№ 42
гр. София , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000064 по описа за 2021 година
С решение № 260355/13.11.2020 г. по т.д.№ 1281/2019 г. СГС, ТО, VI-10 състав е оставил без
уважение жалба вх.№ 20200709155926 на СД „Дева Б Б. и сие“, ЕИК: *********, чрез адв.
К. срещу отказ № 2020073111351/06.07.2020 г. на Агенция по вписванията, с който е
отказано вписване на заличаване на СД „Дева Б Б. и сие“, ЕИК ********* по заявление,
образец А2, вх. номер № 20200703111351/03.07.2020.
Срещу това решение е подадена жалба от СД „Дева Б Б. и сие“, което моли то да бъде
отменено и съдът да даде задължителни указания за вписване на заличаването на СД Дева Б
Б. и сие, гр. София, ЕИК *********. Поддържа, че при условията на чл.97, ал.1, изречение
второ от ТЗ, Б. Й. е станала едноличен собственик на СД Дева Б Б. и сие, като в нормативно
установения срок е предприела действия по прехвърлянето на търговското предприятие, с
оглед запазване на търговската дейност. В конкретния случай СД Дева Б Б. и сие не
отговаря на изискванията на закона за „две или повече лица“ - чл. 76, ал. 1 от ТЗ, с оглед
взимане на решение за преобразуване на дружеството. По тази причина мотивите на
съдебния състав, че дружеството би могло да продължи да упражнява търговска дейност, са
абстрактни и не почиват на фактическите обстоятелства. Същото се отнася и по отношение
на вземането на решение за започване на процедура по ликвидация на събирателно
дружество, което е еднолично. Налице била невъзможност за вземане на решение по
смисъла на чл.266, ал.1 от ТЗ – по единодушно решение на неограничено отговорните
1
съдружници. В протокола от 18.05.2020 г. е обективирано решение за прекратяване на
дружеството и след прехвърляне на търговското предприятие СД „Дева Б Б. и сие“ да бъде
заличено. Това, че в протокола липсва изричен запис на нормата на чл.93, т.4. във връзка с
т.2 от ТЗ, не променя факта, че дружеството е в невъзможност да продължи дейност, в това
число и да съществува като правноорганизационна форма с един съдружник /в две качества,
веднъж като съдружник и втори път като единствен наследник на починал съдружник/.
Съгласно закона, всички търговски сделки за възмездни, поради което и сделката по чл.15
от ТЗ не можело да бъде безвъзмездна. Цената получен при продажбата на СД Дева Б Б. и
сие представлява ликвидационен дял, по смисъла на чл. 8 от ЗДДФЛ, а не капитал и/или
имущество, с оглед продължаване на търговската дейност.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на жалбоподателя,
намира за установено следното:
Със заявление обр. А2, вх.№ 20200703111351/03.07.2020 г., подадено по електронен път в
Търговски регистър при Агенция по вписванията, е постъпило искане от Събирателно
дружество „Дева Б Б. и сие“ чрез адвокат В. Г. К. за вписване на заличаване на дружеството.
Към заявлението е представено Решение на едноличния собственик на капитала на „Биарт
Б“ ЕООД Б. Д. Й. за закупуване на основание чл.15, ал.1 от ТЗ търговското предприятие СД
„Дева Б Б. и сие“ за сумата от 100 лева.
В Търговския регистър, по партидата на СД „Дева Б Б. и сие“ с вписване рег.№
20200624173002/24.06.2020 г. прехвърляне на търговското предприятие на събирателното
дружество на „Биарт Б“ ЕООД, ЕИК *********, осъществено чрез договор за покупко-
продажба на предприятие.
Във въззивната инстанция е представен договор за прехвърляне на търговско предприятие
по чл.15, ал.1 от ТЗ от 23.06.2020 г., по силата на който СД „Дева Б Б. и сие“ прехвърля
търговското си предприятие на „Биарт Б“ ЕООД при цена 100 лв. с нотариална заверка на
подписите на представителите на купувача и подавача.
Представен е протокол от извънредно Общо събрание на съдружниците на СД „Дева Б Б. и
сие“, на което е взето решение търговското предприятие на СД „Дева Б Б. и сие“ да бъде
прехвърлено на „Биарт Б“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.15, ал.З, т.6 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и
достъп до търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при заличаване на събирателно
2
дружество законът изисква да бъдат представени: балансът към датата на приключване на
ликвидацията, пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора;
декларация от ликвидатора по чл.273, ал.1 от Търговския закон; протоколът за приемане на
баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за
освобождаване на ликвидатор от отговорност и за разпределение на имуществото на
дружеството, удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от
териториалното поделение на Националния
Заличаване на вписването на дружество в търговския регистър се осъществява след
прекратяването на дружеството и след откриване, провеждане и приключване на процедура
по неговата ликвидация. Заличаването е в резултат на осъществяването на смесен
фактически състав, включващ назначаване на ликвидатор, провеждане на ликвидация, чийто
смисъл е да бъдат уредени всички задължения на дружеството и да бъде разпределен
остатъкът от имуществото му. Елемент от фактическия състав е представяне на доклад на
ликвидатора. Производството е охранително и безспорно. Страна по него е само молителят,
действащ чрез оправомощеното лице Предпоставка за вписване на заличаването са
удостоверяване на обстоятелствата по чл. 273, ал. 1 ТЗ, които от своя страна са обусловени
от изпълнение на действията и съставяне на документите по чл. 268 ТЗ; чл. 270 ТЗ; чл. 271 и
чл. 272 ТЗ, както и по чл. 272б ТЗ в случай, че по отношение на дружеството е било открито
производство по несъстоятелност, пред каквато хипотеза не сме изправени. Значението на
представянето на документите в безспорното охранително производство и тяхното
съдържание, има стойност дотолкова, доколкото те материализират твърдението на
ликвидатора, че е осъществена предвидената в ТЗ ликвидационна процедура и няма
неудовлетворени задължения на дружеството в ликвидация към трети лица, респ. няма
останало имущество, или има, но не е разпределено, което би било пречка за заличаването
му.
В случай, че не са налице предпоставките на чл. 273, ал. 1 ТЗ, производството по
ликвидация не би могло да се счита за приключило и в този случай завършващият акт -
заличаването би се основавало на незавършен фактически състав като евентуалното
вписване на основание чл. 273, ал. 1 ТЗ на заличаване на дружеството в ликвидация би било
квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, в случай, че задълженията
не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен /така Решение № 45 от
16.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 4/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д. П./.
В процесния случай не е открита процедура по ликвидация на дружеството-жалбоподател.
Тук следва да се посочи, че е възможно търговско дружество да бъде заличено и без
осъществяване на процедура по ликвидация. Това става по реда на чл.261 и следващите от
ТЗ - чрез преобразуване на дружество чрез вливане, което е форма на преобразуване на
търговските дружества, при която цялото имущество на преобразуващото се търговско
дружество преминава към друго съществуващо търговско дружество /приемащо/, което
3
става негов правоприемник. В този случай преобразуващото се дружество се прекратява без
ликвидация.
В процесния случай обаче и тази хипотеза не е налице. Установява се, че е осъществено
прехвърлянето на предприятието на дружеството, чието заличаване се иска. С договора за
прехвърляне на търговско предприятие, се прехвърлят съществуващите към сключването му
права, задължения и фактически отношения, но не и бъдещи такива, възникнали след този
момент и търговското дружество - прехвърлител продължава своето съществуване и за него
стои възможността да развива търговска дейност.
Неоснователни са доводите в жалбата, че дружеството-жалбоподател не отговаря на
изискванията на закона, поради което не може да упражнява търговска дейност, тъй като
дружеството съществува в правния мир и е правосубектно.
С оглед изложеното въззивният състав намира, че жалбата е неоснователна, както и че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260355/13.11.2020 г. по т.д.№ 1281/2019 г. СГС, ТО, VI-10
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4