „изневярата” й /според него/…”, „От експлорацията на осв.-„…ядосах се, когато той ме бутна втория път, тогава почувствах ярост да се надига в мен,…” Подобни данни не се съдържат в събрания по делото доказателствен материал. Като е обсъдил единствено експертното заключение и показанията на св.Чилева, а не комплексно всички доказателствата събрани по делото и по-конкретно показанията и на останалите свидетели очевидци на деянието в това число и показанията на пострадалия Пашов, прокурора е постановил необосновано постановление до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Необсъждането на релевантните факти, които са от значение за преценката налице ли са условията на закона за прилагане на привилегирования състав по чл.132 от НК, е достатъчно основание за отмяна на постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Следва също така да се отбележи, че от приетата от прокурора фактическа обстановка не може да се направи извод, че са налице предпоставките на чл.132 от НК, тъй като не се съдържат данни за наличие на физиологичен афект като състояние предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което да са настъпили или е било възможно са настъпят тежки последици за дееца или негови ближни. Събраните до момента фактически данни от предмета на делото относно причините, условията и мотивите за извършване на деянието, не са от фактите обуславящи физиологичен афект. Изпадането на лице в състояние на силно раздразнение може да бъде установено след запознаване на вещите лица с обясненията дадени от подсъдимия на досъдебното производство и свидетелските показания /включ. на пострадалия/ на лицата, които са били очевидци на поведението на св.Пашов и състоянието, в което се е намирал обвиняемия непосредствено преди нанасяне на удара. По делото тези доказателства не са били взети предвид от вещите лица, нито са били обсъдени от прокурора, но въпреки това последният е приел, че разследването е приключило и са налице основания за прекратяване на наказателното производство, поради което е упражнил правомощието си по чл.243, ал.1, т.1 от НПК. По този начин е допуснато нарушение на основен принцип регламентиран в разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, съгласно която съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Този принцип е имплициран и в разпоредбата регламентираща действията на разследващия орган и прокурора преди предявяване на разследването – чл.226, ал.1 и ал.2 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба разследващия орган докладва делото на прокурора, когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, а прокурора проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно. Именно затова и систематично разпоредбите касаещи прекратяването на наказателното производство се намират след разпоредбите уреждащи окончателното приключване на разследването – чл.233 от НПК – за разследващия орган и съответно чл.243, ал.1 от НПК – за прокурора, като това е видно и от наименованието на гл.ХVІІІ от НПК – „Действия на прокурора след завършване на разследването”, в която се намира и последно цитираната разпоредба. С оглед изложеното, за цялостното обективно, всестранно и пълно изясняване на делото следва да се постави допълнителна задача на вещите лица, които след като се запознаят с всички свидетелски показания и обясненията на обвиняемия да отговорят на въпроса: посочените доказателства променят ли даденото заключение по извършената съдебно психиатрично-психологична експертиза №185/2006 г. относно състоянието, в което се е намирал обвиняемия при извършване на процесното деяние. Едва след събирането и анализ на описаните доказателства следва да се прецени наличието на достатъчно данни за извършено от Стоян Балтаджиев престъпление представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.132, ал.1, т.2 от НК. Напълно неоснователни са твърденията изложени в протеста за нарушение на разпоредбата на чл.29, ал.2 от НК от съдията докладчик по делото. Обстоятелството, че РС – Момчилград и РП – Момчилград се помещават в една сграда, което предполага контакти както от професионален, така и от „житейски и битов” характер между служителите от двете институции, в частност съдия Амбарева и майката на обвиняемия, която е служител в РП – Момчилград, не може да се счита за предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото на съдия Амбарева. Предвид крайния резултат от постановените съдебни актове, може би според прокурора предполага влошени отношения между майката на обвиняемия и съдията – докладчик, каквито данни или оплаквания обаче липсват по делото. Ако може да се предполага каквато и да било заинтересованост или предубеденост по делото, то това може да бъде единствено и само от страна на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който въпреки многократните определения за отмяна на постановените от него актове за прекратяване на досъдебното производство водено срещу Балтаджиев за извършено от него престъпление по чл.129 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, упорито, целенасочено и без да се съобрази с дадените му указания продължава с опитите си да прекрати производството по делото. В тази връзка не без значение е и обстоятелството, че заключителното постановление на дознателя извършил разследването по досъдебното производство е за извършено от обвиняемия престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, а не както счита прокурора по чл.132 от НК. С оглед на всичко изложено следва да се потвърди определението на районния съд, с което е отменено постановлението за прекратяване на досъдебното производство и същото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените от съда указания. Ето защо и на основание чл.243, ал.7 от НПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 51 от 17.09.2007 г. по ЧНД № 212/2007 г. на ╠омчилградския районен съд, с което е отменено постановление от 16.08.2007 г. на районния прокурор при РП-Крумовград за прекратяване на досъдебно производство № 81/2006 г. по описа на РПУ – Крумовград, водено срещу Стоян Иванов Балтаджиев от гр.Момчилград, с ЕГН **********, за престъпление по чл.129, във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, и делото е върнато на прокурора за продължаване на действията по разследването и изпълнение на дадените от съда указания. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|